25/10/2020

Жалба / Молба за Противоконституционност

До Председателя на НС

До Министър председателя на РБ

До Министъра на правосъдието

До Председателя на ВКС на РБ

До Председателя на ВАС на РБ

До Главния прокурор на РБ

До Висш съдебен съвет

До Висш адвокатски съвет

До Омбудсмана на РБ

КОПИЕ: ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

 

 

МОЛБА

От сдружение „Солидарност”, ЕИК: ЕИК: 205319885, със седалище и адрес на управлението гр. София-1000, ул. Пиротска 5, ет.3, оф.7,

Представлявано от Димитър Чавдаров Панайотов

 

ОТНОСНО

Искане на основание  Чл. 150. (1) КРБ за иницииране производство пред КС на РБ за установяване на противоконституционност на текстове от Закон за адвокатурата с Конституцията на Република България по чл. 12, ал.1, т. 2 ЗКС.

 

УВАЖАЕМА Г-жо ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС,

УВАЖАЕМИ Г-н МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС,

УВАЖАЕМИ Г-н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВАС,

УВАЖАЕМИ Г-н ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ,

УВАЖАЕМА Г-жо  Омбудсман.

 

България е прогласена за правова и демократична държава, с икономика основана на свободната стопанска инициатива. Страната ни е член на ЕС и в нея с приоритет се прилага ПЕС в т.ч. ЕКЗПЧОС и са задължителни решенията на ЕСПЧ в Страсбург. Реалното ниво на законност в страната зависи от конкретната защита на основните права на всеки гражданин. Тези права се защитават пред съда, за което българските граждани ползват адвокатска защита. Адвокатите следва да могат ефективно и пълноценно да защитават българските граждани. Това обаче е невъзможно поради наличието на узаконени възможности за репресии над българските адвокати със сега съществуващите разпоредби в Закон за адвокатурата регламентиращи дисциплинарните производства срещу адвокати! Поради сега действащите законови норми в ЗА, българските адвокати са поставени с положение да се страхуват от репресии, узаконени чрез дисциплинарни производство, както и от необжалваеми и неограничени по брой глоби, някои от които надвишаващи размерите на адвокатските хонорари,  които могат да им се налагат от съдии в съдебни заседания по силата на сега действащите процесуални кодекси.

По посочените причини българските граждани реално са лишени от правото си на ефективна адвокатска защита в съдебните производства.

Обръщаме се към Вас с настоящото становище за несъответствие на Закон за адвокатурата с КРБ, и искане на основание  Чл. 150. (1) КРБ да инициирате производство пред КС на РБ за установяване на противоконституционност на конкретно посочените текстове от Закон за адвокатурата с КРБ по чл. 12, ал.1, т. 2 ЗКС.

Закон за адвокатурата противоречи и на Закона за защита от дискриминация, на ПЕС и конкретно на ЕКЗПЧОС.

МОТИВИТЕ НИ СА СЛЕДНИТЕ:

= Правни принципи:

Според чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Според чл. 5. (2) КРБ разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. От приемането на РБ за член на ЕС ,правото на ЕС в т.ч. ЕКЗПЧОС и решенията на ЕСПЧ в Страсбург се прилагат с примат спрямо националното българско законодателство.

Според чл. 5. (4) КРБ „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.”

  1. Противоконституционност на разпоредбите в ЗА касаещи дисциплинарните производства срещу български адвокати по Раздел II „Дисциплинарни производства”, чл. 136 и сл. от ЗА.

I.1. Финансова и материална зависимост.

Дисциплинарните съдилища /ДС/ към всяка от адвокатските колегии /АК/, както и Висш дисциплинарен съд /ВДС/ не са независими органи, нямат собствен бюджет и собствени сгради в които да правораздават. Те са в пълна финансова зависимост от Адвокатските съвети /АС/, Председателите на отделните АК, а Висш дисциплинарен съд е в зависимост от Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/, от който получават не само финансиране за дейността на съдилищата, но и заплащане дейността на съдиите.

Едновременно с това ДС и ВДС нямат собствени съдебни зали и правораздават не само в зали собственост на АС и ВДС, които са в процесуалната функция на обвинители в дисциплинарните производства, но и в определени зали собственикът им е наложил определен от него въоръжен охранителен режим, с цел създаване на репресии върху влизащите в залите дисциплинарно обвинени адвокати и техните защитници. Все едно съдът да заседава в съдебни зали собственост на прокуратурата с назначена от нея въоръжена охрана и да получава средствата си от прокуратурата?!!

I.2. Липса на статут на ЮЛ.

Както ДС, така и ВДС нямат статута на ЮЛ и поради тази причина не могат да носят отговорност за причинени от тях вреди. Едновременно с това такава отговорност не може да се носи от адвокатските съвети, респективно ВАдвС, тъй като те са отделни органи и не носят отговорност за действията на други органи, каквито са ДС и ВДС. 

I.3. Липса на качеството на съд в ДС и ВДС.

Както ДС така и ВДС по съществото си извършват правораздаване, в т.ч. налагат различни видове наказания: различни санкции, като глоби, лишаване от право да се заемат изборни длъжности в органите на адвокатурата и лишаване от право да се упражнява адвокатска дейност.

Чл. 133. (1) ЗА (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката, както и на адвоката от Европейския съюз се налагат следните наказания:

  1. порицание;
  2. глоба от една до осем минимални работни заплати;
  3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години;
  4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца;
  5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение.

(2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия.

Такава наказателна дейност може да се извършва само от конституционно регламентиран съд в законосъобразно проведено съдопроизводство. Както самите ДС и ВДС, така и тяхната процесуална дейност в дисциплинарните производства не отговарят на тези изисквания!

I.4. Противоконституционност на ЗА по отношение репарирането на причинените от ДС и ВДС вреди.

Поради това, че ДС и ВДС не са ЮЛ не могат да носят самостоятелна отговорност за актовете и действията си. По този начин се узаконява беззаконието да не се носи отговорност за причинени на адвокати – български граждани  вреди от незаконна дейност и превратно упражняване на власт. Създаването на организацията на българската адвокатура е регламентирано в чл. 134 КРБ

Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

За обаче не дава на организацията на българската адвокатура качеството на ЮЛ. Съобразно чл. 117 ЗА статут на ЮЛ има ВАдвС, който е орган на адвокатурата.

Чл. 117. ЗА Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.

ДС и ВДС са органи на адвокатурата и нямат статута на ЮЛ. По тази причина се стига до неприложимост на отговорността за вреди по ЗОДОВ спрямо организацията-българска адвокатура поради не дадения  й незаконосъобразно по ЗА статут на ЮЛ и даването на такъв на нейния орган ВАдвС, който не носи отговорност за дейността и актовете на другите органи на адвокатурата?!!

Тази липса на статут на ЮЛ на адвокатурата пречи спрямо нея да се прилага отговорността по ЗОДОВ за вреди произведени от действия и актове на нейните дисциплинарни съдилища.

Отговорност за дейност на администрацията

Чл. 1. ЗОДОВ (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.; доп., бр. 98 от 2012 г.)

(1) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 .

Отговорност за дейност на правозащитните органи

Чл. 2. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 17 от 2009 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2012 г.; изм., бр. 7 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл.2 – изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

В нашата правна система ЮЛ са организациите, а не техните органи! ЮЛ е гражданска правосубектност на организация която участва в гражданския оборот, и те, а не органите им са ЮЛ. Органите на ЮЛ са носители на административна правосубектност и имат властнически правомощия. Налице е законово регламентирана разлика между организация и неин орган.

  1. „Административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

В ЗА е налице недопустимо разместване на функциите на организация и орган на тази организация! ЮЛ следва да е адвокатурата, а не нейния орган ВАдвС.

Конституцията в чл. 134 изрично подчертава, че правосубектността е на адвокатурата като организация.

Чл. 134. (1) КРБ Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

Правосубектността по КРБ е за адвокатурата, а не за нейния орган! Регламентирайки, не адвокатурата, а нейния висш изпълнителен орган – ВАдвС като ЮЛ, ЗА препятства реализирането на отговорността за вреди причинени от държавата по ЗОДОВ.

ВАдвС не може да носи като орган отговорност за дейността на друг орган-ДС или ВДС! Едновременно с това другите органи на адвокатурата в т.ч. ДС и ВДС не са самостоятелни ЮЛ и не носят самостоятелна отговорност Получава се узаконена възможност за причиняване на вреди, които са остават ненаказани и необезщетени. Не може със закон да се регламентира узаконено беззаконие!

Нито един орган на адвокатурата не може да прави изключение и да не носи отговорност за своите действия и актове съобразно чл. 7 КРБ.

Чл. 7. КРБ Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Спрямо адвокатурата и всички нейни органи за причинени от тях вреди следва да е приложим режима на Глава единадесета АПК, „ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ”, чл. 203

Приложим закон

Чл. 203. АПК

(1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Допустимост на иска

Чл. 204. (1) АПК Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

(2) …

(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Ответник по иска

Чл. 205. АПК Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

I.5. Противоконституционен процесуален режим на дисциплинарните производство по ЗА.

КРБ е обнародвана в ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г. и е в сила от В сила от 13.07.1991 г. Действащия ЗА е обнародван в ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., и би следвало да е изцяло съобразен с разпоредбите на КРБ.

С последващо изменение на КРБ в Чл. 4. С новата ал. 3 е прогласено участието на РБ в ЕС.

Чл. 4(3) КРБ (Нова – ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

От приемането на РБ в ЕС започва да се прилага с примат над вътрешното законодателство правото на ПЕС, в т.ч. ЕКЗПЧОС.

Право на справедлив съдебен процес (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

Член 6  ЕКЗПЧОС

  1. Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

Съобразно константната практика на ЕСПЧОС в Страсбург за дисциплинарните производства срещу адвокати изцяло важат изискванията на ЕКЗПЧОС относно правото на справедлив съдебен процес пред независим и безпристрастен съд, създадено в съответствие със закона.

Конституционната регламентация на организацията на българската адвокатура е в Глава шеста „СЪДЕБНА ВЛАСТ”. От това следва, че към изискванията за дисциплинарните съдилища за адвокати са приложими всички принципи за държавните съдилища, като този прогласен в ЗСВЛ и конкретно тези на чл. 9, ал. 1 ЗСВл.

Чл. 9. (1) ЗСВл Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

За участващите в дисциплинарните производства срещу адвокати длъжностни лица-членове на органите на адвокатурата важат същите изисквания, като тези към магистратите /съдии, прокурори, следователи и РП/.

 Чл. 2. ЗСВл Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. ЗСВл При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. ЗСВл Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 8. (1) ЗСВл Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба – в рамките на отделите.

Българските адвокати не могат да имат по-малко права от обикновените български граждани! За тях важат на общо основание всички изисквания за законно правосъдие, а за дисциплинарния процес-всички изисквания за законосъобразен съдебен процес, като освен конституционните принципи и процесуални правила на НПК са приложими и принципите за правосъдието и правата на гражданите изложени в ЗСВл.

Чл. 5. (1) ЗСВл Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 6. ЗСВл При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.

Чл. 7. (1) ЗСВл Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

Едновременно с това в България като член на ЕС се прилага с приоритет ПЕС, в т.ч. ЕКЗПЧОС и решенията на ЕСПЧ вСтрасбург.

За дисциплинарните производства срещу адвокати ЗА препраща към НПК вместо към АПК!

Чл. 139. (6) В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.

Процесуалните закони са производни от материалните и тъй като от 5-те вида нарушения в нашата правна система най-тежкото е престъплението, а най-лекото е дисциплинарното нарушение, то дисциплинарното производството срещу адвокати следва се осъществява не по НПК, а по АПК.

Този извод се налага и от обстоятелството, че органите на адвокатурата са административни органи и реализират административни функции и власт. Отношенията между органите на адвокатурата и адвокатите са административни, поради което същите следва да са подчинени на АПК.

Чл. 1. АПК Този кодекс урежда:

Т.1 издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;

  • 1. По смисъла на този кодекс:
  1. „Административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

Органите на адвокатурата са именно такива органи /” .. носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.”/, на които със закон /ЗА/ е възложено изпълнението на административни функции и са носители на административна власт.

ВАдвС е централен административен орган със специализирана компетентност, който по ЗА е уреден като безконтролен орган, концентриращ пълната власт за управление на адвокатурата, без никаква защитна възможност, не само на адвокатите, но и на органите на адвокатските колегии

I.6. Недопустим двоен режим в подсъдността.

ЗА въвежда недопустим двоен режим в дисциплинарното производство, според това, кой е дисциплинарно обвинения. За обикновените адвокати първоинстанционното дисциплинарно производство се провежда от ДС.

Налице е различен режим при разглеждане, произнасяне и обжалване на решенията на адвокатския съвет, с които се отказва образуване на дисциплинарно производство по постъпило съобщение срещу адвокат и адвокат, който е член на органите на адвокатурата.

Производство след постъпване на съобщение срещу адвокат се развива по следният начин:

На основание чл.137, ал.1 от ЗА след постъпване на съобщение адвокатския съвет е длъжен да уведоми адвоката, като на основание чл.137, ал.5 от ЗА именно адвокатския съвет е компетентния орган, който се произнася с решение за образуване или отказ да се образува дисциплинарно производство. Отказа на АС подлежи на обжалване пред Висш АС на основание чл.137, ал.6 от ЗА.

Производство след постъпване на съобщение срещу адвокат, който е член на органите на адвокатурата се развива по следният начин:

На основание чл.137, ал.1 от ЗА във връзка с чл.136, ал.1 от ЗА и чл.129,ал.1 от ЗА след постъпване на съобщение срещу адвокат, койот е член на органите на адвокатурата, производството се развива пред Висшия адвокатски съвет, като първа и единствена инстанция, поради което отказа на Висш АдвС не подлежи на обжалване и е окончателно.

Чл. 138. (1) ЗА Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа.

За адвокатите – членове на органи, първоинстанционното дисциплинарно производство се провежда пред ВДС.

Чл. 129. (1) ЗА На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.

Второинстанционното производство също е диференцирано според вида адвокат. За обикновените адвокати то е пред ВДС според чл. 129, ал. 2 ЗА.

Чл. 129. (2) ЗА Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.

За адвокатите-членове на органи второинстанционното дисциплинарно производство се провежда пред ВКС според Чл. 130.(2) ЗА.

Чл. 130.(2) ЗА Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.

Режима на дисциплинарните производства по ЗА съществено се различава от този по ЗСВл, както по наличието на достъп до държавен съд във второинстанционното производство, така и по наличието на трета-касационна инстанция за дисциплинарните производства срещу магистрати, каквито ЗА не предвижда за българските адвокати!

Чл. 323. (1) ЗСВл (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.

(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпването на касационната жалба.

Разлика не би следвало да съществува, тъй като конституционния регламент и на магистратите и на адвокатите е в една и съща глава на КРБ Глава шеста „СЪДЕБНА ВЛАСТ”.

За разлика от дисциплинарните производства по ЗСВл, по които първоинстанционното производство е пред ВСС, решението на който подлежи на обжалване пред ВАС, второинстанционното дисциплинарно производство по ЗА също както и първоинстанционното е регламентирано в незаконосъобразен двоен режим: един за адвокатите членове на органи в адвокатурата, за които същото се провежда, не пред Висш ДС, а пред ВКС, докато за обикновените адвокати същото се провежда пред ВДС, като те са лишени от достъп до съд! Законодателството на нито една нормална държава не допуска двойни стандарти особено в правораздаването!

За разлика от магистратите, българските адвокати, които не са членове на органите на адвокатурата, не само са лишени от правосъдие пред държавен съд, но са лишени и от касационно обжалване  пред ВКС!

Тази съществена разлика в дисциплинарните производства между магистрати и адвокати е изцяло недопустима! Цялостната процесуална уредба на дисциплинарното производство срещу адвокати по ЗА е в разрез, както с КРБ, така и с ПЕС и конкретно с ЕКЗПЧОС! Редовите български адвокати, които са мнозинството от адвокатите в България са незаконно поставени в дискриминационно положение спрямо адвокатите – членове на органи в адвокатурата! Едновременно с това всички български адвокати и обикновените и спрямо адвокатите – членове на органи в адвокатурата са поставени в незаконно дискриминационно положение спрямо българските магистрати!

Съществена е разликата във второинстанционното производство и между дисциплинарните производствата по ЗА и тези и производствата по КЗД както решенията на КЗК за разлика от тези на ДС подлежат на обжалване пред ВАС.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Обжалване на решенията и определенията

Чл. 64. (1) ЗЗК Решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес. Решенията се обжалват в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица – от публикуването им в електронния регистър на комисията.

(2) Определенията на комисията, за които това е предвидено, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд от страните в производството. Определенията се обжалват в 7-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Също е налице разлика във второинстанционното производство и между дисциплинарните производствата по ЗА и тези и производствата по КЗД както решенията на КЗД също като тези на КЗК за разлика от тези на ДС подлежат на обжалване пред ВАС.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Чл. 68. (1) ЗЗДискр (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.

(2) Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във времето.

Двойния режим на дисциплинарното производство по ЗА срещу адвокати е в пряко противоречие и с императивните разпоредби на ЗЗДискр. Срещу едни адвокати дисциплинарните второинстанционни производства да се провеждат пред ВКС, а за други пред Висш ДС. Разделянето на адвокатите на редови и на членове на органи и въвеждането на различна подсъдност е явна проява на дискриминация!

Диференцирания режим на второинстанционните дисциплинарни производство по ЗА също е противоконституционен, който режим противоречи на чл. 6, ал. КРБ.

Чл. 6. (1) КРБ Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

КРБ не позволява създаването на привилегирован и на ограничителен режим в правораздаването на българските граждани с оглед на обществено, служебно или лично положение. Същото е регламентирано подробно с императивни норми и в ЗЗДискр.

Чл. 4. (1) ЗЗДискр.Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

I.7. Липса качество на съд.

Както ДС, така и Висш ДС не са истински съдилища, а специализирани съдилища, които правораздават спрямо специални субекти-единствено и само срещу адвокати!

Такива специализирани съдилища са отречени от чл. 114, ал. 1 КРБ.

Чл. 119. (1) КРБ Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.

(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

(3) Извънредни съдилища не се допускат.

Едновременно с това тези специализирани съдилища правораздават по неясни процесуални правила, тъй като процедурата за провеждане на дисциплинарните производства срещу адвокати по в ЗА е неясно и двузначно регламентирана:

Чл. 139.(6) ЗА В дисциплинарното производство се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото в този закон не се съдържат други правила.

Кои конкретно норми на НПК се прилагат не е посочено в ЗА. Едновременно с това в ЗА не са посочени конкретни процесуални норми, които да са приложими в дисциплинарното производство и които изрично да изключват определени норми от НПК, към чиито процесуални правила препраща ЗА! Така уреденото с недомлъвки и неяснота съдопроизводство по ЗА създава обективни възможности за съдебен произвол и превратно упражняване на власт, които се използват за провеждане на поръчкови дисциплинарни производства с предопределени присъди и решения, които прикриват репресии над български адвокати упражнявани от техни колеги адвокати които са на властови позиции в органите на българската адвокатура!

Чл. 57. (1) КРБ Основните права на гражданите са неотменими.

(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Прокламирания от КРБ принцип е, че правораздавателната дейност следва да се осъществява само от съдилища. ДС и ВДС извършват правораздавателна дейност но нямат статута на съд.

  1. II. Практическо изражение на заложената в ЗА противоконституционност.

II.1. Процесуални пороци при образуването на дисциплинарните производства.

1/ Пороци в дисциплинарните производства пред АС.

=Изисквания на ЗА за законосъобразно образуване на дисциплинарна преписка.

Дисциплинарни преписки се образуват срещу адвокати без наличие на изискуемо се от закона основание за тяхното иницииране, без наличие в сигнала/жалбата/доноса на достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение по Чл. 136. (1) ЗА, което да може представлява законен повод за образуване на дисциплинарно производство. Масово се образуват дисциплинарни производства по сигнали/жалби/доноси, от които не може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение, което е нарушение на Чл. 136. (3) ЗА. Самосезирането на органи на адвокатурата не е регламентирано в ЗА и е неприложимо за образуване на дисциплинарни производства. Законодателят явно е взел предвид високата обществена роля на дейността на адвокатите и възможността при евентуална възможност за самосезиране да се стигне до злоупотреби с власт и своеобразен „лов на вещици”, което е недопустимо за самоуправляващата се адвокатура и за свободните и независими български адвокати!

  1. Има случаи на образуване на дисциплинарни производства по сигнал/жалба/донос подадени от несъществуващи лица с посочени неверни лични данни и адреси, които не се прекратяват въпреки безспорно установения факт, че на посочения адрес такова лице въобще никога не е имало. Едновременно с това нито докладчика, нито ДС правят справка дали въобще съществува реално такова лице и провеждат дисциплинарни дела при наличие на реално липсващ жалбоподател?!
  2. Незаконосъобразно се определят докладчиците, които са определяни от председателя на АС, дори когато той е в явен конфликт на интереси с дисциплинарно обвинения адвокат. Определят се преднамерено за докладчици лица, които са били отдавнашни познати и дори колеги с подалия сигнала /доноса/ адвокат. Примерно сигнала /доноса е подаден от адвокат бивш полицай, следовател, дознател /разследващ полицай/ и за докладчик се определя адвокат, който също е бивш полицай, следовател, дознател и е в приятелски отношения с първия. Обществено известен факт е, че няма „бивш полицай”, а още по малко бивш милиционер! При наличие на конфликт на интереси председателят на АС е длъжен да се самоотведе, като функцията му за определяне на докладчик се извърши от неговия заместник на основание чл. 93, ал. 1 ЗА.

Чл. 93. (1) ЗА При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателя. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от членовете на адвокатския съвет.

  1. Докладчиците не се самоотвеждат въпреки задължението си да се самоотведе, когато са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност, което е нарушение на императивното изискване на Чл. 137. (3), изр. второ от ЗА. За докладчиците важат основания за отвод по Чл. 29. (1) НПК. По този начин често се изготвят неверни, пристрастни и дори поръчкови доклади, които са и процесуално опорочени, като изготвени от пристрастни и необективни лица.
  2. Имената на определения докладчик не се съобщават на дисциплинарно уличения адвокат, с което същия се лишава от законното си право по Чл. 137. (3) ЗА да направи отвод на докладчика когато адвокатът има основателни съмнения в неговата безпристрастност.
  3. Докладчиците често правят повърхностни проверки, като не събират и не съобразяват основни факти и доказателства. Едновременно с това много често в докладите не се излагат възраженията на дисциплинарно обвинения адвокат и представените от него доказателства и заявени доказателствени искания.
  4. Налице са случаи при които докладчиците неправомерно се произнасят сами по искания им отвод, по който единствено компетентен да се произнесе е АС на свое заседание и то преди изнасяне доклада на докладчика. Същото важи и в случаите в които дисциплинарно обвинения адвокат прави искане да бъде изслушан лично пред АС, за да даде разяснения, като в тези случай вместо въпросът да се реши от АС който да се произнесе по него с решение преди изслушването на доклада, по такива искания незаконосъобразно се произнася самия докладчик, като членовете на АС въобще не са уведомяват за искането на адвоката и не знаят неговото съдържание.
  5. Докладите по чл. 137, ал. 5 ЗА не се внасят от докладчика предварително в канцеларията на съответния АС, поради което не са на разположение на адвокатите членове на АС, за да могат те предварително да се запознаят с тях.
  6. Много често адвокатите членове на АС дори не знаят, че в дневния ред на предстоящото заседание на АС е включена като точка в дневния ред разглеждането на дисциплинарни преписки, за да потърсят предварителна информация. Това е така поради практически често извършваното незаконосъобразно свикване на заседанията на АС. Следващите заседания на АС не се насрочват с решение на предходното заседание. За следващото заседание на АС не се изпращат предварително покани с посочен дневен ред и указание за документите които ще се разглеждат къде се намират и как могат да се прочетат от членовете на АС пред заседанието. По този начин явилите се на заседанията членове на АС не знаят какви въпроси ще се обсъждат и не са били запознати с документацията за тях и конкретно с докладите и документите към тях. Не са могли да разберат в нужната подробност фактологията и да направят съответен правен анализ. В тази обективна обстановка членовете на АС приемат необосновани и погрешни решения по чл. 137, ал. 5 ЗА въз основа на непълна и дори съзнателно преиначена фактология и правни изводи.
  7. В не малък брой случаи в решението на АС липсва задължителното наличие на конкретно посочени факти и обстоятелства, които АС приема за налични и конкретизация на нарушенията и на дисциплинарните обвинения, с конкретно посочване на законовите текстове по ЗА и ЕКА. Абсолютно недопустимо е АС да приема бланкетни решения за повдигане на дисциплинарни обвинения, като прехвърля конкретизацията на нарушенията и на дисциплинарните обвинения на определения от него дисциплинарен обвинител. Последният при изготвянето на дисциплинарното обвинение съгласно чл. 137, ал. 7 ЗА няма право сам да определя същите, а напротив, длъжен е да изготви дисциплинарното обвинение в строго съответствие с конкретизацията на същите, изложена в решението на АС, тъй като това е в правомощията само и единствено на АС като колективен орган, съобразно императивната разпоредба на чл. 89, .т. 7 ЗА

Чл. 89. ЗА Адвокатският съвет:

  1. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;

Правомощие и задължение на АС е да обсъди заявеното с жалбата/сигнала, събраните доказателства и да направи съвкупна преценка, след което да вземе решение за отказ или за повдигане на обвинение. Тазиму дейност е подобна на функцията на прокурора по Глава осемнадесета  „ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО” НПК, а приетото решение и последващото изготвяне на дисциплинарното обвинение следва да са съответни на изискванията към условията и за изготвяне и съдържанието на Обвинителен акт по Чл. 246 НПК.

Определения за дисциплинарен обвинител е длъжен да изпише в дисциплинарното обвинение само тези нарушения и само тези обвинения, които са посочени в решението на АС. Тъй като за дисциплинарното производство се прилага НПК, то дейността на АС по преценката дали е извършено дисциплинарно нарушение, какво, кои норми са нарушени и какво обвинение да се повдигне съответства на дейността на прокурора след връщана на разследването и към акта на дисциплинарно обвинение са приложими изискванията на НПК към обвинителния акт. По тези причини често както в решенията на АС, така и дисциплинарните обвинения са неконкретизирани и незаконосъобразни, като изготвените актове на дисциплинарно обвинение не отговарят на законовите изисквания, както от гледна точка описание на фактологията, така и от правна страна.

  1. Значително често адвоката, на който е възложено с решението на АС да изготви дисциплинарното обвинение, което в повечето случаи е докладчика пренася пороците от непълната и дори изопачена проверка в дисциплинарното обвинение. В не малко случаи е налице и друг съществен порок в дисциплинарното обвинение, като същото не е съобразено с приетите за установената с решението на АС фактология и правна квалификация на дисциплинарните нарушения, като дисциплинарния обвинител незаконосъобразно изменя същите в писаното от него дисциплинарно обвинение. Разлика между приетото от АС решение и дисциплинарното обвинение по фактологията и правната квалификация са недопустими!
  2. Чести са случаите, при които след решението на АС дисциплинарния обвинител сам изменя дисциплинарното обвинение по време на течащия дисциплинарен процес. Разлика между приетото от АС решение и дисциплинарното обвинение по фактологията и правната квалификация са недопустими! Изменение на дисциплинарното обвинение е процесуално равностойно на изменение на обвинението в досъдебното и съдебното производство по НПК. Дисциплинарно обвинение различаващо се от решението на АС е абсолютно незаконосъобразно За да направи изменение на дисциплинарното обвинение същият следва да внесе мотивирано искане до АС, който на свое заседание да се произнесе с ново решение, в което да се произнесе по искането и едва след като АС реши, че са наличие основания за изменение на обвинението и посочи конкретно същите и новите дисциплинарни обвинения, дисциплинарния обвинител може да внесе в ДС изменение на обвинението съобразно това решение на АС и то точно съобразно същото.

2/ Пороци в дисциплинарните производства пред ДС.

2/1/ Пороци в дейността на председателите на ДС.

Председателят на ДС има единствено правомощията посочени в чл. 138 от ЗА: 1/ Да образува дисциплинарно дело и 2/ Да определи дисциплинарния състав. Други правомощия той няма и ако извърши други действия то те са нищожни, като извършени без законно определени правомощия. Той няма право, нито да назначава персонално съдебния състав, като определя кой съдии да влязат в него, нито да определя докладчика или председателя на съдебния състав, нито да определя датата за първото о.с.з., както незаконно се практикува масово, не само от някои председатели на ДС, но и от председателя на ВДС!

Важи основния принцип за всяко демократично общество, според който всички органи на власт имат само толкова права, колкото законът изрично им дал! Напротив, гражданите имат всички права, освен тези които законът изрично ограничава, като границата на реализиране на правата им са правата на другите граждани и изрично дадените специалните права на органите на властта и то дадени им от закон.

Видно от текста на чл. 82, т. 5, председателят на ДС е отделна изборна длъжност, различна от членовете на ДС, поради което той няма правомощията на редови дисциплинарен съдия и няма право да се включва в съдебните състави и да правораздава по дисциплинарни дела, както незаконосъобразно се прави от някои председатели на дисциплинарни съдилища. Още по-недопустимо е председателят на ДС, не само да се самонастанява в дисциплинарен състав, но и да се самопровъзгласява за негов председател и за докладчик по делото, каквито фрапантни случаи на съдебен произвол са налични.

Чл. 82. ЗА Редовното общо събрание:

  1. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;

Това, че председателят на ДС е отделно избираем орган, различен от състава на ДС е видно и от разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗА.

чл. 96, (1) ЗА Дисциплинарният съд се състои от:

  1. при колегия до 100 адвокати – не по-малко от петима членове;
  2. при колегия над 100 адвокати – не по-малко от седем членове, а за София – не по-малко от девет членове.

2/2/ Пороци в дейността на ДС.

2/2/1. Незаконно формирани съдебни състави.

Съобразно чл. 98 ЗА след като влезе в сила изборът им, членовете на ДС следва да се съберат на свое ОС, на което да се разпределят на съдебни състави. Изборът не е произволен и не се извършва по волята на председателя на ДС, или по волята на който и да е друг орган или на самите дисциплинарни съдии.

Чл. 98. (2) ЗА Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на дисциплинарния съд.

За дисциплинарните производства по ЗА важат с пълна сила изискванията за безпристрастен и независим съд, избран на случаен принцип, прогласени както в КРБ и ЗСВл, така и НПК, по реда на който се провеждат дисциплинарните производства. Същото е изискването на прилагащите се в РБ с приоритет норми на ПЕС и ЕКЗПЧОС!

Чл. 56. КРБ Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.

(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Чл. 9. (1) ЗСВл Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

Чл. 9. НПК В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред.

Член 6 ЕКЗПЧОС Право на справедлив съдебен процес

  1. Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

След влизане в сила на решението за признаване избора на членовете на ДС, съответно на ВДС, същите следва да се съберат на свое ОС, на което да се реализира формирането на съдебните състави. То следва да се извърши на случаен принцип, което да се отрази в надлежен протокол с описание на начина на провеждане на случайния избор. Изборът следва да се извърши в присъствието на всички членове на ДС, които да подпишат протокола и същия след изготвянето му да се внесе в регистратурата на съответната АК и се заведе с входящ номер с печат и достоверна дата, както и да ес обяви публично в сайтовете на АК и на ВАдвС. Формиране на съдебни състави по друг начин и без надлежен протокол с описание начина на извършване на избора и с достоверна дата и публично обнародван са незаконосъобразни и нямат право да извършват правораздавателна дейност, а процесуалните им действия и постановени актове са нищожни като проява на превратно упражняване на правораздавателна власт от незаконно формиран и некомпетентен съд.

2/2/2. Незаконно назначаване на председател и докладчик в съдебния състав.

Съгласно императивната разпоредба на Чл. 98. (1) ЗА „Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. „

Съобразно изр. Второ на същия текст „Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж.

След формирането на съдебните състави на случаен принцип, същите измежду своите членове следва да определят председателя на състава, който е този, който е с най – продължителен адвокатския стаж. Разпоредбата е императивна. Абсурдно е председателят на състава да се назначава произволно от председателя на ДС! Също членовете на вече формирания съдебен състав определят помежду си съдията-докладчик, който може да е различен за всяко дисциплинарно дело, но за този избор също се съставя протокол който се подписва от членовете на съдебния състав и следва да се внесе в регистратурата на съответната АК за да има достоверна дата. Изцяло е недопустимо докладчика да се определя от председателя на ДС, или да се оказва каквото и да е въздействие, от който и да е, за определянето на съдията-докладчик! Евентуалното извършване на такива действия води до незаконен съдебен състав и до съществено опорочено съдопроизводство!

2/2/3. Незаконосъобразни процесуални действия и актове на съдебния състав.

2/2/3.А. Незаконно незачитане на основните принципи на НПК.

Дисциплинарното производство срещу адвокати по ЗА се провежда при субсидиарно приложение по реда на НПК! Това субсидиарно приложение въобще не значи, че председателите на ВДС на ДС и членовете на ДС и ВДС могат да прилагат своеволно избрани от тях законови норми, а други своеволно да игнорират. Подобен подход обаче е масов и системен в дисциплинанарните производства и пред ДС и пред ВДС и по съществото си е проява на системна и съзнателна злоупотреба с власт и съдебен произвол! Субсидиарното приложение ограничава единствено изцяло неприложими норми от НПК, които регламентират различен предмет, различни органи и обективно неприложими за дисциплинарните производства процесуални действия, като например ползване на СРС, поемни лица, обиск, освидетелстване и др.п. Субсидиарното приложение на НПК и ползваните доказателствени средства е ограничено до обективните възможности за установяване на истината без ползване на специалните правомощия дадени на полицаи и прокурори. Поради това в дисциплинарното производство не могат да се реализират и разпоредбите на Глава седемнадесета РАЗСЛЕДВАНЕ, нито от извършващия проверката докладчик, нито от членовете на ДС и дисциплинарния обвинител.

За дисциплинарното производство обаче важат с пълна сила основните принципи на НПК, изложени в Глава втора „ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ” НПК, както и конкретно разпоредбите на Чл. 23. (1); Чл. 24. (1); Чл. 25.(1), т. 1 НПК.

За членовете на ДС, дисциплинарния обвинител и съдебния секретар важат приложимите към дисциплинарното производства основания за отвод по Чл. 29. (1) НПК.

За видовете съдебни актове, начина на издаването им и тяхното съдържание важат изискванията на Видове съдебни актове Чл. 32, чл. 33 и ч. 34 НПК.

Дисциплинарно обвинения адвокат се ползва с пълна сила от правата на обвиняемия и подсъдимия по Чл. 55. Подалия сигнала/жалбата, в които излага извършени спрямо него нарушения е в процесуалното качество на ПОСТРАДАЛ по смисъла на Глава осма НПК и има двойното качество и на свидетел и може да бъде разпитват като такъв! В дисциплинарните производства е налице системно извършван съзнателен порок, а именно незаконният отказ на ДС и ВДС да допусне до разпит като свидетел подалия жалбата/сигнала/доноса, особено ако същият е магистрат и има опасност да понесе наказателна отговорност за лъжесвидетелстване! Проявявайки незаконен двоен стандарт и явна пристрастност, ДС и ВДС с цел да предпазят подалия сигнала/жалбата/доноса, който има двойно процесуално качество: на заинтересувано лице и на свидетел, от уличаването му като лъжесвидетел отказват изначално да го призоват като участник в процеса, въпреки изричната разпоредба на Чл. 139.  (1) ЗА.

Чл. 139.  (1) ЗА Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат или адвокат от Европейския съюз и заинтересуваното лице.

Членовете на ДС следва да са обективни и безпристрастни и да осигурят реално равенство и състезателност на страните в процеса. Абсолютно недопустими са всякакви форми на съглашателство и съвместни дейности между дисциплинарни съдии  и дисциплинарен обвинител, като фрапантните случаи да се дават листчета с указания за извършване на процесуални действия от дисциплинарни съдии на дисциплинарни обвинители или дисциплинарен съдия да дава указания на дисциплинарен обвинител, ставайки от мястото си и носейки делото до същия сочейки му определени доказателства?!! Още по-недопустимо е по времена на дадена от ДС  почивка в о.с-з да се провежда в заключената съдебна зала съвместна среща между дисциплинарни съди и обвинители с председателя на АС и негови членове, на която да се обсъжда как да се измени дисциплинарното обвинение и как дисциплинарно обвинения адвокат да се накаже възможно най тежко, за каквото тайно съвместно заседание изтече запис в интернет!

  • Абсолютно недопустимо е съдебните зали където се провеждат заседания по дисциплинарни дела да се поставят под охрана от извикана полиция или платена частна въоръжена охрана, която под формата на охрана да извършва реално репресии и да упражнява психическа заплаха, стрес и тормоз върху дисциплинарно обвинения адвокат и неговия защитник, както бе правено системно напоследък! Абсолютно недопустимо е членове на ДС да влизат в ръкопашни хватки с искащите да присъстват на процеса граждани, както и да ги обиждат, както бе правено в о.с.з.-та по едно станало обществено известно дисциплинарно дело. Изцяло е недопустимо ДС да вика полиция и да настоява спрямо искащите да присъстват на процеса граждани да се предприема полицейско насилие, за принудителното им отстраняване от залата. По такова изнудено полицейско насилие вече се произнесе съда с категорично решение осъждащо, както поръчителите от ДС, така и извършителите от местното РУП!
  • Абсолютно недопустимо е дисциплинарно производство да се провежда на тъмно при закрити врати от ДС, в нарушение на основния принцип за публичност на съдебните заседания и провеждане на заседанията при открити врати заложен в чл. 29 НПК Публичност

Чл. 20. НПК Съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

  • Абсолютно недопустимо е дисциплинарно производство да се провежда без участието на дисциплинарно обвинения адвокат и неговия защитник, докато на същите съзнателно и преднамерено са препятства достъпа до сградата и до съдебната зала от лица назначени и платени от председателя на съответната АК, както бе наскоро направено по станало обществено известно дисциплинарно дело.

Съобразно текста на Чл. 139. (1) ЗА е предвидено ограничение за обвинението, като в дисциплинарното производство може да участва само на един дисциплинарен обвинител! Участието на втори е съществено процесуално нарушение! При невъзможност да се яви определения от АС такъв, следва да се свика АС който на свое заседание /редовно и ли извънредно/ да определи друг дисциплинарен обвинител.

Както изложихме по-горе дисциплинарния обвинител е обвързан от решението на АС както по отношение текста на дисциплинарното обвинение, така и относно своето процесуално поведение в дисциплинарното производство, като не може да изменя дисциплинарното обвинение преди да има ново изрично решение за това на АС.

2/2/3.Б. Незаконно незачитане на предвидения в НПК процесуален ред за проверка редовността на внесеното дисциплинарно обвинение и за законосъобразно провеждане на процеса.

 = Изискване за проверка на редовността на образуването на дисциплинарното дело.

Тази проверка обхваща цялото предходно производство от приемането на жалбата /сигнала за редовен, определянето на докладчика, изготвянето и представянето на доклада пред АС, заседанието на АС и приетото на него решение, изготвянето и внасянето на акта за дисциплинарно обвинение, разпоредителните действия на председателя на ДС по образуването на делото и определянето на съдебния състав.

Всички тези фази на предходното дисциплинарно производство следва да се проверят от ДС, който е служебно задължен да осигури законосъобразен дисциплинарен процес, от самото начало до постановяването на собственото му решение. Дейността на ДС е изцяло независима от тази на предходните органи и участници в дисциплинарния процес: председател на АК, докладчик, АС, председател на ДС. Преценката на ДС е изцяло суверенна и независима и е без каквито и да е ограничения или поставяне под условия. При констатиране на какъвто и да е порок, извършен независимо от кой и да е орган, ДС има правомощия самостоятелно да постанови прекратяване, спиране връщане за отстраняване на пороци, дори и такива да са сътворени както много често се случва напоследък от председателя на ДС. Той не е началник, на дисциплинарните съдии, нито е техен опекун. Той просто е друг орган с други функции, но без каквито и да е административни или процесуални права и привилегии над дисциплинарните съдии и те не са му с нищо подчинени!

Преди да насрочи делото в о.с.з., ДС следва да направи собствен и независим анализ на делото, в т.ч. да проследи за законосъобразното му образуване и провеждане от самото начало на образуването му до собственото му сезиране, като е длъжен да извърши подробна проверка в разпоредителното заседание с правомощията на съда по чл. 248, Чл. 248а. Чл. 249. Чл. 250. Чл. 251 от НПК, като разбира се съобрази спецификата на дисциплинарното производство и различията му по предмет, страни и правомощия от това по НПК. Във всички случай при констатиране на факти, обстоятелства и пороци, ДС има правата по НПК:

  • Да изиска отстраняване на очевидни фактически грешки в акта за дисциплинарно обвинение;
  • Да прекрати съдебното дисциплинарно производство
  • Да прекрати дисциплинарната преписка.
  • Спре съдебното дисциплинарно производство;

2/2/3.В. Незаконно незачитане на предвидения в НПК процесуален ред за провеждане на съдебно следствие.

За протичането на съдебните заседания пред ДС са приложими разпоредбите на Глава двадесета „СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ”, при съобразяване в различието на предмета, страните и процесуалните правомощия на ДС и дисциплинарния обвинител.

В дисциплинарното производство важи изискването за разкриване на обективната истина, което е допустимо само и единствено с предвидените в НПК методи и средства и допустимите от него доказателства и доказателствени средства. За ДС по силата на служебното начало важи изискването и сам да направи необходимото за да установи истината, като ползва допустимите от НПК доказателства и доказателствени средства.дори и страните да не са направили искане за такива. В дисциплинарното производство е приложима Част втора  ДОКАЗВАНЕ, съобразена с предмета на доказване, процесуалните участници, както и с фактическата невъзможност и процесуална ограниченост да се ползват определени доказателствени средства като поемни лица, СРС, оглед по чл. 157 НПК и Освидетелстване по Чл. 158. НПК, обиск, претърсване и изземване, Следствен експеримент и други.

ДС е длъжен да е безпристрастен и обективен, което изключва вземането на страна и прояви на пристрастност, в т.ч. е съдът не е длъжен да доказва обвинението. Дисциплинарния обвинител представя като доказателства единствено тези , които са били представени от жалбоподателя и служебно събраните от него в хода на проверката. Той няма правомощията на РП, следовател и прокурор, поради което в дисциплинарното производство са неприложими разпоредбите на Глава седемнадесета „РАЗСЛЕДВАНЕ” и такова не се извършва нито от докладчика, нито от съда и дисциплинарния обвинител.

2/2/3.В. Незаконно незачитане на предвидения в НПК ред за издаване на съдебни актове.

Както изложихме по-горе е абсолютно недопустимо председателя на ДС да издава разпореждания, с които да определя персоналния състав на ДС, съдията-докладчик и председателя на съдебния състав.

Също е процесуално недопустимо председателя на съдебния състав или съдията-докладчик /много често едно и също лице е и на двете позиции, като ръководи процеса, като председател на съдебния състав и едновременно с това е и докладчик по делото/, да произнася еднолично съдебни определения, без предварително да е обсъдил въпроса с останалите членове на състава. Определенията са съдебен акт на целия тричленен съдебен състав и е недопустимо да се произнасят еднолично! Такова незаконосъобразно произнасяне на еднолични определения е масова незаконна практика, не само в ДС, но и във ВДС!

2/2/3.Г. Незаконно незачитане на правата на дисциплинарно обвинения адвокат и на неговия защитник.

Правата на дисциплинарно обвинения адвокат са приравнени с тези на обвиняемия по НПК, като същото важи и за правата на неговия защитник са .

Право на защита

Чл. 15. (1) НПК Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

Права на обвиняемия

Чл. 55. (1) НПК Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.

(2) Подсъдимият има право и на последна дума.

За дисциплинарно обвинения адвокат важи презумпцията за невиновност по Презумпция за невиновност по чл. 16 НПК.

Чл. 16. НПК Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

За защитникът на дисциплинарно обвинения адвокат важат правата му по чл. 99 НПК.

Права на защитника

Чл. 99. (1) НПКЗащитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.

Честа практика не само на ДС, но и на ВДС е да не зачита, както процесуалните права на дисциплинарно обвинения адвокат, така и на неговия защитник! Масова практика е след като им е била дадена думата да се прекъсват системно с нескритата цел да им се запушат устите и да не могат да реализират защитата. Масова практика е да се прекъсват с абсурдни забележки, че излаганите преюдициални въпроси и/или процесуални възражения били „въпроси по същество”/??!/. Честа практика е да бъдат недопустимо заплашвани с образуване на други дисциплинарни производства. Особено недопустимо е да се заплашва адвоката – защитник на дисциплинарно обвинения адвокат заради излагани от него процесуални пороци или конкретни процесуални нарушения извършвани от председателя на състава или съдията докладчик! Образуването на дисциплинарно производство срещу  адвоката – защитник на дисциплинарно обвинения адвокат заради казани отнего нелицеприятни истини, от които се бил засегнал председателя на съдебния състав и за което му поискал дисциплинарно наказание е недопустим инструмент за репресия от времената на Вишински! Още по-недопустимо е такова искане да се одобрява от АС по неверен и поръчков доклад на селективно избран докладчик бивш следовател, какъвто е бил и засегналия се председател на съдебния състав!

 

3/  Пороци в дисциплинарните производства пред ВДС.

Второинстанционното производство за обикновените адвокати, за разлика от това на привилегированите адвокати – членове на органи се провежда пред ВДС. Обикновените адвокати противоконституционно са лишени от достъп до държавен съд и за разлика от колегите си – магистрати са лишени и от касационно производство пред ВКС. По този начин ЗА противоконституционно ограничава обжалването на наложени на адвокати наказания! Второинстанционното производство за обикновените адвокати пред ВДС е последно и решенията му влизат в сила с обявяването им. Особеното е това, че производството пред ВДС е пълен въззив. Пълно проиграване отново в пълен обем на проведеното първоинстанционно производство пред ДС, с допустимост на всички доказателства и доказателствени средства, без ограничения и без преклузии! Тези процесуални възможности на пълния въззив обаче не се спазват от ВДС, който незаконно ги ограничава до пълното им елиминиране! Парадоксален факт е, че самия ВДС има разнородни становища по основния въпрос: Какъв съд е и какво производство провежда?! За едни състави той е касационен съд и провежда касационно производство, а за други е въззивен  и провежда въззивно производство. Последното макар и вярно и макар и дори заявявано в о.с.-з. и в съдебни актове на ВДС, на практика не се зачита, като ВДС съзнателно и преднамерено, с явната цел да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение на ДС, отказва да допусне заявените от наказания адвокат доказателства и доказателствени средства, дори и когато същите са безспорно и явно относими и допустими, и е ясно, че без тяхното събиране делото ще остане неизяснено от фактическа страна , което ще създаде предпоставки за постановяване на незаконосъобразно, неправилно и несправедливо решение и налагане на незаслужено и несправедливо дисциплинарно наказание.

В производствата пред ВДС се извършват системно и съзнателно същите груби процесуални нарушения, като тези пред ДС, а именно:

  • Председателя на ВДС не извършва контрол за законосъобразност на производството и дори и да са налице очевадни и безспорни признаци на незаконосъобразност, като например това, че към момента липсва адвокат като надлежна страна в дисциплинарното производство, същото се образува и провежда?!!
  • Председателя на ВДС също както и председателите на ДС лично формира персоналния състав на конкретния дисциплинарен съд, което е недопустимо. Не само това! Председателя на ВДС лично назначава кой да е докладчик и кой да е председател на състава, като дори назначава едно и също лице в двете му качества, с явната цел да се подготви и реализира поръчково „правосъдие” с предопределено осъдително решение!
  • Членовете на ВДС съзнателно извършват същите нарушения като тези на ДС. Те също не зачитат основните принципи на НПК и провеждат недопустимо опорочени съдопроизводства тайно при закрити врати, като отказвайки демонстративно да зачитат принципите на НПК не могат да отговорят на елементарните въпроси:
  1. Как може да се прилага процесуален закон, без да се прилагат неговите принципи?!
  2. След като не прилагате принципите на НПК, то тогава кои членове на НПК прилагате и кои не прилагане в дисциплинарното производство?!
  3. Освен НПК кои законови разпоредби са приложими в дисциплинарното производство?!
  • Приложима ли е КРБ, която има пряко е непосредствено действие?
  • Приложимо ли е правото на ЕС?!
  • Приложима ли е ЕКЗПЧОС?!
  • Приложими ли са решенията на ЕСЗПЧ в Страсбург?!
  • Приложими ли са решенията на ЕС в Люксембург?
  • Приложими ли са международните адвокатски актове?

ВДС не може да отговори на нито един от тези основни въпроси! По този начин ВДС правораздава в неизвестно какъв съдебен процес, при неизвестно какви съдопроизводствени правила!

Както в производствата пред ДС, така и тук в поризводствата пред ВДС председателят и докладчикът по делото съзнателно манипулират съдебния процес като диктуват еднолично определения от името на целия тричленен съдебен състав.

Някои състави на ВДС след много усилие и постоянство започваха да допускат в своите о.с.з. присъствието на граждани, но съзнателно отказват да впишат това обстоятелство в съдебните протоколи, явно за да не може това да стане обществено известен факт и на него да се позоват дисциплинарно обвинените адвокати и искащите да присъстват на процесите граждани в други дисциплинарни производства!

  • ВДС, както и ДС незаконосъобразно отказват да представят поделото документите за формирането на съдебните състави, с което на практика отказват да легитимират своя законосъобразен избор и от там правото си да правораздават!
  • ВДС, както и ДС не изпълняват служебното си задължение за служебно дирене на обективната истина и не предприемат нужните процесуални действия за нейното установяване и доказване, когато събраните факти и доказателства биха ползвали дисциплинарно обвинения адвокат. ВДС, както и ДС незаконно обръщат доказателствената тежест, като вместо дисциплинарните обвинители да доказват обвинението, тази процесуална тежест незаконно ес прехвърля на дисциплинарно обвинения адвокат!?
  • ВДС, както и ДС неоправдано налагат незаконосъобразни необосновано тежки и несъответни на провиненията явно прекомерни и несправедливи дисциплинарни наказания.
  • Както ДС, така и ВДС укриват своите актове ,като изцяло липсва възможност са се прочете несамо от обикновените адвокати, но и от дисциплинарно обвинените такива предходната съдебна практика на ДС и на ВДС, която явно съзнателно се укрива от всички адвокати.

Укриват се и решенията на ОС на ДС и ВДС, както и от съвместните работни  срещи и общи форуми на дисциплинарните съдии от ДС и ВДС.

Поискахме да ни се предостави предходната съдебна практика на дисциплинарните съдилища, която не се публикува, но такава не ни бе предоставена!?

Поискахме да ни се предоставят правилата /указанията/ за провеждане на дисциплинарните производства утвърдени от ВДС, но и те не ни бяха предоставени.

Поискахме да бъдем запознати с обсъжданията и решенията на  поведеното наскоро общо съвещание на дисциплинарните състави и на ВДС, но и това ни бе отказано!!!!?

По изложените причини в множеството провеждани дисциплинарни производства пред ДС и ВДС, дисциплинарно обвинения адвокат и защитниците им са лишени от възможността да разберат по какви процесуални правила се провежда процеса, какви са правата на страните и какви процесуални действия за защита могат да бъдат правени и каква е била предходната съдебна практика на ДС и ВДС по подобни дела.

= Заключение за противоконституционност на дисциплинарните производства срещу адвокати по ЗА.

Неясните процесуални правила и утвърдената порочна практика за провеждане на дисциплинарни производства на тъмно, при закрити врати, непубликуването на практиката на същите, както и на указанията за провеждане на производствата, липсата на достъп до правосъдие от държавен съд по общия ред във второинстанционното производство, при което дисциплинарно обвинените адвокати се лишават от правосъдие от независим и безпристрастен съд, накърнява основните права на дисциплинарно обвинените адвокати, гарантираните им от КРБ, ПЕС, в т.ч. ЕКЗПЧОС, задължителните решения на СЕС и ЕСПЧ. Съществуващата законова уредба на дисциплинарните производства по ЗА и реалната практика на ДС и ВДС, водят до реално беззаконие и съдебен произвол, до използване на дисциплинарните производства за разчистване на лични сметки и за запазване на властта на лицата заели постове в органите на адвокатурата.

Действащите норми на ЗА касаещи провеждането на вторионстанционното производство не пред общия съд, а пред ВДС са явно противоконституционни и несъответни на правото на ЕС, в т.ч. ЕКЗПЧОС, задължителните решения на СЕС и ЕСПЧ.

В множество незаконосъобразно проведени производства пред ДС и ВДС се засягат основни граждански права на искащите да присъстват на процесите, но незаконно недопускани граждани, някои от които са които са и клиенти на дисциплинарно обвиняван адвокат, като с наложените на същия наказания, неговите клиенти се лишават от правото си да ползват неговите адвокатски услуги, поради което са пряко заинтересувани от провеждането на дисциплинарните производства срещу своите адвокати и имат защитен от закона  правен интерес да ги наблюдават лично.

Действащите норми в ЗА на дисциплинарните производства срещу адвокати стимулират беззаконието и репресиите над адвокати от страна на техни колеги заемащи длъжности в органи на адвокатурата и създават обективни условия за изпълнение на поръчки от чужди лобита, като такива на банки и други богати и с власт външни субекти за репресии над определени адвокати-техни процесуални противници по съдебни дела. С така уредените от ЗА норми на дисциплинарното производство срещу адвокати се нарушават основни принципи на законност, справедливост и хуманизъм прогласени още в Преамбюла на КРБ

Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,

за което приемаме тази конституция”

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВАС,

УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО  Омбудсман.

 

Излагайки горното Ви молим и настояваме да сезирате КС на РБ с искане на основание  Чл. 150. (1) КРБ за иницииране производство пред КС на РБ за установяване на противоконституционност на Глава дванадесета „ВИСШИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА”, Раздел V „Висш дисциплинарен съд” от ЗА и глава тринадесета „ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ”, Раздел II Дисциплинарно производство”, Чл. 136 и сл. от ЗА с КРБ по чл. 12, ал.1, т. 2 ЗКС.

Конкретно:

1/ Глава дванадесета „ВИСШИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА”, Раздел V „Висш дисциплинарен съд” от ЗА и конкретно

Чл. 128. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.

Чл. 129.(1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд.

(2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.

Чл. 130. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

(1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и двама членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 5-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд.

(2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7.

2/ Глава тринадесета „ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ”, Раздел II Дисциплинарно производство”. Считаме, че следва изцяло да се преуреди цитираната Глава тринадесета 13 от ЗА, с въвеждане статут на ЮЛ на отделните ДС и на ВДС, като на същите се осигурят самостоятелен бюджет и собствени сгради за провеждане на съдебните заседания.

Чл. 141. (1) ЗА Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд.

(2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец.

(3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.

Чл. 142. (1) ЗА Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на чл. 138 – 140.

(2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.

Като се въведе второинстанционно въззивно обжалване /пълен въззив/ с пълно приложение нормите на АПК пред ВАС-тричленен състав и последващо касационно производство пред ВАС-петчленен състав, както е уредено дисциплинарното производство на магистратите по ЗСВл.

Считаме, че дисциплинарното производство срещу адвокати да се уеднакви с това на магистратите по ЗСВл, като се проведат по процесуалните правила на АПК. Следва да се въведе второинстанционно производство-пълен въззив пред ВДС и касационно производство пред ВАС. Евентуално се запази производството по НПК но с изрична детайлна регламентация на приложимите норми на НПК, с второинстанционно производство – пълен въззив пред ВДС и касационно производство пред ВКС. Следва в ЗА да се въведат принципите изложени в чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от ЗСВл, които да са задължителни за дисциплинарните съдии. Българските адвокати не могат да имат по-малко права от обикновените български граждани! За тях важат на общо основание всички изисквания за законно правосъдие, а за дисциплинарния процес-всички изисквания за законосъобразен съдебен процес, като освен конституционните принципи и процесуални правила на НПК са приложими и принципите за правосъдието и правата на гражданите изложени в ЗСВл.

За участващите в дисциплинарните производства срещу адвокати длъжностни лича-членове на органите на адвокатурата важат същите изисквания, като тези към магистратите /съдии, прокурори, следователи и РП/.

Чл. 2. ЗСВл Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. ЗСВл При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. ЗСВл Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (1) ЗСВл Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.

(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 6. ЗСВл При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.

Чл. 7. (1) ЗСВл Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.

Чл. 8. (1) ЗСВл Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.

(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба – в рамките на отделите.

Чл. 9. (1) ЗСВл Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

Описаните необходими законови промени настояваме да бъдат включени в изготвяния и приеман от ВАдвС проект за ЗИДЗА!

 

Дата: 25.10.2018г.

                                                           С уважение: ………………………

/ Председател на Сдружение „Солидарност“ /

Вашият коментар