чт. юни 27th, 2019

Депутатите приеха на първо четене повече права на клиентите със задължения

Парламентът прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се дават повече права на потребителите от неравноправни клаузи в договорите с монополни дружества, колектори, бързи кредити, банки и кредитни институции. Измененията бяха одобрени единодушно с 95 гласа „за“, съобщава БТА.

До поправките в ГПК се стигна, след като в края на февруари омбудсманът Мая Манолова внесе в парламента законопроект срещу свръхпривилегиите на банките спрямо дължниците. Той беше одобрен от депутатите и те решиха да го разгледат. Манолова припомни тогава, че срещу България има наказателна процедура заради несъответствие с правото на Европейския съюз във връзка с неравноправните клаузи в потребителските договори, за което Европейската комисия даде през януари тази година на България двумесечен срок за справяне с проблема. Именно заради това сега поправките в ГПК влизат за бързо обсъждане и гласуване, отбелязва defakto.bg.

По време на дебатите председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) посочи, че освен становището на Манолова в законопроекта е представено и това на работната група към Министерството на правосъдието, което според Кирилов е по-балансирано и в по-голямата си част е съгласувано с институции и със съсловни организации.

С гласуваните промени съдът се задължава да извърши служебна проверка в заповедното производство за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители. Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, както и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение.

Законопроектът съдържа допълнително изискване към заявителите в заповедното производство да представят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Освен това, когато длъжникът не бъде намерен на постоянния си адрес и е уведомен чрез залепване на бележка на вратата, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.

 

Източник: dnevnik.bg

Вашият коментар