пн. мар. 25th, 2019

Давността в административнонаказателното производство

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК означава, че абсолютната давност е четири години и половина от датата на извършването на нарушението

Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици – невъзможност на кредитора на едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред (погасителна давност) или придобиването на правото на собственост или друго вещно право (придобивна давност). Общите правила на давността са уредени в чл. 110 – 120 от Закона за задълженията и договорите, но те не се прилагат в административнонаказателното производство, въпреки че в практиката е широко разпространено схващането, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват публичните задължения на административнонаказаните лица, тъй като често не се взимат под внимание специалните правила, които важат за производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Конкретно за давността ЗАНН регламентира уредба в две хипотези: в разпоредбите на чл. 34 ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното производство в частта, която се развива пред административнонаказващия орган и по отношение на изпълнение на наказанието по влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание “глоба” (чл. 82 ЗАНН).

В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати – ако до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от извършване на нарушението (в закона изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е две години) не е съставен акт за установяване на административно нарушение, то административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

Що се отнася до съдебната фаза, ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва (чл. 11), че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК “Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание” и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК е изключително важна, защото това означава, че абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното преследване се изключва, не е три години, каквото мнение съществува в практиката, а четири години и половина от датата на извършването на нарушението. Важно е и обстоятелството, че за изтичането на давността съдът е длъжен да следи служебно. Тоест, с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност.

Що се отнася до изпълнение на наказанието по влязло в сила наказателно постановление, чл. 82, ал. 1, б. “а” ЗАНН посочва, че наложеното административно наказание “глоба” не се изпълнява, ако са изтекли 2 години от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложена. Важно е да се направи уточнението, че съгласно Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание “глоба” в чл. 82, ал. 1, б. “а” във вр. с ал. 2 и ал. 3 ЗАНН не са приложими по отношение на “имуществената санкция”, наложена с влязло в сила наказателно постановление. В съдебната практика няма спор, че цитираната норма е специална спрямо общия срок по чл. 171 ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следващата годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. Хипотезата на това допустимо изключение е именно давността по чл. 82, ал. 1 ЗАНН. Тази норма е достатъчно ясна и приложението й не се изключва от разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, която визира само приложението на абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 от същия закон по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

Важно е да се знае, че след прекъсване на давността, включително и чрез образуване на изпълнително дело, специалните правила на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН не се дерогират (както вече се посочи общият закон в чл. 171 ДОПК го допуска). Тоест, нормите за давността по отношение на глобата не са валидни само до момента на образуване на изпълнително дело, тъй като и по време на публичното изпълнение на глобата, за давността като материалноправен институт важат правилата на ЗАНН (чл. 82 в цялост на уредбата), докато за реда за събирането (действията по изпълнението) е приложим реда на ДОПК (чл. 79 ЗАНН).

Лично според мен при анализ и тълкуване на правната уредба няма основание да се приеме, че след като чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва приложението на абсолютната давност по ал. 3, изключва приложението на погасителната давност и по ал. 1, който, ако е изтекъл без да е спиран и прекъсван, погасява възможността за изпълнение на наказанието “глоба”. Погасява се изпълняемостта, ако в срока не са настъпили основания за прекъсване и/или спирането на давността. Но, ако са настъпили такива основания и давността е прекъсвана или спирана, то наказанието глоба ще е дължимо дори да е изтекъл по-голям срок от нормативно установения. Все пак не трябва да се омаловажава и фактът, че по отношение на публичните вземания за наложени административни наказания “глоби” се погасява изпълняемостта им (правото на носителя им да ги търси принудително), ако в рамките на две години: от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието или от завършване на действието за прекъсване на давността, не са настъпили основания за спирането й или прекъсването й чрез действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Това означава, че административното наказание “глоба” ще може да се изпълни дори и да са изтекли над три години (абсолютната давност по ал. 3), тъй като изрично чл. 82, ал. 2 ЗАНН указва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, а след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Тук трябва да се посочи и чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, съгласно който изпълнителното производство, освен в изброените случаи по т. 1 – 6, се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител в други предвидени в закона случаи. Безспорно изтичането на давността за изпълнение на административното наказанието е такъв, предвиден в закона случай. Както вече многократно се цитира разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН, която изрично предвижда, че административното наказание “глоба” не се изпълнява, ако са изтекли (без действия за спиране или прекъсване) две години от съответния меродавен момент: влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието или в случая завършване на действието за прекъсване на давността – изпращането на съобщение за доброволно изпълнение. Освен това давността е и способ за погасяване на задължението, съгласно чл. 168, т. 3 ДОПК, който гласи, че публичното вземане се погасява по давност и без годно за принудително изпълнение задължение, изпълнителното производство е лишено от предмет.

Изложеното по-горе би следвало да промени широко разпространената заблуда, че давността в изложените хипотези е три години и след изтичането на този срок задълженията се погасяват автоматично.

 

 

Източник: legalworld.bg

Вашият коментар