24/10/2020

Заповедното производство в България. Как се унищожават съдби и бизнеси с помощта на съда и ЧСИ

 

 

    От становището на Министерството на Правосъдието относно подадени и разгледани от Комисията по Петициите към ЕП петиции може да се установи позорната истина, че заповедното производство е замислено по един начин, а се изпълнява по съвсем различен. Извадка от становището: 


    „Заповедното производство е уредено като факултативно – кредиторът не е длъжен да се възползва от тази възможност, а може да предяви осъдителен иск за съответната сума или вещ по общ исков ред.
       Същност на заповедното производство:
   Заповедното производство е опростена и ускорена съдебна процедура за установяване и събиране на парични вземания, по които принципно не съществува правен спор.
     Идеята на законодателя е свързана с необходимостта да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждане на исков процес.
        Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно.
На практика заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание.“

      Или най-просто казано, за да се използва заповедното производство – НЕ СЕ ДОПУСКА ДА ИМА СПОР кой е КРЕДИТОРА, кой е ДЛЪЖНИКА, какво ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ не се изпълнява от длъжника (трябва да има изрично негово съгласие). Също така е предвидено да бъде разгледано в Разпоредително заседание (открито заседание с възможност за защита – чл. 411, ал. 2 от ГПК). В утвърдените образци на издаваните заповеди за изпълнение на парични задължения се разкрива, че са провеждани при закрити врати, а такава е и самата порочна практика на Районните съдилища. Това е своеволие и престъпление на Министерството на Правосъдието, довело до лишаване от основни права, и то в подзаконов нормативен акт – Наредба №6 за образците документи по чл. 425 от ГПК.
   В противовес с основните принципи, посочени по-горе, протичат почти всички заповедни производства в страната от 2008 г. насам, поради пълна липса на съгласие основно на набедените за длъжници. Всички институции в страната, включително Министерството на Правосъдието са запознати с порочната практика на съдилищата, видно дори от представеното становище, както и от другите доказателства, които са публикувани, главно в сайта на Сдружение на потърпевшите от ЧСИ и Съдебната Система „Солидарност“. И въпреки всички предоставени от нас доказателства, институциите в България бездействат и заблуждават гражданите и Европейските институции, давайки уклончиви отговори, включително позорни такива, дори от Председателя на ВКС Лозан Панов.
    Пред Комисията LIBE (Комисия на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и Вътрешни работи) е подаден от Сдружението ни Апел за незабавна помощ и съдействие.
    Едновременно с това имаме потвърдена информация, отново от европейски депутати, че доклада на Комисията по Петициите към ЕП ще бъде готов и представен средата на месец ноември 2020 г., и ще бъде унищожителен по отношение на прилагането на Заповедното производство и последващите изпълнителни дела при ЧСИ и ДСИ (в момента близо 3 милиона).
Обръщаме се към потърпевшите, медиите и гражданите с гражданска съвест да се заемат с огласяването на проблема и да окажат съдействие, като изпратят до ВСИЧКИ членове на Комисиите LIBE и PETI (чиито контакти сме посочили тук) доказателства и документи, потвърждаващи престъпните действия на българската правосъдна система и овластените частни съдебни изпълнители. Може да изпращате и кратки видеоклипове (до пет минути), в които описвате проблемите си (препоръчително на английски език или със субтитри).
   Нашата цел е пререшаване на делата по заповедните производства и последващите изпълнителни такива, проведени в нарушение на правото на Европейския съюз, на елементарните човешки права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, Конвенцията за защита на правата на човека и Конституцията на РБ. Настояваме и търсим правата си за възстановяване на щетите, причинени на гражданите, пострадали от порочната практика.

Вашият коментар