Две ключови разпоредби от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК) да бъдат обявени за противоконституционни поиска състав на Върховния административен съд (ВАС), защото според него едновременното им съществуване противоречи на принципа на правовата държава, а приложението на едната в административния процес на практика е невъзможно (пълния текст на определението виж тук).Става въпрос за правилото в АПК (чл. 142, ал. 1), че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и това в ГПК (чл. 229, ал. 1, т. 6), че когато Конституционният съд (КС) допусне до разглеждане дело, по което се оспорва приложим по делото закон, процесът се спира, за да изчака решението.Основният проблем, който се поставя пред административните съдилища, е какви са последиците от произнасянето на КС, когато той обяви за противоконституционен закон, въз основа на който е издаден индивидуален административен акт (ИАА). Дали отмяната на закона е основание за отмяна и на ИАА, или напротив – последният е законосъобразен, тъй като при издаването му отмененият по-късно от Конституционния съд закон е бил действащ. Проблемът с противоречието в практиката вече беше представен от „Лекс“, а за него беше сезирано новото аналитично звено във ВАС (повече за сигнала на „Предизвикай правото“ виж тук).

Не то обаче сезира Конституционния съд, а състав с председател Донка Чакърова и членове Илиана Славовска (подписала определението с особено мнение) и Мария Николова (докладчик). Той се обръща към КС по повод на делото на временно отстранен от работа заради обвинение катаджия. През май 2018 г. КС отмени разпоредбата от Закона за МВР (чл. 214, ал. 2), въз основа на която е бил отстранен от длъжност и сега при разглеждането на делото му административните съдии трябва да решат какви са последиците от отмяната на разпоредбата.

Съставът, пред когото е висящо делото, е констатирал противоречивата практика. И пише в определението си: „Една част от съдебните състави приемат, че последващо обявяване на разпоредба за противоконституционна с решение на Конституционния съд има действие само за напред по силата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията и не се отразява на законосъобразността на издадения преди това индивидуален административен акт, защото към датата на издаване на акта законът е действащо право. Друга част от съставите приемат, че действието на решенията на Конституционния съд занапред (ex nunc) е не само по отношение на възникнали след влизане в сила на решението юридически факти, а и по отношение на висящи, незавършени, но възникнали на основата на обявената за противоконституционна норма, правоотношения“.

Колизията между правилото в чл. 214 АПК и Конституцията

Конституцията (чл. 151, ал. 2) предвижда, че решенията на КС се публикуват в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след обнародването им. И регламентира, че актът, който е обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Това в казуса на катаджията означава, че от 12 юни 2018 г. разпоредбата, по която временно е отстранен от длъжност, не се прилага. Към онзи момент делото му е спряно в Административния съд София-град, т.е. тя не съществува в правния мир, когато по-късно съдът се произнася по законосъобразността на заповедта, с която е отстранен. От друга страна обаче на основание чл. 142, ал. 1 АПК  съдът трябва да прецени съответствието ѝ със закона към момента на издаването ѝ, а той е 15 януари 2018 г., когато чл. 214, ал. 2 от ЗМВР действа.

„Преценката, извършвана от съд за съответствието на административния акт с материалния закон е съществен елемент от прилагането на закона, от което следва, че императивната разпоредба на чл. 142, ал. 1 АПК, определяща точно и безусловно приложимия закон, противоречи на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията, като не предоставя възможност на решаващия съд да извърши собствена преценка относно приложимия закон в зависимост от всички обстоятелства по делото“, констатират върховните съдии.

Като посочват, че правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК не е в синхрон с друга разпоредба от кодекса – новият чл. 192а. С него от тази година в АПК беше въведено правилото, че съдът преценява съответствието на подзаконов нормативен акт със закон към момента на постановяване на решението си, а не към момента на издаването на наредбата, правилника или инструкцията.

Освен това върховните съдии подчертават, че в ГПК липсва подобен на чл. 142, ал. 1 от АПК текст и по гражданските дела съдът определя приложимия закон по общите правила на правото. В наказателния процес пък действа принципът за най-благоприятния за дееца закон.

„Липсата на възможност да бъде съобразено решението на КС спрямо административни актове, издадени преди него, обезсмисля съществуването на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК в съдебното административно производство, защото съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, но при преценката за съответствие на административния акт с материалния закон трябва да приложи действащия към издаване на акта закон, дори и да е обявен за противоконституционен“, констатира ВАС.

И заключава, че съществуването на правна норма, която няма възможност да бъде приложена, противоречи на принципа на правовата държава, залегнал в Конституцията.

Особеното мнение

Съдия Илиана Славовска обаче не съгласна с извода на колегите си в състава, че едновременното съществуване на чл. 142, ал. 1 АПК и на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК противоречи на Конституцията. И възразява срещу това да се иска обявяване на противоконституционност на две норми с различен предмет, от два различни нормативни акта, които уреждат различни правоотношения и не се намират във връзка на обусловеност.

В особеното мнение, с която е подписала определението за сезиране на КС, съдия Славовска анализира двете атакувани от колегите ѝ разпоредби.

По отношение на тази от АПК заявява: „Административните органи са длъжни да постановяват актовете си в съответствие с действащото към момента на издаването им законодателство, а въведеното правило на чл. 142, ал.1 АПК е в изпълнение на конституционните разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 КРБ и обезпечава правната сигурност в страната и равенството на гражданите пред закона“.

А за чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК припомня, че в гражданското производство съдът решава възникналите спорове въз основа на действащите към момента на постановяване на решението му правна уредба. „Ако тази разпоредба не съществуваше Върховният административен съд и Върховният касационен съд биха били длъжни да решат делото съобразно противоконституционния закон, тъй като същият по хипотеза преди наличие на влязло в сила решение на КС обявяващо закона за противоконституционен той следва да бъде приложен. Целта, както на чл. 150, ал. 2 КРБ, така и на съответстващата ѝ разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК е да се осуети прилагането на противоконституционния закон по висящото дело. При това цитираната разпоредба не е в противоречие с конституционните норми предвиждащи, че Република България е правова държава, а обявените за противоконституционни закони не се прилагат от влизане в сила на решението на КС за това, а дори напротив обезпечава приложението им“, пише съдия Славовска.

Новите дела за уволненията на държавни служители

И в момента пред административните съдилища са висящи подобни казуси. Те са породени от промените в Закона за държавния служител, които влязоха в сила от 1 януари 2019 г. С тях на практика се забраняваше на пенсионери да работят в администрацията. Това стана като в закона беше въведено ново изискване за несъвместимост на държавните служители – да са упражнили правото си на пенсия. Така по приблизителни изчисления трябваше да бъдат уволнени близо 2000 чиновници. Това са само заварените случаи на хора, които вече са се пенсионирали, но продължават да работят като държавни служители. Всички те, към момента в който са решили да упражнят правото си на пенсия, не са знаели, че това може да доведе до уволнението им през 2019 г.

С решение от 7 март 2019 г. Конституционният съд отмени въпросните разпоредби. Справка на Върховния административен съд показва, че от януари до обявяването на текстовете за противоконституционни, в 28-те административни съдилища в страната са били образувани 24 дела по жалби на освободени от държавната администрация служители-пенсионери.