23/10/2020

Индивидуална жалба до ЕК срещу безчинствата на ЧСИ

Индивидуална жалба до Европейската Комисия и останалите Европейски институции срещу безчинствата на Частните Съдебни Изпълнители в България

 

До Европейската Комисия

JUST-E2@ec.europa.eu,

JUST-C1-POLICY@ec.europa.eu

– Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“

– Дирекция „Потребители“

– Отдел „Потребителско и маркетингово право“

– JUST/ E2/ Аres (2018) 4359850

– Дирекция С: Основни права и върховенство на закона,

– Отдел С1: Политика в областта на правосъдието и върховенство на закона

– Ref.Ares(2018)970853-20/02/2018

SG-E1-CVM@ec.europa.eu    – Служба по Механизма за сътрудничество и проверка

sg-courrier-de-la-commission@ec.europa.eu    – Служба за подкрепа на структурните реформи към ЕК

vera-jourova-contact@ec.europa.eu   –  европейски комисар за правосъдието, потребителите и равенството между половете

 

Копие до:

peti-secretariat@europarl.europa.eu   – Секретариат на Комисията по петиции във връзка с Петиция 0063/17 и 0514/18

Комисия LIBE – libe-secretariat@ep.europa.eu

Комисията по правни въпроси към НС

Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание

Министерството на правосъдието

Висшия съдебен съвет

Инспектората към Висшия съдебен съвет

Върховен касационен съд

Камарата на частните съдебни изпълнители

 

 

Ж А Л  Б  А

От: Ивайло Павлов Илиев,

в лично качество, в качеството на управител на „МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД и в качеството на член на Управителния съвет на „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“

с адрес за кореспонденция : Република България, гр.София, ул.“Пиротска“№5, ет. 3, оф. 7

тел. за връзка: 0888811264

mail: ilievmetropolm@gmail.com

 

 

ПОЧИТАЕМИ ЕВРОПЕЙСКИ МАГИСТРАТИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

С настоящата жалба целя да се постигне:

  1. Установяване на нарушения на правото на ЕС от Република България чрез така нареченото „заповедно производство“ – чл. 410/417 от ГПК и колизията на заповедното производство по начина, по който се прилага от българския съд с правото на Европейския съюз и задължителната юриспруденция на Съда на Европейския съюз.
  2. Сезиране на СЕС с цел преустановяване на продължаващата заблуждаваща практика на българските съдилища, нарушаваща правото на ЕС, накърняваща правата и законните интереси на европейски граждани и дружества и създаваща непозволена държавна помощ в полза на определени физически и юридически лица.

Нарушенията неизчерпателно се изразяват в следното:

През 2012 година бяха образувани три Заповедни производства срещу представляваното от мен дружество „МЕТРОПОЛ-М” ЕООД, заради непогасявани заеми в размер на 1 милион и 100 евро: ч. гр.дело: 12248/2012г.; ч. гр.дело 12250/2012г. и ч. гр. дело 35900/2012г.  В следствие бяха издадени 2 изпълнителни листа, с които взискателят потърсил услугите на ЧСИ Мария Цачева с рег н: 840 от регистъра на КЧСИ. Едно от тях – изпълнително дело 3089/2012г. е било образувано директно от взискателя при ЧСИ ЯКИМОВ.

На по-късен етап доказано неправомерно делата с номер: 441/2012г. и 440/2012г. по описа на ЧСИ Мария Цачева са прехвърлени на ЧСИ Стоян Якимов и пререгистрирани впоследствие в изпълнителни дела номер: 3835/2015г. и 3836/2015г., без каквото и да е законово основание за извършването на тези действия и без наличието на законовите предпоставки за извършването на прехвърлянето, изчерпателно изброени в чл. 427, ал.1 и ал.2 от ГПК; чл. 33, ал.1 – ал.5 или чл.40, ал.1 – ал.4 от ЗЧСИ, респ. в § 3, ал.1 от ПЗР на ЗЧСИ.

Още от приемането на незаконно прехвърлените дела и на редовното образуваното при него, въпросният нарушава разпоредбата на чл. 418 от ГПК, като не връчва заповедта за изпълнение по частните граждански дела и всички останали книжа, подлежащи на връщане – въпросните се намират все още в кориците на частните граждански дела в Районен Съд гр. София. Същият не е проверявал редовността на молбите и не е поискал отстраняване на нередовностите, така както изисква разпоредбата на чл. 426, ал. 3 от ГПК. Въпросните искови молби не са проверени от него, за да установят, че по делото няма приложено разпореждане от районен съдия по никое от ч. гр. дела, с което се разпорежда на осн. чл.42, ал.2 от ГПК – ЧСИ да бъде връчител на книжата по заповедното производство. В кориците на делото няма данни за направено искане и упълномощаване на ЧСИ да действа като връчител, както и няма никакви документи, доказващи разноски, направено от негова страни по връчването на документите, съгласно разпоредбата на  чл.418 от ГПК.

На по-късен етап през 2016 г. въпросното ЧСИ продава имоти на дружеството на значително по-ниска цена от пазарната – имотите са обезпечавал заеми за над 2 милиона лева, а ЧСИ-то ги продава на базата на НЕ?зависима пазарна оценка, изготвена от негови приближени за цена около 330 000 евро, без взискателя да възрази по никакъв начин. По този начин ЧСИ-о се облагодетелства неправомерно от таксите, които взима и ми нанася вреди, както и облагодетелства изключително много купувача – предоставя му имот на безценица.

На 29.03.2017 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 498 от ГПК бяха извършени въводи в продадените имоти. Въпросните въводи са незаконни, поради това, че ЧСИ Якимов не е извършил опис на имотите и към постановлението за възлагане са прилагани неактуална скици, а копия-извадки от регулационния план. Въпреки това същия имот е вписан в Агенцията по вписванията, придружен с редовна скица. Като за мен остава необятно как са били вписани тези имоти и тъй като възниква у мен обосновано предложение за извършено престъпление и при тези действия, то бих помолил прокуратурата да направи проверка.

По изпълнителното дело липсва актуална скица от службата по кадастър и въвода във владение е извършен върху реални УПИ-а, които не съществуват вписани в кадастъра, поради което и самия протокол за възлагане е незаконосъобразен и нищожен. Още повече, че и самия първоначален документ внесен в съда също е нищожен, поради това че ВЗИСКАТЕЛЯТ няма право да предоставя финансови заеми, тъй като тази дейност не е регламентирана от БНБ, поради което договорът за заем е незаконен, нищожен и не поражда правни дейности и всичко това е трябвало ЧСИ ЯКИМОВ да провери като последен приложител на българското и европейското право.

През 2013 по изпълнително дело 3089/2012 г.  ЧСИ ЯКИМОВ е продал два имота на дружеството ми, без валидни скици от служба кадастър на изключително занижени цени под цената на ипотеката като и до момента въвод във владение в посочените имоти, което бездействие ме лишава от право на владелчески иск.

Още през 2016 съм поискал от ЧСИ Якимов да ми бъдат връчени книжата по заповедните производства, за да мога да се защитя пред съда, което и до момента не е сторено и е пречка за упражняване на законните ми права като длъжник. По този начин през цялото време умишлено ме лишава от права, за да може да обезпечи и максимално да прикрие престъпната си дейност

До този момент същия възбранява всичките имоти, собственост на дружеството ми на територията на гр. София, по които не се извършват никакви изпълнителни действия, в нарушение на чл.46, ал. 9 от ГПК. Всичко това се доказва от постановлението за възбрана на имотите, присъстващи в кориците на делото и липсата на каквито и да е било протоколи и каквито и да е било изпълнителни действия. Същият най-вероятно чака да намери друг купувач на който да продаде имотите ми на безценица и отново да се обогати и да ми причини имуществени вреди в особено големи размери.

Смятам че действията на ЧСИ-то от обективна и субективна страна изпълняват признаците на състава по чл. 282 от НК или някое друго длъжностно престъпление.

Подродовият обект на този вид престъпления са обществени отношения, които гарантират нормалната дейност на държавния и обществения апарат във всички сфери на социалното управление – при три изпълнителни дела с многобройни нарушения по тях, описани от мен, то тези отношения със сигурност са нарушени, защото нито едно дело не се е развило по начина, по който законодателят е имплементирал в процедурните норми на ГПК и всички други нормативни актове, регламентиращи реда за осъществяване на заповедното производство, в следствие на което са претърпени вреди от мен, за сметка на други хора, които съответно са се обогатили.

В настоящия случай ЧСИ Якимов се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, п.т. а, пр. предпоследно, като неговите дисциплинарни нарушения в настоящия случай не са обикновени такива, а съставляват престъпление по служба, защото са довели до престъпния резултат, описан в чл. 282 от НК., а именно претърпяната вреда и настъпилите за мен немаловажни последици, състоящи се в:

  1. Загубата на имотите ми на неправомерно основание – дадения заем, без взискателя да има право да извършва финансови услуги, което щеше да бъде избегнато, ако ЧСИ Якимов беше проверил редовността на исковата молба
  2. Продажбата на имотите на десетократно по-ниска стойност – ако ЧСИ Якимов беше продал имотите на реалната им пазарна стойност, то най-вероятно дълговете, ведно със законната лихва щяха да покрият искането на взискателя.
  3. Наложените ми запори и продадените имоти на безценица всячески се явяват пречка за развиването на нормалната ми стопанска дейност.
  4. Заради престъпното му бездействие по отношението на възбранените имоти, по които не липсват каквито и да е било изпълнителни дейности губя правото си да се разпореждам и управлявам имотите си, съответно и да изплащам дълговете си – незаконното му бездействие ме поставя в положението на вечен длъжник.
  5. Всички тези действия неизменно уронват моя личен, както и на фирмата ми престиж и добро име.

Осъзнавам, че всеки длъжник претърпява известни вреди по време на изпълнително производство, което е едно от малкото изключения в гражданското право, при което принципа на равнопоставеност на страните отстъпва в името на запазване целостта на гражданския оборот и интересите на кредитора, но в настоящия случай същите са плод на престъпна дейност, целяща умишлено ми навредяване и със сигурност са много по-големи от тези, които щях да претърпя при законово развитие на изпълнително производство.

Смятам, че ЧСИ Якимов действа умишлено и пряко цели навредяването ми, както и неговото лично неоснователно обогатяване, защото няма друго житейско и логическо издържано обяснение:

  1. Защо безпричинно и без законово основание се прехвърлят дела от надзора на едно ЧСИ на друго, освен едно – неговото желание на по-късен етап да се обогати от тях, продавайки на много по-ниска от пазарната цена.
  2. Защо не проверява редовността на изпълнителните искове и не иска отстраняването на нередностите, освен едно – ако беше го направил, щеше още от самото начало да разбере, че те са нередовни, да ги върне и да загуби такси.
  3. Защо действа без правомощия на връчител, освен едно – ако беше спазил законовата разпоредба, щеше да загуби законните си такси или същите щяха да бъдат отложени напред във времето до възлагането му на правомощията.
  4. Защо същия продава имотите ми на много по-ниска цена, освен едно – най-вероятно същия действа с тайна уговорка с купувача и получава от него някаква облага. Същите твърдения от мен са изключително трудни за доказване, особено в позицията ми на обикновен гражданин, но вярвам, че ако прокуратурата разпореди щателно разследване ще достигне до обективната истина или ако не то със сигурност ще стигне до заключението, че наистина няма друг логичен и житейски издържан мотиви, който да обясни действията му по продажбата и на по-късен етап по вписването им.

Същия през цялото време действа незаконно и го осъзнава, което е и причината да не ми бъдат предоставени книжата по делото и до днес – ЧСИ Якимов съзнава, че ако имах достъп до цялата обективната информация, то най-вероятно аз щях да успея да се защитя подобаващо, че и дори да предотвратя престъпленията му.

В настоящия случай не може и да става дума за случаен пропуск в дейността си, защото това е ЧСИ – функция, която трябва да следи при всяко едно свое действие за спазването на всяка законова разпоредба, още повече, че ЧСИ Якимов е юрист с дълъг житейски опит и един от първите ЧСИ-а в страната. Затова смятам, че още от самото начало същия е съзнавал обществено опасните последици, предвиждал е и е желал тяхното настъпване, защото в противен случай при нормално развитие на процеса той нямаше да получи никакви такси или то същите щяха да бъдат получени на по-късен етап от времето – житейски факт, който не би останал незабелязан от нито едно ЧСИ в страната.

В настоящия случай, смятам че във връзка с конкретната фактическа обстановка, логически издържаните твърдения и посочените от мен доказателства е налице обосновано предложение за извършено престъпление и във връзка със задължението ви, произтичащо от чл. 23 от НПК ви моля да инициализирате наказателно производство.

Необходимо е да обърне внимание и за евентуално извършено документно престъпление от въпросното лице, състоящо се в това, че в поканата за доброволно изпълнение е записано, че е връчена заповедта за изпълнение, а същата все още се намира в кориците на делото – същия съзнава, че не е връчил заповедта за изпълнение, но въпреки това го описва в документа, защото в противен случай не би могъл да пристъпи към изпълнение или поне не към този момент и по такъв начин губи или отлага на по-късен етап възможността за облагодетелстване от законните такси, които той взима като ЧСИ. Т.е. същия удостоверява неверни обстоятелства, като доказателство за наличието на вземане, което не му принадлежи. Същия съзнава общественоопасния характер на деянието си, предвижда настъпването на общественоопасните последици като пряко иска настъпването им.

Във връзка с горепосоченото ще видите, в същите, както и в констатациите прокурор Ивайло Занев, че нито едно съобщение не е връчено по наредбата изразена в ГПК, а също и нито една заповед за изпълнение, поради факта, че се намира в кориците на делото и не отговаря правно на  чл.418, ал.5 както и липсата на обратните разписки, които се изискват по закон. В писмата си до ИВСС и КЧСИ прокурорът стига до следните изводи:

1.Установи се, че, с изключение на ч. гр. дело № 36497 / 2012г. по описа на СРС, по нито едно от останалите единадесет на брой заповедни производства, проведени по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, всички по описа на СРС, не е бил издаван формален писмен съдебен акт – разпореждане, с ко/й/ето да се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се допуска незабавно изпълнение и да се постановява издаването на изпълнителен лист. Вместо да издадат такъв разпоредителен акт, въз основа на който се издава и самата заповед за изпълнение, съдиите по тези заповедни производства са се задоволили единствено да издадат заповеди за изпълнение, в които, и в нарушение на образеца, заложен Наредба № 6 / 20.02.2008г. – за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (издадена на основание чл. 425, ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 / 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.) е било инкорпорирано част от съдържанието, което принадлежи към неиздадения предикатен съдебен акт – разпореждането.

Следователно образувани са изпълнителни дела в грубо нарушение на закона и последващите негови актове по черпене на права от нищожни актове на съда, са също нищожни. Създавайки документи с невярно съдържание (преправяне на документи по образец на Министерството на правосъдието – покани за доброволно изпълнение) и невръчвайки актовете на съда,  ЧСИ-тата нарушават закона. С оглед на изискването по дело 6/60 с решение от 16.12.1960 г. Hamblet следва да се премахне нарушението и актовете на съда да бъдат обявени за нищожни – издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение при липсващи валидни разпореждания с мотиви и окончателни решения по същите (със задължение последните да се представят на ЕК по чл. 15, пар. 2 от Регламент №1/2003/ЕО и СЕ на ЕК от националния съд), но това така и не се случва.

Внасям следното уточнение, че по нито едно от цитираните дела в писмата на прокурор Занев, частните съдебни изпълнители, в това число и горецитираният, не са счели за необходимо да изискат (след образуване на изпълнителните дела и преди предприемане на действия по връчване на поканите за доброволно изпълнение) от заповедния съд екземпляри на съобщения, придружени с бланки на разписки по образеца, установен в Приложение № 20, към т.20 на чл.2 от Наредба № 7 от 22.02.2008г., чрез които да се удостовери по надлежния ред връчването на издадените заповеди за изпълнение на длъжника.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, в конкретния случай визирам разпореждането по чл. 419 ГПК, който подлежи на самостоятелно обжалване пред окръжния съд и препис от него трябва да се връчи от служител на съда. Такова връчване не е осъществявано по нито едно от делата – нито от служител на съда, нито от ЧСИ. Липсват изобщо данни да са правени опити за връчване на книжата по делата.  Примерно по дело №36 497/ 2012 г. по описа на 64-ти състав СРС има издадено разпореждане, което все още стои по делото невръчено, а съдията отказва да разпореди неговото връчване. Това от своя страна е пречка за осъществяване на правото на частна жалба, като цяло упражняване на гражданските си права, които закриля ПЕС. Същевременно са извършени продажби на имоти от страна на ЧСИ Стоян Якимов, който продава имоти на 1/10 част от пазарните цени и ми нанася преки и непосредствени вреди в размер на 3 млн. евро, тъй като съдът е приел, че е изпуснат срокът за процесуални действия от страна на длъжника, който реално не е почнал да тече.

По приложените писма на прокурор Ивайло Занев от Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, отправени до Камарата на частните съдебни изпълнители и Инспектората към Висшия съдебен съвет, става видно, че същите са сезирани още преди две години, но не са предприели никакви мерки за предотвратяване на проблема. Искането на прокурора да се направи проверка от страна на споменатите институции на всички приключили заповедни производства е доказателство за масовия и системния характер на изброените пороци.

В подкрепа на заеманата от мен позиция, прилагам отговор на въпрос зададен по реда на  Закона за достъп до обществена информация, отправен до председателя на ВКС – Лозан Панов, и препратен към РС по компетентност. Въпросът бе със следното съдържание: „Съществува ли така наречената „тъмна стая“ в СРС? Ако да – какви дела се съхраняват в нея?“ Отговорът е даден от ръководителя на Второ ГО на СРС и е потвърдителен. Гласи, че от 2009 г. насам в „тъмна стая“ се съхраняват всички частни граждански дела, образувани по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по които има издадена вече заповед и изпълнителен лист. Целта за обособяване на т.нар. „тъмна стая“ била освобождаване на място в деловодната на съда и предвид обстоятелството, че по същите няма изпратени, от ЧСИ, връчени покани за доброволно изпълнение до длъжника, което възпрепятства архивирането. Този отговор подкрепя напълно горната ми аргументация за накърняване правото на длъжника на справедлив съдебен процес, както и констатациите на прокурор Занев, че СРС изначално опорочава огромна част от делата, тъй като считаме, че в т.нар. „тъмна стая“ се съхраняват всичките съдебни книжа, които е трябвало да бъдат връчени на длъжника, но не са и по такъв начин се възпрепятства изцяло защитата на последния.

Извън този контекст и факта, че българските магистрати и юристи са пряко запознати с европейските регламенти, се пита как всички тези замесени съдебни служители не са реагирали на факта, че се използва нерегламентирана държавна помощ, а именно таксата от 2%, която е несъотносима към държавната 4%. Това говори за злоупотреба с фондовете на ЕС, тъй като явно разликата от 2% се покрива именно от фонда, който обхваща съдебната система. Злоупотребата с европейски фондове, както и средствата постъпващи по тях е наказуема по НК и следва да бъде наказателно преследвана, включително Комисията дължи проверка. Защо и как се използва нерегламентираната държавна помощ  – следва да бъде разследван факта, че са налични злоупотреби с конкретни европейски директиви, които не само, че не са прилагани от българските магистрати, но и умишлено са пренебрегвани с цел облагодетелстване на определен кръг от хора, като в този кръг се вливат частните съдебни изпълнители, определени съдебни служители и магистрати.

За да изясним, неприложимостта като поле на действие, както и факта, че те обхващат не само ГПК , но и НК и НПК, както и пораждащите последици върху лицата, ще разясним за всяка една директива поотделно и съответно ощетяването на дадено лице в полза на конкретното обалгодетелстване по определено незаконен начин.

Плащания, които се контролират пряко или опосредено от държавата, могат да бъдат счетени за държавна помощ по смисъла на правото на ЕС, дори в случай, че средствата за извършването на финансирането се набират в общ фонд посредством доброволни вноски на икономическите оператори.

Във връзка с горенаписаното, Ви прилагаме изложение и аргументи относно  нарушения по Европейското право, с което сезираме председателя Юнкер и Европейската комисия, в качеството и на пазителка на договорите с искане за отнасяне на въпроса пред Съда на Европейския съюз в най- кратък срок с искане за осъждането на България от Съда на ЕС да преустанови извършеното нарушение и да отстрани последиците на нарушението, настъпили преди постановяването на решението по чл. 260 от ДФЕС и сме готови да съдействаме ако има наличност на неяснота в приложимостта на конкретното право.

Налице са следните нарушения:

  1. НЕРЕГЛАМЕНТИРАНА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ

По този начин се създава нерегламентирана държавна помощ в полза на мнимия кредитор най-малко в четири момента –

  1. При заплащане на държавната такса – в заповедното производство тя е 2%, а в исковото – 4%;
  2. Въпреки препоръката, отразена в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година в полза на мнимия кредитор за сметка на набедения длъжник се начисляват огромни адвокатски хонорари, несъответстващи на извършената работа, но определи императивно като минимум;
  3. Мнимия кредитор си избира частен съдебен изпълнител по своя преценка, на когото също заплаща „такси“ в огромни размери;
  4. Частния съдебен изпълнител сам, по своя преценка безконтролно оценява имотите на набедения длъжник обичайно 3-4 /често и повече/ пъти ( в моя – 10-20 пъти) под пазарната им стойност. Поради наложените запори и възбрани на имуществото на мнимия длъжник същия няма възможност нито да плати доброволно като продаде свое имущество на пазарни цени, нито да представи обезпечение за спиране на изпълнителното производство и мнимия кредитор/лично или чрез подставени лица/ придобива атрактивни имоти на цени няколко пъти под пазарните за сметка на набедения длъжник, като обичайно към този момент дължимата от същия сума е нарастнала в пъти.

5.В полза на банките априори, по силата на закона /чл.417ГПК/ се създава възможност за получаване на непозволена държавна помощ, доколкото на същите, въз основа на документ, издаден от самите тях и при липса за каквито и да било изисквания за удостоверяване или проверка на сключения от същите договор за неравноправни клаузи и спазване на правилата за конкуренция, при държавна такса в размер на 2% се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на който да започнат принудително изпълнение срещу набеден длъжник преди той изобщо да разбере за техните претенции.

В тази връзка е и Решение на Комисията (ЕК) от 30 януари 2008 година относно Държавна помощ C 35/06 (ex NN 37/06) приведена в действие от Швеция в полза на Konsum Jämtland Ekonomisk Förening

  1. НАРУШЕН ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ПЕС, ЗАЛЕГНАЛ В ЧЛ. 47 и чл. 21 ОТ ХАРТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

В производството по издаване на заповед за изпълнение е нарушен основен принцип на ПЕС, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 47 от тази Харта, параграфи 1 и 2, „Всеки , чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от  независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван”. Уредените в чл. 47 от Хартата права, съответстват на правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от ЕКПЧ създава процесуални гаранции за разглеждане на правните спорове при спазване на върховенството на закона и осигуряване на достъп до правосъдие. Правото на достъп до съд включва възможността всяко физическо или юридическо лице да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства.  Издавайки заповед за незабавно изпълнение по този ред, съдът  лишава мнимия длъжник от възможността да ползва ефективни средства за защита предвид ограничените възможности и липсата на достатъчно информация относно действията и мотивите на съда /поради липсата на редовно издадени и връчени актове/, както   и с оглед на обстоятелството, че обжалването на издадената заповед се извършва само на формални основания, без провеждане на исково, състезателно производство.

Обръщам Ви внимание, заповедта по чл. 417 от ГПК противоречи на решението от 15.05.1986 г. по делото „Jonston” 222/84, задължаващо държавите -членки да имат ефективен съдебен контрол и ефективна правна защита спрямо всеки акт, предявен пред националния съд до последна инстанция, т.е. актовете са обжалваеми.

Твърдя също така, че съдът на Република България е нарушил и чл. 21 от Хартата на основните права, тъй като  е налице дискриминация при упражняване на правото ми за предоставяне на ефективни средства за правна защита и на правото ми за справедлив съдебен процес между. Всички други правни субекти в Република България, срещу които не се претендира вземане, обосновано с някой от документите по чл. 417 от ГПК, имат правото да бъдат страни в исков състезателен процес, в хода на който да се установи основателността, респективно неоснователността на претенция срещу тях със всички доказателствени средства и способи, регламентирани в ГПК и едва след като се докаже по този начин дали предявения срещу тях иск е основателен, да се пристъпи към принудително изпълнение на доказаното пред съд вземане. На мен, само въз основа на твърдението, че съм длъжник, в хипотезата на незабавното заповедно производство по чл. 417 от ГПК, за разлика от останалите правни субекти, не ми е предоставена възможността да се разгледа по исков път основателността на претенцията на лицата, твърдящи, че имат качеството на кредитор. /дело С-432/05 Unibet с решение от 13.03.2007 г. –  „Принцип на ефективната съдебна защита“/

До тук е налице достатъчно тежко нарушение на прилагане на норма от националното право – заповедно производство – при липса на правна защита /или /пазар на финансови услуги -Директива 2004/39/ЕО и СЕ/ по силата дело С-432/05 Unibet с решение от 13.03.2007 г.с § 37 .В самото начало следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективната съдебна защита представлява основен принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите-членки, който е записан в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точки 18 и 19, Решение от 15 октомври 1987 г. по дело Heylens и др., 222/86, Recueil, стр. 4097, точка 14, Решение от 27 ноември 2001 г. по дело Комисия/Австрия, C 424/99, Recueil, стр. I 9285, точка 45, Решение от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C 50/00 P, Recueil, стр. I 6677, точка 39 и Решение от 19 юни 2003 г. по дело Eribrand, C 467/01, Recueil, стр. I 6471, точка 61) и който също е потвърден с член 47 от прогласената на 7 декември 2000 г. в Ница Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 364, 2000 г., стр. 1).

Спрямо лицата, представящи се за мои кредитори е налице непозволена държавна помощ, даваща им възможност вместо законоустановената държавна такса в размер на 4% да заплатят такса от 2% и само въз основа на твърдения да ме обявят за длъжник, без да ми бъде предоставена възможност за пълноценна защита и без каквато и да било необходимост  доказване на твърденията им /още повече че в конкретния случай дори от външна страна представените доказателства не обосновават наличието на задължение, а указват на възможно престъпление/.

  1. НАРУШЕНИЯ НА ДИРЕКТИВА 93/13

Нарушението в нашето законодателство се изразява в неспазване на изискванията за спазване на ефективното прилагане на Директива 93/13, формулирани във задължителната практика на Съда на ЕС – постановяваните преюдициални заключения. Съгласно практиката на Съда в Люксембург, националните съдилища са длъжни СЛУЖЕБНО ДА ИЗВЪРШВАТ ПРЕЦЕНКА ДАЛИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ СА НАЛИЦЕ НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ, СЛУЖЕБНО ДА СЪБИРАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ТАКИВА КЛАУЗИ, и то не само в рамките на исковите, но и  В ЗАПОВЕДНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА, винаги когато дадена държава – членка е въвела този институт в националното си законодателство.

Съдът на Европейския съюз в редица преюдициални заключения е постановил, че процесуалната  уредба на испанското право, сходна с  българското заповедно производство, регламентирано в чл. 417 от ГПК и свързаните с тази норма разпоредби, която не дава възможност на съда в заповедното производство, макар да е установил наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на клаузите в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение, (в този смисъл Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis, C-473/00, точка 35, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, точка 53). Съдът многократно е постановявал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, предвид характерът и значимостта на обществения интерес, на който се основава защитата, гарантирана от Директивата на потребителите, за да бъде компенсирана неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (вж. в този смисъл Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C240/98—C244/98, точка 26, Решение по дело Mostaza Claro, C-168/05, точка 38, Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, C-243/08,  точка 31, Решение по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08, точка 49, Решение по дело Aziz C-415/11, точка 46, Решение по дело Barclays Bank SA, C280/13, точка 34. Съдът е категоричен, че ефективната защита на потребителите може да бъде гарантирана само ако на националния съд бъде признато правото да преценява служебно такава клауза / Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C240/98—C244/98/.

Ролята, възложена на националния съд от правото на Съюза в разглежданата област, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства (вж. Решение по дело Pannon GSM, C-243/08, точка 32, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10,).

Съдът на Европейския съюз с  преюдициално заключение по делото VB Pénzügyi Lízing, C-137/08г. вменява на националния съд  задължението не само служебно да установява дали дадена клауза е неравноправна, но и задължението служебно да проведе съдебно дирене и  да събира доказателства, за да установи правните и фактическите обстоятелства, необходими за преценката дали е налице неравноправна клауза. Това задължение националният съд има както в  състезателно производство, образувано след възражение на потребител срещу заповед за изпълнение (Решение по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08,), така и в рамките на заповедните производства (така изрично е постановено в Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, точка 44).

Съдът на Европейският съюз е категоричен, че защитата на потребителите, гарантирана от Директива 93/13 се разпростира и в случаите, когато в рамките на заповедното производство потребителят не е подал възражение срещу подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.  (Решение по дело  Banco Español de Crédito SA, C-618/10,  Решение по дело дело Aziz C-415/11,  Решение по дело Barclays Bank SA vs Sara Sánchez García,Alejandro Chacón Barrera, C-280/13, и мн.др).

Посочените нарушения на ПЕС се осъществяват със заблуждаваща практика на България, включително и на Народното събрание, което всячески отказва да отмени същата.

Налице е нарушение на ПЕС, като въпреки че България е уведомена с СОМ(2014)144/11.03.2014 г. за задължение по прилагането му от магистрати, адвокати, съдебни изпълнители, както и върховенството му по СОМ(2014)158 и Европейската Комисия, е завела по EU Pilot рег.№ 8135/15/JUST и явно е запозната със системния проблем, както има и притежава доказателства за това.

Още повече, че самата Европейска Комисия публично е афиширала задължението си за контрол по върховенството на закона на ПЕС във всички държави-членки чрез прессъобщение IP-14-237/11.03.2014 на ЕК.

  1. НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО С РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Съобразно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ. В българското заповедно производство по чл.410 ГПК целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/ТР 4/2013г. на ОСГТК задължително за всички съдилища/. Следователно задължение на съда е да установи безспорността на вземането, проверявайки дали е налице една от хипотезите по чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА при спазване на   предвидените в чл. 12 от същия  минимални изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието, доразвити в чл.13 от   РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година: за създаване на процедура за европейска заповед за плащане ищецът следва да бъде задължен да предостави информация, която е достатъчна за установяването и подкрепата на вземането, за да може ответникът да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането, или да не го оспорва и чл. 18 от същия: Освен че на ответника се предоставя цялата информация, свързана с вземането, съгласно представеното от ищеца, той трябва да бъде уведомен за правното значение на европейската заповед за плащане, и по-специално за последиците от неоспорването на вземането. Тези изисквания следва да са залегнали и в българското заповедно производство както на основание зачитане на основните права и отчитане на принципите, които са признати по-специално от Хартата на Европейския съюз за основните права и задължението да се гарантира пълно зачитане на правото на справедлив процес, признато от член 47 от Хартата, така и на основание на принципа за примат на правото на съюза над националното право и директния му ефект. Тези изисквания в никаква степен не се спазват в националното право. На набедения длъжник се връчва една заповед за изпълнение, в голяма част от случаите дори несъответстваща напълно на действителните претенции на заявителя, без в нея да са изложени каквито и да било мотиви и аргументи за издаването и още по-малко същата е придружена с документите, представени от заявителя, като българския съд избягва да издава разпореждане, в което да мотивира решението си да уважи искането за издаване на заповед за изпълнение, с издаването каквото мотивирано разпореждане, придружено с документите, представени от заявителя единствено би могло частично да бъде спазено изискването за достатъчна информираност на набедения длъжник.

Още по-тежко е положението с чл. 417 от ГПК. На практика, при издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 417 от ГПК, първо се образува изпълнително дело срещу  лицето, за което се твърди, че е длъжник и едва известен период след като е инициирано принудителното изпълнение, би могло да се образува исково производство/ ако набеденият длъжник случайно разполага със средства да си осигури адвокат, след наложените му възбрани и запори на всичко, с което разполага и прояви изключителна настойчивост да се снабди с копия от намиращите се в кориците на делото документи и да доразвие/да си доизмисли/ закона с оглед на липсата на издаване и връчване дори на подлежащи на самостоятелно обжалване актове. Често в практиката исковият процес приключва след като вече се е развило и е приключило изпълнителното дело. Това е така защото лицето, за което се твърди, че има дълг, има изключително ограничени права за защита в заповедното производство. Лицето  има право да подаде възражение срещу заповедта по чл. 415 от ГПК /ако такава изобщо му бъде връчена/, но съгласно чл. 420 от ГПК, това възражение не спира принудителното изпълнение на заповедта.  При подадено възражение, съдът указва на кредитора, поискал издаването на заповед по чл. 417 от ГПК, че следва, в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на вземането си. Съгласно чл. 422, ал. 2 от ГПК, предявеният иск отново не спира допуснатото незабавно изпълнение.  Набеденият длъжник има право отделно да обжалва пред въззивния съд и разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, но такова обичайно изобщо не се издава.

Съгласно нашето законодателство принудителното изпълнение може да бъде спряно само в хипотезите по чл. 420 от ГПК, когато длъжникът  изпълни едно от следните законови изисквания алтернативно:

а/ представи надлежно обезпечение /според установената съдебна практика, обезпечението трябва да е представено с възражението и следва да бъде  в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. Това се оказва практически невъзможно тъй като към този момент са запорирани всички средства на набедения длъжник и са възбранени всички негови имоти, особено ако същите са достатъчно атрактивни/.

б/ или когато искането на длъжника за спиране на изпълнителните действия е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че това лице не дължи.

По този начин законът (ГПК) дава на българските съдилища широка свобода на преценка дали да спрат изпълнението, като те рядко /почти никога/ не постановяват спиране на това основание.

За тази втора хипотеза следва да се има предвид, че дори при липса на дълг или при наличие на дълг в по-малък размер от претендирания от кредитора, поради едностранния, формален и несъстезателен характер на заповедното производство,  в рамките на това производство не се събират доказателствата, допустими в общия исков процес. На практика са налице случаи, в които заповедният съд е отказвал спиране на това основание, а впоследствие исковият съд е отхвърлял предявения от мнимия кредитор иск по чл. 422 от ГПК, образуван след подаване на възражение по чл. 415 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Поради обстоятелството, че в заповедното производство по чл. 417 от ГПК, първо се провежда принудително изпълнение, а едва след това исково дело, необосновано,  чрез  налагане на обезпечителни мерки и чрез продажбата на имуществото чрез някой от способите, предвидени в ГПК, се навлиза в имуществената сфера на лицето-мним длъжник или на длъжника на дълг, който е в по-малък размер от претендирания в заповедта. Съгласно нашето национално законодателство, в тези случаи длъжникът, след отхвърляне на иска срещу него, има право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу мнимия кредитор, но само за паричната сума, която е изплатена на този мним кредитор за извършените в изпълнителното дело продажби на имуществото на длъжника, без да има възможност в патримониума му да бъдат реституирани движимите и недвижимите вещи, които са били предмет на тези продани. С оглед на обстоятелството, че по нашето право, оценката на имуществото, върху което се извършва принудително изпълнение не подлежи на обжалване, то това имущество се продава в пъти под реалната му пазарна цена и на мнимия длъжник в тези хипотези се възстановява парична сума, която не съответства на реалната стойност на продаденото негово имущество.

 

ИСКАНЕ: Моля ЕК  да сезира Съда в Люксембург да се произнесе в максимално кратък срок по изброените проблеми.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

– Писма на прокурор Ивайло Занев с изх.№ 268/27.07.2016 г. до ИВСС и КЧСИ;

– Отговор на СРС по запитване по ЗДОИ за наличието на „тъмна стая“;

– Образец на ПДИ;

– ПДИ с изх. №16373/27.06.2012 г. на ЧСИ Мария Цачева по изп. д. №440/2012;

– Призовка за предяваване на разпределение по изп.д. №3835/2015 г. на ЧСИ Стоян Якимов с изх. №007266/08.02.2017 г.

– Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК;

– Линк за незаконен въвод във владение без представени документи от ЧСИ

 

София                                                                                                                                                                                               С уважение: Ивайло Илиев

01.11.2018г.

 

 

Вашият коментар