04/08/2020

ЖАЛБА / СИГНАЛ срещу практиката на българския съд да не издава валидни съдебни актове

ДО:

  • Председателя на Европейския парламент
  • Председателя на Европейската комисия
  • Мониторингова организация ГРЕКО
  • Съветник по юридическите въпроси към посолството на САЩ г-жа Джесика Ким
  • Венецианската Комисия
  • Главния прокурор
  • Председателя на ВКС
  • Представляващия ВСС
  • Президента на Република България
  • Министъра на правосъдието
  • Омбудсмана на Република България
  • Главен съдебен инспектор към ВСС
  • Посолствата на страните от ЕС в България
  • Посланника на САЩ в България
  • Медии

 

ЖАЛБА / СИГНАЛ

от Сдружение на потърпевшите от   частните съдебни изпълнители и съдебната система „СОЛИДАРНОСТ“

с адрес за кореспонденция: София, ул. Пиротска № 5, ет. 3, офис 7

sdsolidarnost@gmail.com

Тел. за контакт: +359876671109

 

Относно:

  • Писмо на Върховен касационен съд – Изх. № И-1022/ 30.08.2019
  • Писмо от Инспекторат към Висшия съдебен съвет – Изх. № Ж-18-454/ 05.09.2019
  • Писма на прокурор Ивайло Занев от СЗ „Антикорупция“ към СГП

 

Уважаеми госпожи и господа,

С настоящата жалба се обръщам към всички вас с убеждението, че само със съвместната ви помощ може да бъде отстранено порочното прилагане на закона, ПЕС и ХОПЕС от българския съд по заповедните производства и изпълнителния процес в България.

В момента ЕК е започнала от 24.01.2019 г. наказателна процедура по отношение на това, че Българския съд в заповедните производства не прилага ПЕС и Директива № 93/13 г. като не проверява договорите по заповедните производства за неравноправни клаузи по отношение на длъжниците. Това, което ЕК не е констатирала до момента е, че освен липсата на проверка на заявленията и договорите за неравноправни клаузи, съдът не издава и валидни съдебни актове с отделен номер, дата, мотиви, страни по делата, диспозитив, указание и подлежат ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията по делото по отношения на длъжниците.

Неиздаването на такива валидни писмени актове на част от съдилищата, включително и от Софийски районен съд, е нарушение на чл.254 от ГПК, чл.121, ал.4 от КРБ, чл.6 и чл.47 от ХОПЕС и ПЕС. Инкорпорирането на част от разпорежданията на съда в самата заповед отново прави същите разпореждания нищожни поради липсата на мотиви и реквизитите по чл.254 ГПК.

Всичко това прави невъзможно на длъжниците в производствата по чл.410 и чл.417 от ГПК да разберат мотивите на съда и въз основа на каква проверка са осъдени в закрито съдебно заседание, на което не са присъствали лично, да преценят дали да платят или да обжалват. Процесуална прека е и да организират своята защита по най-добрия за тях начин.

Тази порочна практика на съда и преди всичко на най-големия от тях – СРС, продължава от 2010 г. до сега и е довела до над 150 000 неприключени заповедни производства, които се съхраняват в така наречената „ тъмна стая “ на СРС. Всичките тези дела са с налични все още невръчени актове на съда на длъжниците и не е удостоверено от съда, че сроковете за обжалване са започнали да текат и кога изтичат, за да бъде приключено делото или, че има постъпило възражение и жалба и те да бъдат администрирани.

В процедурите по заповедни производства съществува пълна анархия в районните съдилища в страната, като доказателство за това са публикуваните от Сдружение Солидарност на сайта на сдружението на получените от нас въз основа на изпратени до районните съдилища в страната въпроси по Закона за достъп до обществена информация. От тях личи противоречивата практика на съдилищата да издават (не издават) съдебни актове – разпореждания по заповедните производства.

Съгласно чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, и носи отговорност това да бъде сторено в разумен срок и удостоверено със съответното съобщение, каквато е разпоредбата на чл.55 от ГПК и Наредба №7, чл.2, т.9 и т.20. Само тези съобщения удостоверяват, че до длъжника е стигнала в разумен срок волята на съда да разпореди длъжника да плати сумата по издадената заповед за плащане. Като не се издават такива съобщения и актовете не се връчват се опорочава до степен на невалидност целия изпълнителен процес.

Огромна несправедливост и пряка нерегламентирана държавна помощ представлява предаването на копие от заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист на заявителя (вече взискателя) преди да са влезли в сила разпорежданията за тяхното издаване и без да има подадена молба за това, както и санкцията на съдията по делото.

Това води до там, че взискателят сам определя момента на образуване на изпълнителното си дело при съдебните изпълнители, като през това време му е гарантирана лихва в размер на 10 % върху дълга и той няма интерес бързо да приключи събирането на сумата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Това води и до облагодетелстване и на частните съдебни изпълнители, при които се образуват обикновено изпълнителните дела и които само за 2017 и 2018 г. са 569 993, като при ЧСИ са 489 000 и 80 666 при ДСИ – виж ТУК. По този начин съдът заобикаля закона за случайното разпределение на делата от съда и оказва нерегламентирана държавна помощ на частните съдебни изпълнители да събират такси за себеси за сметка на ДСИ.

Частните съдебни изпълнители нарушават масово и грубо закона като не връчват всички актове на съда и не удостоверяват връчването въз основа на разпореждане на съда да са връчители на същите съгласно чл.42, ал.2 от ГПК. По този начин, поради това, че на ЧСИ не може да му се иска отвод след като не е съдия от съдебната система, се отнема правото на длъжника да обжалва разпореждането на съда и да се иска разпределение на делото при дължавен съдебен изпълнител, което е нарушение на чл.6 и чл.47 от ХОПЕС.

Различна е и отговорността на ЧСИ и ДСИ за причинени вреди от незаконна дейност по изпълнителните дела. ЧСИ отговаря по чл. 441 от ГПК, а ДСИ по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както са различни и таксите, събирани от съда за исковете за вреди, по чл. 441 е 4 % от интереса, а по ЗОДОВ е 25 лв, които в много случаи е невъзможно да бъдат платени от длъжника при жалба срещу ЧСИ, което е възпрепятстване от съда на достъп до правосъдие.

В тази връзка получените от нас становище от инспектор от Инспектората към ВСС и писмото на председателя на ВКС будят недоумение и ни дават основание за съмнения за огромна корупция и прикриване на нарушения  на различните районни съдилища, които не издават валидни разпореждания и не връчват актове на съда. Аргументите за тези заключения са:

  1. ВКС в писмото си излага, че „когато заявлението се уважава, съдът разпорежда исканото незабавно изпълнение със заповедта за незабавно изпълнение, като разпорежда и издаване на изпълнителен лист. Разпореждането, с което се уважава заявлението, е част от съдържанието на издадената заповед. Издаването на отделно разпореждане, с което съдът се задължава да постанови исканото незабавно изпълнение, е излишно и ако е постановил такъв отделен акт, той е без правно значение“.

Това становище на Председателя на ВКС е правно неграмотно, неиздържано и противоречи на изискванията на чл.7, ал.2 и чл.412, ал.2, чл.254 от ГПК, чл.6 и чл.47 от ХОПЕС и ПЕС. Противоречи и на чл.121, ал.4 от КРБ, където е указано, че актовете на съда се мотивират.

Другото становище на Председателя на ВКС Лозан Панов е още по-абсурдно. „Съгласно чл.419, ал.1 от ГПК на обжалване от длъжника подлежи заповедта в частта за постановеното незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.“ Абсурдно е след като чл.413, ал.1 от ГПК, който гласи „заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските“, да се отмени ГПК и да се дават тълкуване, че заповедта подлежи на обжалване. Това е или правна неграмотност, или е опит за изменение на ГПК, каквото право Председателят на ВКС няма.

ВКС беше сезиран от Сдружението на потърпевшите от ЧСИ и съдебната система – „Солидарност“  за противоречива съдебна практика, което може да бъде потвърдено и от получените отговори от Районните съдилища в страната. Въпреки основното му задължение да контролира еднаквото прилагане на закона от всички съдилища в страната, ВКС абдикира от това му основно задължение и допуска пълен произвол на същите по заповедното производство.

  1. Становището на инспектор Игнат Георгиев – инспектор в Инспектората към ВСС, е също толкова скандално и правно неиздържано, че буди също основателни съмнения за корупция, злоупотреба със служебно положение или правна некомпетентност.

Основанията за това са следните становища:

А) „Няма значение по какъв начин ще се обективира това разпореждане – като част от диспозитива на заповедта или като отбелязване върху същата“

Б) „Така в утвърдената от Министъра на правосъдието бланка на ЗНИ въз основа на документ е инкопрорирано и разпореждането на съда за издаване на ЗНИ и за издаване на изпълнителен лист. Следователно на съда не е вменено задължение да издава изрично разпореждане, като самостоятелен съдебен акт“.

По този позорен начин инспектор Игнатов изразява становище, което е в пълно противоречие със закона, ПЕС и ХОПЕС и се опитва да прикрие порочната практика на много от съдилищата да не издават отделни валидни и мотивирани актове, още повече, че същото противоречи изрично на чл.53 от ГПК и наредба №7, чл.2, т.20, където изрично е записано връчване на заповед за изпълнение и на препис от разпореждането, въз основа на което е издадена. От тук се извежда задължението на съда да връчи два отделни акта:

  1. Заповед за изпълнение – в оригинал.
  2. Разпореждане – в препис.

Освен това изрично е посочено, че това разпореждане, въз основа на което е издадена самата заповед за изпълнение. Инспекторът освен това е установил и че: „при подробното предварително проучване се установи, че някои от съставите в гражданските отделения на СРС издават нарочни разпореждания (под формата на самостоятелен съдебен акт) за издаване на заповед за изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, а други само утвърдените от Министъра на правосъдието образци. Инспектор Игнатов, вместо да извърши проверка и на дейността по заповедното производство в страната и да констатира противоречивата съдебна практика и сезира ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Колко и какви разпореждания на съда в заповедното производство трябва да бъдат издавани от същия и как да бъде удостоверявано тяхното връчване“, сам взима решението да отправи сигнал на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗСВ. До административния ръководител на СРС с цел преодоляване на така установената различна практика.

Инспектората към ВСС пропуска да извърши проверка на други районни съдилища в страната и да уеднакви практиката за всички такива. Това за нас е неизпълнение на основното му задължение да уеднаквява практиката на съдилищата по образуването, движението и приключването на делата в срок, както и неоказването на нерегламентирана държавна помощ на взискатели и частни съдебни изпълнители. Районните съдилища, които издават разпореждания като самостоятелни съдебни актове са: Районен съд – Варна, Районен съд – Русе, Районен съд – Перник, Районен съд – Благоевград, Районен съд – Берковица, Районен съд – Царево и много други, които могат да бъдат установени от сайта на нашето сдружение – ЛИНК. Това е доказателство за това, че болшинството съдилища издават валидни съдебни актове – разпореждания, а СРС не издава. Това е разнопосочна практика, която ВКС и ВСС игнорира и не предприема никакви действия по нейното уеднаквяване, дори напротив. ИВСС ще се разпореди съдиите от СРС да не издават повече такива разпореждания – това е злоупотреба със служебно положение и позор за институцията. По тази порочна практика са „осъдени“ хиляди чуждестранни граждани на държави от ЕС и те също са лишени от справедлив процес от безпристрастен съд.

Порочната практика на СРС да не издава следните отделни съдебни актове:

  1. Разпореждане за уважаване на заявлението
  2. Разпореждане за допускане на незабавното изпълнение
  3. Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
  4. Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на съобщения по чл.42, ал.2 от ГПК

е констатирана от прокурор Ивайло Занев от Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура още през 2016 г. по Прокурорска преписка № 268/2016 г.                  Установена е и липсата на връчване на книжата по заповедните производства по чл.417 ог ГПК както от съда, така и от Частните съдебни изпълнители на длъжниците, което опорочава цялата процедура до степен на нищожност. Това е дало повод на Прокуратурата да сезира Главния съдебен инспектор към ВСС с искане да бъде извършена проверка на всички приключили заповедни дела в България от страна на ИВСС заради противоречивата практика и множеството (стотици хиляди) нищожни заповедни изпълнителни листове. Това не е сторено от ИВСС и до момента, като ни е отговорено, че това не е необходимо. Това за нас е отказ от правосъдие от страна на ИВСС и може би е престъпление срещу правосъдната система. Над 150 000 дела заповедни производства все още не са приключили поради това, че не са върнати от ЧСИ поканите за доброволно изпълнение по делата, както и всички книжа за връчване на длъжниците се намират в кориците на делата и по тази причина същите се съхраняват в незаконен архив, наречен „тъмна стая“, за което имаме официално писмо от административния ръководител на СРС, с което можете да се запознаете ТУК. Това е престъпление спрямо правосъдната система, извършвано от съдиите на Районен съд – София, които не приключват делата си в срок, не са връчили книжата на длъжниците, а са предали на взискателите изпълнителните листове, с които те са си образували изпълнители дела при съдебни изпълнители, като използват изпълнителния лист незаконно да бъде изпълнително съдебно основание.

От прокурора Занев е изпратено писмо и до Камарата на ЧСИ за откритите нарушения на частните съдебни изпълнители да не връчват актовете на съда, да не удостоверяват това връчване, да не уведомяват съда за това и да действат без възлагане от съдията по делото. Това лишава длъжниците от възможността да обжалват неиздадените актове на съда пред горна инстанция и е пряко лишаване от право на справедлив процес. До момента няма произнасяне от 2016 г., което е бездействие на КЧСИ и прикриване на действията им без възлагане от съда.

Частните съдебни изпълнители са последните приложители принудително на закона и трябва да го познават и прилагат и съобразно правото на ЕС и ХОПЕС. Вместо това същите грубо погазват закона като вместо да изискат от съда разпореждане за оправомощаване да връчват съобщенията по чл.42, ал.2 от ГПК вместо служителите на съда, образуват изпълнителните си дела само с изпълнителния лист по чл.417 от ГПК, които не е съдебно изпълнително основание и още не е влязъл в сила. Връчват само поканата за доброволно изпълнение и започват изпълнителни действия без да са връчили книжата по заповедното производство които могат да бъдат обжалвани от длъжника и могат да оспорят с възражение дълга си. По този начин грубо се погазват правата на длъжниците и същите се лишават от правосъдие. Всичко това е лесно доказуемо! Още с молбата за образуване на изпълнително дело е видно, че актовете на съда не са приложени и няма как да бъдат връчени.

Това извращение на правосъдието продължава и с него се нанасят непоправими вреди на потърпевшите, набедени за длъжници. От тази престъпно създадена на държавно ниво организация на взискатели, районни съдии, ЧСИ и оценители страдат милиони граждани на ЕС каквито са българските длъжници по заповеди за изпълнение.

На 05.09.2019 г. пред Комисията по петиции в Европейския парламент бяхме изслушани петиционерите и техни адвокати по 15 петиции срещу срещу незаконните действия на съда и частните съдебни изпълнители по заповедното производство и изпълнителния процес. След изказванията ни по нашите петиции всички всички те бяха оставени отворени и дори беше заявено, че комисията по петиции ще изпрати мисия в България със задача да установи несъответствието на българското законодателство с Правото на Европейския съюз и преди всичко неговото прилагане от Българския съд – ЛИНК към изслушването в ЕП.                                                  Прилагаме на Вашето внимание и случай с извършен незаконен въвод във владение на ЧСИ Стоян Якимов – заместник-председател на Камарата на ЧСИ в България, който продаде имоти на дружеството „Метропол – М“ ЕООД, с управител Ивайло Павлов Илиев, член на Управителния съвет на Сдружение „Солидарност“ на десетократно по-ниска цена от пазарната такава като по този начин беше указана нерегламентирана помощ от страна на оправомощено от държавата да извършва действия по принуда на длъжниците. ЧСИ Стоян Якимов е до такава степен нагъл, че е регистрирал на свое име четири дружества, на които е едноличен собственик на капитала и изкупува имоти от други свои колеги и синдици, което представлява чист конфликт на интереси. Дружествата му са „ЕКО БИО ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД, „СЕЛЮШЪНС“ ЕООД, „БОЯНА ЕСТЕЙТС 2013“ ЕООД, „НОНДА“ ЕООД – това можете да видите тук – ЛИНК.

Веднага след като стана ясно, че Комисията по петиции към Европейския парламент ще изпрати мисия в България, във Варненския районен съд започна унищожаване на заповедни дела, което може да се види ТУК или във Фейсбук, както и от видеоматериала ТУК. Това беше установено от адвокат Светлозар Николов и публикувано във Фейсбук, но може да има и други районни съдилища, които да се предприели такива действия, за които ние имаме информация.

С оглед на всичко гореизложено се обръщаме към всички вас с искане съобразно вашите правомощия да предприемете действия по иницииране на проверка за установяване на фактите, които сме изложили и преустановяване на тази порочна практика на Българския съд и ЧСИ, нарушаваща Конституцията на Република България, Правото на Европейския съюз и ХОПЕС. Искаме спиране на унищожаването на делата от съдилищата и евентуална тяхна проверка и наблюдение за извършеното от съдиите и частните съдебни изпълнители, тъй като проблемът е системен, съществува от години и унищожава съдбите и бизнесите на милиони български и европейски граждани.      

Бихме искали да проведем по възможност срещи с представители на европейските институции на 11, 12 и 13 март 2020 г., когато ще бъдем и организираме протест в Брюксел срещу бездействието на Европейската комисия и Европейския парламент по отношение на безобразията, извършвани от банките, съда и частните съдебни изпълнители в България. Оставаме с надеждата, че ще получим съдействие и помощ за справяне с проблема.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • Писмо на Върховен касационен съд – Изх. № И-1022/ 30.08.2019
  • Писмо от Инспекторат към Висшия съдебен съвет – Изх. № Ж-18-454/ 05.09.2019
  • Писма на прокурор Ивайло Занев от СЗ „Антикорупция“ към СГП и ИВСС.

 

София                                                                              С уважение:……………………………….

08.01.2020 г.                                                                                 /Димитър Панайотов/

 

***

ДО: Председателя на Европейската комисия

 

ЖАЛБА

срещу практиката на българския съд да не издава валидни съдебни актове

 

от Ивайло Павлов Илиев с ЕГН 6003303249, като управител на „МЕТРОПОЛ – М“ ЕООД с ЕИК 121243679 и като член на Управителния съвет на Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – „СОЛИДАРНОСТ

с адрес за кореспонденция:

София, ул. Пиротска № 5, ет. 3, офис 7

sdsolidarnost@gmail.com

 

Уважаеми господин Председател,

Настоящата жалба подавам във връзка с лошото прилагане или изобщо неприлагането на Правото на Европейския съюз от страна на публичните власти и българските съдилища, както и нарушаването на правото на справедлив съдебен процес по Заповедното производство, въведено в българското законодателство през 2009 г.

Смисълът на Заповедното производство е в една бърза, по-евтина и опростена съдебна процедура да се установи дали твърдяното вземане е спорно и в случай, че то е безспорно, кредиторът да се снабди със съдебно изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си. Същото е уредено като факултативна възможност на кредитора да защити своите накърнени имуществени интереси, като едновременно с това законодателят създава гаранции по отношение на запазването на правата на длъжника. Българските магистрати масово използват произволни и несъществуващи процесуални правила, в това число и разнопосочно интерпретиране на принципите на правовата държава, както и общите принципи, изложени в член 2 от ДФЕС и член 340 от ДФЕС.

Правото на Европейския съюз бива игнорирано с цел да се изключи всяка отговорност на държавата за нарушения на правото на Съюза, поради тяхната обвързаност с представителите на изпълнителната и законодателната власт. Уреденият по този начин модел на заповедното производство в България отнема правото на защита на потребителите и ограничава конкуренцията на пазарите в ЕС. Същото съставлява непозволена държавна помощ по чл. 107 от ДФЕС, която следва да бъде премахната по силата на чл.106 от ДФЕС от всяка държава членка. Частният съдебен изпълнител по своя преценка безконтролно оценява имотите на набедения за длъжник обичайно три-четири (често и повече) пъти под пазарната им стойност, същевременно поради наложените запори и възбрани на имуществото му, последният няма възможност нито да плати доброволно като продаде свое имущество на пазарни цени, нито да представи обезпечение за спиране на изпълнителното производство. Мнимият кредитор (лично или чрез подставени лица) придобива атрактивни имоти на цени няколко пъти под пазарните, като обичайно до този момент дължимата сума вече е нараснала многократно.

Юридическите лица и банковите институции чрез чл. 417 от ГПК получават, на база единствено на тяхно твърдение за наличие на вземане, което не е удостоверено безспорно, възможност да предприемат незабавно принудително изпълнение на твърдяното от тях право, като националните съдилищата, въпреки че са уведомени от Европейската комисия за методиката за установяване на държавна помощ, не са в състояние (освен при директно прилагане на европейското законодателство) да проверят наличието на препятствия за такова изпълнение (например за неравноправни клаузи в договора или наличие на нелоялни търговски практики, забранени от закона). По този начин масово се създават фиктивни дългове към потребителите и се ограничава конкуренцията, като се отклоняват средства в особено големи размери на българските и европейските данъкоплатци в неизвестна посока.

„Заповедно производство“ визира способите и документите, чрез които се доказва не просто едно вземане, а едно безспорно такова. Понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на дадено парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ – РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Това следва да е едно строго формално съдебно производство, при което отклоненията и пропуските водят до нищожност на действието. Започвайки със формуляр „Заявление за издаване на Заповед за изпълнение” и представен надлежен документ в обсега на чл. 417 ГПК, за да се стигне до Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист като краен резултат, се преминава през съдебна процедура, изискваща наличието на валиден формален съдебен акт, в случая – разпореждане, който да съпътства това производство във всяка негова фаза. В него следва се съдържат всички необходими и изискуеми реквизити за валиден съдебен акт – от дата, обстоятелства, мотиви до надлежен подпис на съдията по делото. Само по този начин може да бъде удовлетворено изискването на Регламента „Компетентните съдилища за разглеждането при пълното зачитане на минималните процедурни изисквания трябва, ако са изпълнени всички изисквания, да удостоверят чрез стандартно решение като европейско изпълнително основание, което прави цялото подробно разглеждане и неговите резултати ясни“.

Този акт масово липсва в делата по Заповедното производство. Издаването от съда само на Заповед за изпълнение няма как да замести съдебният акт на съда – разпореждане. Заповедта за изпълнение е формален образец, който се попълва и в него няма мотиви на съда, за да има възможност разбере набеденият за длъжник как се е формирала волята на съда за същия този формален документ. Видно от посочената по-горе разпоредба, липсата на този акт е в пряко противоречие с минималните изисквания на правото на Европейския съюз и дори само на това основание води до нищожност на всички последващи действия. Сигнализирал съм същото в множество жалби и сигнали до българските и европейските институции относно порочната практика на Софийски районен съд да не издава валидни отделни съдебни актове в производствата по чл. 417 от ГПК, съществуваща от 2009 г. и до днес, както и за липсващите четири броя разпореждания на основание чл. 269 от ГПК:

  • Разпореждане за уважаване на заявлението по заповедното производство.
  • Разпореждане за допускане незабавното изпълнение на издадената заповед.
  • Разпореждане за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК.
  • Разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК ЧСИ да бъде връчител на съобщенията на заповедния съд.

Разпорежданията трябва да са отделни от заповедта, с номер, да са с мотиви, обстоятелства, подлежат ли на обжалване и пред кой съд, в какъв срок и с подпис на съдията, в противен случай същите актове са нищожни. Неиздаването на такива валидни писмени актове на част от съдилищата, включително и от Софийски районен съд, е нарушение на чл. 254 от ГПК, чл.121, ал. 4 от КРБ, чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС и ПЕС. Инкорпорирането на част от разпорежданията на съда в самата заповед отново прави същите разпореждания нищожни поради липсата на мотиви и реквизитите по чл. 254 от ГПК. Съгласно чл.7, ал.2 от ГПК, съдът следва да връчи на страните препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване и носи отговорност това да бъде сторено в разумен срок и удостоверено със съответното съобщение, каквато е разпоредбата на чл. 55 от ГПК и Наредба № 7, чл. 2, т. 9 и т. 20. Само тези съобщения удостоверяват, че до длъжника е стигнала в разумен срок волята на съда да разпореди длъжника да плати сумата по издадената заповед за плащане. Като не се издават такива съобщения и актовете не се връчват се опорочава до степен на невалидност целия изпълнителен процес. Набеденият за длъжник има право отделно да обжалва пред въззивния съд и разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, но такова обичайно изобщо не се издава.

Доказателство, че тази порочна практика на СРС се възприема и толерира от най-големият съд в страната СГС е тяхното произнасяне в Решение без номер от 18.12.2019 г. на СГС, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд по дело 13026/ 2019 г., което ви прилагаме. В него съдът се подиграва с правата на длъжниците да бъдат запознати с мотивите на съда да бъдат осъдени в закрито съдебно заседание и задължителните за издаване от съда четири броя разпореждания, като се твърди, че същите не е задължително да бъдат издавани и могли да се инкорпорират с едно изречение в заповедта за изпълнение, където мотиви не се излагат. Съдът е изложил следната теза: „Няма пречка един съдебен акт да инкорпорира в себе си решения, определения и разпореждания едновременно. При издаване на заповед за изпълнение не е необходимо да се издава отделно разпореждане, защото самата заповед представлява такова разпореждане“. По този начин се възпрепятства възможността съдебния акт, с обстоятелствата и мотивите, да бъде преведен и въз основа на него да бъде заведено дело в Съда в Страсбург за нарушени права. Това е отказ от правосъдие и лишаване от права. Освен това е невъзможно тези устни актове на съда да бъдат прилагани към петиции или жалби до ЕК, както и за завеждане на дело срещу България в Съда на ЕС в Люксембург. С решението си съдиите от Софийски градски съд или показват явно непознаване на ПЕС и ХОПЕС, или директно прикриват невалидните актове на своите колеги от Софийски районен съд по заповедните производства, предхождащи образуването на изпълнителните дела и представляващи неразделна част от изпълнителния процес. Твърди се инкорпориране волята на съда в издадената Заповед за изпълнение и/или Поканата за доброволно изпълнение, което не релевира с правилата и разпоредбите на закона. Съобразно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004: Трябва да се установят минималните изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, че да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието. Връчването на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, дори и съдържаща текста на Заповедта за изпълнение или част от него в никакъв случай не може да се приеме за гаранция, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, за да може да организира своята защита.

От получените от Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – „СОЛИДАРНОСТ“, въз основа на изпратени до районните съдилища в страната въпроси по Закона за достъп до обществена информация, личи противоречивата практика на съдилищата да издават (не издават) съдебни актове – разпореждания по заповедните производства. Районните съдилища, които издават разпореждания като самостоятелни съдебни актове са: Районен съд – Варна, Районен съд – Русе, Районен съд – Перник, Районен съд – Благоевград, Районен съд – Берковица, Районен съд – Царево и много други, които могат да бъдат установени от сайта на нашето сдружение. Това следва да докаже, че болшинството съдилища издават валидни съдебни актове – разпореждания, а СРС не издава. Същото е констатирано и от прокурор И. Занев от Специализирано звено ,,Антикорупция‘‘ към Софийска градска прокуратура в писмо, изпратено от него до Инспектората на Висшия съдебен съвет и до Камарата на ЧСИ с искане да бъде извършена проверка на всички приключени заповедни производства в страната поради установеното неиздаване на разпореждания по чл. 418 от ГПК и липсата на връчване на длъжниците. Въпреки че писмата са изпратени до Инспектората към ВСС и Камарата на ЧСИ, в течение на две годни от изпращането им до сега няма развитие по разрешаване на проблема, като по този начин институциите на практика отказват да изпълняват задълженията си, продължавайки грубото погазване както на българското, така и на европейското законодателство.

Прилагаме ви и Определение № 2066/ 20.06.2019 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2031/ 2019, с което отново се потвърждава порочната практика на съда да не издава валидни съдебни актове и САС отказва да обяви за нищожни устните съдебни актове, за които е сезиран. Това определение е постановено по внесен иск за нищожност по чл. 270, ал. 2 от ГПК срещу устните актове в заповедното производство за издаване на заповед за плащане.

Върховният касационен съд, като висша инстанция, отказва да допусне до разглеждане подадените до него жалби срещу отказите на съда да обяви за нищожни актовете и да образува тълкувателно дело по противоречивата съдебна практика на районните съдилища, болшинството от които да издават съдебни актове с мотиви, а някои – включително Софийски районен съд, да не издават такива актове. Това представлява пречка да има еднакво прилагане на Гражданския процесуален кодекс от всички съдилища в страната и зачитането на Правото на ЕС и Хартата на основните права на ЕС.

В тази връзка получените от нас становище от инспектор от Инспектората към ВСС и писмото на председателя на ВКС (приложени към жалбата) будят недоумение и ни дават основание за съмнения за огромна корупция и прикриване на нарушения  на различните районни съдилища, които не издават валидни разпореждания и не връчват актове на съда. Аргументите за тези заключения са:

  1. ВКС в писмото си излага, че „когато заявлението се уважава, съдът разпорежда исканото незабавно изпълнение със заповедта за незабавно изпълнение, като разпорежда и издаване на изпълнителен лист. Разпореждането, с което се уважава заявлението, е част от съдържанието на издадената заповед. Издаването на отделно разпореждане, с което съдът се задължава да постанови исканото незабавно изпълнение, е излишно и ако е постановил такъв отделен акт, той е без правно значение“.

Това становище на Председателя на ВКС е правно неграмотно, неиздържано и противоречи на изискванията на чл.7, ал.2 и чл.412, ал.2, чл.254 от ГПК, чл.6 и чл.47 от ХОПЕС и ПЕС. Противоречи и на чл.121, ал.4 от КРБ, където е указано, че актовете на съда се мотивират.

Другото становище на Председателя на ВКС Лозан Панов е още по-абсурдно. „Съгласно чл.419, ал.1 от ГПК на обжалване от длъжника подлежи заповедта в частта за постановеното незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.“ Абсурдно е след като чл.413, ал.1 от ГПК, който гласи „заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските“, да се отмени ГПК и да се дават тълкуване, че заповедта подлежи на обжалване. Това е или правна неграмотност, или е опит за изменение на ГПК, каквото право Председателят на ВКС няма.

ВКС беше сезиран от Сдружението на потърпевшите от ЧСИ и съдебната система – „Солидарност“  за противоречива съдебна практика, което може да бъде потвърдено и от получените отговори от Районните съдилища в страната. Въпреки основното му задължение да контролира еднаквото прилагане на закона от всички съдилища в страната, ВКС абдикира от това му основно задължение и допуска пълен произвол на същите по заповедното производство.

  1. Становището на инспектор Игнат Георгиев – инспектор в Инспектората към ВСС, е също толкова скандално и правно неиздържано, че буди също основателни съмнения за корупция, злоупотреба със служебно положение или правна некомпетентност.

Основанията за това са следните становища:

А) „Няма значение по какъв начин ще се обективира това разпореждане – като част от диспозитива на заповедта или като отбелязване върху същата“

Б) „Така в утвърдената от Министъра на правосъдието бланка на ЗНИ въз основа на документ е инкопрорирано и разпореждането на съда за издаване на ЗНИ и за издаване на изпълнителен лист. Следователно на съда не е вменено задължение да издава изрично разпореждане, като самостоятелен съдебен акт“.

Всичко това представлява изначално порочна практика на ЧСИ, които не връчват надлежните документи съгласно законовите изисквания и съставят образците на Поканата за доброволно изпълнение по начин, който заблуждава длъжникът за неговите законни права. Съгласно чл. 419 от ГПК разпореждането, с което уважава молбата за незабавно изпълнение, подлежи на инстанционен контрол с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на Заповедта за изпълнение. От което може да се изведе, че Разпореждането и Заповедта за изпълнение трябва да бъдат връчени едновременно. Безспорно и двата документа са издадени от съда, следователно трябва да бъдат връчени по надлежен ред от същия, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от ГПК. Евентуално това може да бъде сторено и от ЧСИ, но само и единствено при наличието на такова разпореждане от съда, тоест надлежен съдебен акт и само по искане на страната, която трябва да си поеме разходите за това, а не същите да бъдат надписвани за сметка на набедения за длъжник. В Наредба № 6 са посочени образците за заповед за изпълнение и други книжа по отношение на това производство, които не подлежат на редакция и изтриване на части от тях. Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК, чл. 2 т. 9 предвижда определена форма на съобщение на съда за връчване на препис от определение, разпореждане – Приложение № 9, Приложение № 20 изрично указва „Заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК и препис от разпореждане“. От тези нормативни актове се вижда, че законодателят е предвидил формата и реда за връчване на съдебни документи. Разпореждането и Заповедта за изпълнение е предвидено да бъдат връчени чрез съобщение, изпратено от съда (Приложение № 20). Така че дали съдът има задължение да издава разпореждане не стои под каквото и да е съмнение. Нещо повече, в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/201 Зг. ОСГТК изрично указва: „В хипотезата по чл. 418, ал.1 от ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия“. Следователно липсата на разпореждане се приравнява на липса на изпълнително основание, но въпреки това към настоящият момент Софийски районен съд не издава такива актове в заповедното производство.

По тази порочна практика са „осъдени“ хиляди чуждестранни граждани на държави от ЕС, които също са лишени от право на справедлив процес от безпристрастен съд.       Над 150 000 дела по заповедни производства все още не са приключили поради това, че не са върнати от ЧСИ поканите за доброволно изпълнение по делата, освен това всички книжа за връчване на длъжниците се намират в кориците на делата и по тази причина същите се съхраняват в незаконен архив, наречен „тъмна стая“, за което имаме официално писмо от административния ръководител на Второ ГО на СРС, което ви прилагам. Гласи, че от 2009 г. насам в „тъмна стая“ се съхраняват всички частни граждански дела, образувани по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по които има издадена вече заповед и изпълнителен лист, но ЧСИ не са върнали поканите на съда. Целта за обособяване на т.нар. „тъмна стая“ била освобождаване на място в деловодната на съда и предвид обстоятелството, че по същите няма изпратени, от ЧСИ, връчени покани за доброволно изпълнение до длъжника, което възпрепятства архивирането. Това доказва, че по заповедните производства никакви актове на съда не са връчени, което е крещящо нарушение на правата на длъжниците за информираност в процеса. Този отговор подкрепя напълно горната ми аргументация за накърняване правото на длъжика на справедлив съдебен процес, както и констатациите на прокурор Занев, че СРС изначално опорочава огромна част от делата, тъй като считаме, че в т.нар. „тъмна стая“ се съхраняват всичките съдебни книжа, които е трябвало да бъдат връчени на длъжника, но не са и по такъв начин се възпрепятства изцяло защитата на последния. Такива междинни архиви, по които не са връчени книжата по заповедното производство, съществуват в почти всички районни съдилища в страната. Считам това за престъпление спрямо правосъдната система, извършвано от съдиите на Районен съд – София, които не приключват делата си в срок, не връчват книжата на длъжниците, а предават на взискателите изпълнителните листове, с които те си образуват изпълнители дела при съдебни изпълнители, като използват изпълнителния лист незаконно да бъде изпълнително съдебно основание.

Всичко това прави невъзможно на длъжниците в производствата по чл. 410 и чл. 417 от ГПК да разберат мотивите на съда и въз основа на каква проверка са осъдени в закрито съдебно заседание, на което не са присъствали лично, да преценят дали да платят или да обжалват. Процесуална пречка е и да организират своята защита по най-добрия за тях начин. Освен липсата на проверка на заявленията и договорите за неравноправни клаузи, съдът не издава и валидни съдебни актове с отделен номер, дата, мотиви, страни по делата, диспозитив, указание и подлежат ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и подпис на съдията по делото по отношения на длъжниците.

С настоящата жалба се обръщам към вас с молба за проверка на изложените факти и проблеми и съдействие същите да бъдат отстранени и върховенството на Европейското право да бъде наложено над и от институциите в България.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • Решение без номер от 18.12.2019 г. на СРС ГО, ІІ-Б с-в по гр. д. № 13026/2019 г.
  • Определение № 2066/ 20.06.2019 г. на Софийски апелативен съд по № 2031/2019
  • Писмо на Върховен касационен съд – Изх. № И-1022/ 30.08.2019
  • Становище от Инспекторат към Висшия съдебен съвет – Изх. № Ж-18-454/ 05.09.2019
  • Писмо от адм. ръководител на СРС относно наличието на „тъмна стая“.
  • Писма от прокурор Ивайло Занев от СЗ „Антикорупция“ до ИВСС и КЧСИ.

 

София                                                                                   С уважение:………………………..

13.01.2020 г.                                                                                        /Ивайло Илиев/

 

***

 

Жалба срещу практиката на съда до ЕК

 

***

 

Вашият коментар