ср. окт. 16th, 2019

Въпроси при вписване на искова молба в имотен регистър

адв. ИВАЙЛО ВАСИЛЕВ – доктор по гражданско и семейно право

 

Определение № 157/01.10.2019г. на ВКС

 

ВЪПРОСИ

Необходимо ли е изрично разпореждане на съда за вписване на искова молба, която по изрично разпореждане на закона подлежи на вписване?

Подлежи ли на вписване по чл. 12 ПВ препис от искова молба, който е издаден от съда, пред който е подадена или следва да се представи за вписване оригинал?

Нередовна ли е молба за вписване на искова молба, която е подадена от пълномощник, който е надлежно упълномощен от закония представител на държавно учреждение за извършване на всички процесуални действия, включително и пред съдията по вписвания и следва ли да се доказват и предпоставките на чл. 32, т.3 ГПК?

 

ОТГОВОРИ

Според разясненията, дадени в мотивите към т.6 от ТР № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване на искова молба ако тя не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 ПВ. Съгласно чл.12 ПВ, вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията. От това, че Правилникът за вписванията не изисква нарочен акт на съда – разпореждане за вписване на исковата молба, за да бъде вписана, е изведено задължението на съдията по вписванията да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 ПВп. (чл.12 ал.1 изр.2 ПВ). Тази проверка включва преценка само за това подлежи ли исковата молба на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот. Когато съдът е разпоредил изрично вписване, съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба.
Към настоящия момент вписването се извършва по персоналната система. Исковите молби се вписват по партидите на ответниците. Вписват се актове, а не молбата за вписване – чл. 7 ПВп.. Общо изискване за представяне на оригинал и преписи е залегнало и в чл. 8 ПВп. Съгласно чл. 12 ПВп, преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Изискването не следва да се разбира буквално. Щом може да бъде вписана само постъпила в съда искова молба, то оригинала от нея не може да бъде върнат – по нея е образувано дело, от което не могат да се отделят части. Смисълът на изискването за представяне на оригинал от исковата молба е да се обезпечи идентичността на исковата молба, постъпила в съда с представената за вписване. Тази цел се постига с наложилата се практика в голяма част от съдилищата съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него исковата молба, която да се представи за вписване. Същественото е съдът да удостовери, че представената за вписване искова молба е постъпила в съда. Официално завереният препис от държавен орган /съд/ има същата доказателствена сила каквато има и оригиналът. Така изискването да се представи за вписване оригинал и преписи от исковата молба е изпълнено, а след вписването оригиналът / официално завереният от съда препис/ може да се върне в съда, пред който делото е образувано за да се удостовери извършеното вписване.
Съгласно чл. 8, ал.2 ПВп., вписването на нотариалните актове се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4 – по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Нормативният акт, уреждащ вписването не е предвидил специални правила за представителство на гражданите и ЮЛ пред съдията по вписванията. За молбата за вписване не се прилага нормата на чл. 32 ГПК, защото нормативният акт, регламентиращ действащите правила за вписването предвижда възможност за по-широка инициатива за представяне на актове за вписване. Достатъчно е само лицето да има интерес от вписването. Когато е представена искова молба за вписване, както вече се посочи, съдията по вписванията проверява само идентификацията на страните и недвижимия имот, предмет на иска, респективно на сделката, предмет на иска за нищожност, унищожаване, разваляне или отмяна. Той не може да проверява представителната власт за предявяване на иска. Тази проверка излиза извън неговите правомощия по чл. 6 ПВп във вр. с чл. 12. от същия нормативен акт. Тя се извършва от съда по висящото исково производство. Ако представителната власт не е надлежно учредена при предявяване на иска, тя може да бъде потвърдена и по-късно, като процесуални действия без представителна власт се считат валидни от момента на извършването им. Ако поради липса на представителна власт производството бъде прекратено, това ще бъде основание за заличаване на вписването на основание определението за прекратяване.

Опр. № 157/01.10.2019г. на ВКС

 

Източник: balabanova-vasilev.com

Вашият коментар