20/10/2020

Индивидуална жалба до ЕВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН

 

ДО
Емили О’Райли –
ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН

ЖАЛБА
от

Ивайло Павлов Илиев – като физическо лице,

като управител на дружества от Република България

и като председател на гражданско сдружение „Покана за доброволно изпълнение“

и член на Управителния съвет на „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“;
с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Пиротска“ №5, ет. 3, оф. 7;
тел. за връзка: 0888811264
mail: gdpokanadi@gmail.com; office@solidarnost.com ; sdsolidarnost@gmail.com

 

СРЕЩУ: ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЕМИЛИ О‘РАЙЛИ,
С настоящата жалба се свързваме с Вас, за да Ви запознаем със системния и масов проблем, засягащ ежедневно живота на стотици хиляди българи, граждани на Европейския съюз, за който е налице пълно бездействие от страна на българските институции, поради което сезирали сме със жалби и сигнали и Европейската комисия, но до настоящия момент нямаме информация какви мерки са били и ще бъдат предприети. Единствено сме наясно, че срещу България тече безрезултатна проверка EU/PILOT/ 8135/15 г., която почти три години не е приключила, което е причина да смятаме, че тази процедура е чисто симулативна.
Накратко за проблема, за разрешението на който очакваме съдействие от европейските институции:
1. Съдът не е издал валидни самостоятелни разпореждания с мотиви.
Съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, в заповедното производство съдът е задължен да извърши проверка, за да прецени дали следва да издаде изпълнителен лист. Съдът проверява дали актът е редовен от външна страна, т.е. дали съдържа всички нормативно предвидени реквизити, а също така и дали вземането, обективирано в изпълнителното основание, подлежи на изпълнение. Преценката си дали са налице тези изисквания, или не, съдът е задължен да изложи в отделен писмен съдебен акт – Разпореждане. Издаването на същото е правно основание за издаването на заповедта за изпълнение и същото е неразривно свързано с нея, като по правната си същност и то е изпълнително основание. Неиздаването на отделния писмен съдебен акт – Разпореждане, изцяло опорочава цялото заповедно производство и конкретно издадената заповед за изпълнение, както и последващото образувано изпълнително производство.
Разпореждането като отделен писмен акт на съда следва да е надлежно мотивирано, като в него съдът изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за незабавно изпълнение. Това разпореждане следва да бъде надлежно мотивирано и тъй като същото е основния акт на съда въз основа на който се определя изхода на производството: дали ще се издаде или ще се откаже исканата заповед, то неговото съдържание следва да е като на съдебно определение и решение. То следва да съдържа всички задължителни реквизити, каквито следва да съдържат съдебните определения и решения!
Следователно при неиздаването на тези съдебни разпореждания е налице нищожност на всички последващи актове на съда и ЧСИ като издадени без валидно правно и процесуално основание;
2. Съдът не е издава съответните съобщения за връчване на заповедта и преписа от неиздаденото разпореждане съгласно чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл. 2, т. 20. Това по съществото си е документна измама, извършвана умишлено от длъжностно лице с користна цел-въвеждане на длъжника в заблуда за да се обърка, да не разбере и да не реализира законното си право на защита, което да даде възможност да се продължи изпълнителното производство и да се разпродаде имуществото и имотите му на безценица!;
3. Съдът не е извършва връчване на заповедта за изпълнение и преписа на разпореждането, съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК и чл. 418, ал. 5 от ГПК чрез служител на съда и не приключва делата, а ги премества в т, нар. „тъмна стая“, за наличието и предназначението на която е налице официално изявление на Софийския районен съд;
4. Съдът допуска, без да има подадена молба от заявителя по заповедното производство за връчване на книжата от ЧСИ, препис от заповедта и оригиналът на изпълнителния лист да напуснат кориците на делото и то преди да бъдат връчени от никого книжата по делата. По този начин не е влязла в сила нито една заповед за изпълнение и разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на вече издадената заповед за изпълнение;
5. Всички съдии издават заповед за изпълнение и изпълнителен лист по нередовни заявления, тъй като не са окомплектовани книжата и вземанията не са безспорни, с което се нарушава законът – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК;
6. Частните съдебни изпълнители не връчват книжата по заповедните производства и самата заповед за изпълнение.
7. ЧСИ не са оправомощени от съда да връчват съобщенията вместо служител на съда съгласно чл. 42, ал. 2 от ГПК, а издават покани за доброволно изпълнение (поканата е съобщение по чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл. 3, т. 1, Приложение №21), като по този начин превишават правата си;
8. ЧСИ или преправят поканата за доброволно изпълнение в частта, че се прилага заповедта за изпълнение, или удостоверяват невярното събитие, тъй като самите заповеди все още се намират в кориците на заповедните дела, което е лесно проверимо от прокуратурата и същото би могло да се квалифицира като документно престъпление, извършено от ЧСИ.
9. ЧСИ не издават разпореждане (постановление) за образуване на изпълнително дело и не го връчват, за да може да бъде обжалвано;
10. ЧСИ преминават към принудително изпълнение по невалиден изпълнителен процес.
При действащия законов регламент на заповедно производство и този на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дало въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, се създава гарантирана от закона възможност съдебният изпълнител да наложи запор върху парични средства на длъжника и възбрани върху неговите имоти, на само преди да е доказана безспорност на заявената в заповедното производство претенция, но преди още длъжникът да е получил заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ и да е разбрал въобще за заведените срещу него производства. на длъжника, без да е имал възможност да се защити.
Чрез действащия Граждански процесуален кодекс заповедно производство и изпълнителен процес водят до пълна неравнопоставеност на заявителя – взискател и длъжника, което е недопустима форма на узаконена дискриминация, както и до злоупотреби с ползването на съда и съдебните изпълните за незаконни и користни цели.
Всичко, което е изброено горе, е констатирано от прокурор Ивайло Занев от Специализирано Звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура,които сме приложили във всичките си жалби, изпратени до всевъзможните институции. Прокурорът чрез своите писма се опитва да сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители с искане за извършване на проверка на всички приключени заповедни производства в страната, което е доказателство за масовостта и системността на проблема – във връзка нарушението както на българското законодателство, така и на правото на Европейския съюз (тъй като конкретно в моите случаи, като пример, над 8 години съм възпрепятстван да упражнявам правото си на защита и справедлив съдебен процес). Последните обаче цели две години бездействат, а дори отказват да се произнесат със становище по темата. По същия начин не получаваме ответна реакция и от Европейската комисия, до която сме се позовавали множество пъти.
Провеждали сме поредица срещи, за да представим проблема и да получим съдействие с: Върховен касационен съд, Висшия съдебен съвет, Комисията по правни въпроси към Народното събрание, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, Камарата на частните съдебни изпълнители, Омбудсмана на Република България, по време на които се сблъскахме с пълна некомпетентност и непознаване на закона от страна на нашите институции. Всичките разговори бяха безрезултатни, като всяка институция ни препращаше към друга поради липса на компетентност, което води до пълен порочен кръг, който се опитваме да прекъснем. По същия начин се обръщаме към европейски институции, като например Европейската комисия, но за съжаление не сме получили все още необходимата подкрепа за констатиране и премахване на нарушенията.
Например, по време на проведената ни среща в Камарата на частните съдебни изпълнители, за която сме приложили стенографски протокол, от който е видно, че не успяхме да получим адекватни отговори, на съвсем конкретно и ясно зададени въпроси. Председателят на Камарата не беше наясно кой връчва разпорежданията (съдебното решение, което е издадено в отсъствие на длъжника), как се удостоверява връчването, дали частният съдебен изпълнител е длъжен да прави това изобщо. От това всеки обикновен гражданин може да стигне до извода, че от 10 години насам частните съдебни изпълнители са позволявали всякакви своеволия, не са връчвали съдебните книжа на длъжниците, с което им се нанася пряка вреда, тъй като същите не могат да се защитят поради липса на информираност. При опит да се защитят, съдът им отказва, тъй като приема, че преклузивните срокове за предявяване на претенции са изтекли, а те реално не са започнали дори да текат, тъй като няма връчване, което явно стеснява правото на длъжниците на справедлив съдебен процес, уреден в чл. 47 от ХОПЕС. В производството по издаване на заповед за изпълнение е нарушен основен принцип на ПЕС, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 47 от тази Харта, параграфи 1 и 2, „Всеки , чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван”. Уредените в чл. 47 от Хартата права, съответстват на правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от ЕКПЧ създава процесуални гаранции за разглеждане на правните спорове при спазване на върховенството на закона и осигуряване на достъп до правосъдие. Правото на достъп до съд включва възможността всяко физическо или юридическо лице да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства. В този ред на мисли, издавайки заповед за незабавно изпълнение по този ред, съдът лишава длъжника от възможността да ползва ефективни средства за защита предвид ограничените възможности и липсата на достатъчно информация относно действията и мотивите на съда /поради липсата на редовно издадени и връчени актове/, както и с оглед на обстоятелството, че обжалването на издадената заповед се извършва само на формални основания, без провеждане на исково, състезателно производство. Обръщаме Ви внимание, че заповедта по чл. 417 от ГПК противоречи на решението от 15.05.1986 г. по делото „Jonston” 222/84, задължаващо държавите-членки да имат ефективен съдебен контрол и ефективна правна защита спрямо всеки акт, предявен пред националния съд до последна инстанция, т.е. актовете са обжалваеми. Именно това бе причината да търсим съдействие от Европейската комисия, тъй като проблемът не е само национален, а наднационален и основни положения от ПЕС биват засягани и нарушени от българските институции ежедневно.
Поради практиката да липсва връчване на книжа, в СРС съществува обособена отделна т.нар. „тъмна стая“, в която се съхраняват делата, които не са приключили поради именно това бездействие от страна на частните съдебни изпълнители – невръчването. За наличието на „тъмна стая“ получихме отговор от СРС, в който се гласи, че тя съществува от 2009 г. насам, което е поредно доказателство за масовостта на проблема и огромният размер на делата, по които не е налице надлежно връчване на книжа.
От съдия в Софийски районен съд сме получавали разпореждане, в което по явен начин се казва, че и да има проблем, от приемането на новия ГПК до момента по такъв начин са решени и приключили милиони дела, т.е. при констатиране на проблема, те трябва да бъдат пререшени, което същата смята за ненужно и най-вече за невъзможно поради утвърдилата се практика.
Съдът е намерил начин да легализира всичките си незаконосъобразни действия и действа заедно с частните съдебни изпълнители, както и с други висшестоящи институции като организирана престъпна група на държавно ниво.
Всичко горепосочено нанася пряка вреда на бюджета, защото не се събират държавните такси в пълен размер, налице е нерегламентирана държавна помощ, а всичките дупки в бюджета се запълват по друг начин – отново чрез нанасяне вреди на обикновените граждани на Република България и Европейския съюз.
От друга страна, съдът не проверява за неравноправни клаузи в договорите, както и не констатира правилно дали вземанията са безспорни, което по изключително груб начин погазва правото на ЕС – Директива 93/13, Регламент 805/2004. В тази връзка практиката показва, че по голям брой дела банките са променяли незаконосъобразно дължимите се лихви, неоснователно са обявявали кредитите за предсрочно изискуеми, а по делата с комуналните доставчици, че има надписване на дължими суми, погрешни калкулации и злоупотреби. Нарушава се системно основния принцип, че по такива дела съдът издава заповеди за изпълнение и изпълнителен лист, само при законосъобразно изготвени и редовни платежни документи, както и при доказана безспорност на вземанията. На практика по този вид съдебни дела българските съдилища работят по опорочен шаблон, като е създадена трайно установена незаконосъобразна практика. Системно не се издава като отделен писмен акт съдебно Разпореждане, което е задължително и в което съдът следва да изложи мотивите си по фактологията и по правото и да обясни защо приема представените му документи за редовни и защо издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издаването на разпореждане е изрично предвидено в чл. 413, ал. 2; чл. 418, ал. 4; чл. 419, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на ГПК.
Големия брой на пострадалите, на значителна част от които бяха продадени домовете и то на нищожно ниски цени /поради несъвършенства в регламента за продажби на търг/, при което останалите без жилища хора продължиха да дължат пари и бяха превърнати от нормални граждани не само в клошари, но и във „вечни длъжници”. Това масово явление доведе до инициатива на обмудсмана, която завърши с промени в ГПК публикувани в Държавен вестник бр. 86 от 2017 г., но тези промени бяха частични и недостатъчни, поради което българския закон остане недокрай съобразен с правото на ЕС. Остана и порочната съдебна практика по неприлагане примата на правото на ЕС и решенията на СЕС. При обжалване на незаконните актове на районните съдилища пред окръжните съдилища, въззивните съдии открито прикриват закононарушенията на своите колеги. Стигна се дотам, че за да прикрият явното масово нарушение да не се издава съдебно разпореждане като отделен съдебен акт, въззивните съдии измислиха нова правна теория за възможното съединение на съдържанието на неиздадения съдебен акт – разпореждане в последващия друг отделен съдебен акт-заповед за изпълнение! Това е причина години наред обществото ни да бъде ограничено в правата си. Броят на засегнатите расте ежедневно. Това е причината да търсим съдействие от Вас и да Ви молим спрямо предоставените Ви правомощия да предприемете мерки във връзка изложения по-горе проблем. На 19 юни тази година, в качеството ми на сезирал „Комисията по петиците“ към Европейския парламент с петиция, регистрирана под № 0063/17г., заедно с други петиционери бяхме изслушани от „Комисия по петициите“ относно петиции, изготвени с изложения досежно несъвместимостта на чл.417 ГПК и правния ред на ЕС в областта на потребителската защита. На изслушването присъстваше представител на Европейската комисия г-н Матияк, който оповести, че Комисията не е приела становището на България. Тогава за пръв път разбрахме, че има някакво минимално движение по извършваната от Европейската комисия проверка. Считам, че Европейската комисия работи непрозрачно, изключително бавно, поради което дейността й несъответства на добрите административни практики. Държани сме „на тъмно“ относно действията й във връзка с извършваната проверка на въпроси, касаещи съдбата на стотици хиляди български граждани, доведени до фалит чрез прилагане от страна на банките на неравноправни клаузи относно лихвообразуването, деноминирането на кредитните експозиции в швейцарски франкове и предсрочната изискуемост и губещи домовете и имуществото си. Може да се стигне до извода, че проблемът е и демографски, тъй като много хора, част от тях високообразовани и с добри позиции бяха принудени да търсят оцеляване в чужбина, където упражняват нискоквалифициран труд, а някои от тях дори посегнаха на живота си. От реда по чл. 417 от ГПК се възползва в ущърб на потребителите не само банките, а и други търговци и доставчици на услуги, като соча банките по причина, че при тях последиците са най-тежки спрямо потребителите, тъй като в случаите на ипотечни кредити, те губят жилищата си, които служат като обезпечения за изпълнението на кредитното задължение. Проверката на Европейската комисия се извършва изключително тромаво, през което време все повече български граждани пострадват драстично вследствие на неприлагането на гарантираната им от правото на ЕС защита срещу неравноправните клаузи, с които банките и другите облагодетелствани лица по чл. 417 ГПК злоупотребяват в ущърб на потребителите.
Благодарим за вниманието Ви и се надяваме да получим съдействие от Ваша страна.
На разположение сме за още материали при поискване от Ваша страна като доказателство за проблема.

Изтегли ЖАЛБАTA!

 

Приложени файлове:

Вашият коментар