чт. юни 27th, 2019

Възможно ли е събирането на малки дългове без такси за длъжника?

Отговорът е да, но трябва да се гарантира една прозрачна процедура, която действително да постигне целта си и да не се оставят възможности за заобикаляне или произвол

На проведена Международна конференция от Камарата на частните съдебни изпълнители предложиха за обсъждане идеята да  се въведе събиране на малки дългове без такси за длъжника като бяха приведени и примери от други държави.

За България подобен законов механизъм е новост и това, че беше предложен е изненадващо. България липсва на картата на държавите, които са уредили изрично в законодателството си механизъм за извънсъдебно събиране на малки дългове от съдебен изпълнител, вкл. без такси за длъжника. Пред нас е единствено примерът на редица европейски държави, без да ги изброявам изчерпателно, някои от тях са: Белгия, Холандия, Естония, Литва, Латвия, Северна Македония, Сърбия. Държави, в които действат отделни специални закони или норми в общото законодателство, регламентиращи плащането по конкретно на малки дългове или дългове за комунални услуги. Трябва да се отбележи, че в преобладаващата част от европейските страни фигурата на съдебния изпълнител се ползва с високо обществено доверие, а законодателят му възлага допълнителни функции като извънсъдебно събиране на дългове, установяване на факти и др. нетипични за нашия закон дейности.

Предложението да се улесни длъжника да плати дълга си чрез по-евтино изпълнение е интересно, но от експертна гледна точка възникват редица въпроси.

Какво налага подобна мярка?

Вероятно отчетът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а и други данни за структурата на дълговете, за събирането, за просрочването, показват качествено нов етап от процеса по събиране на дългове – необходима е промяна, която да отговори на действителността – все повече изискуеми малки дългове, дългове за услуги (ток, вода, парно, телефон, интернет, кредити и д.р.) на все по-бедни, изпаднали в затруднение длъжници или такива, които не искат да плащат. Също така към момента системата на държавните и частните съдебни изпълнители може би не е пълноценно натоварена и възлагането на подобни функции на съдебните изпълнители си поставя за цел именно да разшири дейността им.

Какво може да се постигне с подобна законова процедура?

В идеални условия, като замисъл извънсъдебното събиране на дългове, което и сега съществува в Европа, а и в България, от една страна гарантира разтоварване на съдилищата, а от друга страна е именно това –  по-евтин механизъм да платиш дълг, който дължиш за услуга, която си ползвал, но си изпаднал в затруднение.

Какви са особеностите, опасностите и подводните камъни пред едно такова добро намерение?

Такъв способ обаче, освен улеснение за длъжника, е и огромно изпитание и отговорност, защото при него липсва допустимата от закона  принуда на съда и на съдебния изпълнител. Има възможност за доброволно изпълнение – стои въпросът готов ли е длъжникът на този компромис – да му бъдат спестени редица разноски, но да поеме отговорността и да си плати доброволно. В противен случай е ясно, че трябва да се гарантира възможност за принудително изпълнение. Открит е и въпросът за изпитанието и отговорността пред съдебния изпълнител, който официално ще премине в друго качество, ще бъде един посредник за доброволно уреждане на спора, без познатите методи за въздействие, такси и разноски. И ще зависи от неговата добросъвестност. Има и трети, неизвестен като последици аспект – с това предложение частично ще се въведат характеристики (задължения, отговорности) на колекторската дейност. Този частичен подход на законодателно уреждане според мен крие някои рискове. В практиката това би означавало за съдебния изпълнител, когато събира доброволно сума от длъжника, да важат конкретни правила за общуване, призоваване, покана на длъжника, забрана за непристойно поведение, забрана длъжникът да бъде заблуждаван и прочие, а същите да не са задължителни за дружествата, които купуват и събират професионално дългове. Това ще противопостави гилдията на съдебните изпълнители и колекторите, а сред колекторите ще се наблюдават такива, които са добросъвестни и без да са длъжни ще спазват правилата и такива, които няма да ги спазват. Да не говорим, че редица адвокати вече изразиха недоволство от тази идея, защото част от тях също изпълняват ангажименти като посредници при доброволно събиране на дългове.

Най-важният въпрос е възможно ли е в нашата правна система да бъде регламентирано извънсъдебно събиране на малки дългове, без такси за длъжника?

Без да знам какви са намеренията на Камарата и имат ли идея или готов текст на проект за законова промяна, според мен от експертна гледна точка, отговорът е да. Но трябва да се гарантира една прозрачна процедура, която действително да постигне целта си и да не се оставят възможности за заобикаляне или произвол. Това е възможно, например, ако се следват някои от европейските модели и се въведе процедура за събиране на задължения чрез доброволно изпълнение. Процедурата е възможна, но така предложена, със сигурност ще предизвика реакции в заинтересованите страни.

Как би изглеждало събирането на дългове чрез доброволно изпълнение?

Може да се предвиди, че за парични вземания в размер до пет/няколко минимални работни заплати, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране. В молбата си кредиторът ще посочва данни за размера на вземането и неговия произход, името и адреса на длъжника, като прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато има такъв.  Молбата ще се подава до съдебния изпълнител по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника. Съдебният изпълнител ще е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, която съдържа името и адреса на кредитора, размер на дълга, банковата сметка на съдебния изпълнител, по която следва да се плати. Поканата съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в определен срок, ако признава задължението. Към поканата се прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато има такъв. Ако длъжникът не плати в срока, съдебният изпълнител може да проведе телефонни разговори с него,  да извърши едно посещение на адреса на длъжника, както и да изпрати ново писмо, съдържащо уведомление, че при липсата на доброволно изпълнение кредиторът може да потърси правата си по съдебен ред. Тези действия да не могат да се извършват между 22 и 8 часа, като при предприемането им са забранени всякакво поведение или практика, които накърняват личния живот на длъжника, могат да го въведат в заблуждение или накърняват човешкото му достойнство. В случай, че длъжникът оспори писмено вземането, съдебният изпълнител прекратява процедурата и уведомява взискателя, че може да пристъпи към съдебно изпълнение по общия ред. Процедурата да се прекратява и когато са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение без да са постъпили плащания от длъжника или същият да е заявил, че ще погасява дълга на части. Разходите по изпращането на поканата за доброволно изпълнение и за справки относно адреса и местоработата на длъжника, да се заплащат от кредитора и да са за негова сметка. При успешно събиране на задължението кредиторът дължи възнаграждение на съдебния изпълнител. Отворен е въпросът дали гилдията на съдебните изпълнители е съгласна с подобен подход и дали кредиторите ще са съгласни да поемат разходите по изпълнението.

И последният въпрос – за политическите решения

Дебатът по темата е много сериозен и не бива автоматично и лековато да бъде смесван с  другите теми за извънсъдебното събиране на дългове въобще; за някои проблеми в съдебното изпълнение;  за порочните практики на заплахи и натиск; с въпросите на гражданския фалит и давността; с това, че има категория длъжници, които ползват ресурс и  услуги с ясното съзнание, че няма да ги платят и че някой политик ще им ги опрости; и прочие. Изброените въпроси трябва да намерят решение, но не са център. Център е възможна ли е законова процедура, гарантираща правата на длъжниците и кредиторите в равна степен, при извънсъдебното събиране на малки или комунални дългове, когато длъжникът е изпаднал в забава и не плаща съществуващ дълг. Идеята, която споделям като задочен отговор на повдигнатия дебат от Камарата, не е изключителна и завършена, тя е само един от възможните варианти за нормативно регулиране на процес по събиране на малки дългове без такси за длъжника, който се доближава до модела на Белгия. По естествен път ще се стигне и до обсъждане на решения за посочените по-горе проблеми в сектора на събиране на дългове, защото тази процедура би засегнала не малко други процеси и отношения.

Марин Киров е юрист, работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава „Съдебна власт“ и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

 

Източник: legalworld.bg

Вашият коментар