чт. юни 27th, 2019

ВАС отмени образците на заповедите по чл. 410 от ГПК

Върховният административен съд (ВАС) отмени образците на заповедите за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), защото откри драстичен порок при приемането им (пълния текст на решението виж тук).

Съдът отменя две разпоредби от Наредба №6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Първата е чл. 4, който гласи: „При уважаване на заявлението по чл. 3 съдът издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец съгласно приложение № 2 (за парично задължение), съответно съгласно приложение № 3 ( за предаване на движими вещи)“. Втората е чл. 9 от наредбата, който предвижда, че „в съответствие с чл. 625 – 627 ГПК за издаване на Европейска заповед за плащане и другите книжа, свързани с нея, се използват образците, приложени към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане“.

Върховните съдии Йовка Дражева (председател на състава и докладчик по делото), Анна Димитрова и Емил Димитров всъщност установиха, че преди повече от 10 години не е спазена процедурата по приемането на цялата наредба с образците на книжата, свързани със заповедното производство. Но тъй като пред тях са оспорени валидно само двете посочени разпоредби, отменят единствено тях.

Наредбата е на Министерството на правосъдието, като производството по изработването ѝ е започнало през юли 2007 г. и е приключило на 28 февруари 2008 г. с обнародването ѝ в Държавен вестник.

ВАС е изискал цялата административна преписка. От нея става ясно, че през юли 2007 г. е създадена работна група, която да напише серия от подзаконови актове, свързани с приложението на новия ГПК. В нея са участвали представители на съда – от върховно до районно ниво, адвокати, съдебни изпълнители. Обменена е кореспонденция с Министерството на финансите.

Работата ѝ приключва, когато тогавашният зам.-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева изпраща докладна записка до министъра – тогава Миглена Тачева, че проектът на наредба е готов. Сапунджиева посочва, че е направен максимален опит образците да се придържат към формата и съдържанието на образците към на Регламент 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и предлага наредбата да бъде обнародвана.

Така Тачева пише на главния редактор на Държавен вестник и на 28 февруари 2008 г. наредбата е публикувана там и влиза в сила от 1 март 2008 г.

За да прецени дали са спазени изискванията на Административнопроцесуалния кодекс и Закона за нормативните актове (ЗНА) за приемането на наредбата, ВАС изследва какви са били те към онзи момент. И посочва, че съгласно чл. 26 от ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитането на принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а съставителят му е задължен да го публикува на интернет страницата си заедно с мотивите и доклада към него, а на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища.

Чл. 28 от ЗНА пък изисква в мотивите да се посочат причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати, както и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз.

„От направения анализ на правната уредба по приемане на подзаконов нормативен акт е видно, че чл. 4 и чл. 9 от Наредба №6 са приети при съществено нарушаване на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т.3, т.4 и т. 5 от Закона за нормативните актове“, завява ВАС.

И посочва, че проектът не е публикуван на интернет на страницата на Министерството на правосъдието и не е предоставена възможност за обсъждането му и представяне на предложения и становища по него. Освен това в докладната записка, приложена към проекта на наредбата до министъра на правосъдието, не е посочено какви финансови и други средства са необходими за прилагане на новата уредба, липсват мотиви за очакваните резултати, няма анализ за съответствие с правото на ЕС.

„Върховният административен съд е постоянен в практиката си, че неспазването на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по приемане на подзаконов нормативен акт. Налице е основание по чл.193, ал.1 от АПК за уважаване на жалбите и отмяна на оспорените разпоредби“, заявят върховните съдии.

Двата текста от наредбата са оспорени от гражданин, който обосновава правния си интерес, като представя заповед по чл.410 от ГПК на Софийския районен съд, с която му е разпоредено да плати на „Топлофикация София“. Към него впоследствие се присъединява още един гражданин, срещу когото има издадена заповед от СРС и други двама длъжници със заповеди по чл. 410 ГПК от Ловеч и Плевен.

Първоначалният жалбоподател е поискал от ВАС да му присъди разноски за „изразходвана умствена, физическа и топлинна енергия, получена от закупена електрическа енергия и изразходвани здраве и време и други лични ресурси и за платено принтиране“. Съдът постановява Министерството на правосъдието да му плати 30 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС. Ако влезе в сила, министерството ще трябва да приеме наново наредбата, като спази цялата процедура по общественото ѝ обсъждане.

 

 

Източник: lex.bg

 

Вашият коментар