24/10/2020

Десислава и Петър от Ихтиман: Може да останем на улицата!!!

Тази седмица ви представяме историята на Десислава и Петър от Ихтиман. След трудова злополука, Петър е на количка. От две години насам обаче жилището им периодично се предлага на търг. Когато се появи купувач, те ще останат на улицата.

Ето и разказа на Деси:

„През 2015 година работех в една фирма, но поради здравословни причини трябваше да прекъсна. И си останах у дома. Решихме да направим нещо, което го нямаше в нашия град – магазин за риба.  Единственият вариант беше да се вземе ипотечен кредит. Сумата  беше 8000 лв. Направихме договор, в който изрично се упоменаваше, че за пет години трябва да върнем 24 000 лв. Фирмата, от която взехме този кредит, е „Микрофонд“ ЕООД. Докато работехме, всичко беше добре, но през август същата година, човекът, с когото живея претърпя трудова злополука и всичко тръгна назад. Започна се ходене по болници, рехабилитация, планки… А това хич не са малко пари.  В този момент той работеше във фирма за рециклиране. Казаха ми, че е паднал от един камион. Беше с увредени прешлени, имаше счупена тазобедрена става, мозъчно сътресение, увреждане на слуха, увреждане на обоняние, избити зъби…

Работодателят му призна, че е трудова злополука, нямаше как да не признае, защото е бил на работа. Направиха оглед, откриха, че има и трудов договор и нямаше как да се измъкнат. Работодателят беше виновен. Но заради тази ситуация, заемът ни стана трудно връщаем. Започна се ходене по мъките години наред. Трябваше да избираме дали да се борим Петър до някаква степен да бъде човек или да имаме покрив над главата си. На 29-и октомври отново сме в болница и трябва да дадем 7000 лв за нов имплант. А разполагаме с една пенсия от  469 лв.
Освен това едва няколко месеца след злополуката, се започна и сагата с частния съдебен изпълнител.  След злополуката през август бяхме все по болници. Докато се борех за живота му, признавам, че не мислех за друго. И сигурно не съм платила вноската за август. И така, в края на октомври или началото на ноември 2015 година, частен съдебен изпълнител дойде до дома ни. Даде ми някакви документи. Аз все още бях стресирана от цялата ситуация и просто съм подписала нещо, не съм се консултирала с никого, нито съм имала възможност тогава да направя такава консултация, нито съм имала представа докъде може да доведе всичко това. Отидох във фирмата, от която бях взела кредита, с молба да разсрочим заема или да направим нещо, за да може да се плати. Те ми казаха, че искат парите накуп и сега.  Аз лично смятам, че трябва да ми поискат цялата сума едва, когато изтече целият срок на договора. А в случая става дума за минали едва три години от първоначално договорените пет. Въпреки това те искат цялата сума от 24 000 лв. Уговорената първоначално лихва не се намалява по никакъв начин, въпреки че те искат сумата две години по-рано.
Но през ноември 2015-а вече имахме изпълнителен лист. И се случва така че от една страна си стресиран като гледаш един жизнен човек изведнъж да лежи окован на легло, който не може да направи една крачка, от друга те тормози частен съдебен изпълнител. В нашия случай става дума за Наталия Дангова от Самоков. Скоро след първото си посещение при нас, ми се обади да ме попита дали приемам уведомленията да са само по телефона. Отказах, вече исках всичко писмено. След началото на 2016 година, че и до ден-днешен, нашата къща периодично се пуска на търг. В първите две години – на всеки три месеца.

От началото на 2018-а година обаче намерихме адвокат Камен Добрев (интервю с него четохте в миналия брой-б.а.) Когато се навършиха две години от първоначалното пускане на търг, ЧСИ трябваше да направи нова оценка. И това стана наскоро. Процедурата е такава, че тя трябва да дойде заедно със свое вещо лице  у дома.  Но така и не благоволи да дойде. Писала е онова, което си е решила. Вещото лице е направило така че оценката на къщата вече да бъде 26 000 лв., за да може да си вземат парите. А у нас вещо лице не е идвало.  През март 2018 година получих документите,  че е направен опис, че идвало вещо лице у дома, което не е така. В тази ситуация се радвам единствено, че вече всеки в града знае историята на Петър, състоянието му, и никой няма да посегне на инвалид. Но не се знае…

Адвокат Камен Добрев успя да поиска да се направи нова оценка на къщата, което малко забави поредното обявяване на търг.
В тази ситуация се съдим и с работодателите му. Фирмата не е голяма, но не е и малка. Тази фирма има пари, но умишлено укриват всякакви средства. Фирмата има сметки в 16 банки, всички са на нула или са запорирани. Първия път, когато ми се обади неговият началник, който също се казва Петър, ме попита „Ти мене ще ме съдиш, ма? Ти коя си? Ще видиш, ма. Ти ще видиш какво ще се случи с теб после“ и ми затвори телефона.  Предложиха ми една сума. Ако Петър беше здрав, щеше да я изработи за две години.
Отидохме на съд, но процедурата е много тромава. За поредното дело трябваше да се направи експертиза за състоянието на Петър.

Дойдохме до София, до болница „Пирогов“. Съдебният лекар установи, че той е много увреден и шансовете му да проходи са нищожни.
Отделно се води дело от страна на държавата – срещу неизвестен извършител.  И съм много разочарована от прокурора по това дело  Десислава Стоименова. Написахме жалба, защото делото тече от 2015 г. и нищо не става. Дадоха й подробни предписания как да работи. До днес тя обяснява, че нямала при себе си оригиналите на документите. И ги изисква от какви ли не институции. За всяко искане чака по 2 месеца. И така само протака. Ще търсим отговорност от управителя и баща му като частни лица. Бащата се води на договор като шофьор, а е бил началник на обекта тогава.
Основният ни проблем в момента обаче е частният съдебен изпълнител. В момента, при всяко обявяване на търг, цената на която тя определя нашата къща намалява. А дори не знам колко дължим вече. Със сигурност са повече от 24 000 лв.  или около обявената цена – 26 000 лв.  Съдебна изпълнителка не е говорила с нас дали и как можем да възстановим съответната сума. Не е минало през опис на вещите например. Опитах да разговарям с нея веднъж. Обясних, че в къщата живее инвалид. Тя ме попита „какво ме интересува“. Всички тези проблеми се отразиха на цялото ни семейство. Баща ми се разболя от скоротечен рак и почина в началото на тази година. Отиде си за три-четири месеца. Каквото и да ставаше, на всеки три месеца къщата ни се обявяваше на търг. Нямаше почивка за съдебния изпълнител.


Опитах да търся съдействие от какви ли не институции и инстанции, Петър пише до кого ли не. Всеки от тях отговаря стандартно и не иска да вземе отношение. Цитират някакви закони, според тях на какво сме имали право. И накрая се оказва, че нямаме право на нищо. Веднъж опитах да се срещна с Мая Манолова. Отидох в приемната.  И на вратата ме посрещна мъж, охранител. Казах му, че искам да се срещна с госпожа Манолова. Казах с две думи за какво съм дошла, за да ме пусне. Отговорът му беше „дълговете са, за да бъдат плащани“ и ме попита какво искам. Казах му, че става дума за инвалид и че никой не отказва да си плати дълга. Но той ми даде една визитка и ми каза на посочения имейл да си опиша проблемите. И нямам никакъв отговор.

Сега всичко, което ни остава, е да се борим да оцелеем, а не да съществуваме. Слава Богу, имаме около нас много приятели и близки. Но не мога да искам нищо от никого, защото животът е труден в малкия град. И то за всички.
Аз и Петър намерихме адвокат Добрев по профила му във фейсбук и всъщност той е наш от адвокат от февруари тази година. Той успя да ни помогне да забавим търга. Сега ще опитаме да вдигнем поне цената на къщата. Водим две дела срещу работодателите. Едното е да се начисли издръжка за личен асистент. Делото за издръжка е заведено миналата година през август и до ден-днешен няма ход.
Когато не сме в болница или в съда, се справяме както можем. Петър е с катетър непрекъснато. Ако се запуши, медицинско лице трябва да го смени. В малкия град няма достатъчно лекари и сестри. Затова аз се превръщам в това медицинско лице. Разходите за лекарства и консумативи всеки месец са различни. Зависи какво усложнение ще се появи. Болкоуспокояващите заради лошо поставения имплант са около 200 лв. на месец. Всяко идване на рехабилитатор у дома е 20 лв. И всъщност е късмет, че изобщо намерихме кой да дойде. Две студентчета от София се съгласиха и идват от време на време. Има и още едно момче, което му помага като приятел. То също е рехабилитатор. Напълно сляп е, но идва и му показва упражнения, които да прави сам. Казва се Ивайло Цонев.

Но положението е такова за момента. Трябва да минем през новата операция, за да се оправят проблемите от първата през 2015 г. Тя е направена много лошо, става дума за лекарска грешка.  В Окръжна болница имаше дори одит по неговия случай. Проверката установи, че за неговата операция трябвало да присъстват трима лекари, а са били само двама. Имплантът не е поставен правилно. Самите винтове вече са почти излезли навън. Възможно е да предизвика спукване на някой друг прешлен. Но лекарите не могат да бъдат наказани, както и болницата.  Защото въпросната проверка трябвало да бъде направена до една година от операцията. Всъщност ние писахме от самото начало по различни институции, но чак тази година ни отговориха. Всички се забавиха и така изпуснахме сроковете.  Можем да ги съдим като частни лица.
В момента не работя, няма как. Социалните нищо не могат да ни предложат,  пенсията на Петър била много висока. Единствената помощ, която получаваме, е от кмета Калоян Илиев. Той ни отпусна еднократна помощ от общината в размер на около  500 лв. след първата операция. Тази година ни изпрати един камион с 10 кубика дърва.

 

Източник: domipari.eu

Вашият коментар