сб. дек. 14th, 2019

Властта ще плаща за вреди от действието на незаконни наредби. Ще се присъждат разноски по ЗАНН

За първи път беше регламентиран ред за делата срещу държавата за нарушаване на правото на ЕС

Всеки, който е бил увреден от действието на незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда, ще може да съди държавата за обезщетение. Тази възможност, която на практика преди три години беше отречена на гражданите и бизнеса с тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС), днес беше изрично и окончателно регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Още в неговия чл. 1 днес депутатите записаха: Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Това беше едно от трите най-важни изменения в ЗОДОВ, което днес Народното събрание прие на второ четене и така, за да стане тази разпоредба действащо право, остава само да бъде обнародвана в Държавен вестник.

Преди 3 години (с тълкувателно решение от 27 юни 2016 г.) ВАС прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“. Още тогава огромен брой от върховните съдии изразиха несъгласието си с това виждане на мнозинството, а сега самият ВАС застъпва обратната позиция, на тази която прие през 2016 г.

Крум Зарков от БСП днес изрази голямото си задоволство, че Народното събрание е сложило край на действието на това тълкувателно решение. „Възможността да се търсят обезщетения по ЗОДОВ от действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, ще доведе до самодисциплиниране на администрацията. Нека да знаят, че оттук нататък ще носят отговорност за своите действия. Използвам случая да насърча институциите да търсят с регресни искове отговорност от тези служители, заради които плаща държавата“, заяви той от парламентарната трибуна.

Хамид Хамид, който е вносител на предложението на тази промяна в ЗОДОВ, припомни, че първоначално то беше направено именно от Зарков. „Открит стои въпросът за персоналната отговорност на чиновника. Тя не е уредена и мисля, че това е голямата отговорност на Народното събрание да уреди този тежък въпрос. Аз не знам за случай, в който държавата и общините са тръгнали да търсят отговорност от безхаберния чиновник, който е нанесъл вреди с действията си“, заяви той.

„Готов съм да продължим работата колегиално и по този текст“, отговори му Крум Зарков.

Другата голяма промяна в ЗОДОВ е свързана с регламентирането за първи път на ред за търсене на отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.

За целта в закона беше създаден нов чл. 2в., който предвижда:

ал. 1 Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

  1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
  2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

ал. 2 Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховния административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.

ал. 3 За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.

Като изрично беше записано, че тази подсъдност ще важи за исковите молби, подадени след влизането в сила на тези изменения в закона, а неприключилите ще се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

Без дебат народните представители записаха правило в ЗОДОВ, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.

Освен това регламентираха и къде се гледат делата, ако ответник по тях е съдът, на който е подсъден и самият иск. Правилото, което въведоха е следното: „Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд“.

По предложение, направено в пленарната зала от председателката на правната комисия Анна Александрова, в ЗОДОВ беше записано (в нова алинея към чл. 10), че ищците по тези дела ще бъдат осъждани да платят на ответника разноски за адвокат или юрисконсулт, съразмерно на уважената част от иска. Като преди това беше дадена възможност да се присъжда и възнаграждение на ищеца за юрисконсулт, ако е бил представляван от такъв по делото.

С промените в ЗОДОВ депутатите приеха и дългообещавано от тях изменение в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – че в производствата по него ще се присъждат разноски.

Изменението е в чл. 63, в който бяха създадени три нови алинеи. Те предвиждат следното:

ал. 3 В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

ал. 4 Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Ал. 5 В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Тази промяна също се подкрепя от Върховния административен съд. В момента съдът няма право да осъди административния орган, който е наложил на гражданин или юридическо лице незаконна глоба или имуществена санкция, да им плати разходите, които са направили, за да водят дела и тя да бъде отменена. Така, след като наказателното постановление „падне“, единственият начин да си получат парите за разноски е да заведат иск по ЗОДОВ. И за разноските се води цял нов процес – често на две инстанции.

Сега това ще стане ненужно и разноски ще се присъждат директно в производството срещу глобата.

 

 

Източник: lex.bg

Вашият коментар