27/10/2020

Да се коригира тарифата на ЧСИ и да обърнем поглед към колекторите

Очаквано всички предложения за изменения в ГПК бяха подкрепени единодушно от депутатите на първо четене

Министерството на правосъдието да коригира тарифната си политика по отношение на таксите на частните съдебни изпълнители, а депутатите да не се концентрират само върху тях, а да обърнат внимание и на практиките на колекторските фирми. За това призова председателят на правната комисия Данаил Кирилов по време на обсъждането на първо четене на четирите проекта за изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – на ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и „Воля“.

Очаквано, както бяха заявили, партиите в парламента единодушно подкрепиха всички законопроекти на първо четене, като нито един депутат не гласува „против“ или „въздържал се“. Това накара ръководещата заседанието зам.-председателка на Народното събрание Нигяр Джафер да направи следния коментар: „Впечатляващо и рядко срещано единодушие. Поздравления“.

Преди това при дебатите Кирилов заяви: „Ако някой прави безобразия, ако скача над закона и над главата на длъжниците, надали това са само частните съдебни изпълнители. Кога ще погледнем какво правят и т.нар. колекторски фирми и какви са регулациите за тях?“. И продължи: „Всяка сутрин отвън граждани ме срещат с уведомления за прехвърляне на дълг, които са абсолютно безобразни – липсва размер на задължението, има три места, на които да бъде изпълнено и е погасено отпреди 12 години. Това не е ли опит за правно изнудване?“.

Той заяви, че не трябва да бъде създавано несправедливо отношение към нито един от участниците в процеса на принудително изпълнение. „Целта ни трябва да е да дадем гаранция за правилното и законосъобразно развитие на изпълнителния процес“, каза Кирилов.

В изказването си от парламентарната трибуна обаче той посочи, че една аспект от работата на ЧСИ не се регулира от закона, а от тарифа, които се издава от Министерството на правосъдието.

„И е крайно време Министерството на правосъдието да актуализира и да коригира, където е необходимо, тарифната си политика по отделните видове изпълнение. Правилни и справедливи са репликите, че единствено при ЧСИ имаме безлимитни такси, безкрайни и пропорционални“, заяви шефът на правната комисия. И призова през следващите три месеца всички заинтересувани от решаването на проблемите в заповедното и изпълнителното производство да бъдат активни и да дават предложения. „Целта е в края на септември да пристъпим към второто четене на законопроектите максимално подготвени и подкрепени от нашите избиратели и всички субекти, които участват в изпълнителния процес“, каза Кирилов.

При дебата в пленарната зала Хамид Хамид от ДПС заяви, че в хода му е сменил позицията си по отношение на това дали банките трябва да бъдат лишени от възможността да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. „Отначало чисто първосигнално и аз реагирах, че трябва да премахнем всяка привилегия на банките. Но премахнем ли този текст, вместо да изпишем вежди, ще избодем очи“, заяви той. И обясни какво има предвид: „Така премахваме само един способ, вместо да решим проблема. Възможности банката да се снабди с изпълнителен титул по други способи – колкото искате. Това може да стане с нотариална заверка на договорите. Банките ще започнат да ги заверяват и мислите ли, че те ще платят таксата. Всичко ще се товари на гърба на кредитополучателя и евентуален длъжник. Затова започвам да изпитвам резерви към промяната на чл. 417 ГПК“, каза Хамид Хамид.

Той обаче потвърди позицията си, че предлаганата от ГЕРБ 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физически лица, с изключение на обезпечените вземания, трябва да бъде разширена. „Трябва да я разширим до степен почти да стигне предложението на Обединените патриоти (да важи и за всички задължения – б.а.)“, каза Хамид.

Предложението на Кирилов депутатите да обърнат внимание на практиките на колекторските фирми веднага срещна подкрепата на БСП. Не така стои въпросът по отношение на чл. 417 ГПК и банките, където левицата и ГЕРБ (те са против промяна на разпоредбата) не разминават в позициите си. Все пак Филип Попов от БСП заяви, че може да се мисли и по този въпрос между първото и второто четене. Подчерта обаче: „Съдебното дирене се случва в исковия процес – там се установява дали длъжникът дължи и колко, а не след като банката вече има изпълнителен титул и вече е събрала вземането“.

„Преди 10 години заповедното производство е изглеждало толкова атрактивно и е заблудило публиката – то е едностранно, в него не участва длъжникът. Той разбира накрая, когато се издаде заповед за изпълнение. Но той много лесно може да я преодолее само като напише: „Възразявам“. Само че длъжникът не разбира, че от това действие следва двегодишен процес със съдебни разноски. И ако искът бъде уважен, всички разноски са в тежест на длъжника. Ей това трябваше 10 години да обясняваме на хората, за да знаят какъв е резултатът от заповедното производство“, заяви Данаил Кирилов. И заключи, че сега са необходими такива промени, които да гарантират, че длъжникът ще бъде уведомен за издадената заповед за изпълнение, за да може после да има правилното поведение при следващата стъпка от изпълнителния процес.

 

Източник: legalworld.bg

Вашият коментар