пн. сеп. 23rd, 2019

Законопроект за частното изпълнение внесен от Огнян Герджиков – 01/02/2005 г.

Kомисия по правни въпроси

01/02/2005 първо гласуване

Доклад

ОТНОСНО: Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен
от Огнян Герджиков и група народни представители -първо четене.


ОТНОСНО: Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен
от Огнян Герджиков и група народни представители -първо четене.
На редовно заседание, проведено на 20.01.2005 г., Комисията по правни въпроси
обсъди на първо четене Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен от
Огнян Герджиков и група народни представители.
На заседанието присъстваха г-жа Миглена Тачева – заместник-министър на
правосъдието, проф. Огнян Герджиков, доц. Камелия Касабова, проф. Валери Димитров
и Нина Чилова – вносители на законопроекта, г-н Георги Дичев, Мария Колева и
Мария Макавеева – представители на Софийска съдебно-изпълнителна служба, както
представители на бизнес асоциации и неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът бе представен от проф. В. Димитров.
Той подчерта, че основен принцип на внесения законопроект е този
принудителното изпълнение да бъде изведено от сферата на държавата и да бъде
осъществявано не от държавни чиновници, а от професионалисти, обединени на
съсловно корпоративен принцип. Те ще имат своя самоуправляваща се организация, в
която членството ще бъде задължително. Това ще бъде Камарата на частните
изпълнители, която следва да осъществява саморегулация и самоконтрол с цел
постигане на високи професионални и морални стандарти.
От друга страна, държавата ще осъществява административен и финансов
контрол върху дейността на съсловието на частните изпълнители, които могат да бъдат
заличени от състава при нарушаване изискванията на закона или правилата на
съответната самоуправляваща се общност – Камарата на изпълнителите. Наред с това
се предвижда упражняване на контрол върху тяхното лично имуществено състояние,
тъй като те ще се разпореждат със сериозни активи. На контрол ще подлежи и
обстоятелството, доколко те се разпореждат в интерес на кредиторите и взискателите.
Това е принципният модел, който е възприет в повечето държави-членки на
Европейския съюз. Предимството му е, че лицата, които осъществяват действията по
принудително изпълнение, са заинтересовани от качествено, бързо и ефективно
изпълнение. Те са поставени в условия на конкуренция, на състезание по между си и
очевидно е, че когато човешкият интерес действа в една посока с интереса на кредитора
и взискателя и в определени случаи с интереса на длъжника, това е много по-добре,
отколкото да се разчита, че държавният чиновник, който получава заплата за това,
което върши, ще го изпълнява много качествено, много ефективно и ще бъде силно
мотивиран. От тази гледна точка възприемането на модела, заложен в проекта за закон,
би се отразил позитивно, както на икономическото развитие на страната, така и за
премахването на един от най-неприятните проблеми на правната ни система в сферата
на гражданското правораздаване.
Проектът за закон за частното изпълнение съдържа изключително строги и
сериозни гаранции за това, че с тази дейност няма да се злоупотребява. За пръв път се
предвижда имуществена отговорност, ако частният изпълнител нанася вреди на
кредиторите и длъжниците при незаконосъобразно принудително изпълнение.
Предвиден е механизъм на професионална застраховка и пряк иск за имуществени
вреди, нанесени от незаконосъобразни действия на частния изпълнител.
Така изложените основни принципи на проекта за закон за частния изпълнител
бяха напълно подкрепени в изказванията на народния представител Татяна Дончева, г-н
Божидар Данев и Кр. Станчев, като представители на бизнес-организациите и от г-н
Георги Дичев, председател на УС на Съюза на съдия-изпълнителите.

Противоположна позиция, отхвърляща необходимостта от въвеждане на частно
изпълнение изказаха представители на съдии – изпълнителите г-жа Мария Колева и
Мария Макавеева, както и проф. Велко Вълканов.
Според тях ефективността на съдебно-изпълнителната служба не се определя от
формата или статута на съдия-изпълнителя, а от правомощията, които
законодателството предоставя за осъществяване на неговата дейност. Промяната на
статута върви едновременно с промяна и на правомощията. В този смисъл ако същият
кръг правомощия, които се предоставят с проекта за закон за частния изпълнител се
предвидят по отношение на държавните съдии – изпълнители, подкрепени с едни по –
ефикасни процесуални процедури в ГПК, то в този случай биха били преодолени много
от проблемите, които стоят пред съдебното изпълнение понастоящем .
Очерта се и едно трето становище, гравитиращо към идеята за въвеждане на
смесен модел на принудително изпълнение, тъй като той по-добре кореспондира с
предоставянето на част от досегашните държавни функции на частни субекти.
Съществува кръг от съдебни изпълнения със социално значение, които са непарични и
са свързани предимно с прилагане на съдебни решения, които се отнасят до грижите за
децата, до достъпа на родителите към тях и т.н. В този смисъл случаите, които засягат
масови граждански интереси, включително и финансовите, следва да се отделят,
доколкото те могат да бъдат функция на държавата. Така както в областта на
правораздаването има възможност за съвместяване на държавното правораздаване с
арбитража, подобен подход би бил приложим и в областта на принудителното
изпълнение. Така изпълнението става по-сложно, като регламентация, но тази по-
сложна задача сигурно дава и повече възможности за решения от проекта за закон за
частното изпълнание в наличния вариант.
Тази компромисна трета теза бе подкрепена от народните представители
А. Мингова, Й. Соколов, Я. Стоилов и зам. министър М. Тачева.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси прие с 9 гласа “за”
и 4 “въздържали се” проекта за Закон за частно изпълнение

1 thought on “Законопроект за частното изпълнение внесен от Огнян Герджиков – 01/02/2005 г.

  1. Здравейте ЗАПОВЕДНЯЦИ по чл.410 от ГПК и чл.417 от ГПК,

    Знаехте ли, че законопроектът за ГПК в частта си за заповедно производство е бил близък (вероятно копиран) до германското законодателство. Предвиждал е сериозна проверка от страна на съда дали да уважи подаденото заявление (тогава то се е наричало заповедна искова молба). Например, изисквал е молбата да е допустима, а е извество, че без доказан правен интерес молбите се връщат като недопустими, а е известно, че без доказано наличие на валиден договор, в който да няма нищожни поради неравнопраност клаузи, малбата със сигурност е недопустима, поради недоказан правен интерес и т.н.

    Изтеглете сами законопроекта докато още го има на страница на НС:
    http://www.parliament.bg/bills/40/602-01-38.rtf

    Предвиждал е и това, за което Ивайло Илиев се бори: ,,Съдът се произнася по молбата в закрито заседание“, като само при уважаване на молбата съдът издава заповед.

    ДАЛИ НЯКОЙ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ДА РАЗБЕРЕМ КОЙ И КОИ СА СТАНАЛИ ПРИЧИНА ЗА ОКАСТРЯНЕ И ИЗОПАЧАВАНЕ НА ТОЗИ ЗАКОНОПРОЕКТ – мисля, че те са ГАДОВЕТЕ, а не вие, пострадалите от приетия ГПК и от ЗЧСИ?

    http://www.parliament.bg/bills/40/602-01-38.rtf

    Раздел II
    Заповедно производство

    Заповед за плащане
    Чл. 150. (1) Когато се претендира плащане на сума до 10 000 лв., се подава заповедна искова молба по образец, препис от която се връчва лично на ответника по реда на чл. 48 заедно с препис от издадената заповед за плащане.
    (2) Заповед за плащане не се издава, когато:
    1. искът е недопустим;
    2. искът не е вероятно основателен;
    3. вземането зависи от изпълнението на насрещна престация;
    4. вземането още не е изискуемо;
    5. ответникът няма постоянен адрес или седалище в страната;
    6. ответникът няма обичайно местопребиваване или седалище в страната.
    (3) Съдът се произнася по молбата в закрито заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за плащане, която се връчва лично на ответника.
    (4) Заповедта за плащане може да се обжалва с частна жалба само в частта й за разноските по делото.
    (5) Когато не са налице условията за издаване на заповед за плащане, съдът отхвърля заповедната искова молба с определение. Съдът указва на ищеца, че делото може да продължи по общия ред, при условие че ищецът довнесе дължимата държавна такса.
    (6) В едноседмичен срок от съобщаване на определението ищецът може или да подаде молба за продължаване на делото по общия ред, като довнесе държавната такса, или да обжалва определението по ал. 5. Определението на окръжния съд по частната жалба е окончателно.
    Съдържание на заповедта за плащане
    Чл. 151. Заповедта за плащане съдържа:
    1. означението “заповед за плащане”;
    2. дата и място на постановяване;
    3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
    4. трите имена, адресите на страните и единния граждански номер на страната, срещу която се издава заповедта;
    5. делото, по което се издава заповедта;
    6. какво съдът заповядва да плати ответникът;
    7. покана до ответника да направи възраженията си или да плати в двуседмичен срок от връчването на заповедта за плащане;
    8. указание, че ако ответникът не направи възражения или не плати, ще се пристъпи към принудително изпълнение за събиране на вземането, лихвите и присъдените от съда разноски;
    9. указание за последиците по чл. 153;
    10. в тежест на кого се възлагат разноските;
    11. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
    12. подпис на съдията.
    Възражение
    Чл. 152. (1) Ответникът може да възрази писмено срещу заповедта за плащане.
    (2) Възражението се прави в двуседмичен срок, който не може да бъде продължаван.
    (3) Когато не бъде подадено възражение или то бъде оттеглено, съдът служебно издава на ищеца препис от заповедта за плащане, имащ силата на изпълнителен лист.
    Действие на възражението
    Чл. 153. (1) Когато възражението е редовно подадено, съдът обезсилва заповедта за плащане частично или изцяло.
    (2) По иска за плащане в частта, за която заповедта е обезсилена, съдът постановява да се образува исково производство.
    (3) Възражение, което не е подадено в срок, се оставя без разглеждане.
    (4) При оттегляне на възражението заповедта за плащане влиза в сила.
    Образци
    Чл. 154. (1) Министърът на правосъдието утвърждава образци на заповедна искова молба, заповед за плащане и другите книжа във връзка със заповедното производство.
    (2) Когато ищецът не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

    от автора: Fi-La

Вашият коментар