пн. сеп. 23rd, 2019

Държавните съдебни изпълнители – правна регламентация и роля

Конституцията на Република България поддържа разделението на властите в страната на законодателна, изпълнителна и съдебна. Всяка от тях самоорганизираща се, спрямо публичноправните императивни разпоредби на основния закон и охраняващи се една друга, с цел взаимна регулация и поддържане на изработения механизъм за запазване баланса на същото това властово разделение помежду им.

Именно един основен закон (lex generalis) като Закона за съдебната власт, регламентира института на държавното съдебно изпълнение и съответно професионалната фигура на държавния съдебен изпълнител като юрист, привеждащ в действителността правните съдебни актове, избран след провеждането на конкурс и назначаване на избраните от министъра на правосъдието. По ранг и възнаграждение се приравнява на съдия в районен съд (90% на сто), а след 6 години – на окръжен съдия. Както и другите държавни служители, той също получава средства за облекло в размер на две средномесечни заплати, с цел да бъде представителен и поддържащ репутацията на съдебната власт и държавата; застрахован е за професионална отговорност, осигуряван и издържан за сметка на бюджета на Министерството на правосъдието. Всички останали хипотези се разглеждат по силата на Трудовия кодекс.

Основни разлики с частните съдебни изпълнители е в териториалния обхват на възможните техни действия – държавните с район на действие на ниво “районен съд”, а частните – на “окръжен съд”. Юридическото качество “държавен” не следва да се асоциира със събиране на държавни вземания, освен когато става въпрос за вземания на съдебната власт. Напротив, законодателят категорично отбелязва, че “държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания” и нямат регламентирано правомощие за събиране на публични вземания!. Трета значима характеристика е тяхното служебно правоотношение със съдебната власт – биват назначавани със заповед на правосъдния министър, който определя и техния брой, от където произтича и тяхното правомощие да боравят със силата на държавната принуда.

Същият ги освобождава, когато са налични обстоятелства по следните хипотези: пенсиониране, собствено желание от страна на ДСИ, при влизане в сила на присъда, с която е наложено тежко наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година или тежко нарушение или системно неизпълнение на служебни задължения. Не разполага с възможността да влиза в трудови правоотношения, назначавайки например свои помощници, така както частния съдебен изпълнител по ЗЧСИ.

Важно място тук трябва да се даде на таксите по тарифите на частните и държавните съдебни изпълнители като първите имат правото да начисляват второ, пропорционална такса върху 20 лв. първоначална при държавните. Изравняването и/или уеднаквяването на събираните от съдебното изпълнение такси е актуален въпрос.

Съответно като служител на съдебната власт, държавният съдебен изпълнител е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване; да спазва професионалната етика, да опазва престижа на съдебната власт и дори да повишава квалификацията си. По време на изпълнение на службата си, ДСИ трябва да носи “специален знак, определен от министъра на правосъдието”, срещу който държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения. От своя страна, ДСИ може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.

Според чл.270а, ал.3 ЗСВ, министърът на правосъдието има правото да отправя конкретни препоръки до ДСИ, в случаи на констатирани пропуски в дейността на държавния съдебен изпълнител, ако не са във връзка с дисциплинарно нарушение.

С последните поправки от август 2016 г. в Закона за съдебната власт, бяха допълнени редица законови текстове във връзка именно с дисциплинарната отговорност на държавните съдебни изпълнители. Но каква дефиниция дава законодателят за “дисциплинарно нарушение”? Проявяващо се в случаи на:

(1) системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;

(2) действие или бездействие, което неоправдано забавя производството;

(3) действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването;

(4) неизпълнението на препоръки от министъра;

(5) неизпълнение на други служебни задължения.

Налагана отделно от другите три вида – гражданска, наказателна и административнонаказателна, дисциплинарната отговорност представлява “виновно неизпълнение на служебните задължения” изобщо. Това могат да бъдат забележки, намаляване на трудовото възнаграждение от 10 до 20 % за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение или просто уволнение. Такова производство може да заведе със заповед министъра на правосъдието, с давност от три години след извършването на нарушението. Тъй като министърът няма поглед над работата на всеки държавен съдебен изпълнител, то той бива уведомяван от председателя на дадения окръжен или районен съд, главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието, но той остава единственият, който може да наложи наказание. За всички процесни стъпки и останали хипотези се прилага Административнопроцесуалния кодекс.

Състоянието на държавните изпълнители е “разкрачено” между назначаването и възлагането на задачи от правосъдния министър (част от изпълнителната власт) и пряката работа с ръководителите на съдилищата (част от съдебната власт), пред които се отчитат за изпълнението на свършената от тях публична работа. Влизат в ежедневно взаимодействие със съдебните деловодители, чиято бройка непрестанно и несигурно варира в ред съдилища. Това внася несигурност и неефективност в работата, а ограничения съдебен ресурс, отграничава допълнително държавните от частните съдебни изпълнители в липсата на платен електронен достъп до регистри и агенции като Агенцията по вписванията, НАП и др. Крайният резултат се изразява в запълването на вакума в действителността, поради юридическата презумпция, че не трябва да има отказ от правосъдие, а държавните изпълнители са принудени да се справят с нарастващ брои дела и  ограничени възможности.

Държавните съдебни изпълнители в България са учредили и членуват в асоциация, 112 юристи на брой, която е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, имаща Общо събрание и Управителен съвет. Сдружението няма публични отговорности, а има за цел защитаването интереса на държавните съдебни изпълнители и изразяването на техни общо позиции по отворени проблеми и дискусии, включително неравноправието им с “частните” им колеги. Такава отворена дискусия е цялостното преминаване на държавните съдебни изпълнители в рамките на съдебната власт, под шапката на Висшия съдебен съвет.

***

                                                                               Автор: Станислав Малчев

Вашият коментар