25/10/2020

Г-н Лозан Панов, ще смеете ли да кажете цялата истина?

 

 

ИСКАНЕ

 ОТ ИВАЙЛО ПАВЛОВ ИЛИЕВ

БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГД „ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ“, ЧЛЕН НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ НА ПОТЪРПЕВШИТЕ ОТ ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ И СЪДЕБНАТА СИСТЕМА-„СОЛИДАРНОСТ“

 

 

Уважаеми господин Лозан Панов,

В Сдружение „Солидарност“ е получено от нас писмо, подписано от вас с изходящ номер И- 10222, от 30.08.2019г. на Служба ‚регистратура“ на ВКС, като отговор на наши запитвания, с вх. Номер ЗДОЙ-15/25.07.2019г.: Б-1392 от 14.08.2019г. и вх. Номер В-1392-1 от 14.08.2019г.

В цитираното писмо се съдържа неистина, че няма противоречива практика на районните съдилища, а е била извършена проверка от гражданската и търговска колегия на ВКС, че няма противоречива съдебна практика, прилагана от българските районни съдилища. Това е категорична лъжа и не отговаря на обективната истина.

Изложено е от Вас твърдение, че разпореждането, с което се уважава заявлението е част от съдържанието на издадената заповед. Това твърдение не може да бъде заявено дори от студент първи курс, изучаващ специалност „Право“, нито нормалната логика, нито правото на ЕС допуска смесването на два документа в един, поради различните изисквания за реквизити в тях. И преди всичко за наименование на документа.

Кой нормален човек може да твърди, че вътре в един документ бил скрит втори, когато те трябва да имат различни наименования,различни номера, различни реквизити, и се завеждат в различни регистри, също има различни указания на съда за възможностите за обжалване и разпореждане. Още повече че срещу заповедта се подава наименован документ от длъжника, възражение, а срещу съдебния акт, с който приключва съдебното заседание за разглеждане на частното гражданско дело се подава частна жалба, чрез районния съд срещу висшестоящия такъв.

Кой нормален човек може да смесва в едно двете форми на защита?

ГПК допуска съда да разпорежда издаване на разпореждане незабавното изпълнение в самата заповед за изпълнение и в нея разпорежда и издаването на изпълнителен лист. Това е правно абсурдно, защото всеки съдебен акт като разпореждане и определение трябва да отговаря на изискванията на чл. 252 – 254 ГПК, да има наименование, дата и номер, имената на съдията, страните, какво постановява съда и подлежи ли на обжалване и пред кой съд и подпис на съдията. Кой нормален човек може да предположи, че в един документ са включени протокол от закрито заседание, определение за уважаване на заявлението, разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист и самата заповед за изпълнение.

Още повече се твърди, че “заповедта за незабавно изпълнение” се издава по образец на Министъра на правосъдието по чл. 425 ГПК, а такъв образец няма – наличен е някакъв друг образец наименован “заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК”. В самото заявление наистина има искане за издаване на “заповед за незабавно изпълнение”, а вместо такава се издава друга такава – това прави издадената заповед по чл. 417 ГПК като непоискана и нищожна, издадена е без процесуалноправно основание.

Същото се отнася за разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение по чл. 418 ГПК – издадено е без да е поискано.

По горепосочените причини всички издадени заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК са НИЩОЖНИ като противоречащи на ПЕС, ХОПЕС, ГПК и КРБ – актовете на съда се мотивират.

Другият позорен пример е издаваните изпълнителни листове в производството по чл. 417 ГПК, за които има потвърждение от самия министър на правосъдието Десислава Ахладова, че се издават по утвърден образец. В тях отново са обединени протокол от проведено закрито съдебно заседание, разпореждане за издаване на изпълнителен лист и самия изпълнителен лист, в който с една дума “осъждам” съдът издава осъдителен диспозитив и липсва указание осъждането на какво основание е направено, окончателно ли е или подлежи на обжалване и в какъв срок.  

Кой нормален човек би подал възражение срещу заповедта, ако има възможност с частна жалба да обжалва определението на състава, с което приключва делото и разпорежда издаването на заповедта, след като държавната такса по тази жалба е15лв.?

Кой нормален съдия може да приключи съдебното си заседание, по което докладва пред секретаря си обстоятелствата по делото, което той разглежда, какво е установил, какво е проверил за да е сигурен, че е изпълнил изискванията на закона по чл.412, ал.2, т.2 от ГПК да не издава заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона и добрите нрави, както и на основните принципи на правото на ЕС, важащи за всички държави членки?

Кой нормален съдия не би проверил фактите и обстоятелства, и приложените документи, в които поради утвърдения образец от Министерството на правосъдието се съдържат следната декларация, преди подписа на заявителя? Цитирам дословно: ‚Декларирам ,че доколкото ми е известно, предоставената ми информация е вярна“. Такава декларация може да бъде съставена само от ненормален съставител, защото тази декларация има две тълкувания:

  1. Не декларира нищо, с което да бъде понесена наказателна отговорност
  2. Декларира изразено съмнение, че може да съществува и невярна информация

Кой нормален съдия,след като е постъпило такова заявление при него, би подписал заповед за изпълнение, в която преди подписа му съществува в т.3 от важна информация за длъжника текстът; „Настоящата заповед е издадена единствено на информация предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда“. В текста на двете заповеди за изпълнение по чл. 410 и чл.417 от ГПК е указано, че е проведено закрито разпоредително заседание, въпреки че в чл. 411, ал.2 от ГПК е записано единствено в разпоредително заседание, без изрично да е посочено, че заседанието трябва да е закрито. Основателно възниква въпросът, на какво основание Министерството на правосъдието ще задължава съдиите да разглеждат подадените заявления само в закрити съдебни заседания? В чл. 144, ал.2 от ГПК,  закритите заседания се провеждат без участието на страните, в предвидени от закона случаи.

Питаме и следното, след като никъде в ГПК и в други закони няма понятието „заповед за незабавно изпълнение“,защо това словосъчетание съществува във всички издадени заповеди от 2008г. до 2020г.? Това умишлено объркващо понятие е довело до унищожаване съдбата  на стотици хиляди български и чуждестранни граждани, както и фирми.

Как ще обясните на нашето сдружение и обществото, фактът за съществуването на така наречената,“тъмна стая“, в която се съхраняват над 100 000 неприключили дела, по които не са издавани съдебни актове и протоколи за проведените съдебни заседания, и не са издадени съдебни актове, които да са вписани в регистрите на закритите съдебни заседания. По същите дела не са издавани от съда и съобщения, които да удостоверяват, че заповедите са връчени на длъжниците, а изпълнителните листове са напуснали кориците на делата, и са попаднали основно в канторите на ЧСИ, и са отнети имоти, пари и бизнеси, и е унищожено достойнството на потърпевшите.

За всички опити на съдилищата, включително и на представлявания Вас от ВКС, с тълкувателни решения да прикрие този позорен за българската история факт, че почти всички издадени заповеди за изпълнение по чл. 410  и чл. 417 от ГПК са нищожни и подлежат на обезсилване поради това,че са издадени в разрез с процесуалните и материални права.

Настояваме за обяснение, защо съдът не изпълнява основните си функции, вменени му по чл. 5, 6, 7, 8, 9, 10 от КРБ , и отнема основните права на набедените като длъжници.

Настояваме този маскарад на правосъдие, на заблуждаване на европейските и български институции, и преди всичко на българските граждани, и погазване на основните им права от съдебната система.

Основателно възниква въпросът, на кого служи българската правосъдна система, и кой я командва за да се стигне до тук?

Обръщаме се и към Вас, но запознаваме с това искане и всички институции, изброени подробно по-горе, медиите и обществото, с цел установяване на реалната действителност и обективната истина.

Настоявам да ми се отговори писмено и да изнесете истината публично в 7-дневен срок, след което имам правото да изразя своето лично възмущение с протестни действия, допустими от закона след писмено уведомление за моите протестни действия, да бъдат последвани от съмишленици от пострадалите български граждани.

С възмущение,

Ивайло Илиев

 

Подпис……………………

 

Вашият коментар