24/10/2020

Заповедните дела забуксуваха след промените в ГПК

Промените в Гражданския процесуален кодекс, приети с идеята да дадат повече защита на длъжниците,  на този етап трупат най-вече проблеми. И поне в сегашния момент са причина за намаляването  на броя на заповедните  производства в съдилищата. Кредиторите явно се ослушват и чакат да видят накъде ще поеме съдебната практика. А адвокатите  признават, че все по-рядко съветват клиентите си да ползват този тип  производства – въпреки , че те бяха замислени като по.бърз и по-евтин начин за събиране на задължения.

Ще  припомним, че в навечерието на коледните празници –  на 20 декември 2019 година, в Държавен вестник бяха публикувани поредните изменения в ГПК. Те бяха свързани най-вече със заповедното производство и целяха да се даде по-добра защита на длъжниците. Съдът бе задължен да се произнася служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите, преди да реши дали да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника, или да отхвърли молбата за нея. Сроковете, в които длъжниците могат да  възразят  бяха удължени, Дадоха се повече възможности за спиране на принудителното изпълнение и други действия. Изменен беше и Законът за защита на потребителите, в частта за неравноправните клаузи с потребителите.

Тези изменения в ГПК влязоха в сила в първите работни дни след коледните празници и съдиите вече работят по тях.

Сроковете все повече се превръщат в мираж

Първото, което се видя почти веднага след празниците беше, че вече не само в София, а и в цялата страна тридневният срок за произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение, записан  в закона, все повече се превръща в мираж. И това е логично – няма как съдиите да успеят да осмислят цялата (вече задължително съпътстваща заявлението) документация в рамките на три дни, при това за огромното количество заповедни производства, с което ги заливат клиентите – този вид дела са между 50 и 60% от всички граждански спорове в държавата. Само че от това желаната бързина за протичане на тези производства се превръща в неизпълнимо пожелание.

Магистратите вадят и други два проблема, свързани с неравноправните клаузи в потребителските договори, за които от тях се иска вече да  ги следят служебно: първият е  практическата невъзможност без вещо лице да се прецени дали е налице такава неравноправност при начисляване на лихвите по кредитите на банковите, а особено на небанковите институции. Защото в документите, представяни в съда, най-често липсват разбивки и подробни разяснения  върху каква база се начислява лихвата, не може да се види дали не се наслагва „лихва върху лихва“, не може да се направи преценка какво се включва в Годишния процент на разходите (ГПР) и какво – не. В исковите производства, за да се произнесе съдът по тези въпроси, се назначава експертиза. В заповедното производство обаче такава възможност не се предвижда. И съдията трябва сам –  доколкото му е възможно, да реши дали са  засягнати  правата на потребителя. А това не е по силите (а и по познанията) на всекиго – в крайна сметка от съдиите се изисква да познават правото, а не да са специалисти по счетоводство.

„Много въпроси възникнаха след промените, мъчим се да ги изчистваме „в крачка“. Хубавото е, че засега банките, фирмите за бързи кредити и колекторските фирми не бързат – не сме затрупани с обичайните камари дела. Очевидно е, че изчакват да видят накъде ще се ориентира практиката“, казва съдия от провинциален съд (умишлено потърсихме мнение на хора именно от такъв съд, с нормално натоварване и без обичайните за софийските съдилища проблеми с неспазването на законовите срокове за произнасяне).

Спи ли КЕВР, когато одобрява неравноправни клаузи?

Вторият голям проблем са неравноправните клаузи в договорите и в общите условия на енергийните дружества-монополисти (топлофикационните и  ВиК дружествата и енергодружествата), които уж  се утвърждават под „зоркия надзор“ на КЕВР. Защото такива клаузи там има много.

„Къде е отговорността на този орган, който може на доста по-ранен етап да преценява дали се нарушават правата на потребителите, вместо всичко това да се стоварва в съда“, питат магистратите. И, разбира се, не очакват някой да им даде смислен отговор.

Дали съдиите ще започнат да се презастраховат, като масово  постановяват откази за издаване на заповеди за изпълнение и дали все повече спорове ще бъдат препращани за решаване в общия исков процес, тепърва ще се види. Но на този етап това се очертава като съвсем реална възможност. И тя надали ще е добра за длъжниците, които без основание просто протакат плащането на задълженията си – предвид двойно по-големите разноски, които ще им бъдат начислени впоследствие.

Призовкарите: Домоуправители отказват да дават информация

Призовкарите всъщност първи се оплакваха от затруднения при изпълнение на зъдълженията по променения норматив. След промените в закона, те вече трябва да удостоверят кой точно им е казал дали длъжникът живее или не живее на съответния адрес. Само че домоуправителите (там, където въобще ги има) и съседите масово отказвали да си казват имената и да поемат отговорност от страх, че после може да ги дърпат да свидетелстват в съда и ще им „губят времето“.  Опасенията са, че невъзможността да се удостовери адресът на длъжника обаче може да доведе до „затлачване“ на съдилищата с огромен брой чакащи дела.

Съдебни изпълнители пък посочват друг проблем: в поканите за доброволно изпълнение, които те изпращат на длъжниците, срокът за плащане е две седмици. Законът обаче дава възможност на длъжниците да възразят срещу вземането на кредитора си в рамките на един месец. Затова сега при доброволно плащане парите стоят по сметка на съдебните изпълнители и чакат да мине месец, преди да бъдат преведени на взискателите, инак кашата може да стане още по-голяма. А от това пък недоволстват кредиторите, които бързат да си получат дължимото…

Откакто  влезе   в сила  промяната  в ГПК мина едва месец, а вече открито се говори за необходимост от „поправки на поправките“ – включително и за още мерки в полза на длъжниците. Но пък тези изменения направиха поне едно нещо абсолютно невъзвратимо:  въпросът дали заповедните производства могат да бъдат „извадени“ от съда и пратени за решаване на друг орган, вече изобщо не може да бъде поставян.

 

Мними „служебни защитници“ плъзнали по домовете на длъжниците

При кредиторите също се наблюдават интересни нови „тенденции“, възникнали от  измененията в ГПК.

Много от фирмите за бързи кредити например вече са изтрили от сайтовете си общите условия и са вкарали почти всички клаузи, включително и неравноправните,в договорите си за заем (най-масово използвана е тази за начисляване на допълнително задължение за „такса поръчител“). Вероятно идеята е да се обяви пред заповедния съд, че тези клаузи са индивидуално договорени и заради това не могат да бъдат сочени като „неравноправни“, предупреждават юристи. Дали номерът ще мине – тепърва ще се разбере…

Вече има оплаквания от колекторски фирми: по домовете на длъжниците били плъзнали мними „служебни защитници“, уж назначени от съда, за да убеждават хората да си платят преди да се е стигнало до процес и да си спестят „излишни раходи“. При проверка обаче се оказвало, че „защитниците“ са просто служители на колектора.

 

 

Източник: paragraph22.bg

Вашият коментар