27/10/2020

Емоционалното измерение на последиците от чл. 410 и чл. 417

593685 души. Това е броят на постъпилите дела по чл. 410 и чл. 417 от ГПК на български граждани с издадена заповед за изпълнение на изземане на парични суми, движимо и недвижимо имущество. Това сочи статистиката oт последни данни по справка за броя приключени дела, през периода 2008г. до 13.03.2013г. Получаването на покана за доброволно изпълнение се придружава от фразите: „Вие сте осъден“, „Съобщавам Ви, че е наложен запор върху следните движими вещи/запор върху следните вземания/възбрана върху следните недвижими имоти“, „Ако на посочената дата възпрепятствате изпълнението, ще се ползвам от правомощията си по чл. 431 от ГПК, като наредя да се отворят Вашите сгради, да се претърсят вещите, жилището и др. помещения“. От тях разбираме следното:

  • Т. нар. „осъдени длъжници“ получават съобщение – констатация за събитие, случило се без тяхно знание и участие – те ВЕЧЕ са осъдени. Не са имали информацията за това, че предстои да бъдат осъдени, както и правото да се защитят преди окончателното съдебно решение и издадената заповед.
  • Предстои да им бъдат иззети основни източници на сигурност – финансови средства, домът им, колата им.
  • Текстът на поканата и заповедта създават усещане за „спешност“ – трябва да изплатят в най-кратки срокове суми, с които не разполагат.

Какви непосредствени и дългосрочни психоемоционални последици може да следжат от описаното по-горе? Ще се съгласите, че то звучи страшно – разклатено е усещането за сигурност в света, в които живеем, посочена е вина, вписана е недвусмислена заплаха. Всичко това провокира Остра стресова реакция – F43.0 по Международната класификация на болестите. Диагноза, но не в смисъла на константно психично разтройство, а, както наименованието подсказва, реакция на стресогенно събитие. Симптомите включват:

  • „Симптоми на смущение. Това се случва, когато човек не може да спре да преразглежда травматично събитие чрез спомени и мисли.
  • Отрицателно настроение. Човек изпитва негативни мисли, тъга и лошо настроение.
  • Дисоциативни симптоми. Те включват променено чувство за реалност, липса на осъзнаване на околния свят и неспособност да се запомнят някои части от травматичното събитие.
  • Умишлено избягване. Хората с тези симптоми целенасочено избягват мисли, чувства, хора или места, които свързват с травматичното събитие.
  • Симптоми на психична възбуда. Те могат да включват безсъние и други нарушения на съня, затруднено концентриране, раздразнителност или агресия, които могат да бъдат както вербални, така и физически. Човекът обикновено се чувства напрегнат, нащрек е и може да се изплаши много лесно.“

При така изложените прояви на психиката затрудняват когнитивните способности за разсъждение и вземане на решение. За човек е трудно да се съсредоточи, да предприеме действия или дори да разтълкува написаното. Вменена е обаче спешността.  Същевременно простичкият факт, че няма как всеки засегнат и осъден гражданин да притежава юридическо образование, с което успешно да разтълкува получените документи. Ангажирането на адвокат изисква средства, а и е важно гражданите да се ориентират към професионалист, на когото истински биха могли да разчитат, защото практиката показва, че понякога доверието не е оправдано.

От срещите с „осъдените“, които можем да наречем и „потърпевши от частен съдебен изпълнител“, чуваме следните споделяния:

  • В по-честия случай известието идва изненадващо. Човек е шокиран от позицията си на поставен пред свършения факт, че вече е осъден. Има множество случаи, в които гражданите дори не са били ползватели на съответната услуга, която не са заплатили (тъй като нямат сключен договор за ползуването и съответно не я ползват). Въпреки това тяхното имущество също е ВЕЧЕ запорирано и животът им изведнъж се променя.
  • Чувстват се притиснати и безпомощни. Преживяването им дори може да бъде описано като насилие и унижение.
  • Изпитват безнадежност и недоверие в институциите.
  • Сами определят поведението и възприятията си като „неадекватни“ вследствие на преживения стрес.
  • Наблюдавани са случаи на самоубийства, когато човек се озовава в ситуацията да му се вземе всичко, за което се е трудил и на което е посветил години от живота си, особено когато съдебните дела продължават дълго време, което обичайно се и случва.

Можем ли да кажем, че тези хора са потърпевши от измама? След проучвания и обсъждания в екипа на Сдружение „Солидарност“ се установяват множество несъответствия и нарушения на ГПК в течение на процедурите от изпращането на покана за доброволно изпълнение на заповедта за погасяване на задълженията през изземането на имущество или дългогодишното водене на съдебни дела до довеждането на съответния „длъжник“ до финансов, емоционален и морален крах. От друга страна самият Граждански процесуален кодекс по наше мнение, съгласувано с юристи, съдържа текстове, които могат да се тълкуват нееднозначно, биват непълни, подвеждащи или нелогични.

Възможно ли е да се търси справедливост и да бъдат спрени съществуващи порочни практики? Възможно ли е да опазим достойнството и смисъла в живота на осъдените неправомерно? Необходимо е тези въпроси да бъдат чути и да бъдат обсъждани открито с участието на всички страни. Има нужда от промяна, в името на справедливостта, която съдебната система би следвало да защитава и подобряването на качеството на живот на гражданите и Сдружение „Солидарност“ се стреми към осъществяването на тази промяна.

Вашият коментар