нд. дек. 8th, 2019

ЖАЛБА / СИГНАЛ относно становище на ВКС и ИВСС

До: Главния прокурор

До: Председателя на ВКС

До: Председателя на Народното събрание

До: Представляващия ВСС

До: Председателя на ЕК

До: Президента на Република България

До: Омбудсмана на Република България

До: Европейския парламент по Петиция 1193/18 г.

До: Европейския Парламент по Петиция 0063/17 г. и Петиция 0514/18 г.

До: Еврокомисар Вера Йоурова и Механизма за сътрудничество и проверка

До: Венецианската Комисия

До: Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и Комисията по правни въпроси към Народното събрание

До: Теодора Точкова – главен съдебен инспектор

До: Министъра на правосъдието

До: Камарата на частните съдебни изпълнители

До: Посолствата на страните от ЕС в България и посолството на САЩ

До: Медиите …

 

ЖАЛБА / СИГНАЛ 

От

Сдружение на потърпевшите от Частните Съдебни Изпълнители и съдебната система- „Солидарност“

със седалище и адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“Пиротска“№5, ет. 3, оф. 7

тел. за връзка: 08 766 711 09; 088 37 37 001

Относно:

Писмо на Върховен касационен съд – Изх. № И-1022/ 30.08.2019

Писмо от Инспекторат към Висшия съдебен съвет – Изх. № Ж-18-454/ 05.09.2019

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

С настоящата жалба се обръщам към всички вас с убеждението, че само със съвместната ви помощ може да бъде отстранено порочното прилагане на закона, ПЕС и ХОПЕС от българския съд по заповедните производства и изпълнителния процес в България.

В момента ЕК е започнала от 24.01.2019 г. наказателна процедура по отношение на това, че Българския съд в заповедните производства не прилага ПЕС и Директива № 93/13 г. като не проверява договорите по заповедните производства за неравноправни клаузи по отношение на длъжниците.

Това, което ЕК не е констатирала до момента е, че освен липсата на проверка на заявленията и договорите за неравноправни клаузи, съдът не издава и валидни съдебни актове с отделен номер, дата, мотиви, страни по делата, диспозитив, указание и подлежат ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията по делото по отношения на длъжниците.

Неиздаването на такива валидни писмени актове на част от съдилищата, включително и от Софийски районен съд, е нарушение на чл.254 от ГПК, чл.121, ал.4 от КРБ, чл.6 и чл.47 от ХОПЕС и ПЕС. Инкорпорирането на част от разпорежданията на съда в самата заповед отново прави същите разпореждания нищожни поради липсата на мотиви и реквизитите по чл.254 ГПК.

Всичко това прави невъзможно на длъжниците в производствата по чл.410 и чл.417 от ГПК да разберат мотивите на съда и въз основа на каква проверка са осъдени в закрито съдебно заседание, на което не са присъствали лично, да преценят дали да платят или да обжалват. Процесуална прека е и да организират своята защита по най-добрия за тях начин.

Тази порочна практика на съда и преди всичко на най-големия от тях – СРС, продължава от 2010 г. до сега и е довела до над 150 000 неприключени заповедни производства, които се съхраняват в така наречената „ тъмна стая “ на СРС. Всичките тези дела са с налични все още невръчени актове на съда на длъжниците и не е удостоверено от съда, че сроковете за обжалване са започнали да текат и кога изтичат, за да бъде приключено делото или, че има постъпило възражение и жалба и те да бъдат администрирани.

В процедурите по заповедни производства съществува пълна анархия в районните съдилища в страната, като доказателство за това са публикуваните от Сдружение Солидарност на сайта на сдружението неполучените от нас въз основа на изпратени до районните съдилища в страната въпроси по Закона за достъп до обществена информация.

От тях личи противоречивата практика на съдилищата да издават (не издават) съдебни актове – разпореждания по заповедните производства.

Съгласно чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, и носи отговорност това да бъде сторено в разумен срок и удостоверено със съответното съобщение, каквато е разпоредбата на чл.55 от ГПК и Наредба №7, чл.2, т.9 и т.20. Само тези съобщения удостоверяват, че до длъжника е стигнала в разумен срок волята на съда да разпореди длъжника да плати сумата по издадената заповед за плащане. Като не се издават такива съобщения и актовете не се връчват се опорочава до степен на невалидност целия изпълнителен процес.

Огромна несправедливост и пряка нерегламентирана държавна помощ представлява предаването на копие от заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист на заявителя (вече взискателя) преди да са влезли в сила разпорежданията за тяхното издаване и без да има подадена молба за това, както и санкцията на съдията по делото.

Това води до там, че взискателят сам определя момента на образуване на изпълнителното си дело при съдебните изпълнители, като през това време му е гарантирана лихва в размер на 10 % върху дълга и той няма интерес бързо да приключи събирането на сумата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Това води и до облагодетелстване и на частните съдебни изпълнители, при които се образуват обикновено изпълнителните дела и които само за 2017 и 2018 г. са 569 993, като при ЧСИ са 489 000 и 80 666 при ДСИ – виж ТУК. По този начин съдът заобикаля закона за случайното разпределение на делата от съда и оказва нерегламентирана държавна помощ на частните съдебни изпълнители да събират такси за себеси за сметка на ДСИ.

Частните съдебни изпълнители нарушават масово и грубо закона като не връчват всички актове на съда и не удостоверяват връчването въз основа на разпореждане на съда да са връчители на същите съгласно чл.42, ал.2 от ГПК. По този начин, поради това, че на ЧСИ не може да му се иска отвод след като не е съдия от съдебната система, се отнема правото на длъжника да обжалва разпореждането на съда и да се иска разпределение на делото при дължавен съдебен изпълнител, което е нарушение на чл.6 и чл.47 от ХОПЕС.

Различна е и отговорността на ЧСИ и ДСИ за причинени вреди от незаконна дейност по изпълнителните дела. ЧСИ отговаря по чл. 441 от ГПК, а ДСИ по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както са различни и таксите, събирани от съда за исковете за вреди, по чл. 441 е 4 % от интереса, а по ЗОДОВ е 25 лв, които в много случаи е невъзможно да бъдат платени от длъжника при жалба срещу ЧСИ, което е възпрепятстване от съда на достъп до правосъдие.

В тази връзка получените от нас становище от инспектор от Инспектората към ВСС и писмото на председателя на ВКС будят недоумение и ни дават основание за съмнения за огромна корупция и прикриване на нарушения  на различните районни съдилища, които не издават валидни разпореждания и не връчват актове на съда. Аргументите за тези заключения са:

  1. ВКС в писмото си излага, че „когато заявлението се уважава, съдът разпорежда исканото незабавно изпълнение със заповедта за незабавно изпълнение, като разпорежда и издаване на изпълнителен лист. Разпореждането, с което се уважава заявлението, е част от съдържанието на издадената заповед. Издаването на отделно разпореждане, с което съдът се задължава да постанови исканото незабавно изпълнение, е излишно и ако е постановил такъв отделен акт, той е без правно значение“.

Това становище на Председателя на ВКС е правно неграмотно, неиздържано и противоречи на изискванията на чл.7, ал.2 и чл.412, ал.2, чл.254 от ГПК, чл.6 и чл.47 от ХОПЕС и ПЕС. Противоречи и на чл.121, ал.4 от КРБ, където е указано, че актовете на съда се мотивират.

Другото становище на Председателя на ВКС Лозан Панов е още по-абсурдно. „Съгласно чл.419, ал.1 от ГПК на обжалване от длъжника подлежи заповедта в частта за постановеното незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.“

Абсурдно е след като чл.413, ал.1 от ГПК, който гласи „заповедтта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските“, да се отмени ГПК и да се дават тълкуване, че заповедта подлежи на обжалване. Това е или правна неграмотност, или е опит за изменение на ГПК, каквото право Председателят на ВКС няма.

ВКС беше сезиран от Сдружението на потърпевшите от ЧСИ и съдебната система – „Солидарност“  за противоречива съдебна практика, което може да бъде потвърдено и от получените отговори от Районните съдилища в страната. Въпреки основното му задължение да контролира еднаквото прилагане на закона от всички съдилища в страната, ВКС абдикира от това му основно задължение и допуска пълен произвол на същите по заповедното производство.

  1. Становището на инспектор Игнат Георгиев – инспектор в Инспектората към ВСС, е също толкова скандално и правно неиздържано, че буди също основателни съмнения за корупция, злоупотреба със служебно положение или правна некомпетентност.

Основанията за това са следните становища:

А) „Няма значение по какъв начин ще се обективира това разпореждане – като част от диспозитива на заповедта или като отбелязване върху същата“

Б) „Така в утвърдената от Министъра на правосъдието бланка на ЗНИ въз основа на документ е инкопрорирано и разпореждането на съда за издаване на ЗНИ и за издаване на изпълнителен лист. Следователно на съда не е вменено задължение да издава изрично разпореждане, като самостоятелен съдебен акт“.

По този позорен начин инспектор Игнатов изразява становище, което е в пълно противоречие със закона, ПЕС и ХОПЕС и се опитва да прикрие порочната практика на много от съдилищата да не издават отделни валидни и мотивирани актове, още повече, че същото противоречи изрично на чл.53 от ГПК и наредба №7, чл.2, т.20, където изрично е записано връчване на заповед за изпълнение и на препис от разпореждането, въз основа на което е издадена. От тук се извежда задължението на съда да връчи два отделни акта:

    1. Заповед за изпълнение – в оригинал
    2. Разпореждане – в препис.

Освен това изрично е посочено, че това разпореждане, въз основа на което е издадена самата заповед за изпълнение. Инспекторът освен това е установил и че: „при подробното предварително проучване се установи, че някои от съставите в гражданските отделения на СРС издават нарочни разпореждания (под формата на самостоятелен съдебен акт) за издаване на заповед за изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, а други само утвърдените от Министъра на правосъдието образци. Инспектор Игнатов, вместо да извърши проверка и на дейността по заповедното производство в страната и да констатира противоречивата съдебна практика и сезира ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Колко и какви разпореждания на съда в заповедното производство трябва да бъдат издавани от същия и как да бъде удостоверявано тяхното връчване“, сам взима решението да отправи сигнал на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗСВ. До административния ръководител на СРС с цел преодоляване на така установената различна практика.

Инспектората към ВСС пропуска да извърши проверка на други районни съдилища в страната и да уеднакви практиката за всички такива. Това за нас е неизпълнение на основното му задължение да уеднаквява практиката на съдилищата по образуването, движението и приключването на делата в срок, както и неоказването на нерегламентирана държавна помощ на взискатели и частни съдебни изпълнители. Районните съдилища, които издават разпореждания като самостоятелни съдебни актове са: Районен съд – Варна, Районен съд – Русе, Районен съд – Перник, Районен съд – Благоевград, Районен съд – Берковица, Районен съд – Царево и много други, които могат да бъдат установени от сайта на нашето сдружение – ЛИНК.

Това е доказателство за това, че болшинството съдилища издават валидни съдебни актове – разпореждания, а СРС не издава. Това е разнопосочна практика, която ВКС и ВСС игнорира и не предприема никакви действия по нейното уеднаквяване, дори напротив. ИВСС ще се разпореди съдиите от СРС да не издават повече такива разпореждания – това е злоупотреба със служебно положение и позор за институцията. По тази порочна практика са „осъдени“ хиляди чуждестранни граждани на държави от ЕС и те също са лишени от справедлив процес от безпристрастен съд.

Порочната практика на СРС да не издава следните отделни съдебни актове:

1)  Разпореждане за уважаване на заявлението

2)  Разпореждане за допускане на незабавното изпълнение

3)  Разпореждане за издаване на изпълнителен лист

4) Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на съобщения по чл.42, ал.2 от ГПК

е констатирано от прокурор Ивайло Занев от Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура още през 2016 г. по Прокурорска преписка №268/2016г.

Установена е и липсата на връчване на книжата по заповедните производства по чл.417 ог ГПК както от съда, така и от Частните съдебни изпълнители на длъжниците, което опорочава цялата процедура до степен на нищожност. Това е дало повод на Прокуратурата да сезира Главния съдебен инспектор към ВСС с искане да бъде извършена проверка на всички приключили заповедни дела в България от страна на ИВСС заради противоречивата практика и множеството (стотици хиляди) нищожни заповедни изпълнителни листове. Това не е сторено от ИВСС и до момента, като ни е отговорено, че това не е необходимо. Това за нас е отказ от правосъдие от страна на ИВСС и може би е престъпление срещу правосъдната система. Над 150 000 дела заповедни производства все още не са приключили поради това, че не са върнати от ЧСИ поканите за доброволно изпълнение по делата, както и всички книжа за връчване на длъжниците се намират в кориците на делата и по тази причина същите се съхраняват в незаконен архив, наречен „тъмна стая“, за което имаме официално писмо от административния ръководител на СРС, с което можете да се запознаете ТУК. Това е престъпление спрямо правосъдната система, извършвано от съдиите на Районен съд – София, които не приключват делата си в срок, не са връчили книжата на длъжниците, а са предали на взискателите изпълнителните листове, с които те са си образували изпълнители дела при съдебни изпълнители, като използват изпълнителния лист незаконно да бъде изпълнително съдебно основание.

От прокурора Занев е изпратено писмо и до Камарата на ЧСИ за откритите нарушения на ЧСИ-тата да не връчват актовете на съда. До момента няма произнасяне от 2016г., което е бездействие на КЧСИ и прикриване на действията им без възлагане от съда.

Частните съдебни изпълнители са последните приложители принудително на закона и трябва да го познават и прилагат и съобразно правото на ЕС и ХОПЕС.

Вместо това същите грубо погазват закона като вместо да изискат от съда разпореждане за оправомощаване да връчват съобщенията по чл.42; ал.2 от ГПК вместо служителите на съда, образуват изпълнителните си дела само с изпълнителния лист по чл.417 от ГПК, които не е съдебно изпълнително основание и още не е влязъл в сила.

Връчват само поканата за доброволно изпълнение и започват изпълнителни действия без да са връчили книжата по заповедното производство които могат да бъдат обжалвани от длъжника и могат да оспорят с възражение дълга си.

По този начин грубо се погазват правата на длъжниците и същите се лишават от правосъдие. Всичко това е лесно доказуемо! Още с молбата за образуване на изпълнително дело е видно, че актовете на съда не са приложени и няма как да бъдат връчени.

Това извращение на правосъдието продължава и с него се нанасят непоправими вреди на потърпевшите набедени за длъжници. От тази престъпно създадена на държавно ниво организация на взискатели, районни съдии, ЧСИ и оценители страдат милиони граждани на ЕС каквито са българските длъжници по заповеди за изпълнение

На 05.09.2019 г. пред Комисията по петиции в Европейския парламент бяхме изслушани петиционерите и техни адвокати по 15 петиции срещу срещу незаконните действия на съда и частните съдебни изпълнители по заповедното производство и изпълнителния процес. След изказванията ни по нашите петиции всички всички те бяха оставени отворени и дори беше заявено, че комисията по петиции ще изпрати мисия в България със задача да установи несъответствието на българското законодателство с Правото на Европейския съюз и преди всичко неговото прилагане от Българския съд – ЛИНК към изслушването в ЕП.

Прилагаме на Вашето внимание и случай с извършен незаконен въвод във владение на ЧСИ Стоян Якимов – заместник-председател на Камарата на ЧСИ в България, който продаде имоти на дружеството „Метропол – М“ ЕООД, с управител Ивайло Павлов Илиев. „Солидарност“ на десетократно по-ниска цена от пазарната такава като по този начин беше указана нерегламентирана помощ от страна на оправомощено от държавата да извършва действия по принуда на длъжниците. ЧСИ Стоян Якимов е до такава степен нагъл, че е регистрирал на свое име четири дружества, на които е едноличен собственик на капитала и изкупува имоти от други свои колеги и синдици, което представлява чист конфликт на интереси.

Дружествата му са:

„ЕКО БИО ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД,

„Селюшънс“ ЕООД,

„БОЯНА ЕСТЕЙТС 2013“ ЕООД,

„НОНДА“ ЕООД

това можете да видите тук – ЛИНК.

Веднага след като стана ясно, че Комисията по петиции към Европейския парламент ще изпрати мисия в България във Варненския районен съд започна унищожаване на заповедни дела, което може да се види ТУК или във Фейсбук, както и видеоматериала от ТУК. Това беше установено от адвокат Светлозар Николов и публикувано във Фейсбук, но може да има и други районни съдилища, които да се предприели такива действия, за които ние имаме информация.

С оглед на всичко гореизложено се обръщаме към всички вас с искане съобразно вашите правомощия да предприемате действия по иницииране на проверка за установяване на фактите, които сме изложили и преустановяване на тази порочна практика на Българския съд и ЧСИ, нарушаваща Конституцията на Република България, Правото на Европейския съюз и ХОПЕС, спиране на унищожаването на делата от съдилищата.      

Оставаме на разположение за предоставяне на допълнителни доказателства и евентуално провеждане на среща.

 

София,                                                                 С уважение:……………………………….

25.09.2018 г.                                                                           /Димитър Панайотов/

 

***

 

ЖАЛБА - СИГНАЛ

 

***

Вашият коментар