ср. окт. 16th, 2019

ЖАЛБА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН Г-ЖА ЕМИЛИ О‘ РАЙЛИ

ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН

Г-ЖА ЕМИЛИ О‘ РАЙЛИ

 

ЖАЛБА

 

ОТ И. П. И. лично и като управител на ,,Метропол-М‘‘ ЕООД, с ЕИК ………………….., ,,Метропол Пропъртис‘‘ ООД, с ЕИК ………, ,,Р.Е.М. Билдингс‘‘ ЕООД, с ЕИК ………….. и ,, Елина-63‘‘ ООД, с ЕИК ……………, адрес за кореспонденция:  гр. София, ул. ,,Пиротска‘‘ №., ет.., оф..; Тел. за връзка: 08888………….

И-мейл: i……………m@gmail.com

 

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН,

 

Обръщаме се към Вас с молба, въпросите, поставени в изложението на настоящата жалба, да бъдат изпратени на Европейската комисия и чрез нея до българските институции за отговори, отностно съответствието на Заповедното производство, уредено в ГПК, както и прилагането на изпълнителното производство от съдебните изпълнители и съда с правото на Европейския съюз и ХОПЕС, поради това, че Европейската комисия отказва да разглежда жалби, подадени от мен с нововъзникнали факти и доказателства по извършени нарушения от страна на българския съд и частните съдебни изпълнители в Република България.

Въпреки стартираната наказателна процедура от Европейската комисия срещу България от 24.01.2019г., тя обхваща само Директива 93/13, касаеща потребителите, а не е насочена към цялостното погазване на ПЕС и ХОПЕС от страна на българския съд и частните съдебни изпълнители. В следствие на което се лишават стотици хиляди длъжници от справедлив процес и безпристрастен съд. Създадена е изключително порочна практика, която продължава вече повече от десет години, с която се отнемат правата на защита на длъжниците в изпълнителния процес.

 

Считаме, че при съдействие от Ваша страна за отговор по поставените от нас въпроси, ще се установят и останалите нарушения на процедурата по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на докумен по чл. 417 от ГПК и последващото го изпълнително производство, прилагано от съдебните изпълнители.

Във връзка с проблемите, съществуващи в Заповедното производство и закононарушенията извършвани от органите на съдебната власт на територията на Република България, с които съм Ви запознавал в предходни жалби, Ви предоставям възможност да се запознаете с нововъзникналите обстоятелства и доказателства в отговор на българските институции, с цел извършване на контрол и надзор спрямо органите на съдебната власт и преустановяване на неправомерното прилагане на българското законодателство, с Ваша помощ да сезирате Европейската комисия с цел разширяване на обхвата на наказателната процедура срещу България или стартиране на нова такава.

 

Като физическо лице и като управител на дружествата ,,Метропол-М‘‘ ЕООД, с ЕИК ………., ,,Метропол Пропъртис‘‘ ООД, с ЕИК …………, ,,Р.Е.М. Билдингс‘‘ ЕООД, с ЕИК ……….. и ,, Елина-63‘‘ ООД, с ЕИК ………. се сблъсках за пореден път с отказа на българския съд да реши безпристрастно и в съответствие с правото на Европейския съюз, делата по които е сезиран. Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, действащи като въззивна истанция, прикриват закононарушенията, извършени от Софийски районен съд по заповедните производства, като не провъзгласяват за порочни и не отменят актовете издадени от СРС в грубо нарушение на закона.

 

Молим Ви за съдействие отностно изясняване прилагането на Заповеното производство от българския съд и институции с Правото на Европейския съюз и ХОПЕС.

 

Като доказателства, Ви предоставям възможност да се запознаете с  фактологията и процесуалните пороци в заповедното производство на ч.гр.д. № 27018/2010г. на СРС, ГО, 24 състав, образувано по заявление подадено от „МКБ Юнионбанк“ АД (чийто правоприемник е ПИБ АД) срещу длъжниците „Метропол-М“ ЕООД, „Р.Е.М. Билдингс“ ЕООД, „Метропол Пропъртис“ ООД и „Елина – 63″ ООД, представлявани от мен.

Производството пред заповедния съд и последвалото го изпълнително дело, бяха изначално опорочени, в следствие на което съм подал частна жалба /озаглавена възражение за нищожност/ с вх. на СРС № 3054592 от 06.07.2018г., в следствие на която е образувано ч.гр.д. № 14965/2018г. по описа на Софийски градски съд, в която жалба отправям искане за провъзгласяване  нищожността на разпореждане за издаване на заповед от 16.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,

на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта, на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и на разпореждането по чл. 42, ал. 2 ГПК, постановени по ч. гр. д. № 27018/2010 г., поради факта, че такива не са издавани като писмен материализиран акт, с номер, дата, мотиви, диспозитив и подпис на съдията.

С определение № 3242/08.02.19 на СГС жалба № 3054592 от 06.07.2018г. бе оставена без разглеждане, като по допустимостта на производството СГС счете, че:

,, Разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК предвижда, че при уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, чието задължително съдържание е регламентирано в чл. 412 ГПК. Не се предвижда постановяването на нарочен съдебен акт, като правораздавателната воля на съда, насочена към уважаване на заявлението, а се обективира в самата заповед за изпълнение. Заповедта се издава в установения в Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство формуляр и доколкото следва да съдържа изчерпателно изброените в чл. 412 ГПК реквизити, същата не се мотивира. Предвид изложените съображения и доколкото при уважаване на заявлението съдът пристъпва към издаване ‘ на заповедта за изпълнение без да постановява отделен акт, а самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, настоящата частна ! жалба, насочена към правораздавателния акт, в който е обективирана волята на съда, ( насочена към уважаване на заявлението, се явява процесуално недопустима.‘‘

,, На последно място, във връзка с възраженията на жалбоподателите по повод отсъствието на нарочен акт на съда, с който да е разпоредено съобщенията и книжата в заповедното производство да се връчват от частен съдебен изпълнител, следва да се отбележи, че в хипотезата на заповедно производство, развило се въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, правомощието на съдебния изпълнител да връчи заповедта за изпълнение, произтича пряко от текста на чл. 418, ал. 5 ГПК, с оглед на което в случая съдът не дължи постановяването на нарочно разпореждане по чл. 42, ал. 2 ГПК. Доколкото законът изобщо не предвижда постановяването на съдебен акт от вида на този, срещу който е насочена частната жалба на длъжниците в заповедното производство, такъв не е постановен и в процесния случай, с оглед на което частната жалба се явява недопустима и в тази си част.‘‘

Определението бе обжалвано от мен пред Софийски апелативен съд, като делото беше администрирано в САС под номер 2031/2019г.

Същото произтича от заповедно производство, проведено по ч.гр.д. № 27018/10г. на СРС, ГО, 24 състав.

 

  1. Фактология и процесуални пороци в заповедното производство.

 

Като писмени доказателства за претендираното задължение пред заповедния съд заявителят е представил: договор за предоставяне на кредит № 300-570/01.06.2007г., изменен с Анекс № 1 (220-203) от 04.02.2008г., Анекс № 2 (220-104) от 21.01.2009г., Анекс № 3 (220-865) от 01.06.2009г., Анекс № 4 (220-1360) от 26.08.2009г. и договор за встъпване в дълг № 220-1358/26.08.2009г. На 16.06.2010г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Искането е длъжниците да бъдат солидарно осъдени да заплатят, при условията на солидарност, в полза на кредитора „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД сумата от 2 000 000 ЕВРО – главница, ведно с просрочена договорна и наказателна лихва,

На 16.06.2010г. СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е уважил изцяло искането. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК е постановено незабавно изпълнение, като е разпоредено и издаване на изпълнителен лист.

По ч.гр.д. № 27018/10г. на СРС, ГО, 24 състав съдът е издал ЗА и ИЛ в нарушение на основни принципи на гражданския процес и в частност на заповедното производство по ГПК, както е допуснал следните съществени нарушения:

–     Заявлението по което е образувано производството е нередовно, не е налице доказана процесуална легитимация на заявителя, не са представени надлежни писмени доказателства показващи претенцията на заявителя.

–     Не е издадено като отделен писмен акт разпореждане, с изложени мотиви на съда защо приема за редовно подаденото заявление и представените с него писмени доказателства, както и налична активната и пасивна процесуална легитимация на заявителя и на длъжниците.

–     Не е издадено като отделен писмен акт разпореждане разпореждането за допускане на незабавно изпълнение,

–     Не е издадено като отделен писмен акт разпореждане за издаване на изпълнителен лист, самият изпълнителен лист и разпореждането за оправомощаване на ЧСИ по чл. 42, ал. 2 ГПК.

–     Опорочена е самата заповед за изпълнение,

–     Неиздадените задължителни писмени съдебни актове са опорочили изцяло заповедното производство, като са довели до нищожност на извършените от съда процесуални действия.

–     Не са връчени надлежно на длъжниците издадените от заповедния съд съдебни книжа.

–     Не е образувано законосъобразно изпълнително дело и от страна на ЧСИ са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. нередовно връчване на ПДИ, като ползваната от ЧИС бланка е манипулирана, като от нея е премахнат задължителен текст съществуващ в одобрения от Министъра на правосъдието образец, даващ указание на длъжника за процесуалните му права и възможностите му на защита; не им е връчена заповед за изпълнение

–     Заповедния съд не е издал разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да връчва съдебни книжа от заповедното производство на длъжниците.

–     Пороците допуснати в заповедното производство и в изпълнителното такова са довели до незаконосъобразно лишаване на длъжниците от правото им на защита.

Заповедния съд не е издал разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да връчва съдебни книжа от заповедното производство на длъжниците.

Пороците допуснати в заповедното производство и в изпълнителното такова са довели до незаконосъобразно лишаване от правото ми на защита.

По ч.гр.д. № 27018/10г. на СРС, ГО, 24 състав липсват съобщения по чл. 55 от ГПК и Наредба №7 от 22.02.2008 г. съгласно чл. 2, т. 9 и т. 10, приложение №20 същите разпореждания да са връчени на дружествата ми, поради което и срок за обжалване на същите не е започнал да тече.

По образуваното по издадената от СРС Заповед за изпълнение е образувано и.д. при ЧСИ Ренета Милчева. ЧСИ не е връчила на длъжниците съобщение по чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл. 3, т.1, Приложение №21 – покана за доброволно изпълнение, без съдът да е издал отделно разпореждане, въз основа на което същата да е оправомощена да бъде връчител на съобщенията по Наредба №7, чл. 2, т. 20, с което се връчва и удостоверява оригинала на заповедта съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК. Нарушен е чл. 7, ал. 1 и 2 от ГПК, с което дружествата ми са лишени от правото на информираност и удостоверяване връчването на подлежащите на самостоятелно обжалване актовете на съда, каквито се явяват цитираните разпореждания.

Поради невръчване на книжата от заповедното производство по ч.гр.д. № 27018/10г. на СРС, ГО, 24 състав, за длъжниците не е започнал да тече и не е изтекъл двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. По тази причина длъжниците на практика са били лишени от възможността да подадат възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Едновременно с това поради същата причина не е започнал да тече и едномесечен срок за подаване на възражение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК, който започва да тече от узнаването на заповедта за изпълнение. Подаването на такова възражение е основателно, поради наличието на предвидените в чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е следвало да изследва тези обстоятелства и на основание чл. 423, ал. 3 ГПК да приеме, че е налице възражение по чл.  чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

 

  1. Процесуални пороци в последващите производства.

Подадох „Жалба /възражение за нищожност/” с вх. на СРС № 3054592 от 06.07.2018г., уточнена с молба вх. № 708 от 03.01.2019 г. и молба вх. № 13206 от 31.01.2019г., по които е било постановено Определение № 3242/08.02.2019г. на Софийски градски съд, ГО, IV Г състав, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

Подадената „Жалба /възражение за нищожност/” е неправилно възприета от съда, като същия не е съобразил основното: липса на надлежно връчване на книжата от заповедното производство и същността й на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Нито СРС, нито последващите съдебни инстанции са съобразили факта, че подадената жалба /възражение за нищожност/ следва да се приеме преди всичко като жалба срещу разпореждането за иоздаване на заповедта за изпълнение, която поради факта, че е все още в срок, следва да бъде разгледана заедно с възражението срещу заповедта, че е нищожна. Не са съобразили и факта, че след като въобще не е било налице редовно връчване на длъжниците на преписите от книжата по заповедното производство, това възражение следва да се приеме, като такова отправено до заповедния съд по реда на по чл. 414, ал. 2 ГПК – възражение срещу заповедта за изпълнение, а не за последващо такова подадено пред въззивния съд по реда на съд по чл. 423, ал. 1 ГПК. Дори и да не се приеме хипотезата, че съдържащото се в подадената „Жалба /възражение за нищожност/” е възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, и се приеме за възражение подадено пред въззивния съд по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК, то пак не е възприето правилно от съдилищата.

Въпреки безспорните доказателства за опороченост на заповедното производство и липсата на връчени на длъжниците книжа от същото, възраженията ми срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 423 ГПК на длъжниците „Метропол-М“ ЕООД, „Р.Е.М. Билдингс“ ЕООД, „Метропол Пропъртис“ ООД и „Елина – 63″ ООД, са оставени без разглеждане като просрочени с влязъл в сила съдебен акт по ч. гр. д. № 20068/2014г. на СГС, ТО.

 

Ето и конкретните разяснения и указания дадени, но със закъснение една от САС с обжалваното му определение /изложени в края на стр. 3 и стр. 4 от обжалваното определение/, които незаконосъобразно не са били дадени от СГС:

„Оплакванията за нищожност на съдебния акт могат да се предявят чрез възражение, но само в хода на конкретно висящо производство. Няма регламентиран процесуален ред, по който съдът, в т. ч. и горестоящият, да бъде сезирай направо с възражение за нищожност, т.е. недопустимо е само по възражение да се инициира производство пред съда. Възражението за нищожност се прави в хода на съдебно производство по повод отричане на правните последици на решение (съдебен акт), които съдът следва да приложи за разрешаване на съдебния спор. Искане за защита срещу съдебен акт чрез възражение с твърдения, че той е нищожен, при положение, че се прави след срока за обжалване, не може да сезира валидно горестоящия съд.” … „Частна жалба с такова искане е недопустима. В този смисъл, когато иска да се образува самостоятелно съдебно производство с предмет установяване на нищожност на съдебен акт страната не може да избира дали да предяви иск или да се позове на нищожността чрез възражение. При преклудирано право да се подаде жалба, и при наличие на правен интерес, който се преценява конкретно, нищожността се предявява чрез установителен иск (неоценяем).” … и от стр. 5 на обжалваното определение: „В обобщение на изложеното, с възражение за нищожност разполага страната, във връзка с правните последици на нищожното решение (акт), за да се защити по висящ съдебен спор, но не и с процесуална възможност да инициира образуване на самостоятелно производство освен по обжалване на акта, в случай, че подлежи на обжалване, по което да бъде решен и на първо място въпросът относно валидността му като най-тежък порок на съдебния акт. Безсрочно, съобразно вече развитите съображения, нищожността може да се релевира само по исков път, а в разглеждания случай това се прави неколкократно чрез възражения, като изричната воля на търговските дружества, представлявани от посоченото физическо лице, е, че не предявяват иск, поради което и съдът – посочен като адресат на процесуалното действие – не е длъжен да го изпрати като искова молба на надлежния първоинстанционен съд.” /

По описания начин подадената „Жалба /възражение за нищожност/”,  бях изначално лишен от правото си да разбера изискванията на съда, да разберат разликата между „иск за нищожност” и „възражение за нищожност”, които са изцяло правни процесуални понятия и за разбирането на които безспорно се изисква правно образование, ако не и надлежна процесуална специализация и опит. Изцяло недопустимо е както СРС администриращ подадената чрез него „Жалба /възражение за нищожност/”, така и последващия СГС да не изпълнят служебното си задължение по чл. 101 от ГПК и това да се прави едва от САС и то с определение постановяващо прекратяване на производството именно поради неразяснените на жалбоподател.

 

Нередовност на процесуалното действие

Чл. 101. (1) ГПК Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.

Неизвършвайки надлежна проверка на заповедното производство и не възприемайки правилно подадената от длъжниците „Жалба /възражение за нищожност/”, две поредни съдебни инстанции не са анализирали наличната фактология и процесуални пороци в заповедното производство и не са отговорили на основните въпроси поставени в жалбата :

  1. От кога започва да тече срокът за подаване на възражение и за обжалване на разпорежданията?
  2. Има ли законосъобразно връчване на длъжниците на книжата от заповедното производство и започнали ли са въобще да текат сроковете за възражения и жалби?
  3. Каква проверка трябва да извършва съдът, при уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и отговаря ли същото на правото на Европейския съюз и на ХОПЕС.
  4. Трябва ли да се издава като отделен съдебен акт разпореждането за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в писмен материализиран съдебен акт, с номер, дата, мотиви, диспозитив и подпис на съдията, указания отностно послежи ли същото на обжалване, в какъв срок и пред кой съд?
  5. Кой е подлежащият на принудително изпълнение акт- заповедта за изпълнение или разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение?
  6. С кой документ се доказва връчването на заповедта за изпълнение-  от връчването на поканата за доброволно изпълнение или съобщението по Наредба №7, чл. 2, т. 20, чл. 55 ГПК?
  7. Какви документи и актове от заповедното производство трябва да придружават заповедта за изпълнение?
  8. Редовна ли е поканата за доброволно изпълнение, ако е премахнат текста ,,с приложена заповед за изпълнение от задължителния образец от чл. 55, наредба №7, чл. 3, т. 1 приложение 21?
  9. Законосъобразно ли е да не се извършва съдебен контрол по навременното и законосъобразно приключване на делата по заповедното производство и отделното им и правилно архивиране в отделен архив – ,,Тъмна стая, находящ се в СРС?
  10. Кога се счита за окончателно приключено едно заповедно производство и до кой от неговите етапи съдът упражнява контрол?
  11. Законосъобразно ли е получаването от заявителя на изпълнителния лист без да има молба и разпореждане на съдията преди да е обжалвано разпореждането за издаване на самия изпълнителен лист?
  12. С какъв акт и при наличието на какви условия съдът трябва да предаде изпълнителния лист на заявителя и трябва ли по делото да остане копие от издадения изпълнителен лист и с удостоверяване от заявителя и длъжностно лице от съда?
  13. С какви документи се образува изпълнително дело по издадена заповед по чл. 417 от ГПК – с изпълнителния лист или с разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение при частен съдебен изпълнител – не по чл. 42, ал. 2 от ГПК- ЧСИ да е връчител на книжата.
  14. Подлежи ли на обжалване разпореждането на съда по чл. 42, ал. 2 от ГПК, след като на ЧСИ не може да му се иска отвод?
  15. Подлежи ли на обжалване издаденото разпореждане на съда за уважаване заявление за издаване на заповед за изпълнение, от длъжника и по кой ред?
  16. Подлежи ли на обжалване издаденото разпореждане на съда за уважаване заявление за издаване на изпълнителен лист и по кой ред?

Тези пороци са безспорни и налични по делото пред СРС. Всички те в своята съвкупност са довели до лишаване на длъжниците от правото им да разберат какви актове са издадени срещу тях, на какви фактически и правни основания, както и са били лишени от правото си на защита.

В обжалваното определение съдът се е произнесъл в разрез не само със закона, но и с константната съдебна практика и конкретно:

–         Определение № 356 на ВКС от 2015 г. по. ч. т. д. N 274/2015г:

Срокът за възражение на заповедта за изпълнение тече от момента на нейното връчване и удостоверяване със съобщение по чл. 55 наредба №7, чл.2, т. 20

Съдът твърди, че е връчена заповедта за изпълнение, а тя стои в кориците на делото, заедно с другите документи за връчване ( документи по чл. 417 от ГПК- извлечение от съответните книжа)

–         Определение № 64 / 23.01.2015 по дело № 141 / 2015 на ВКС, ГК, IV г.о.

Иск за нищожност по чл. 270 ал. 2 ГПК или възражение може да се подаде и срещу заповедта за изпълнение и разпореждането

Съдът тълкува, че само решение по установителния иск може да бъде атакуван с иск за нищожност, но не и с възражение ( след като жалбата срещу разпореждането е в срок може и с възражение )

 

Отправили сме искане до българския съд за отправяне на преюдициално запитване до СЕС или образуване на тълкователно дело до ВКС, поради противоречива практика по следните въпроси:

.

Предоставяме Ви доказателства, че в Софийски районен съд са издавани Разпореждания по чл. 417, чл. 419 ,чл. 407 от ГПК с приложените от нас Разпореждания от 07.11.2011г. по гр.д. № 31779/2011г. на СРС II-ро ГО, 63 с-в с председател Ивайло Георгиев и Разпореждане от 31.08.2012г. по гр.д. 36 497/2012г. на СРС II-ро ГО, 64 с-в с председател Цветан Ценов.

Фактът, че определени състави на СРС са издавали валидни съдебни актове- Разпореждания за уважаване на заявленията, показва, че някои състави спазват закона или има противоречива съдебна практика на районните съдилища и е основание за образуване на тълкувателно дело на ОСГТК или за отправяне на преюдициално запитване до съда в Люксембург от съдебните състави по следните  въпроси:

 

  1. Длъжен ли е заповедния съд да издава отделен съдебен акт – разпореждане в производство по чл. 417 от ГПК, с което се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение?
  2. Такова разпореждане трябва ли да съдържа номер, дата, страни, мотиви, диспозитив, указания подлежи ли на обжалване, пред кой съд, в какъв срок и подпис на съдията?
  3. Законосъобразно ли е в заповедното производство да се ,,инкорпорират (обективират) разпорежданията за допускане незабавното изпълнение на заповед за изпълнение, разпореждания за издаване на изпълнителен лист, след като самата заповед за изпълнение е необжалваема по чл. 413 от ГПК, освен в частта на разноските и разпорежданията не са мотивирани и нямат диспозитив и указания за обжалване и за срока за обжалване?
  4. Кой е длъжен да връчи разпорежданията на съда на длъжника и с какъв документ се удостоверява връчването?
  5. Как процедира съдът при издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и разпореждане по чл. 419 от ГПК и издаден изпълнителен лист, ако няма молба от заявителя за издаване на разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК?

 

На основание член 267 ДФЕС и  чл. 626 и сл. от ГПК отправихме молба до българския съд да отправите преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

Отговарят ли разпоредбите на Глава тридесет и седма

ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО, чл. 410 и сл. от ГПК на правото на ЕС, в т.ч на Директива 93/13/ЕИО. за „неравноправна договорна клауза“, Регламенти 805/2004/ЕО и СЕ за безспорни вземания и Регламент 1896/2006 за европейска заповед за плащане и конкретно:

–       Съответства ли на ПЕС липсата на вписано задължение на заповедния съд по действащия ГПК да извърши служебна проверка за неравноправни договорни клаузи, за безспорност на заявеното вземане; за наличието на основания за нищожност поради противоречие с добрите нрави?

–      Съответства ли на ПЕС липсата на вписано задължение на заповедния съд по действащия ГПК да издаде като отделен писмен акт Разпореждане, в което да изложи мотивите си защо приема заявлението за редовно, а представените към него писмени доказателства за валидно правно основание за издаване на заповед за изпълнение; да провери за наличието разпоредби на нищожност поради пряко противоречие с ПЕС и на

–       Съответства ли на ПЕС практиката на българските съдилища да издават като отделен писмен акт Разпореждане само когато отказват издаването на заповед за изпълнение, не и когато уважават искането и от там правната възможност само на заявителят да обжалва неизгодното за него разпореждане за отказ, като длъжникът е лишен от права да обжалва разпореждането за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение поради неиздаването на такова разпореждане.

–       Съответства ли на ПЕС тезата в практиката на българските съдилища, че когато съдът уважава заявлението и издава заповед за изпълнение, било ненужно издаването на отделен съдебен акт разпореждане, тъй като текста на това неиздадено разпореждане се инкорпорирал в издадената заповед за изпълнение, като се има предвид, че след като съдът не е издал валидно разпореждане за длъжника по делото е преградена възможността да упражни правата си да обжалва същото по чл.279 от ГПК.

–       Поставянето в невъзможност на длъжника в заповедното производство да разбере мотивите на съда защо приема за редовно заявлението и представените с него доказателства, чрез неиздаването на мотивирано писмено разпореждане представлява ли процедура „по-трудна и затрудняваща“ прилагането на ПЕС принцип – „ефективност“ – трудно и практически невъзможно прилагането на ПЕС от чл.417 на ГПК.

–       Нарушени ли са процедурата по ГПК, правото на ЕС и задължителните решения на СЕС при неиздаване, невръчването и неудостоверяване връчването на съдебни книжа по заповедното производство на длъжника и това противоречи ли на решенията на СЕС ?

–       Съответства ли на ПЕС разпоредбите на ГПК, според които съдебни книжа от заповедното производство не се връчват на длъжника от съда, а от съдебния изпълнител?

–       При наличие на данни за нарушение правото на ЕС и решенията на СЕС, длъжен ли е въззивния съд да ги констатира служебно дори и да не са били изрично посочени в жалбата и да се произнесе служебно по тяхната опороченост, както и да разпореди в диспозитива на акта си последиците от констатираните пороци? Конкретно: Неконстатирането от страна на съда на обстоятелството, че от текста на заявлението и/или от представените му със заявлението писмени доказателства е явно наличие на договори с разпоредби заобикалящи закона и/или пряко противоречащи на императивни законови разпоредби, на националното право, както и на ПЕС и на задължителни решения на СЕС, служебно да постанови отказ от издаване на исканата заповед за изпълнение?”

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН,

В обобщение е видно, от приложените Определения № 3242/19г. на СГС  и № 2066/19г. на САС , че българският съд като въззивни истанции толерира и приема за нормално районните съдилища да не издават валидни съдебни актове, да не връчват книжата по заповедното производство, а да ги съхраняват с години в незаконен архив наречен ,,Тъмна стая‘‘ , неприключени в разумен срок. Частните съдебни изпълнители образуват делата си без издадени от съда валидни съдебни актове, и извършват цялостната си дейсност в грубо нарушение на закона в производствата по чл. 417 от ГПК.

Лично съм се обръщал към всички институции в България, натоварени със задълженията да извършват контрол и надзор по прилагането на правото на Европейския съюз, но не последваха никакви действия. Тъй като проблемът е огромен и изисква сериозни мерки, както в законодателно отношение, така и промяна на порочната практика на българския съд, действията на главния съдебен инспектор към Висшия съдебен съвет, инспектората по Закона за съдебната власт към Министерството на правосъдието и Инспектората към Камарата на частните съдебни изпълнители.

 

Моля, спрямо Вашите правомошия да сезирате оран на европейския съюз, какъвто в случая се явява Европейската комисия, да предприеме действия по извършване на разследване на поставените проблеми и въпроси в настоящата жалба и след установяването им да предприемете действия по сътрудничество с Европейската комисия, с цел намиране на решение, което едновременно да преустанови незадоволителната администрация на Европейската комисия и неточно изпълняване на служебните й задължения, по извършване на контрол спрямо България относно  спазването й на ПЕС, в следствие на която претърпявам множество имуществени и неимуществени вреди, които са понасяме както аз и управляваните от мен дружества, така и  моето семейство.

При потвърждаване на твърдяните от нас нарушения, моля да изискате от Европейската комисия, разширяване на обхвата на наказателна процедура срещу Република България за нарушаване правото на ПЕС и ХОПЕС или стартирането на нова такава по повдигнатите въпроси.

 

Приложения:

  1. Разпореждане от 31.08.2012г. по гр.д. 36 497/2012г. на СРС II-ро ГО, 64 с-в с председател Цветан Ценов
  2. Разпореждане от 07.11.2011г. по гр.д. № 31779/2011г. на СРС II-ро ГО, 63 с-в с председател Ивайло Георгиев
  3. Определение № 3242/07.02.2019г. на Софийски градски съд, ГО , IV ,,Г‘‘ състав
  4. Определение № 2066/ 20.06.2019г. на Софийски апелативен съд, ГО 4-ти състав

 

 

 

17.07.2019г.                                                                                    С уважение:………………………

Гр. София                                                                                                             /И. И. /

 

 

ЖАЛБА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН Г-ЖА ЕМИЛИ О‘ РАЙЛИ

Вашият коментар