ср. окт. 16th, 2019

ВКС: За нищожност на договор се възразява с отговора на исковата молба

Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора.“
Това гласи решение №179/2019 г. от 08.04.2019 г. по гражданско дело № 163/2018 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решението е произнесено в производство по чл. 290 от ГПК.
Спорът е за действителността на покупко-продажба на имот.  Според оспорващата страна, „договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като обезпечава изпълнение на задължението по договор за заем, сключен на същата дата – чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД. Това възражение е направено от касатора след срока по чл. 131, ал.1 ГПК. С подадения в този срок отговор на исковата молба касаторът е заявил единствено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, и в условията на евентуалност е предявил против ищците насрещен иск за същата сума“.
„Въвеждането на възражението за нищожност на договора и представянето на доказателства за установяването му в по- късен етап на първоинстанционното производство не е мотивирано с твърдения за наличие на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК поради които същият не е могъл да го заяви своевременно. Липсват твърдения в този смисъл и в подадената въззивна жалба. При тези данни обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че възражението за нищожност, като направено несвоевременно от ответника по иска за собственост след изтичане на срока по чл. 131 ГПК не подлежи на разглеждане по същество.“, казва ВКС.
Източник: irinamateva.blogspot.com

Вашият коментар