нд. сеп. 22nd, 2019

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Обн. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г.изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г.изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г.изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2009г.изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г.изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г.изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г.изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2011г.изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г.изм. ДВ. бр.32 от 19 Април 2011г.изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г.изм. ДВ. бр.81от 18 Октомври 2011г.изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г.изм. ДВ. бр.93 от 25 Ноември 2011г.изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г.изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2012г.изм. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г.изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г.изм. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2013г.изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г.доп. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г.изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.доп. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г.изм. ДВ. бр.71 от 13 Август 2013г.изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г.изм. и доп. ДВ. бр.21 от 8 Март 2014г.изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г.изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г.изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.изм. и доп. ДВ. бр.28 от 8 Април 2016г.изм. ДВ. бр.39 от 26 Май 2016г.изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г.изм. и доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г.изм. ДВ. бр.76 от 30 Септември 2016г.изм. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г.изм. ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г.изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г.изм. и доп. ДВ. бр.65 от 11 Август 2017г.изм. ДВ. бр.85от 24 Октомври 2017г.изм. и доп. ДВ. бр.90 от 10 Ноември 2017г.изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г.изм. и доп. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г.изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г.изм. и доп. ДВ. бр.49 от 12 Юни 2018г.

 

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Чл. 1а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима.
(3) Правосъдието се осъществява в името на народа.


Чл. 2. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон.

Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.

Чл. 4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

Чл. 5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.
(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.
(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.

Чл. 6. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.

Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.
(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.
(3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.

Чл. 8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.
(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба – в рамките на отделите.

Чл. 10. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно – първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно – първоинстанционно и касационно.
(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.

Чл. 11. (1) По-горната инстанция извършва контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.
(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.

Чл. 12. (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане.
(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.

Чл. 13. Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.

Чл. 14. (1) Протоколите се изготвят на български език.
(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Чл. 15. Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите – главния прокурор.

Глава втора.
ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I.
Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет

Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта и, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.
(2) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.
(3) Народното събрание избира единадесет членове на Висшия съдебен съвет, от които шестима – за съдийската колегия, и петима – за прокурорската колегия. Изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, съобразно тяхната професионална квалификация и насоченост.
(4) Съдиите избират от своя състав шестима членове на Висшия съдебен съвет за съдийската колегия. Прокурорите избират от своя състав четирима членове на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия. Следователите избират от своя състав един член на Висшия съдебен съвет за прокурорската колегия.
(5) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите „Република България. Висш съдебен съвет“.

Чл. 17. (1) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.
(2) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)
(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 18. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) заема длъжност в други държавни или общински органи;
3. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи;
4. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права както и за участие в международни проекти и проекти, финансирани от Европейския съюз;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;
7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;
8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;
9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство – до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието;
10. (нова – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) е дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет;
11. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) е лице, спрямо което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора.
(2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет, ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Администрацията на Народното събрание служебно установява обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 8.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание, се правят от народните представители по колегии не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:
1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации;
2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, както и документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 4 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Публикуването на предложенията и документите по ал. 4 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си, както и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец, предложен от комисията и от пленума на Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Всички концепции и декларации се публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. С оглед на постъпилите становища по ал. 2 членовете на комисията могат да изискат и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(5) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 19б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно с мнозинство две трети от народните представители.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет по колегии не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се избират пряко чрез тайно гласуване съответно от съдиите, от прокурорите и от следователите по реда на раздел I „а“.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 21б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 25. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявен за противоконституционен с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) (1) Членовете на Висшия съдебен съвет предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация.
(2) Член на Висшия съдебен съвет, който не е получил разрешение за достъп, не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях.

Чл. 27. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 18, ал. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В случаите по чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България пленумът на Висшия съдебен съвет обявява подадената оставка на изборен член на първото си заседание след депозирането и.
(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3, до приключване на производството.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Производството за предсрочно прекратяване на мандата на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 – 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет се открива по искане на най-малко петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или на трима от членовете на съответната колегия.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 – 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, може да започне и по искане на една пета от народните представители.
(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 – 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от съдиите, прокурорите или следователите, може да започне по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори или следователи.
(7) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решението на пленума на Висшия съдебен съвет за предсрочно прекратяване на мандата на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпването на искането по ал. 4, 5 или 6 и се приема с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република Българияизборният член на Висшия съдебен съвет, подал молба до съответната колегия в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановява на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора, или на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.
(2) В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 членове на Висшия съдебен съвет с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването му като член на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет не получават възнаграждение за работата си в комисии към съвета.
(2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет се прилагат разпоредбите на чл. 218, ал. 1чл. 219чл. 221чл. 224 и чл. 330.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Стажът като изборен член на Висшия съдебен съвет се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.

Раздел I „а“.
Пряк избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Раздел I „а“.

Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Общото събрание на съдиите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и от председателя на Върховния административен съд.
(2) Общото събрание на прокурорите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква от главния прокурор.
(3) Общото събрание на следователите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква от главния прокурор.
(4) В поканата за свикване на общите събрания се посочват датата, мястото и часът на провеждането им.
(5) Общите събрания се свикват не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет или в 7-дневен срок от предсрочното освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет. Когато събранията не се свикат от лицата по ал. 1, 2 или 3 в 7-дневен срок от изтичане на срока, министърът на правосъдието свиква общо събрание и определя датата, мястото и часа на неговото провеждане.
(6) Свикването на общите събрания се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29б. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответните колегии и след обсъждане с органите на съдебната власт приема правила за произвеждането на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и се прилагат за всички избори.
(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет утвърждава образец на изборните протоколи и техническия образец на бюлетините не по-късно от тридесет дни преди изборния ден.
(3) Бюлетините са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия, която не позволява да се разкрива тайната на гласуването.

Чл. 29в. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Предложения за изборни членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите могат да се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Предложенията се правят писмено и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата по чл. 19, ал. 5.
(3) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни от постъпването им.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Висшия съдебен съвет, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация, свързана с несъвместимостта или за обстоятелства, които могат да доведат до частен интерес по смисъла на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при вземане на решения, за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по чл. 19а, ал. 1.
(5) Документите по ал. 4 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29г. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) За всяко постъпило предложение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изисква от Инспектората към Висшия съдебен съвет подробни справки за всички проверки.
(2) В 14-дневен срок от обявяването на всяко предложение по реда на чл. 29в, ал. 3 съответната колегия на Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си документите по ал. 1 и документите на всеки кандидат от кадровото му дело по чл. 30а, ал. 2.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискуемите образование, юридически стаж и представянето на предвидените документи относно кандидатите съдии за членове на Висшия съдебен съвет, а прокурорската колегия – относно кандидатите прокурори и следователи, в срок до седем дни след изтичане на срока по ал. 2. Решенията се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(4) Решенията по допустимостта на предложенията може да се обжалват в тридневен срок от обявяването им по реда на ал. 3 чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет пред състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Решението се постановява в 7-дневен срок от подаване на жалбата и е окончателно.
(5) В тридневен срок от влизане в сила на решенията по допустимостта колегиите на Висшия съдебен съвет изготвят списъци с имената и заеманата длъжност на всички кандидати, допуснати до участие в изборите за членове на Висшия съдебен съвет.
(6) Публикуването на документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 29д. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) В 14-дневен срок от насрочване на избора колегиите на Висшия съдебен съвет съставят списъци на действащите съдии, прокурори и следователи, които служат за избирателни списъци.
(2) В тридневен срок от публикуване на списъка всеки съдия, прокурор и следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да бъде включен в списъка. Колегията се произнася в тридневен срок от постъпване на искането с решение, което не подлежи на обжалване.
(3) В деня на произвеждането на избора всеки действащ съдия, прокурор и следовател може да упражни правото си да гласува чрез представяне на удостоверение от административния ръководител за заеманата от него длъжност, като се дописва в избирателните списъци.

Чл. 29е. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Пленумът на Висшия съдебен съвет организира отпечатването на бюлетини, съдържащи трите имена на всички допуснати кандидати по азбучен ред, както и тяхната длъжност.

Чл. 29ж. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Общото събрание се провежда в две последователни съботи.
(2) В първата събота общото събрание избира избирателна комисия и избирателни секции и изслушва кандидатите. Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от включените в съответния списък по чл. 29д съдии, прокурори или следователи. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницатана Висшия съдебен съвет.

Чл. 29з. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Избирателната комисия на съдиите се състои от деветима редовни и петима резервни членове, избирателната комисия на прокурорите – от седмина редовни и четирима резервни членове, и избирателната комисия на следователите – от петима редовни и трима резервни членове.
(2) Избирателните секции се състоят от трима редовни и двама резервни членове. За всеки петстотин съдии, прокурори или следователи се съставя по една избирателна секция, като остатъците, по-малки от петстотин души, се разпределят поравно между избирателните секции.
(3) Член на избирателна комисия или на избирателна секция не може да е кандидат, съпруг на кандидат, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или да се намира във фактическо съжителство с кандидат за член на Висшия съдебен съвет.
(4) Членовете на избирателните комисии и на избирателните секции не могат да са помежду си съпрузи или във фактическо съжителство, роднини по права линия или по съребрена линия до четвърта степен.
(5) Членовете на избирателните комисии избират от своя състав председател и заместник-председател, а членовете на избирателните секции – председател.

Чл. 29и. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Кандидатите, включени в списъците по чл. 29г, ал. 5, се изслушват по азбучен ред.
(2) Становища за кандидатите и въпроси към тях могат да се представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет от съдии, прокурори, следователи, юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на общото събрание.
(3) В срок до три дни след постъпването им становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Не се публикуват данни, които съдържат класифицирана информация, и факти от личния живот на кандидатите.
(4) Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на общото събрание и на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2. Комисията е длъжна да зададе всички постъпили въпроси.

Чл. 29к. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) След изслушването на кандидатите изборът продължава следващата събота. Той се произвежда от 8,00 ч. до 18,00 ч. Когато в 18,00 ч. пред избирателната секция има негласували съдии, прокурори или следователи, председателят на избирателната секция установява техния брой и самоличност. Негласувалите съдии, прокурори или следователи предават документите си за самоличност на избирателната секция. Само тези съдии, прокурори или следователи се допускат до гласуване след 18,00 ч.
(2) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите, включени в списъците по чл. 29д.
(3) В случай че не са налице предпоставките по ал. 2, се произвежда нов избор на следващия ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас.
(4) В случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на чл. 29л, ал. 4, то се извършва на следващия ден.
(5) В случай че всички членове на Висшия съдебен съвет, които се излъчват от съответното общо събрание, са избрани в деня, в който е проведено гласуването съгласно ал. 1, събранието се закрива.

Чл. 29л. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Гласуването е тайно и се извършва с хартиена бюлетина по образец, утвърден от пленума на Висшия съдебен съвет, която се пуска в избирателната кутия.
(2) Действителни са бюлетините, които:
1. са по утвърдения образец;
2. съдържат означени необходимия брой или по-малко кандидати за съдийската или прокурорската колегия, избирани от общото събрание;
3. имат поставени върху тях два печата от съответната избирателна секция; печатът съдържа наименованието и номера на избирателната секция;
4. нямат вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци;
5. съдържат отбелязване за кандидата със знак „Х“ или „V“ с химикал, пишещ със син цвят.
(3) За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако кандидатите, отговарящи на това условие, са повече от броя на членовете, които се избират на съответното общо събрание, за избрани се смятат тези измежду тях, които са получили най-много гласове.
(4) Когато при гласуването не е избран съответният брой членове по реда на ал. 3, изборът продължава на следващия ден, като се произвежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване не е избран съответният брой членове с необходимото мнозинство, за избрани се смятат онези от тях, които са получили най-много гласове.
(5) Ако избирателната комисия не е успяла да отпечата нови бюлетини, невключващи избраните по реда на ал. 3 кандидати, се гласува с първоначалните бюлетини. В този случай подадените за тези кандидати гласове не се зачитат при определянето на валидността на бюлетината и на изборния резултат.
(6) При равен брой гласове избраният или избраните кандидати се определят от избирателната комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати.

Чл. 29м. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) На всички етапи от изборния процес могат да присъстват наблюдатели, които са изрично упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, и се регистрират от съответната колегия на Висшия съдебен съвет до изборния ден.
(2) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет регистрира юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, които желаят да участват с изрично упълномощени представители като наблюдатели в изборите.
(3) Регистрирането на организациите по ал. 2 се извършва въз основа на заявление, подписано от лицето, представляващо организацията съгласно актуалната и съдебна регистрация или от изрично упълномощено от него лице.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:
1. удостоверение за актуално правно състояние;
2. изрично пълномощно от лицето, представляващо организацията, когато документите се подават от упълномощено лице;
3. списък, подписан от представляващия съответната организация или от изрично упълномощено от него лице, съдържащ имената и единния граждански номер, съответно друг идентифициращ номер за лицата, които не са български граждани, които да се регистрират като наблюдатели;
4. пълномощни на изрично упълномощените представители на организацията, които да се регистрират като наблюдатели; представителите на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, може да са упълномощени с общо пълномощно.

Чл. 29н. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Отварянето на изборните кутии и преброяването на подадените бюлетини е публично и се извършва от съответните избирателни секции веднага след приключване на гласуването.
(2) За резултатите от избора всяка от секциите съставя протокол в два екземпляра, в който се вписват общият брой на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от председателя и от членовете на избирателната секция.
(3) Въз основа на протоколите по ал. 2 избирателната комисия се произнася с решение за резултатите от избора, което включва имената на избраните членове на съответната колегия и броя на гласовете, с които са избрани, и се подписва от председателя и от членовете на избирателната комисия. Неразделна част от решението на избирателната комисия са протоколите на избирателните секции. Решението и протоколите се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(4) Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състава по чл. 29г, ал. 4.
(5) Жалбата се подава чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която в тридневен срок изпраща цялата преписка на състава по ал. 4.
(6) Съставът разглежда жалбата в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и представител на избирателната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно.
(7) Бюлетините се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на пленума на Висшия съдебен съвет след встъпване в длъжност на новоизбраните членове.
(8) Решението на избирателната комисия и протоколите на избирателните секции се пазят 5 години от деня на избора.

Чл. 29о. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Ако изборът бъде обявен за незаконосъобразен, нов избор се произвежда не по-късно от един месец.
(2) Датата на избора се насрочва от лицата по чл. 29а, ал. 1 – 3 и се съобщава на съдиите, прокурорите и следователите по реда за свикване на общото събрание.
(3) Новият избор се произвежда по правилата, предвидени за редовния избор.

Чл. 29п. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

Чл. 29р. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При предсрочно освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет избор на нов член се насрочва при условията и по реда на този раздел.

Раздел II.
Дейност и организация на Висшия съдебен съвет

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.
(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички негови членове и има следните правомощия:
1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;
2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. изслушва и приема годишните доклади на органите на съдебната власт по чл. 84, т. 16 от Конституцията;
5. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
6. прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;
7. по предложение на една от колегиите след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната, определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, създава и закрива съдилища и прокуратури, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура;
8. по предложение на една от колегиите след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели съобразно степента на натовареност;
9. определя броя и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието;
10. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
11. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май годишен доклад за своята дейност заедно с годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и с годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;
12. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане;
13. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт;
14. създава постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;
15. приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в „Държавен вестник“;
16. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;
17. в предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове;
18. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост;
19. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат за предмет функционирането на органите на съдебната власт, изпълнявани от организациите по чл. 217;
20. (предишна т. 19 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) решава и други общи за съдебната власт организационни въпроси.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
(5) Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
2. правят периодични и други атестации на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
3. налагат дисциплинарните наказания – понижаване и освобождаване от длъжност, на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт;
4. определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;
6. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури;
7. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели;
8. определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности;
9. организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи;
10. възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му;
11. предлагат на пленума на Висшия съдебен съвет становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност;
12. ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;
13. изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;
14. създават постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;
15. организират и координират участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество;
16. приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет;
17. прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба;
18. (нова – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован.
(6) Дейността на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация.

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Колегиите към Висшия съдебен съвет съставят, водят и съхраняват кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията – отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри, индивидуалните планове за професионално развитие, както и резултатите от тяхното изпълнение и други документи за притежаваните от съответното лице професионални и нравствени качества.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Индивидуалният план за професионално развитие на съдията, прокурора или следователя съдържа мерки за специфично обучение, за повишаване на неговата професионална компетентност и умения и преодоляване на недостатъци, които се определят в резултат на оценка на работата му в хода на атестационна, дисциплинарна или друга приложима по закона процедура, с негово съгласие или по негово искане.
(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съдържащите се в кадровото дело данни, свързани с професионалната компетентност и относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател, и индивидуалните планове за обучение и професионално развитие не са публични. Те не могат да бъдат използвани за цел, различна от изрично предвидената в закона.
(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Копия от документите, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи.

Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на правосъдието пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или от главния прокурор.
(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а при негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд или от най-старшия присъстващ член. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие – от най-старшия присъстващ член. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването.
(3) При отсъствие на министъра на правосъдието, на заседанието на пленума и на колегиите може да присъства определен от него заместник-министър.
(4) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването.

Чл. 33. (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия. Заседанията на пленума могат да се свикват и по искане на всяка от колегиите на Висшия съдебен съвет. Заседанията на колегиите могат да се свикват и по искане на трима членове на съответната колегия.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Членовете на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет, както и главният инспектор се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието.
(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 се приемат с мнозинство, не по-малко от седемнадесет гласа, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове. Гласуването винаги е явно.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4 се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа – за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа – за прокурорската колегия, а останалите решения – с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17. Гласуването винаги е явно.
(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(6) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 34. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заседание на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението.
(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Не се допуска гласуване „въздържал се“.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, като обявява обстоятелствата, които са наложили отстраняването.
(3) (Обявена за противоконституционна с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато има данни за наличието на обстоятелствата по ал. 1 и членът на Висшия съдебен съвет не се отстрани сам, Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет изготвя доклад. Когато в доклада са установени обстоятелства по ал. 1, членът на Висшия съдебен съвет се отстранява по решение на съвета, като се обявяват обстоятелствата, наложили отстраняването.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 36. (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването и в съда заедно с административната преписка.
(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия „Бюджет и финанси“ и постоянна Комисия „Управление на собствеността“. Тези комисии са с равно по численост представителство от съдийската и от прокурорската колегия.
(2) Пленумът на Висшия съдебен съвет определя броя на членовете и състава на комисиите по ал. 1, а правомощията и правилата за дейността им се уреждат в правилника по чл. 30, ал. 2, т. 15. Всяка комисия избира председател между членовете си.
(3) Дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага съответно от постоянна Комисия по атестирането и конкурсите и от Комисия по професионална етика. Броят на членовете, съставът им, правомощията и правилата за дейността им се определят от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Всяка комисия избира председател между членовете си.
(4) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора съдии с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд. Административните ръководители на съдилища и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии.
(5) Пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд избират съдии, отговарящи на условията по ал. 4, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при съдийската колегия.
(6) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия се включват членове от колегията, както и избрани членове от действащи към момента на избора прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба. Административните ръководители на прокуратурите и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии.
(7) Общите събрания на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура избират прокурори, а Общото събрание на следователите от Националната следствена служба избира следователи, отговарящи на условията по ал. 6, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при прокурорската колегия.
(8) Мандатът на избраните членове на комисиите по атестирането и конкурсите е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател не може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата.
(9) Комисиите по професионална етика към колегиите извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и на кандидатите за заместник-административни ръководители.

Чл. 38. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по атестирането и конкурсите предлагат на съответната колегия проект на решение за:
1. броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници;
2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи;
3. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;
4. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Предложения пред Комисиите по атестирането и конкурсите във връзка с осъществяване на правомощията им по ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател и от съответния административен ръководител.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Предложенията от административния ръководител се правят, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателя на Върховния касационен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;
2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателя на Върховния административен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;
3. от главния прокурор за:
а) (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) заместниците му от Върховната касационна прокуратура, от Върховната административна прокуратура и за директора на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;
б) (нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и за следователите от Националната следствена служба;
в) (предишна буква „б“ – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) апелативните прокурори, военно-апелативния прокурор и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура;
4. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура – за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура и апелативната специализирана прокуратура, както и за окръжните и военно-окръжните прокурори в съответния район;
5. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от военно-окръжните прокурори и ръководителя на специализираната прокуратура съответно – за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от специализираната прокуратура, за военните следователи и за следователите от следствените отдели в специализираната прокуратура;
6. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) от окръжните прокурори – за заместниците им, за завеждащите окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, за прокурорите от окръжните прокуратури и за следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, както и за районните прокурори в съответния район;
7. от районните прокурори – за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;
8. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателите на апелативните съдилища, на военно-апелативния съд и на апелативния специализиран наказателен съд – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
9. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателите на окръжните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
10. от председателите на административните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
11. от председателите на военните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
12. (нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателя на специализирания наказателен съд – за заместниците му и за съдиите от този съд;
13. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна т. 12 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) от председателите на районните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища.
14. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Директорът на Националната следствена служба може да изготвя предложения до главния прокурор за завеждащи специализираните отдели в Националната следствена служба и за следователите от тези отдели.
(5) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Завеждащите окръжните следствени отдели и следствените отдели към специализираната прокуратура могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури и до административния ръководител на специализираната прокуратура за следователите от тези отдели.
(6) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Завеждащите окръжните следствени отдели могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури за следователите от тези отдели.
(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до съдийската и до прокурорската колегия.
(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по атестирането и конкурсите при съдийската и съответно при прокурорската колегия провеждат атестирането на съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители с изключение на тези от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба.

Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Чл. 39б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика.
(2) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Членовете на комисията по професионална етика се избират от общото събрание на съответния орган на съдебната власт за срок четири години. Членовете на комисията не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Всяка комисия се състои от трима редовни и един резервен член. Измежду членовете си комисията избира председател.
(3) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) При невъзможност да се сформира комисия по професионална етика функциите и се осъществяват от комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район.
(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по професионална етика в съдилищата, прокуратурите и в Националната следствена служба подпомагат съответната Комисия по професионална етика при осъществяване на правомощията и по чл. 37, ал. 9, като дават становище за нравствените качества на съдиите, прокурорите и следователите от съответния съд, прокуратура, следствен отдел или Националната следствена служба.
(5) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Глава трета.
ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 40. Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.

Чл. 41. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.

Раздел II.
Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите

Чл. 42. (1) За главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта „съдия, прокурор или следовател, който“ с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За главен инспектор се избира лице, което има и най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като в рамките на този стаж:
1. за трима от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като съдия по граждански, търговски или административни дела в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд;
2. за един от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като съдия по наказателни дела в окръжен, апелативен или във Върховния касационен съд;
3. за един от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или като следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел;
4. за двама от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като съдия по граждански, търговски или административни дела в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд;
5. за един от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като съдия по наказателни дела в окръжен, апелативен или във Върховния касационен съд;
6. за двама от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или като следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Чл. 43. Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 18, ал. 1.

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат.
(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:
1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации;
2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 и 4 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 и 4 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат за главен инспектор и за инспектор представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си. В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си, както и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец, предложен от комисията и от пленума на Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Всички концепции и декларации се публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат за инспектор и за главен инспектор, които представят пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му.
(4) Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждането на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(5) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(6) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Народното събрание избира главния инспектор и всеки от инспекторите поотделно с мнозинство две трети от народните представители.

Чл. 47. (1) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.
(2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл. 18, ал. 1, преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват председателя на Народното събрание.

Чл. 48. (1) Главният инспектор и инспекторите се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при:
1. подаване на оставка;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;
3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 2;
7. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) влизане в сила на решение за установяване на конфликт на интереси.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 – 7 предложение за освобождаване на главния инспектор или инспекторите могат да правят най-малко една пета от народните представители или Пленумът на Висшия съдебен съвет. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси незабавно уведомява председателя на Народното събрание и Висшия съдебен съвет за влязло в сила решение по ал. 1, т. 7.

Чл. 49. При освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира на негово място нов главен инспектор или инспектор, който довършва мандата.

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявен за противоконституционен в частта „съдия, прокурор или следовател“ с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановяват на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност в съответните органи на съдебната власт на длъжността, заемана преди избора.
(2) В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 главният инспектор и инспекторите с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването им като главен инспектор и инспектор.

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет.
(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на 90 на сто от възнаграждението на главния инспектор.

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Времето, прослужено като главен инспектор, инспектор или експерт с юридическо образование в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишен текст на чл. 53 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За главния инспектор и инспекторите се прилагат глава шестнадесета и чл. 219221224 и 330.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Стажът като главен инспектор или инспектор се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.

Раздел III.
Правомощия на Инспектората

Чл. 54. (1) Инспекторатът:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
3. анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите;
4. при противоречива съдебна практика, установена при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) при нарушения, установени при осъществяване на дейностите по т. 1 – 3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и съответната колегия на Висшия съдебен съвет;
6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;
7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;
8. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;
9. (нова. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) разглежда заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок;
10. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) приема вътрешни правила за извършване на проверките по т. 1 – 3 и т. 8 в органите на съдебната власт;
11. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) приема вътрешни правила за провеждане на проверките за почтеност на експертите при Инспектората и организира тяхното провеждане;
12. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) изготвя годишна програма за планови проверки и годишен доклад за дейността си, който представя на пленума на Висшия съдебен съвет;
13. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна т. 9 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджета на Инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;
14. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) предоставя публично информация за своята дейност и публикува годишния доклад за дейността си на интернет страницата си.
(2) Инспекторатът приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си.

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава четири пъти броя на инспекторите, включително и главния инспектор.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При Инспектората, извън администрацията по ал. 1, се назначават чрез конкурс експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1, а за изпълнение на правомощията по чл. 54, ал. 1, т. 8 се назначават чрез конкурс и експерти с висше икономическо или друго подходящо образование, които имат най-малко 5 години стаж по специалността и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Конкурсът по ал. 2 се провежда по правила и методика за подбор, одобрени от главния инспектор, и включва и извършване на проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за кандидатите, родени преди 16 юли 1973 г. Преди назначаването си експертите преминават проверка за почтеност и декларират съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на такива проверки.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Проверката за почтеност по ал. 3 включва проверка на декларираните факти и обстоятелства, свързани с имущественото състояние и конфликт на интереси.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Проверките за почтеност на експертите, включително задължението за деклариране на имуществото, се осъществяват по правила, приети от Инспектората, които се публикуват на неговата интернет страница.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от длъжността.
(7) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор. Възнаграждението им е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.
(8) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Инспекторатът приема правилник за организацията на своята дейност и за дейността на администрацията и на експертите, който се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 56. (1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали.
(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.
(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.

Чл. 57. (1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, които включват проверяващия по чл. 56, ал. 2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма.
(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл. 56, ал. 2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.

Чл. 58. (1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:
1. органа на съдебната власт, съдията, прокурора или следователя, който ще бъде проверяван, задачите и срока за извършване на проверката;
2. името на проверяващия по чл. 56, ал. 2;
3. поименния състав на експертите, които го подпомагат;
4. срока за съставяне на акта с резултатите от проверката.
(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост препоръки и срок за изпълнението им.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор, който постановява мотивирано решение по направените възражения.
(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.

Чл. 59. (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали. Административните ръководители са длъжни да предоставят информация на главния инспектор и инспекторите за действията, които са предприели по всеки сигнал или предложение, изпратен до тях от Инспектората.

Чл. 60. (1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:
1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;
2. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) се разпорежда със средствата по бюджета на Инспектората;
3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;
4. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет в интернет;
5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на Инспектората;
6. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на Инспектората.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.)

Глава трета „а“.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК (НОВА – ДВ, БР. 50 ОТ 2012 Г.)

Раздел I.
Общи положения

Чл. 60а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
(2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са:
1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.
(3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.
(5) За заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(6) Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава.

Раздел II.
Съдържание и проверка на заявлението

Чл. 60б. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа:
1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани;
2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за чужденците;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган;
5. органа, до който се подава заявлението;
6. в какво се състои искането;
7. подпис на заявителя.
(2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред.

Раздел III.
Ред за разглеждане на заявленията

Чл. 60в. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) (1) Проверката на заявленията по чл. 60а, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най-малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.
(3) (В сила от 01.10.2012 г.) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единият от експертите определя за докладчик.
(4) (В сила от 01.10.2012 г.) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 60б, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(5) (В сила от 01.10.2012 г.) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща.

Чл. 60г. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.
(2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за:
1. времето и мястото на съставянето му;
2. заявителя;
3. проверяващия състав;
4. делото, по което се съставя;
5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.
(3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 60а, ал. 4.

Чл. 60д. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Констативният протокол по чл. 60гсе изготвя в 4-месечен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите по него. Протоколът заедно със заявлението и всички постъпили към него документи се изпраща незабавно на министъра на правосъдието.

Чл. 60е. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:
1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок;
2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител.
(2) Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.

Чл. 60ж. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му.

Раздел IV.
Изплащане на обезщетенията

Чл. 60з. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.

Чл. 60и. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 60к. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по чл. 60иза съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.

Чл. 60л. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.

Раздел V.
Мерки за отстраняване на причините за нарушенията

Чл. 60м. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 01.10.2012 г.) (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието – за изплатените обезщетения.
(2) Висшият съдебен съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване.
(3) Висшият съдебен съвет публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2.

Глава четвърта.
СЪДИЛИЩА

Раздел I.
Общи положения

Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, специализиран наказателен съд, апелативен специализиран наказателен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
(2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.
(3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Чл. 62. Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Чл. 63. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Районните, окръжните, административните, специализираният наказателен съд и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.
(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.
(4) Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
(5) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на специализирания наказателен съд.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция – обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд.
(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, който включва трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, чието определение е окончателно.

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.
(3) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2011 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 81 от 2011 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.

Чл. 65. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Раздел II.
Съдебни заседатели

Чл. 66. (1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който:
1. е на възраст от 21 до 68 години;
2. има настоящ адрес в община, която попада в рамките на съдебния район на съда, за който кандидатства;
3. има завършено най-малко средно образование;
4. не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
5. не страда от психически заболявания.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на военна служба.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съдебен заседател не може да бъде лице, което:
1. е съдебен заседател в друг съд;
2. е общински съветник от съдебния район, за който е избран;
3. участва в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели;
4. работи в съд, прокуратура, следствени органи, Министерството на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран.

Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели общите събрания по чл. 68б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид:
1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели;
2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела.
(2) При условията на ал. 1 общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд определя броя на съдебните заседатели за специализирания наказателен съд, които се избират от Столичния общински съвет.
(3) Броят на предложените от общинските съвети кандидати за съдебни заседатели не може да бъде по-малък от определения от общите събрания по чл. 68б брой на съдебните заседатели за съответния съд.

Чл. 67б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В срок 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели председателите на окръжните и апелативните съдилища и на апелативния специализиран наказателен съд съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани.

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) В срок 5 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, обявяват в един местен ежедневник, в електронните медии, на интернет страниците на съответните общини и общински съвети, а при липса на такива – по друг подходящ начин, откриването на процедурата за определяне на съдебни заседатели и правилата за нейното провеждане. В същия срок общинските съвети избират комисии, които извършват проверка на документите на кандидатите за съдебни заседатели, и изготвят доклад.
(2) Всеки български гражданин, който отговаря на изискванията по чл. 67, ал. 1, може да се кандидатира за съдебен заседател.
(3) Кандидатите за съдебни заседатели подават в общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд:
1. подробна автобиография, подписана от кандидата;
2. нотариално заверено копие от диплома за завършено образование;
3. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
4. медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;
5. данни за контакт на две лица, към които общинските съвети да се обръщат за препоръки;
6. мотивационно писмо;
7. писмено съгласие;
8. декларация за липса на обстоятелствата по чл. 67, ал. 3;
9. документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако са родени преди 16 юли 1973 г.
(4) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелството по чл. 67, ал. 1, т. 4 се установява служебно от комисията.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Списъкът на допуснатите до участие кандидати, заедно с техните автобиографии, мотивационни писма и препоръки и документи по ал. 3, т. 9 се публикуват на интернет страницата на общинския съвет най-малко 14 дни преди датата на изслушването по чл. 68а. Най-малко 10 на сто от лицата, които се включват в списъка, трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности.

Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Общинските съвети или определени от тях комисии изслушват всеки от допуснатите кандидати в публично заседание, като всеки член на общинския съвет може да задава въпроси.
(2) Не по-късно от три работни дни преди изслушването юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, могат да представят на общинския съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
(3) Когато изслушването е проведено от комисия, тя съставя доклад за протичането му, който се предоставя на общинския съвет в 7-дневен срок преди гласуването и се публикува на страницата на общинския съвет в интернет заедно с протокола от изслушването.
(4) Общинските съвети в публично заседание с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове определят кандидатите за съдебни заседатели, които предлагат за избиране от общите събрания на окръжните и апелативните съдилища, а Столичният общински съвет – и на общото събрание на апелативния специализиран наказателен съд.

Чл. 68б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съдебните заседатели се избират за:
1. районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд;
3. специализирания наказателен съд – от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд.

Чл. 68в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общинските съвети в срок три месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели изпращат списъка на кандидатите за съдебни заседатели заедно с копие от решенията си и документите по чл. 68, ал. 3:
1. за районните съдилища – до председателя на съответния окръжен съд;
2. за окръжните съдилища – до председателя на съответния апелативен съд;
3. за специализирания наказателен съд – до председателя на апелативния специализиран наказателен съд.

Чл. 68г. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Съдебните заседатели във военните съдилища се избират по предложение на командирите на военните формирования от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.
(2) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд определя броя на съдебните заседатели за военните съдилища, които трябва да бъдат предложени от командирите на военните формирования. Разпределението на броя на съдебните заседатели за военните съдилища трябва да е в същото съотношение, в което се намира броят на военнослужещите в районите на военните съдилища.
(3) Командирите на военните формирования може да предложат допълнителни лица, чийто брой не надхвърля с 20 на сто определения за съответния военен съд брой.
(4) В срок три месеца командирите на военните формирования изпращат списък с предложените от тях кандидати за съдебни заседатели до председателя на военно-апелативния съд. Към предложенията се прилагат и документите по чл. 68, ал. 3.
(5) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд обсъжда представените кандидатури и избира съдебните заседатели.

Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Председателите на окръжните, апелативните и на апелативния специализиран наказателен съд създават комисия, която извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети.
(2) Кандидатите, които отговарят на изискванията и са избрани, полагат клетва пред общото събрание на съдиите при съответния районен, окръжен, военен и специализиран наказателен съд.
(3) Списъкът на избраните и положили клетва съдебни заседатели се публикува на страницата на съответния съд в интернет.

Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67а брой, председателят на съответния съд изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането.

Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата.
(2) Съдебните заседатели не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата към същия съд.
(3) Ако разглеждането на делата, в които участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, участието им по съответните дела продължава до тяхното приключване в съответната съдебна инстанция.

Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Съдебните заседатели са длъжни незабавно да информират административния ръководител на съответния съд, в случай че бъдат привлечени като обвиняеми.
(2) Административният ръководител на съответния съд извършва служебна проверка за съдимостта на съдебните заседатели на всеки 6 месеца.

Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда:
1. по негово искане;
2. при поставянето му под запрещение;
3. когато е осъден за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт включително когато уронването на престижа на съдебната власт е последица от привличането му като обвиняем за умишлено престъпление;
6. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) в случай че бъде привлечен като обвиняем за умишлено престъпление във връзка с упражняване на функции в правораздаването;
7. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) при възникване или установяване на обстоятелство по чл. 67, ал. 3.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Предложението за предсрочно освобождаване на съдебен заседател трябва да бъде предоставено на членовете на общото събрание на съдиите не по-късно от три дни преди провеждане на събранието.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Препис от протокола с решението на общото събрание се изпраща на съдебния заседател, на съответния общински съвет или на съответния командир на военно формирование.

Чл. 72. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) За времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджета на съдебната власт.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. В случай на отлагане на съдебното заседание на съдебните заседатели се заплаща възнаграждение, изчислено по реда на ал. 4.
(3) Възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец.
(4) Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на една двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден.
(5) На съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в съдебни заседания.
(6) В срок до три месеца след полагане на клетвата съдебният администратор или административният секретар на съответния съд и Националният институт на правосъдието организират и провеждат начално обучение на съдебните заседатели.

Чл. 74. (1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.
(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.

Чл. 75. (Обявен за противоконституционен с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) (1) (Предишен текст на чл. 75, изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет приема наредба, с която определя:
1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;
2. възнагражденията на съдебните заседатели;
3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Наредбата по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Пленумът на Висшия съдебен съвет приема наредба, с която определя:
1. условията и реда, по които се определя броят на съдебните заседатели, както и резервните съдебни заседатели за всеки съд;
2. етични правила за поведение на съдебните заседатели;
3. други организационни въпроси, свързани с дейността на съдебните заседатели.

Раздел III.
Районен съд

Чл. 76. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.

Чл. 77. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) В районния съд могат да се създават отделения.
(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.) Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, включително подаването на заявление за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.
(5) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато нормативен акт изисква от административен орган или от друг държавен орган да установи служебно обстоятелствата във връзка със съдимостта на гражданите, бюрата за съдимост са длъжни да предоставят тази информация. Условията и редът за обмен на тази информация се уреждат с наредбата по ал. 4.

Чл. 78. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 79. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В районен съд, в който има най-малко трима съдии, общото събрание се състои от всички съдии, като командированите участват без право на глас. Когато броят на съдиите е по-малък от трима, те участват в общото събрание на друг районен съд от същия съдебен район, определен от председателя на окръжния съд. В общото събрание участват без право на глас и държавните съдебни изпълнители, и съдиите по вписванията, когато се разглеждат въпроси, засягащи дейността им.
(2) Общото събрание на районния съд:
1. анализира и обобщава практиката на съда;
2. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;
3. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;
5. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на районните съдилища;
6. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на съда;
7. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на районните съдилища;
8. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
9. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от районния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
10. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание може да се свика и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като:
1. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
3. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) свиква и ръководи общото събрание на съда;
4. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределението на делата;
5. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
6. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
7. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
8. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните помощници;
9. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
10. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията;
11. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на районния съд;
12. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) изготвя годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;
13. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
14. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
15. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) организира публикуването на актовете на съда на страницата на районния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
16. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд;
17. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 79, ал. 2, т. 9.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от районен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) Когато командироването не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от района на друг окръжен съд при условията на ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато командироването по ал. 1 и 2 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от района на друг апелативен съд.
(4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел IV.
Окръжен съд

Чл. 82. (1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:
1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;
2. граждански дела в състав от един съдия.
(2) Младши съдия може да участва в състав на първоинстанционния съд по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.

Чл. 83. (1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия или командирован съдия.
(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.

Чл. 84. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.

Чл. 85. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, като командированите участват без право на глас.
(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание, но не участват в гласуването.
(3) Общото събрание на окръжния съд:
1. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;
2. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;
3. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;
5. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на окръжните съдилища;
6. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
7. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от окръжния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
8. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
9. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения и обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
10. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
11. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) приема решения в други предвидени от закона случаи.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на окръжния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(7) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
3. организира подготовката на стажант-юристите;
4. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
5. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районните съдилища, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
7. свиква и ръководи общото събрание на съда;
8. председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
9. организира повишаването на квалификацията на съдиите от съдебния район;
10. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 15, на докладите от проверките на районните съдилища и на становищата по исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. командирова съдиите при условията на чл. 81, както и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 274 и 290;
13. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
14. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на окръжния съд;
15. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на апелативния съд за включване в годишния доклад;
16. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на първоинстанционните и въззивните дела, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
18. организира публикуването на актовете на съда на страницата на окръжния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
19. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд;
20. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 85, ал. 3, т. 7.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 87. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от окръжен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова районен, окръжен или апелативен съдия от района на друг апелативен съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227.
(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Чл. 88. В град София има градски съд с правомощия на окръжен съд.

Раздел V.
Административен съд

Чл. 89. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.
(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.

Чл. 90. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.

Чл. 91. (1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 92. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, като командированите участват без право на глас.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание:
1. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;
2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;
3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на административните съдилища;
5. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;
6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на административните съдилища;
7. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
8. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от административния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
9. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;
10. анализира и обобщава практиката на административния съд;
11. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
12. приема решения в други предвидени със закона случаи.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на административния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 93. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на административния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
5. свиква и ръководи общото събрание на съда;
6. може да председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
8. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 13 и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
9. (отм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.)
10. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
11. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на административния съд;
12. организира публикуването на актовете на съда на страницата на административния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
13. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;
14. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
15. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд;
16. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
17. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 92, ал. 2, т. 8.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 94. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Когато съдия от административен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд, съдия от окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел VI.
Военен съд

Чл. 95. (1) Компетентността на военния съд се определя със закон.
(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.

Чл. 96. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 97. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.

Чл. 98. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, като командированите участват без право на глас.
(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 99. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

Чл. 100. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на военноапелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел VI „а“.
Специализиран наказателен съд (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Чл. 100а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Компетентността на специализирания наказателен съд се определя със закон.
(2) Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд и седалището му е в София.

Чл. 100б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Специализираният наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 100в. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Специализираният наказателен съд разглежда делата в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.

Чл. 100г. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Специализираният наказателен съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, без командированите. За общото събрание се прилагат разпоредбите на чл. 98, ал. 2 – 6.

Чл. 100д. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Председателят на специализирания наказателен съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

Чл. 100е. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от специализирания наказателен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заменен с друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от апелативния специализиран наказателен съд, съдия от друг окръжен или районен съд с ранг на съдия в апелативен съд при съгласие на председателя на съответния окръжен или районен съд при спазване на условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от районен, окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел VII.
Апелативен съд

Чл. 101. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.
(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 102. (1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 103. По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.

Чл. 104. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, а командированите участват без право на глас. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.
(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд.
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 105. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Чл. 106. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на апелативния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
5. свиква и ръководи общото събрание на съда;
6. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
7. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;
8. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 14, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
9. командирова съдиите при условията на чл. 107;
10. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на апелативния съд;
13. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
14. изготвя годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
15. организира публикуването на актовете на съда на страницата на апелативния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
16. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд;
17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
18. в съответствие с приетите от общото събрание правила определя натовареността.
(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.
(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Чл. 107. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от апелативния съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1. Когато военно-апелативният съд не може да сформира състав, председателят командирова съдия от окръжните военни съдилища по реда на Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г., бр. 2 от 2008 г. и бр. 2 от 2011 г.).
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова апелативен съдия от района на друг апелативен съд.
(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел VII „а“.
Апелативен специализиран наказателен съд (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Чл. 107а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Апелативният специализиран наказателен съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на специализирания наказателен съд. Седалището му е в София.
(2) Апелативният специализиран наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Чл. 107б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от апелативния специализиран наказателен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния специализиран наказателен съд може да командирова на негово място съдия от специализирания наказателен съд със съответен ранг, съдия от друг окръжен или апелативен съд с ранг на съдия във Върховния касационен съд при съгласие на председателя на съответния окръжен или апелативен съд при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9. Когато апелативният специализиран наказателен съд не може да сформира състав, председателят командирова съдия от специализирания наказателен съд по реда на Наредбата за командировките в страната.
(2) Когато командироването по ал. 1 не е възможно, председателят на Върховния касационен съд може да командирова съдия от окръжен или апелативен съд със съответен ранг при спазване на условията на чл. 227.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Чл. 107в. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Разпоредбите на чл. 104 – 106 се прилагат и за апелативния специализиран наказателен съд.

Раздел VIII.
Върховен касационен съд

Чл. 108. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Чл. 109. (1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегии.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика.
(4) В колегиите има отделения.

Чл. 110. Върховният касационен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;
2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;
3. общо събрание на гражданската и търговската колегии – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване;
4. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) общо събрание на наказателната, гражданската и търговската колегия – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на наказателното, гражданското и търговското правораздаване.

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии без командированите.
(2) Пленумът на Върховния касационен съд:
1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;
2. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;
5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния касационен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд;
7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е конституиран като страна;
8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд;
9. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.
(3) Пленумът на Върховния касационен съд приема правила за работата на общите събрания на гражданската, наказателната и на търговската колегия.
(4) Пленумът на Върховния касационен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(5) Пленумът на Върховния касационен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(6) Заседание на пленума на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(7) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.

Чл. 112. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия се състои от съдиите в нея, като командированите участват без право на глас. Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при издаване на тълкувателни решения.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии без командированите.
(3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3 и 4 – повече от две трети от съдиите от съответните колегии, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 113. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;
2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.

Чл. 114. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на Върховния касационен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;
4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния касационен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок 5 години;
7. председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;
8. командирова съдиите при условията на чл. 115;
9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;
10. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда;
13. назначава и освобождава служителите в съда;
14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
16. организира публикуването на актовете на Върховния касационен съд на интернет страницатана съда при спазване на Закона за защита на личните данни;
17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 111, ал. 2, т. 5.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния касационен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 115. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от Върховния касационен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел IX.
Върховен административен съд

Чл. 116. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Чл. 117. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика.

Чл. 118. Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;
2. общо събрание на колегията – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;
3. общо събрание на колегиите – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

Чл. 119. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии без командированите.
(2) Пленумът на Върховния административен съд:
1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;
2. определя броя и състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;
5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния административен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд;
7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният административен съд е конституиран като страна;
8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;
9. приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии;
10. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.
(3) Пленумът на Върховния административен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(4) Пленумът на Върховния административен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) Заседание на Пленума на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(6) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.

Чл. 120. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея, като командированите участват без право на глас. Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при постановяване на тълкувателни решения.
(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 – повече от две трети от съдиите в колегиите, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.

Чл. 121. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;
2. председателите на административните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.

Чл. 122. (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на Върховния административен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния административен съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния административен съд или възлага това на своите заместници;
4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния административен съд за срок 5 години;
7. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;
8. командирова съдиите при условията на чл. 123;
9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
10. свиква съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда;
13. назначава и освобождава служителите в съда;
14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на интернет страницата на Върховния административен съд в едномесечен срок от изготвянето му;
16. организира публикуването на актовете на Върховния административен съд на интернет страницата на съда при спазване на Закона за защита на личните данни;
17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд;
18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 119, ал. 2, т. 5.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния административен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния административен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Когато съдия от Върховния административен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд или от друг съд със съответен ранг, който има най-малко 12 години юридически стаж. Командироването се извършва при спазване условията на чл. 227. По изключение командироването може да бъде и на незаета длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел X.
Тълкувателни решения и тълкувателни постановления

Чл. 124. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:
1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;
2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;
3. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) наказателната, гражданската и търговската колегия във Върховния касационен съд;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) колегия във Върховния административен съд;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) колегиите във Върховния административен съд.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища, включително командированите приемат съвместно тълкувателно постановление.

Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 126. Искането по чл. 125 се подава:
1. за тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1 – до общото събрание на съответната колегия или колегии;
2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал. 2 – до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Чл. 127. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.
(2) Искането съдържа:
1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането и;
2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;
3. в какво се състои искането.

Чл. 128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.
(3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.

Чл. 129. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:
1. главният прокурор или определен от него заместник;
2. министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър;
3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.
(2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.
(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.

Чл. 130. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането, а при особена правна сложност – до 6 месеца.
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Чл. 131. Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления – в двата бюлетина.

Чл. 131а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Редът за образуване и разглеждане на тълкувателни дела и за приемане на тълкувателни решения и постановления се определя с вътрешни правила, приети от пленума на съответния съд.

Глава пета.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ

Чл. 132. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.
(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.
(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.
(2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

Чл. 134. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.
(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съдебните заседатели заседават в съдебно заседание в представително облекло. Съдебните заседатели – военнослужещи, заседават в съдебно заседание във военна униформа.

Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.
(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.
(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.

Глава шеста.
ПРОКУРАТУРА

Чл. 136. (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Прокуратурата на Република България е единна и структурата и е в съответствие с тази на съдилищата. Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните и специализираната прокуратури има следствени отдели.
(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура.
(4) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При упражняване на функциите си по ал. 3 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 138. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Главният прокурор:
1. ръководи и представлява прокуратурата;
2. организира дейността на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата;
3. организира и разпределя работата на своите заместници;
4. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
5. ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и упражнява функциите на работодател по отношение на служителите в него;
6. издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 5;
7. ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури:
а) получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите;
б) установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки;
в) обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение;
г) установяване на добри практики;
д) изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата;
8. съвместно с министрите и ръководителите на други държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
9. издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, съответно:
а) с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите – за разследванията, провеждани от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори;
б) с министъра на отбраната – за разследванията, провеждани от военните разследващи полицаи;
10. определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства от директора на Националната следствена служба и от административните ръководители на прокуратурите;
11. на всеки 6 месеца представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.

Чл. 138а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.
(2) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.
(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря.
(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1 и 2 се обсъждат, след като Народното събрание изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.

Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.

Чл. 140. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Административният ръководител на районна, окръжна, специализираната, военно-окръжна, апелативна, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура:
1. организира и ръководи дейността на съответната прокуратура;
2. назначава и освобождава служителите в нея;
3. в предвидените от закона случаи изготвя индивидуалния план за професионално развитие по чл. 30а, ал. 3 и следи за изпълнението му;
4. в определен от главния прокурор срок изготвя годишен доклад за дейността на съответната прокуратура, представя го на горестоящия административен ръководител и го публикува на интернет страницата на съответната прокуратура.
(2) Разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура.
(3) Административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна и на специализираната прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.
(4) Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури:
1. получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях;
2. установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки;
3. обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение.
(5) Административните ръководители на апелативните прокуратури всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни, военно-окръжни и на специализираната прокуратура.

Чл. 141. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Чл. 142. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може:
1. да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури;
2. мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.
(7) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, т. 2 и по ал. 5 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията.

Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(6) (Предишна ал. 5, доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган, ако това е предвидено със закон.

Чл. 146. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:
1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2. разговаря насаме със задържаните или настанените;
3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;
4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:
1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;
2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;
3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Чл. 147. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) В прокуратурата командироването се извършва при необходимост при условията и по реда на чл. 227, когато прокурор от съответната прокуратура е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както следва:
1. окръжният прокурор може да командирова за своя район:
а) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг;
б) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура;
в) (изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение прокурор от друга районна прокуратура или младши прокурор със стаж над една година може да бъде командирован и на свободна длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9;
г) когато прокурор от районна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от районна прокуратура по реда на букви „б“ и „в“ – прокурор от окръжна прокуратура;
2. апелативният прокурор може да командирова за своя район:
а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг;
б) в окръжна прокуратура – прокурор от друга окръжна прокуратура или от районна прокуратура със съответен ранг;
в) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура;
г) (изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение прокурор от друга районна прокуратура или младши прокурор със стаж над една година може да бъде командирован и на свободна длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9;
д) когато прокурор от окръжна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от окръжна прокуратура по реда на букви „б“, „в“ и „г“ – прокурор от апелативна прокуратура.
(2) Главният прокурор може да командирова:
1. във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура – прокурори от апелативна или окръжна прокуратура, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура“;
2. в Националната следствена служба – следователи от следствените отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“;
3. следователите от следствените отдели.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Главният прокурор може да командирова прокурори и следователи от цялата страна:
1. при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2;
2. по изключение – и на свободна длъжност при спазване условията на чл. 227, ал. 2 – 9.
(4) Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.
(5) Командированите прокурори и следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.

Глава седма.
СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г.)

Чл. 148. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура.
(2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.

Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Националната следствена служба се състои от следователи.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването.

Чл. 150. (1) (Предишен текст на чл. 150, изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването.
(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.

Чл. 151. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.
(2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели и в следствения отдел към специализираната прокуратура се определя от административните ръководители на съответните прокуратури.

Чл. 152. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.

Чл. 153. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от главния прокурор, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура.
(2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури, имат ранг на прокурор, завеждащ отдел в окръжна прокуратура, и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Следственият отдел в специализираната прокуратура се ръководи от завеждащ отдел, който се назначава от административния ръководител на специализираната прокуратура, има ранг на прокурор, завеждащ отдел в апелативна прокуратура, и получава възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в специализираната прокуратура.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащият следствен отдел в специализираната прокуратура:
1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела;
2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата.

Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Глава осма.
КЛЕТВА

Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

Чл. 157. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“.

Чл. 159. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

Глава девета.
СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Раздел I.
Назначаване и освобождаване

Чл. 160. (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 161. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател съответната колегия на Висшия съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.
(2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Въз основа на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:
1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;
2. правното основание за заемането на длъжността;
3. наименованието на длъжността и ранга;
4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;
5. датата на встъпване в длъжност.
(4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност.
(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:
1. има висше образование по специалността „Право“;
2. е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност;
3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
5. (нова – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) не е дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт;
6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) не страда от психическо заболяване.

Чл. 163. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд, прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура;
3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура, прокурор в специализираната прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел и следовател в следствения отдел към специализираната прокуратура;
4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
5. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

Чл. 164. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко три години стаж. За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава младши съдия, съответно младши прокурор, който има най-малко две години и девет месеца стаж. На длъжност следовател в окръжен следствен отдел може да се назначи и лице, което има най-малко две години и девет месеца стаж като младши следовател. До придобиването на изискуемия стаж по ал. 2 възнаграждението му е приравнено на това на съдия в районен съд.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) За съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта „съдия или прокурор, който“ с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) За съдия в специализирания наказателен съд и прокурор в специализираната прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 10 години стаж, от които поне 5 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта „съдия или прокурор, който“ с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) За съдия в апелативния специализиран наказателен съд и за прокурор в апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател.
(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
(8) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За стаж по ал. 1 – 7 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За стаж по ал. 1 – 7 се признава стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.
(10) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За стаж по ал. 1 – 7 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието.

Чл. 165. (1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;
6. (доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;
8. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 01.01.2012 г.)
9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., отм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)
(3) Съдия, прокурор и следовател, придобили несменяемост, се освобождават от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7.
(4) Съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1, нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт.

Чл. 166. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие, чрез административния ръководител на съответния орган на съдебна власт до съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) В срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна с РКС № 1 от 2017 г. – ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството.

Чл. 167. (1) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:
1. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба, който е и заместник на главния прокурор по разследването;
2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председател на апелативен съд, на апелативния специализиран наказателен съд и на военно-апелативния съд, апелативен, военно-апелативен прокурор и ръководител на апелативната специализирана прокуратура;
3. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) председател на окръжен, административен, специализирания наказателен и на военен съд, окръжен, военно-окръжен прокурор и ръководител на специализираната прокуратура;
4. председател на районен съд и районен прокурор.
(2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Процедурата за избор на кандидати за административни ръководители, с изключение на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, се открива от съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
(3) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от постановяването на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, но не преди изтичането на предходния мандат.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Мандатът на административния ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност и изтича в последния ден на срока на мандата.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт.

Чл. 168. (1) Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Заместник на административен ръководител на съд се назначава от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на председателя на съответния съд след становище на общото събрание на съдиите от този съд.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Заместник на административен ръководител на прокуратура и на директора на Националната следствена служба се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на съответния ръководител.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Преди приемане на решението за назначаване съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали е спазена процедурата по ал. 2 или 3, както и дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, и на документите, съдържащи се в кадровото дело.
(5) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва да назначи предложения кандидат за заместник, ако не е спазен редът по ал. 2 или 3 и кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(7) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., предишна ал. 6, доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство. При отстраняване от длъжност на административния ръководител функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, а при липса на заместник – от съдия или прокурор, определен по старшинство.
(8) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Когато административният ръководител няма заместник, във всички случаи на отсъствие, той възлага с писмена заповед на съдия, прокурор или следовател от съответния орган да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от съдиите, прокурорите или следователите от съответния орган, по старшинство.

Чл. 169. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164.
(2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост, с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164. За заместник на административен ръководител на районен съд или районна прокуратура по изключение може да се назначава и съдия или прокурор без придобит статут на несменяемост, когато за съответната длъжност не може да бъде предложен кандидат с придобит статут на несменяемост.
(3) Предложение за назначаване на председател на съд, с изключение на предложение за председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, могат да правят:
1. общото събрание на съдиите от съответния районен съд – за председател на районен съд;
2. общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд – за председател на окръжен съд;
3. общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд – за председател на апелативен съд;
4. общото събрание на съдиите от съответния административен съд – за председател на административен съд;
5. министърът на правосъдието;
6. кандидатът за заемане на длъжността.
(4) Предложение за назначаване на ръководител на прокуратура, с изключение на предложение за главен прокурор, могат да правят:
1. ръководителите на горестоящите прокуратури – за ръководител на прокуратура в съответния съдебен район;
2. главният прокурор – за ръководители на апелативните прокуратури;
3. кандидатът за заемане на длъжността;
4. министърът на правосъдието.
(5) След освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт.

Чл. 170. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 164, ал. 2 и 4, както и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на специализирания наказателен съд и на специализираната прокуратура се назначава лице, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 4, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(3) За административен ръководител на Националната следствена служба, на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 и на изискванията по чл. 169, ал. 1. За административен ръководител на апелативния специализиран наказателен съд и на апелативната специализирана прокуратура се назначава съдия или прокурор, който има най-малко 12 години стаж по чл. 164, ал. 2 – 6, от които поне 8 години като съдия по наказателни дела или прокурор, и отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 1.
(4) За административен ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и за главен прокурор се назначава лице, което има високи професионални и нравствени качества и отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 и на следните изисквания:
1. способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт;
2. висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности;
3. изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава;
4. да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.

Чл. 171. (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна в частта „явно гласуване и“ с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема мотивирано решение за назначаване на административните ръководители или на техните заместници с мнозинството по чл. 33, ал. 4.
(2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове.

Чл. 172. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда, завеждащ отдел в прокуратурата, завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба, завеждащ окръжен следствен отдел в окръжната прокуратура и завеждащ следствения отдел в специализираната прокуратура.
(2) Председателите на отделение администрират делата в отделението и могат да председателстват съдебните състави в него.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Председателите на отделения в съда, завеждащите отдели в прокуратурата, завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба, завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури и завеждащия следствения отдел в специализираната прокуратура се назначават от съответния административен ръководител.

Чл. 173. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от пленума на Висшия съдебен съвет не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 4 месеца преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
(2) Предложения за кандидатури за председател на съответния съд могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието, както и пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд.
(3) Предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.
(4) Предложенията се правят в четирите поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата.
(5) Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Кандидатите представят писмена концепция за работата си на съответната длъжност в 14-дневен срок от изтичането на срока за предложенията по ал. 4. Всички представени документи се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди публичното изслушване.
(6) Кандидатите за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд се изслушват съответно от пленума на съдиите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, които изразяват становище за наличието на качествата по чл. 170, ал. 4 и 5.
(7) Пленумът на Висшия съдебен съвет обявява датата, часа и мястото за изслушване за всеки кандидат най-малко един месец преди провеждането му. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(8) Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им при спазване на Закона за защита на личните данни.
(9) Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към съответната колегия изготвят доклади за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с които предлагат кандидатурите за обсъждане и гласуване от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Докладите съдържат заключение относно:
1. законовите изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност.
(10) Докладът на всяка комисия се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет най-малко 14 дни преди гласуването на съответния кандидат.
(11) Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с явно гласуване.
(12) Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил седемнадесет или повече от гласовете на членовете на пленума на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.
(13) Когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на ал. 1 – 12.

Чл. 174. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Директорът на Националната следствена служба се избира по предложение на не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия, както и по предложение на главния прокурор или министъра на правосъдието с мнозинство не по-малко от осем гласа от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) Предложенията се правят в две поредни заседания на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата, и се разглеждат не по-рано от 30 дни след постъпването на последното предложение.
(3) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.

Чл. 175. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 – 5 от Конституцията на Република България.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Предложение за предсрочно освобождаване на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:
1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
2. в срок три дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2 – 5 от Конституцията на Република България.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет заместник.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от пленума на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда за избора му.
(7) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Раздел I „а“.
Проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 175а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите подават пред Инспектората към Висшия съдебен съвет следните декларации:
1. декларация от две части за имущество и интереси;
2. (доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1 в частта за интересите по чл. 175б, ал. 1, т. 11 – 13 и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити.
(2) Декларациите по ал. 1 се подават по образец, утвърден от главния инспектор.
(3) Декларациите се подават:
1. на хартиен носител, придружени с копие на електронен носител, или
2. (изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис, създаден съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(4) Декларациите се съхраняват за срок 10 години.
(5) Декларациите се унищожават след изтичането на срока по ал. 4 от комисия, назначена със заповед на главния инспектор.

Чл. 175б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите подават декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират:
1. недвижимо имущество;
2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон;
3. парични суми, в т.ч. влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута;
4. осигуряване в пенсионни фондове по допълнително доброволно осигуряване, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.;
5. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества и финансови инструменти по чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
6. задължения и кредити над 10 000 лв., в т.ч. кредитни карти, ако усвоеният кредитен лимит през предходната календарна година в местна или в чуждестранна валута общо надвишава 10 000 лв.;
7. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, в размер над 1000 лв.;
8. чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето или неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на съпружески начала, трайно ползва независимо от основанията за това и от условията на ползване;
9. дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за:
а) обучение;
б) пътуване;
в) други плащания с единична цена над 1000 лв.;
10. разходи за обучения извън случаите по т. 9, в т.ч. в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 1000 лв.;
11. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;
12. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;
13. данни за свързани лица, към дейността на които съдията, прокурорът или следователят има частен интерес.
(2) При годишното деклариране на имуществото по т. 3 – 6 се посочват наличностите, съответно остатъчният размер на задължението, към 31 декември на предходната календарна година.
(3) При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването му.
(4) Съдиите, прокурорите и следователите декларират имуществото и доходите на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права.
(6) За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация.
(7) Съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информацията относно лицето, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и относно имуществото и доходите на това лице.

Чл. 175в. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Декларация за имущество и интереси се подава:
1. в едномесечен срок от възникване на качеството, което е основание за деклариране;
2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна година;
3. в едномесечен срок от изгубване на качеството, което е основание за деклариране;
4. в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по т. 3.
(2) Декларацията по чл. 175а, ал. 1, т. 2 се подава в едномесечен срок от настъпване на промяната.
(3) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства.
(4) В едномесечен срок от изтичане на сроковете по ал. 1 – 3 Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си декларациите на съдиите, прокурорите и следователите и списък на лицата, които не са подали декларации в срок.

Чл. 175г. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет води и поддържа електронни публични регистри:
1. на декларациите по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2;
2. на влезлите в сила наказателни постановления.
(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет въвежда декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларираните обстоятелства в публичния регистър по ал. 1, т. 1. Въвеждането се осъществява само от оправомощени от главния инспектор служители.
(3) Публичният регистър по ал. 1, т. 1 съдържа входящия номер, датата на декларацията и информацията по чл. 175б, ал. 1.
(4) Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър.
(5) Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет при спазване на Закона за защита на личните данни.

Чл. 175д. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.) В 6-месечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверка за достоверността на декларираните факти.
(2) За извършване на проверката Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има право на пряк достъп до електронните бази данни и други информационни масиви, поддържани от държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.
(3) Достъпът на Инспектората към Висшия съдебен съвет до информационните масиви и регистри на държавните и местните органи, с изключение на службите за сигурност, се извършва пряко по електронен път и е безплатен. Редът за предоставяне на информация от други органи, когато техническите изисквания не позволяват пряк достъп, се урежда със споразумение между главния инспектор и съответния орган.
(4) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да изисква допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.
(5) Органите и институциите по ал. 4 са длъжни в едномесечен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да получава информация от информационните системи по чл. 56 и 56а от Закона за кредитните институции. Главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет могат да искат разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето, с изключение на случаите, когато е дадено съгласие по чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции.
(7) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да поиска и разкриване на застрахователна тайна, както и на данъчна и осигурителна информация.

Чл. 175е. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с получената информация.
(2) В случай на неподаване на декларация за текущата година проверката по ал. 1 се извършва въз основа на последната подадена декларация.

Чл. 175ж. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи проверката приключва с доклад за несъответствие.
(2) При установено несъответствие Инспекторатът към Висшия съдебен съвет уведомява съответното лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва с подаването на нова декларация.
(3) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си списък на лицата, при които е установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 2.
(4) При несъответствие между декларираните и установените факти след срока по ал. 2 в размер на не по-малко от 20 000 лв. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет изпраща доклада на компетентните органи за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето. Главният инспектор се уведомява в 14-дневен срок от приключване на проверката за резултатите от нея.

Чл. 175з. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) В случаите на несъответствие в размер от 5000 лв. до 20 000 лв., както и при данни за конфликт на интереси Инспекторатът към Висшия съдебен съвет образува допълнителна проверка срещу съответното лице, в рамките на която то декларира информацията по чл. 175б, ал. 1, както и всяка друга информация, необходима за извършване на проверката.
(2) При проверката на декларираните факти се изискват данни за наличностите и движенията на средства по банковите сметки на лицата, за притежаваните от тях финансови инструменти и реализираните сделки с финансови инструменти от регистрите на Централния депозитар, информация от информационните системи на Министерството на вътрешните работи, а на проверявания се предоставя възможност да даде писмени обяснения и да представи доказателства.
(3) Допълнителната проверка приключва с мотивиран доклад на проверяващия екип за наличието или липсата на несъответствие. Доклад за несъответствие се съставя, в случай че и след допълнителното събиране на информация е налице разлика между декларираните данни и получената информация, чиято имуществена стойност надхвърля 5000 лв.
(4) При съставяне на доклад за несъответствие по ал. 3 се уведомяват и компетентните органи за предприемане на съответните действия.
(5) Допълнителна проверка се извършва и при атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост, както и в случай на подаден сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5 и съдържащ данни за несъответствие между имотното му състояние и декларацията по чл. 175б, ал. 1, надхвърлящо 5000 лв.

Раздел I „б“.
Проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 175и. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Конфликт на интереси възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
(2) Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице по ал. 1 или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
(3) Облага е всеки паричен или непаричен доход, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
(4) Съдия, прокурор или следовател, който има частен интерес по конкретен повод извън разглеждането на делата и преписките, е длъжен да подаде декларация за конфликт на интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет и да прекрати изпълнението на правомощията си по отношение на съответното лице или дейност.
(5) Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи, се прилага специалният закон.
(6) Незабавно след приключването на делата с влязъл в сила съдебен акт, както и по преписките и делата на прокурорите и следователите административните ръководители на органите на съдебната власт изпращат на Инспектората към Висшия съдебен съвет преписи от съдебните актове и актовете на прокурорите и следователите, отменени поради нарушение на законовите разпоредби, уреждащи основанията за отвеждане от разглеждане на делата и преписките на съдия, прокурор или следовател.

Чл. 175к. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Предмет на проверката на съдия, прокурор или следовател за конфликт на интереси е установяване на достатъчно данни за наличието на частен интерес при изпълняване на конкретните служебни функции на лицето.
(2) Предмет на проверката за почтеност на съдия, прокурор или следовател е установяването дали лицето приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност.
(3) Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването дали при изпълнение на служебните си задължения лицето упражнява или се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система.
(4) Предмет на проверката за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е установяването дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото.

Чл. 175л. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Всеки, който разполага с данни за частен интерес на съдия, прокурор или следовател при изпълнение на неговите конкретни служебни функции или за действия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите или следователите, може да подаде сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по ал. 5, т. 2 – 4.
(3) Всеки сигнал се регистрира в Инспектората към Висшия съдебен съвет незабавно след постъпването му.
(4) Сигнали, които не са от компетентността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган.
(5) Всеки сигнал трябва да съдържа:
1. трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него длъжност;
3. конкретни данни за твърдяното нарушение, в т.ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;
4. позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т.ч. посочване на данни на лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация;
5. дата на подаване на сигнала;
6. подпис на подателя.
(6) Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения.
(7) Главният инспектор утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницатана Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и на място.
(8) Главният инспектор е отговорен за осигуряването на технически възможности за подаване на сигнали по начин, който осигурява комуникация с подателя, но не позволява разкриване на неговата самоличност.

Чл. 175м. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Проверките по този раздел започват със заповед на главния инспектор:
1. по сигнал, който отговаря на условията по чл. 175л, ал. 5;
2. по искане на съдия, прокурор или следовател, когато проверката се отнася за него;
3. по служебна инициатива на Инспектората към Висшия съдебен съвет, когато при извършване на проверките по чл. 56, ал. 1 констатира данни за нарушения по този раздел;
4. при получаване на съдебен акт по чл. 175и, ал. 6.
(2) В заповедта на главния инспектор по чл. 58, ал. 1 се посочва и основанието за започване на проверката.

Чл. 175н. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверките по този раздел в двумесечен срок от регистрирането на сигнала, който може да бъде продължен еднократно за срок от един месец със заповед на главния инспектор.
(2) В хода на проверките се събират данни, относими към предмета на проверката, и се изслушва проверяваното лице.
(3) При извършването на проверките по този раздел Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има правата по чл. 175д, ал. 2 – 7.

Чл. 175о. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Всяка проверка завършва с изготвянето на мотивиран доклад, в който се посочват извършените действия по проверката, установените факти и обстоятелства. Докладът съдържа конкретно становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за конфликт на интереси, съответно за действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаването на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) Докладът се внася за обсъждане в Инспектората към Висшия съдебен съвет, който приема решение за прекратяване на проверката при липсата на достатъчно данни по ал. 1 или за отправяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание или за установяване на конфликт на интереси до съответната колегия на Висшия съдебен съвет, когато са налице достатъчно данни. При установяване на данни за нарушаване на независимостта на съдия, прокурор и следовател от лице, непритежаващо това качество, се уведомява и ръководителят на това лице.
(3) Проверяваното лице се уведомява за резултатите от проверката и за решението на Инспектората към Висшия съдебен съвет по доклада.

Чл. 175п. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Когато предложението за дисциплинарно наказание по чл. 175о се основава на данни за конфликт на интереси, с решението си Инспекторатът към Висшия съдебен съвет едновременно прави и предложение до съответната колегия на Висшия съдебен съвет за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси.
(2) По предложенията за установяване на конфликт на интереси и за налагане на дисциплинарно наказание се образува общо производство по глава шестнадесета, като се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва се лицето и му се дава възможност да направи възражение и по въпроса за конфликт на интереси. В този случай в решението се съдържат отделни произнасяния относно наличието или липсата на конфликт на интереси и за налагането на дисциплинарно наказание, които се обжалват по реда на чл. 323 и се обявяват по реда на чл. 324.
(3) В 7-дневен срок от влизане в сила на решение, с което е установен конфликт на интереси, съответната колегия при Висшия съдебен съвет уведомява компетентните органи за образуване на производство за проверка на имущественото състояние на лицето, когато това се предвижда със закон, или за реализиране на законоустановените имуществени последици от нарушението.

Чл. 175р. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Лице, което е подало сигнал, не може да търпи неблагоприятни последствия само на това основание.
(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:
1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;
2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;
3. опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица.
(3) Информацията по ал. 2 е служебна тайна.
(4) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.
(5) В особени случаи главният инспектор може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал.
(6) Главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подалия сигнала.

Чл. 175с. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.

Чл. 175т. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) По неприключили проверки по този раздел не се предоставя информация, освен в предвидените случаи.

Чл. 175у. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Проверяваното лице има право на адвокатска защита в хода на проверките и производствата по този раздел.

Чл. 175ф. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За неуредените в този разделвъпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс.

Раздел II.
Конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел II.
Конкурс за младши съдии и младши прокурори. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт (Загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Чл. 176. (1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:
1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) младши съдии, младши прокурори и младши следователи;
2. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) първоначално назначаване в районен, окръжен и административен съд и съответните прокуратури.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда веднъж годишно, като се обявява през месец януари и се провежда през месец април на съответната година.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.

Чл. 177. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Планирането на длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Планираните длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Овакантените длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да бъдат трансформирани в длъжности за съдии и прокурори.

Чл. 178. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Висшият съдебен съвет определя до 10 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Процентите по ал. 1 се определят поотделно според нуждите на всеки орган на съдебната власт за всяко от нивата в съда, прокуратурата и следствените органи.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Свободните длъжности по ал. 1 се обявяват едновременно с обявяването на свободните длъжности в органите на съдебната власт по чл. 188.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявена за противоконституционна с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за свободните длъжности в специализираните съдилища и прокуратури.

Чл. 179. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Длъжностите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи и свободните длъжности за първоначално назначаване се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез обнародване в „Държавен вестник“, публикуване в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в „Държавен вестник“ и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) Обявлението по ал. 1 съдържа:
1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят;
2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;
3. програмата, по която се провежда конкурсът;
4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

Чл. 181. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162.
(2) В конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В конкурсите по ал. 1 и 2 не могат да участват кандидати, които са одобрени по реда на чл. 186, ал. 7 с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За участие в конкурсите по ал. 1 и 2 в администрацията на Висшия съдебен съвет се подава заявление, към което се прилагат следните документи:
1. подробна автобиография, подписана от кандидата;
2. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалността „Право“;
3. нотариално заверено копие от удостоверение за придобита юридическа правоспособност;
4. (отм. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
5. медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване;
6. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) нотариално заверено копие от трудова/служебна и/или осигурителна книжка или друг документ, удостоверяващ съответен стаж по чл. 164 за длъжността;
7. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) най-малко две препоръки от преподаватели по правни науки, съдии, прокурори, следователи, адвокати или други юристи, при които е проведен стажът за придобиване на юридическа правоспособност и които познават нравствените и професионалните качества на кандидата;
8. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) попълнен въпросник по образец, изготвен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, във връзка с притежаваните от кандидата нравствени качества;
9. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) мотивационно писмо;
10. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните или нравствените му качества.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Решението на съответната колегия, с което кандидатът не се допуска до участие в конкурса, се мотивира и подлежи на обжалване по реда на чл. 182.

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия извършва проверка на документите, а обстоятелствата относно съдимостта на кандидатите се установяват служебно, и допуска за участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181.
(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 7 дни преди датата на провеждане на конкурса.
(3) В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Недопуснатите до участие в конкурса кандидати могат да оспорят пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет недопускането си в тридневен срок от обявяването на списъка по ал. 2 на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В 7-дневен срок от постъпване на жалбата съответната колегия на Висшия съдебен съвет се произнася с решение, с което отхвърля жалбата или допуска кандидата. Решението се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Решението по ал. 5 може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му.
(7) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Върховният административен съд разглежда жалбата в 7-дневен срок в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Решението на съда е окончателно.
(8) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Обжалването по ал. 4 и 6 спира изпълнението.

Чл. 183. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя петчленни конкурсни комисии за провеждането на конкурсите за обявените длъжности в районните, окръжните и административните съдилища и в прокуратурите.
(2) Членовете на конкурсната комисия включват един представител на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя, както и трима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:
1. при провеждане на конкурс за младши съдия и първоначално назначаване на съдия в районен съд – предложени по конкурсна материя от общите събрания на съдиите от окръжните съдилища за всеки апелативен район; съдиите от окръжните съдилища в един апелативен район провеждат едно общо събрание;
2. при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на съдия в окръжен съд – предложени по конкурсна материя от общите събрания на всички апелативни съдилища;
3. при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на съдия в административен съд – от пленума на съдиите във Върховния административен съд, определени измежду тях чрез жребий;
4. при провеждане на конкурс за младши прокурор и първоначално назначаване на прокурор в районна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички окръжни прокуратури за всеки апелативен район;
5. при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на прокурор в окръжна прокуратура – от събранията на прокурорите на всички апелативни прокуратури;
6. при провеждане на конкурс за младши следовател и първоначално назначаване на следовател – от събранието на следователите в Националната следствена служба.
(3) От предложенията, направени от органите по ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 и 6, съответната колегия на Висшия съдебен съвет избира членове на конкурсната комисия чрез жребий. Конкурсната комисия избира председател измежду членовете си със статут на действащ съдия, прокурор или следовател.
(4) Органите по ал. 2, т. 1 – 6 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет членове за участници в конкурсната комисия на всеки три години. Участниците могат да бъдат предлагани повече от веднъж.
(5) Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.
(6) Участието в конкурсната комисия се взема предвид при изготвяне на атестация и при определяне на натовареността на съответния съдия, прокурор или следовател.

Чл. 184. (1) Конкурсът включва писмен и устен изпит, като оценките са по шестобалната система.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Писменият изпит е анонимен и включва:
1. проверка на знанията в избрания от кандидата правен отрасъл чрез решаване на казус;
2. проверка на знанията по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека чрез тест.
(3) Резултатите от писмения изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет в тридневен срок от подписването на протокола от комисията по провеждането му.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) До устния изпит се допускат само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на казуса и теста по ал. 2.
(5) Устният изпит се провежда не по-рано от 7 дни от обявлението по ал. 3.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Устният изпит включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2, както и по въпроси на Кодекса за етично поведение на българските магистрати по предварително публикуван конспект.

Чл. 185. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в 7-дневен срок от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет. В класирането участват само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от добър „4,00“ на устния изпит.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.)

Чл. 186. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Класирането на участниците в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В 7-дневен срок от обявяването на класирането кандидатите представят във Висшия съдебен съвет декларациите по чл. 19а, ал. 1. Комисията по професионална етика към съответната колегия на Висшия съдебен съвет и предоставя информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати в рамките на обявените конкурсни длъжности и изготвя становище за всеки кандидат.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 конкурсната комисия предлага на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да одобри кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за одобряване на кандидатите, като проверява дали класираните кандидати отговарят на изискванията на чл. 162 и чл. 185, ал. 1. Проверката се извършва въз основа на всички документи за кандидата, представени от него, както и от Комисията по професионална етика към съответната колегия.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет не одобрява кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 185, ал. 1, като на негово място включва следващия класиран кандидат.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи заявяват изрично писмено пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет своето желание за назначаване на съответната длъжност в поредността съобразно бала по ал. 1, като всеки следващ кандидат избира от останалите незаявени длъжности. Кандидат, който не заяви желание, се замества от следващия класиран и одобрен кандидат.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) С решение съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по съответните длъжности съобразно заявеното им желание.
(8) В едномесечен срок от влизане в сила на решението по ал. 7 кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.
(9) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Решението по ал. 7 се изпраща на Националния институт на правосъдието за включване в обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1. При отказ на кандидат да започне обучение в Националния институт на правосъдието съответната колегия на Висшия съдебен съвет допълва списъка със следващия класиран кандидат, заявил съгласие да започне обучение. Отказът трябва да бъде представен писмено, не по-късно от 14 дни преди обявеното начало на обучението за съответната година.

Чл. 186а. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Комисиите по професионална етика към колегиите на Висшия съдебен съвет анализират документите по чл. 19ачл. 181, ал. 4, т. 1, 7, 8 и 9, извършват проверки по чл. 37, ал. 9 за първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати, изготвят мотивирано становище за всеки кандидат по чл. 162, т. 3 и го предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 комисиите по атестирането и конкурсите внасят в съответната колегия на Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт. В 7-дневен срок от внасяне на предложението по изречение първо кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При приемането на решението по ал. 4 съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката съответната колегия на Висшия съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията по професионална етика към съответната колегия.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за който е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 , 164чл. 184, ал. 4 и чл. 185, ал. 1

Чл. 187. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 167, ал. 3чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6 в 7-дневен срок от обявяването му. Жалбата спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Върховният административен съд разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването и в съда заедно с административната преписка, като призовава жалбоподателя, административния орган и заинтересованите лица. Решението на съда е окончателно.

Раздел II „а“.
Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Чл. 188. (1) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Административните ръководители уведомяват съответната колегия на Висшия съдебен съвет за длъжностите, които се очаква да се освободят през следващата година, в срок до 30 септември на предходната година. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя не по-малко от 80 на сто от броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване. Когато липсват кандидати за преместване, свободните места се заемат чрез конкурс за повишаване.
(2) (Отм., предишна ал. 1 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Организацията по провеждането на конкурсите се подпомага от администрацията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 189. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс. Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи. В случай че конкурсите за по-горестоящите органи не приключат в срок до три месеца с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, се обявяват конкурсите за по-ниските по степен органи.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в същия по вид орган на съдебната власт.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Извън случаите по чл. 194, ал. 2преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен длъжност на съдията – в друг съд, на прокурора – в друга прокуратура, а на следователя – в друг следствен отдел.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Преминаването на съдията на длъжност прокурор или следовател, на прокурора – на длъжност съдия или следовател, а на следователя – на длъжност съдия или прокурор, става чрез конкурс за повишаване или преместване, включващ и проверка на знанията за заемане на съответната длъжност чрез писмен изпит по конспект.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Конкурсът се провежда от петчленни конкурсни комисии, определени според конкурсната материя. Членовете на конкурсната комисия включват един представител на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет със статут на действащ съдия, прокурор или следовател и един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор, както и трима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:
1. за провеждане на конкурс за преместване на съдия в районен съд – по конкурсна материя от общите събрания на съдиите от окръжните съдилища за всеки апелативен район; съдиите от окръжните съдилища в един апелативен район провеждат едно общо събрание;
2. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в окръжен съд – по конкурсна материя от общите събрания на всички апелативни съдилища;
3. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в административен съд – от пленума на съдиите във Върховния административен съд чрез жребий измежду тях;
4. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в апелативен съд – по конкурсна материя от пленума на съдиите във Върховния касационен съд чрез жребий измежду тях;
5. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд – по конкурсна материя от пленумите на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд чрез жребий измежду тях;
6. за провеждане на конкурс за преместване на прокурор в районна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички окръжни прокуратури за всеки апелативен район;
7. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в окръжна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички апелативни прокуратури;
8. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в апелативна прокуратура – от събранието на прокурорите във Върховната касационна прокуратура чрез жребий измежду тях;
9. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура – от събранията на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура чрез жребий измежду тях;
10. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на следовател в окръжен следствен отдел и в Националната следствена служба – от събранието на следователите в Националната следствена служба.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Членовете на конкурсната комисия със статут на действащ съдия, прокурор или следовател се избират от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез жребий измежду предложените от органите по ал. 5, т. 1, 2, 6, 7 и 10. Конкурсната комисия избира председател измежду членовете си.
(7) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)
(8) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Органите по ал. 5, т. 1, 2, 6, 7 и 10 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет членове за участници в конкурсната комисия на всеки три години. Участниците могат да бъдат предлагани повече от веднъж.
(9) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. Те трябва да са с ранг, равен или по-висок от ранга за обявената за кандидатстване свободна длъжност. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.
(10) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Участието в конкурсната комисия се взема предвид при изготвяне на атестация и при определяне на натовареността на съответния съдия, прокурор или следовател.

Чл. 190. Обявлението по чл. 189, ал. 1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.

Чл. 191. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност. Ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на чл. 178.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Кандидатът подава документи в съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия извършва проверка на документите на всички кандидати.
(4) Списъкът на всички кандидати се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет, като за кандидатите, които не отговарят на условията, се посочва основанието.
(5) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват по реда на ал. 4 не по-малко от 14 дни преди датата на провеждане на конкурса. В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Актът на съответната колегия на Висшия съдебен съвет подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6.

Чл. 191а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.
(2) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.
(3) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите с мотивирано становище и изпраща резултатите от класирането с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Решението може да се обжалва по реда на чл. 187.

Чл. 192. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Комисията по професионална етика към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Резултатите от класирането се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 193. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия по професионална етика към съответната колегия се предоставят на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия внася в съответната колегия на Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При приемането на решението по ал. 3 съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. В този случай се назначава следващият класиран кандидат, който отговаря на изискванията.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5,00“.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 6, доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 5 и 6 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.

Чл. 194. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., предишен текст на чл. 194 – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на броя на заетите длъжности в тях съответната колегия на Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите.
(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При взаимно съгласие за размяна на равна по степен длъжност на съдии в друг съд, на прокурори – в друга прокуратура, и на следователи – в друг следствен отдел, и при съгласие на административните им ръководители, те се преместват без провеждането на конкурс с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 194а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, и се заемат след избор.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За участие в избора кандидатите подават подробна автобиография, концепция за работата си и други документи, които по тяхна преценка имат отношение към професионалните и нравствените им качества. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва проверка на документите и допуска до участие в избора кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Имената на кандидатите се оповестяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет с кратка автобиография и концепция за работата им.
(4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Решението, с което не се допуска кандидат до участие в избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6.
(6) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации, както и професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не по-късно от 7 дни преди събеседването по чл. 194б могат да представят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(7) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Кандидатите за административни ръководители на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Прокурорите и следователите при съответната прокуратура могат да изразят становище за кандидата за административен ръководител.

Чл. 194б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез събеседване. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за:
1. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента атестирания;
2. управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт;
3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към съответната колегия.
(2) Становището по ал. 1, т. 3 се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването.
(3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) По време на събеседването членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 194а, ал. 6.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1, като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 50 от 2012 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.

Чл. 194в. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявен за противоконституционен с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели ІІ и ІІа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 194г. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет.

Раздел III.
Несъвместимост

Чл. 195. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) заема длъжност в държавни органи, в общински органи или в институции на Европейския съюз;
3. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) упражнява търговска дейност под каквато и да е форма, включително лично, чрез подставено лице и/или с явен и/или със скрит пълномощник или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези професионални сдружения, в които членуват;
4. (доп. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 03.04.2009 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец и да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
5. (отм. – ДВ, бр. 65 от 2017 г.)
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;
7. е член на синдикална организация извън системата на съдебната власт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, може да получава и възнаграждение за:
1. извършване на научна и преподавателска дейност или упражняване на авторски права;
2. участие в европейски и международни програми и проекти;
3. участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание, Висшия съдебен съвет или от органи на изпълнителната власт.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) Съдиите, прокурорите и следователите не може да бъдат членове на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и за кметове.
(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, съдиите от Конституционния съд, министрите или заместник-министрите, председателят или заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“, членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата преди избора или равна по степен длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Чл. 195а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната.
(2) Колегиите на Висшия съдебен съвет водят централен публичен регистър на декларациите по ал. 1.

Чл. 195б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Когато констатира несъвместимост, Комисията по професионална етика изготвя мотивирано заключение, което се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Раздел IV.
Атестиране. Несменяемост

Чл. 196. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Атестиране се провежда:
1. предварително: на третата година от назначаването на длъжност, а за младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи – преди преназначаването им на длъжност „съдия“, „прокурор“ и „следовател“;
2. за придобиване на несменяемост – с навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател;
3. периодично – на всеки 5 години от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител до получаване на две последователни положителни комплексни оценки – „добра“ и „много добра“ от периодично атестиране, след придобиване на несменяемост;
4. извънредно – в случаите по чл. 197, ал. 5.

Чл. 197. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Предварителното атестиране има за цел да се преценят след назначаването на съответната длъжност качествата и професионалната компетентност на съдиите, прокурорите и следователите, както и спазването от тяхна страна на правилата на съответния етичен кодекс. То се извършва по критериите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209б.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Атестирането на младши съдии, младши прокурори и младши следователи има за цел да се преценят правната подготовка и професионалните им възможности преди назначаването на длъжност съдия или прокурор. При атестирането се взема предвид оценката на административния ръководител и становището на определения наставник.
(3) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Атестирането за придобиване на статут на несменяемост има за цел извършване на обективна оценка на професионалната квалификация и на спазването на правилата на съответния етичен кодекс след навършване на 5-годишен стаж на длъжност съдия, прокурор или следовател. При атестиране за несменяемост се вземат предвид и резултатите от предварителното атестиране на съдия, прокурор или следовател.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Периодичното атестиране представлява оценка на професионалната компетентност, деловите качества и спазването на правилата на съответния етичен кодекс от съдия, прокурор или следовател, от административен ръководител и от заместник на административен ръководител за период от 5 години. Атестирането се провежда въз основа на критериите и показателите, определени в този закон и в наредбата по чл. 209б.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Извънредното атестиране се извършва след приключване на периодичното атестиране, ако от последното периодично атестиране са изминали 5 години при следните случаи:
1. когато съдия, прокурор или следовател участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност;
2. когато съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител;
3. по мотивирано предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет или на съответния административен ръководител, когато са налице данни за трайно влошаване на качеството на работата или неспазване на етичните правила от съдия, прокурор или следовател;
4. в други случаи – по искане на съдията, прокурора или следователя, когато има интерес.
(6) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(7) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Не се провежда периодично атестиране на магистрати след навършване на 60-годишна възраст.

Чл. 198. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Критериите за атестиране на съдия, прокурор и следовател са:
1. правни познания и умения за прилагането им;
2. умение за анализ на правнорелевантните факти;
3. умение за оптимална организация на работата;
4. експедитивност и дисциплинираност;
5. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) спазване на правилата за етично поведение.
(2) При атестирането по ал. 1 се вземат предвид показатели, като:
1. спазване на сроковете;
2. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
3. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)
(4) В периода на атестиране се включва и времето, прослужено от съдията, прокурора и следователя като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието. Оценката за резултатите от работата като преподавател се дава от управителния съвет.

Чл. 199. (1) Специфичните критерии за атестиране на съдия са:
1. спазване на графика за провеждане на съдебни заседания;
2. умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол;
3. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) администриране на дела и жалби, подготовка за съдебно заседание;
4. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) брой необжалвани от подлежащите на обжалване съдебни актове; потвърдените обжалвани съдебни актове; отменените или обезсилени съдебни актове, изцяло или частично, и основанията за това; на преценка подлежат способността за тяхното мотивиране, обосноваване и анализ на доказателствата.
(2) Специфичните критерии за атестиране на прокурор са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор;
3. способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство;
4. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения, и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол.
(3) Специфичните критерии за атестиране на следовател са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на прокурора;
3. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) съответствието на актовете на прокурора с мнението на следователя след окончателното приключване на разследването и върнатите дела за допълнително разследване.

Чл. 200. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител обхваща оценката на способностите му за заемане на ръководна длъжност и оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател.
(2) При периодичното атестиране на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на съответния орган на съдебната власт.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 201. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Критериите за заемане на ръководна длъжност са:
1. способност за работа в екип и за разпределяне на задачи в него;
2. способност за вземане на правилни управленски решения;
3. поведение, което издига авторитета на съдебната власт;
4. умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица;
5. (нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) професионална компетентност.
(2) Оценката на способностите за заемане на ръководна длъжност се извършва въз основа на критериите за заемане на ръководна длъжност и показателите за заемане на ръководна длъжност, определени с наредбата по чл. 209а.
(3) Оценката на професионалната квалификация се извършва въз основа на критериите за оценка на съдия, прокурор или следовател.

Чл. 202. (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.)

Чл. 203. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва:
1. предварително атестиране на младшите съдии, младши прокурори и младши следователи;
2. атестиране при придобиване на статут на несменяемост на съдия, прокурор или следовател;
3. периодично атестиране на съдия, прокурор в апелативна прокуратура, следовател в окръжен следствен отдел, административните ръководители и техните заместници извън тези във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Националната следствена служба;
4. извънредно атестиране:
а) когато съдия, прокурор или следовател участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховна касационна прокуратура, прокурор във Върховна административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
б) когато съдия, прокурор или следовател участва в избор за административен ръководител на апелативен съд, апелативна прокуратура, председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд, главен прокурор и директор на Националната следствена служба;
в) по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет след извършена проверка и направени отрицателни констатации за работата на проверявания съдия, прокурор или следовател;
г) след навършване на 8-годишен стаж на следователите по чл. 163, т. 3; само получилите положителна комплексна оценка „много добра“ следователи получават пълния размер на възнаграждението за следовател в окръжен следствен отдел.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) На периодично атестиране не подлежат съдиите във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурорите във Върховна касационна прокуратура и във Върховна административна прокуратура, както и следователите в Националната следствена служба.
(3) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Атестирането започва по предложение на заинтересования съдия, прокурор или следовател или на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост се прави пред Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия започва периодичното атестиране не по-късно от шест месеца преди изтичането на петгодишния срок.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При атестирането за придобиване на несменяемост се прави оценка на професионалното развитие на съдията, прокурора или следователя, включително въз основа на индивидуалните планове за професионалното му развитие. На основата на тази оценка атестацията може да предвиди допълнителен план за професионално развитие.

Чл. 204. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Дейността по атестирането на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се подпомага от постоянни атестационни комисии към апелативните прокуратури.
(2) Постоянните атестационни комисии подпомагат атестирането на младшите прокурори, прокурорите в районна прокуратура и прокурорите в окръжна прокуратура в съответния апелативен район.
(3) Членовете на постоянните атестационни комисии се избират от събранието на прокурорите в съответната апелативна прокуратура и събранията на прокурорите в окръжните прокуратури в същия апелативен район измежду прокурорите в съответната апелативна прокуратура.
(4) Броят на членовете, правомощията и правилата за дейността на постоянните атестационни комисии се определят с наредбата по чл. 209б от пленума на Висшия съдебен съвет. Всяка комисия избира председател измежду членовете си.
(5) За член на постоянните атестационни комисии може да бъде избиран прокурор с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост, с положителна комплексна оценка „много добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение.
(6) Мандатът на членовете на постоянните атестационни комисии е две години. Те не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.
(7) За периода по ал. 6 участващият в постоянна атестационна комисия прокурор работи при намалена натовареност, като участието му в постоянната атестационна комисия се отчита и при атестирането му.
(8) Постоянните атестационни комисии предлагат на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет предложение за комплексна оценка при атестирането на прокурор.

Чл. 204а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При провеждане на атестирането постоянните атестационни комисии и Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия извършват проверка на деловодните книги, протоколите за извършените от съдиите, прокурорите и следователите процесуални действия и на техните актове за периода на атестирането.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За провеждане на атестирането постоянните атестационни комисии и Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия могат да изслушат атестирания, както и да събират друга допълнителна информация по критериите за атестиране.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) След провеждане на атестирането Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя комплексна оценка, която може да бъде положителна и отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са във възходящ ред:
1. задоволителна;
2. добра;
3. много добра.
(4) Комплексната оценка се мотивира, като се дават и препоръки към атестирания.
(5) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) По инициатива на съдия, прокурор или следовател или ако в рамките на атестационната процедура служебно се установят специфични нужди или необходимост от допълнително развитие на професионални умения на съдия, прокурор или следовател, комисиите по атестирането и конкурсите към колегиите на Висшия съдебен съвет развиват и прилагат с участието на съответния магистрат индивидуални планове за професионалното му развитие, чието изпълнение се подпомага от Националния институт на правосъдието.

Чл. 205. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия предоставя комплексната оценка по чл. 204а, ал. 3 на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Когато съответната колегия на Висшия съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя нова комплексна оценка.
(4) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Решението на съответната колегия, с което не се уважава възражението, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.

Чл. 206. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комплексната оценка от периодичното атестиране заедно с препоръките към атестирания се приема с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 207. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

Чл. 208. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.)

Чл. 209. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост се извършва от Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия, която изготвя комплексна оценка в едномесечен срок от откриване на процедурата с решение на Комисията по атестирането и конкурсите. Комплексната оценка се предоставя на атестирания, който може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Когато съответната колегия на Висшия съдебен съвет уважи направеното възражение, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя нова комплексна оценка.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Комплексната оценка за несменяемост се приема с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В случаите, когато комплексната оценка от атестирането е отрицателна, съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва придобиване статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност.

Чл. 209а. (Нов – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., обявен за противоконституционен с РКС № 10 от 2011 г. – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Висшият съдебен съвет приема наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С наредбата се определят и критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 209б. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия приема наредба за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане на степента на натовареност на съдии, прокурори и следователи и на административните ръководители и техните заместници, както и за реда за провеждане на атестирането.

Раздел V.
Права и задължения

Чл. 210. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни:
1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;
2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;
3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;
4. да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител.

Чл. 211. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 212. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Чл. 213. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.

Чл. 214. (Отм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.)

Чл. 215. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Чл. 216. (1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния размер на вредата и размера на задължителната застраховка.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Държавата защитава съдебните заседатели при изпълнение на техните функции.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи, поради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.

Чл. 217. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2017 г.) (1) Съдиите, прокурорите и следователите могат свободно да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси. Тези организации не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.
(2) Организациите по ал. 1 придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Учредители и членове могат да бъдат само съдии, прокурори и следователи.
(3) Към Висшия съдебен съвет се създава Съвет за партньорство. Съветът се състои от трима изборни членове на Висшия съдебен съвет, определени от пленума, от представители на всяка от организациите по ал. 1, чийто членски състав е не по-малък от 5 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и от представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации.
(4) Съветът осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите.
(5) Организацията и дейността на Съвета за партньорство се определят с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 218. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.
(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 219. На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

Чл. 220. Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.

Чл. 221. На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.

Чл. 222. При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.

Чл. 223. Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт.

Чл. 224. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 225. (1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., доп. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Обезщетението по ал. 1 не се изплаща в случаите по чл. 165, ал. 1, т. 3 и 5, както и когато комплексната оценка от последната атестация на съдията, прокурора или следователя е отрицателна. Обезщетение не се изплаща и в случаите по чл. 308, ал. 3, както и когато съдия, прокурор или следовател подаде оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство с предложение за наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(3) В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

Чл. 226. Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на освобождаването за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.

Чл. 227. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца. Той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Алинея 1 не се прилага, когато съдия, прокурор или следовател се командирова на незаета щатна длъжност.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) При невъзможност за формиране на състав за разглеждане на дело се командироват съдии за разглеждане на конкретното дело до приключването му на съответната инстанция при спазване на общите правила и принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Органът, в който е назначен магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) Командироването на съдия, прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит, оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост за командирования съдия, прокурор или следовател.
(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) В случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован.

Чл. 227а. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован от съответната колегия на Висшия съдебен съвет за изпълнение на длъжност по чл. 164, ал. 9 с негово писмено съгласие.
(2) Длъжността, срокът на командироването и възнаграждението се определят в споразумение между Висшия съдебен съвет и институцията по ал. 1.
(3) В случаите по ал. 1 командированият съдия, прокурор или следовател на всеки 6 месеца информира писмено Висшия съдебен съвет за осъществяваната от него дейност, а при приключването и представя заключителен доклад.
(4) Когато срокът на командироването по ал. 1 надвишава една календарна година, щатната длъжност, заемана от командирования съдия, прокурор или следовател, се освобождава. След изтичане на срока на командироването лицето се възстановява на заеманата щатна длъжност в същия орган на съдебната власт.

Чл. 228. (Отм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 229. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Раздел VI.
Временно отстраняване от длъжност

Чл. 230. (Изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
(2) Когато, извън случаите по ал. 1, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Колегията може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение.
(3) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
(4) При изтичане на срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс и при спиране на наказателното производство временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност. Отказът подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Искането за временно отстраняване от длъжност по ал. 1 и 2 се прави от главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор и се мотивира.
(6) В случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.

Чл. 231. (1) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишен текст на чл. 231, доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 3 и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 90 от 2017 г.) При осъждане с влязла в сила присъда, която е основание за освобождаване от длъжност на основание чл. 129, ал. 3, т. 3 от Конституцията, съдията, прокурорът или следователят възстановява в бюджета на съответния орган на съдебната власт полученото възнаграждение по чл. 230, ал. 3.

Чл. 232. (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборен член на Висшия съдебен съвет, съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до три месеца.

Раздел VII.
Рангове. Повишаване на място. Старшинство

Чл. 233. (1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:
1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура;
2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдиите в градския съд в град София, в специализирания наказателен съд и в Административния съд – град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Прокурорите в градската прокуратура в град София и прокурорите в специализираната прокуратура са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд са с ранг на съдии във Върховния касационен съд.
(5) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Прокурорите в апелативната специализирана прокуратура са с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура.
(6) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 90 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател. Съдиите в апелативния специализиран наказателен съд, в специализирания наказателен съд, прокурорите в апелативна специализирана прокуратура, в специализирана прокуратура и следователите в следствения отдел на специализираната прокуратура получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на Висшия съдебен съвет правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от 6 основни месечни възнаграждения годишно.

Чл. 234. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг.

Чл. 235. (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател.

Чл. 236. Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.

Чл. 237. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:
1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган;
2. при равни длъжности – от притежавания ранг по чл. 233, ал. 1 – 5;
3. при равни длъжности и ранг – от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;
4. при еднакво прослужено време на същата длъжност – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.
(2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност – от ранга по чл. 233, ал. 1 – 5, при равна длъжност и ранг – от военното звание, а при равно звание – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател.

Глава десета.
МЛАДШИ СЪДИИ, МЛАДШИ ПРОКУРОРИ И МЛАДШИ СЛЕДОВАТЕЛИ. СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 62 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 09.08.2016 Г.)

Глава десета.
МЛАДШИ СЪДИИ И МЛАДШИ ПРОКУРОРИ. СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 33 ОТ 2009 Г.)

Раздел I.
Младши съдии, младши прокурори и младши следователи (Загл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.)

Раздел I.
Младши съдии и младши прокурори (Загл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г.)

Чл. 238. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162, издържало е конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 1, както и съответните изпити след завършен курс на задължително първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.

Чл. 239. (1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.
(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Младши следовател се назначава в окръжен следствен отдел.

Чл. 240. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначават за срок две години.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Срокът по ал. 1 може да се продължи с още 6 месеца с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Младши съдия със стаж над една година може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.

Чл. 241. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва съответно по чл. 155 или 156.

Чл. 242. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., предишен текст на чл. 242 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Административният ръководител на съответния съд или прокуратура определя със заповед съдия, прокурор или следовател – наставник на младшия съдия, младшия прокурор и съответно на младшия следовател, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.
(2) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема правила за дейността на съдиите, прокурорите и следователите – наставници.

Чл. 243. (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура, съответно следовател в окръжен следствен отдел, без провеждане на конкурс.
(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Раздел II.
Съдебни помощници и прокурорски помощници

Чл. 244. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) В съдилищата и в прокуратурите по преценка на съответната колегия на Висшия съдебен съвет въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт може да има съдебни помощници и прокурорски помощници.

Чл. 245. (1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител.
(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

Чл. 246. (1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.
(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.

Чл. 246а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) Съдебните помощници подпомагат съдиите, административните ръководители и заместниците им в тяхната работа, като:
1. изготвят проекти на съдебни актове;
2. проучват, анализират и обобщават съдебната практика и становищата в правната доктрина и правят сравнително-правни проучвания по определен въпрос, възложен от съдия, административния ръководител или от негов заместник;
3. изготвят становища по писма и сигнали по правни въпроси, постъпили в съда;
4. подпомагат административните ръководители и председателите на отделения при образуване на делата;
5. изпълняват други възложени от административните ръководители и техните заместници дейности.
(2) Прокурорските помощници подпомагат прокурорите и административните ръководители в тяхната работа. На прокурорските помощници може да се възлага изготвянето на проекти на прокурорски актове.
(3) Административните ръководители на съда и прокуратурата утвърждават и публикуват на интернет страницата на съответния орган на съдебната власт в интернет правила за организацията на работата на съдебните помощници и прокурорските помощници.

Чл. 246б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) Съдебните помощници и прокурорските помощници са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица, административните органи и държавата.
(2) Във връзка със служебната си дейност съдебните помощници и прокурорските помощници нямат право да дават правни съвети и мнения на страните, на процесуалните им пълномощници или на трети лица.
(3) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници и прокурорските помощници трябва да имат поведение, съобразено с професионалната етика, и да не накърняват престижа на съдебната власт.
(4) Съдебните помощници и прокурорските помощници задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 247. Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.

Чл. 248. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда.

Глава единадесета.
НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява:
1. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор, и младши следовател;
2. (нова – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) задължително въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебната власт и при избор на съдебните заседатели за първи мандат;
3. (доп. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., предишна т. 2, доп. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието;
4. (нова – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) електронно обучение и организира приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Националният институт на правосъдието осъществява поддържането и повишаването на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 250. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.

Чл. 251. (1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона дейности.

Чл. 252. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет, а останалите представители се избират с решение на пленума по предложение на съответната колегия, по един от съдийската и прокурорската колегия. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет.
(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

Чл. 252а. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
3. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) когато бъде освободен като член на Висшия съдебен съвет – за представителите на Висшия съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието за представителя на Министерството на правосъдието;
4. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите по ал. 1 представляваният орган в едномесечен срок избира нов член на управителния съвет.

Чл. 253. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:
1. (изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) избира и освобождава директора и заместник-директорите;
2. приема учебните програми;
3. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред пленума на Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;
5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;
6. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) прави предложение пред пленума на Висшия съдебен съвет за определяне числеността на служителите;
7. приема тригодишен план за дейността си;
8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.

Чл. 254. (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1 – 4 и по предложението по чл. 263, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.

Чл. 255. (1) (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Националният институт на правосъдието се управлява и представлява от директор.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира за срок 5 години. Той може да бъде избран за още един мандат, след оценка на дейността му от управителния съвет. Директорът се подпомага от заместник-директори.
(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За директор и заместник-директор на Националния институт на правосъдието може да бъде избрано лице, което:
1. има висше юридическо образование и юридическа правоспособност;
2. притежава високи професионални и нравствени качества и практически опит в съдебната система;
3. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 за директор и на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 за заместник-директор;
4. (доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност като това обстоятелство се установява служебно.
(4) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Директорът се освобождава от управителния съвет:
1. при подаване на оставка;
2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание лишаване от свобода или лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност;
4. за тежко или системно нарушение на този закон и на правилника по чл. 263.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Заместник-директорите се избират и освобождават от управителния съвет по предложение на директора за срока на неговия мандат.

Чл. 256. (1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.
(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.

Чл. 257. (1) (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Учебните програми на Националния институт на правосъдието се приемат от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет.
(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 258. (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Срокът на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е 9 месеца и започва през месец септември на съответната година. През време на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават 70 на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието. Средствата се осигуряват от бюджета на съдебната власт чрез увеличаване на бюджета на Националния институт на правосъдието съобразно конкретния брой кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за съответния випуск.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В края на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост, като оценките са по шестобалната система.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, в състав председател и четирима членове, която включва съдии и прокурори. В комисията не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(4) Резултатите от писмения и устния изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Националния институт на правосъдието и на страницата му в интернет.
(5) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) За резултатите от изпитите се изготвя обща оценка, която представлява средно аритметично от сбора от оценката от писмения и устния изпит, и се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
(6) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В края на обучението постоянните преподаватели изготвят доклади за нравствените и професионалните качества по чл. 162, т. 3, проявени от кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението. Докладите се предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет заедно с оценката по ал. 5.

Чл. 258а. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Успешно завършил обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е кандидатът за младши съдия, младши прокурор и младши следовател, който е получил обща оценка по чл. 258, ал. 5, не по-ниска от много добър „4,50“.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) За кандидатите за младши съдия, младши прокурор и младши следовател, които не са завършили успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се насрочва повторно писмен и устен изпит не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от обявяването на оценката по чл. 258, ал. 5. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър „4,50“, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия, младши прокурор и младши следовател.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, на длъжността, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получените суми по чл. 258, ал. 1.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 са за сметка на бюджета на съдебната власт.
(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

Чл. 258б. (Нов – ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Статусът на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 259. (1) (Предишен текст на чл. 259 – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.
(2) (Нова – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) В случаите по ал. 1 на съдиите, прокурорите и следователите се определя наставник по реда на чл. 242 за първата година от встъпването в длъжност.

Чл. 260. Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.

Чл. 261. (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване за административен ръководител;
3. специализация.

Чл. 262. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2018 г.) (1) Преподавателите към Националния институт на правосъдието са постоянни и временни. Обучението на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се осъществява от постоянни преподаватели, но в него могат да участват и временни преподаватели.
(2) Постоянни и временни преподаватели към Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори и следователи. Временни преподаватели може да бъдат научни сътрудници по правни науки и експерти в други области.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, избрани за постоянни преподаватели от управителния съвет, се командироват за срок до една година от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност 5 години.
(4) Съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители осъществяват преподавателска дейност като временни преподаватели в Националния институт на правосъдието и разработват учебни материали, самообучителни ресурси и публикации, необходими за обучителната дейност на Националния институт на правосъдието, въз основа на заповед, издадена от директора на Националния институт на правосъдието.
(5) Редът за определяне на лицата по ал. 2, 3 и 4 и възнагражденията им се уреждат с вътрешните правила по чл. 253, т. 4.
(6) При осъществяване на преподавателска дейност в Националния институт на правосъдието временните преподаватели ползват платен служебен отпуск.

Чл. 263. (Доп. – ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2016 г.) Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието и на неговата администрация, който се обнародва в „Държавен вестник“.

Глава дванадесета.
ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Чл. 264. (1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.
(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. На държавния съдебен изпълнител може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Броят н