27/10/2020

Индивидуална ПЕТИЦИЯ – №0037/2019г. от М. Г. И. до ЕК

ДО КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИТЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 

 

П Е Т И Ц И Я – №0037/2019г.

От Мариана Георгиева Илиева

 

 

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

Настоящата петиция подавам като потърпевша от закононарушенията на съда и частните съдебни изпълнители, които неспазвайки правото на Европейския съюз, нарушават основните права на българските граждани като европейски такива, залегнали в ХОПЕС.

Основните закононарушения, извършени от съда и частните съдебни изпълнители в България се озразява в следното:

  1. Съдът не издава валидни самостоятелни разпореждания с мотиви.

Съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, в заповедното производство съдът е задължен да извърши проверка, за да прецени дали следва да издаде изпълнителен лист. Съдът проверява дали актът е редовен от външна страна, т.е. дали съдържа всички нормативно предвидени реквизити, а също така и дали вземането, обективирано в изпълнителното основание, подлежи на изпълнение. Преценката си дали са налице тези изисквания, или не, съдът е задължен да изложи в отделен писмен съдебен акт – Разпореждане. Издаването на същото е правно основание за издаването на заповедта за изпълнение и същото е неразривно свързано с нея, като по правната си същност и то е изпълнително основание. Неиздаването на отделния писмен съдебен акт – Разпореждане, изцяло опорочава цялото заповедно производство и конкретно издадената заповед за изпълнение, както и последващото образувано изпълнително производство.

Разпореждането като отделен писмен акт на съда следва да е надлежно мотивирано, като  в него съдът изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за незабавно изпълнение. Това разпореждане следва да бъде надлежно мотивирано и тъй като същото е основния акт на съда въз основа на който се определя изхода на производството: дали ще се издаде, или ще се откаже исканата заповед, то неговото съдържание следва да е като на съдебно определение и решение.

В огромната си част делата са изначално опорочени от районните съдии, които умишлено не издават съдебни актове (разпореждания), които трябва да са следните:

– Разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

– Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение;

– Разпореждане за издаване на изпълнителен лист;

– Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на съдебните актове по делото по чл. 42, ал. 2 ГПК.

Не издават и не връчват документи на длъжниците и не удостоверяват това с необходимите разписки. Вместо това те позволяват на взискателите да получат изпълнителните листове по делото. Частните съдебни изпълнители не връчват на длъжниците пълните комплекти документи – неиздадени разпореждания, документите в копие, въз основа на които са издадени заповедта и изпълнителният лист, поради което последните не могат да се защитят адекватно в последващия процес и са нарушени техните граждански права, както като граждани на Република България, така, и най-вече като граждани на ЕС. Нарушено е основното право на справедлив съдебен процес по чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС.

Основно грубо нарушение на съда е да не оправомощава ЧСИ с акт – разпореждане за връчване на книжата по заповедното производство по реда на чл. 42, ал. 2 от ГПК, а направо предава изпълнителния лист на заявителя, което нарушава принципа на случайно разпределение на делата при частните и държавните съдебни изпълнители. Не се удостоверява връчването на заповедта за изпълнение и разпореждането, въз основа на което е издадена и по този начин делата не се приключват бързо и в срок и се съхраняват в така наречената „тъмна стая“ на СРС.

Следователно при неиздаването на тези съдебни разпореждания е налице нищожност на всички последващи актове на съда и ЧСИ като издадени без валидно правно и процесуално основание;

  1. Съдът не издава съответните съобщения за връчване на заповедта и преписа от неиздаденото разпореждане съгласно чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл. 2, т. 20. Това по съществото си е документна измама, извършвана умишлено от длъжностно лице с користна цел-въвеждане на длъжника в заблуда за да се обърка, да не разбере и да не реализира законното си право на защита, което да даде възможност да се продължи изпълнителното производство и да се разпродаде имуществото и имотите му на безценица!;
  2. Съдът не извършва връчване на заповедта за изпълнение и преписа на разпореждането, съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК и чл. 418, ал. 5 от ГПК чрез служител на съда и не приключва делата, а ги премества в т, нар. „тъмна стая“, за наличието и предназначението на която е налице официално изявление на Софийския районен съд;
  3. Съдът допуска, без да има подадена молба от заявителя по заповедното производство за връчване на книжата от ЧСИ, препис от заповедта и оригиналът на изпълнителния лист да напуснат кориците на делото и то преди да бъдат връчени от никого книжата по делата. По този начин не е влязла в сила нито една заповед за изпълнение и разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на вече издадената заповед за изпълнение;
  4. Всички съдии издават заповед за изпълнение и изпълнителен лист по нередовни заявления, тъй като не са окомплектовани книжата и вземанията не са безспорни, с което се нарушава законът – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК;
  5. Частните съдебни изпълнители не връчват книжата по заповедните производства и самата заповед за изпълнение.
  6. ЧСИ не са оправомощени от съда да връчват съобщенията вместо служител на съда съгласно чл. 42, ал. 2 от ГПК, а издават покани за доброволно изпълнение (поканата е съобщение по чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл. 3, т. 1, Приложение №21), като по този начин превишават правата си;
  7. ЧСИ или преправят поканата за доброволно изпълнение в частта, че се прилага заповедта за изпълнение, или удостоверяват невярното събитие, тъй като самите заповеди все още се намират в кориците на заповедните дела, което е лесно проверимо от прокуратурата и същото би могло да се квалифицира като документно престъпление, извършено от ЧСИ.
  8. ЧСИ не издават разпореждане (постановление) за образуване на изпълнително дело и не го връчват, за да може да бъде обжалвано;
  9. ЧСИ преминават към принудително изпълнение по невалиден изпълнителен процес.

При действащия законов регламент на заповедно производство и този на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, се създава гарантирана от закона възможност съдебният изпълнител да наложи запор върху парични средства на длъжника и възбрани върху неговите имоти, на само преди да е доказана безспорност на заявената в заповедното производство претенция, но преди още длъжникът да е получил заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ и да е разбрал въобще за заведените срещу него производства. Без длъжникът да е имал възможност да се защити.

Чрез действащия Граждански процесуален кодекс заповедно производство и изпълнителен процес водят до пълна неравнопоставеност на заявителя – взискател и длъжника, което е недопустима форма на узаконена дискриминация, както и до злоупотреби с ползването на съда и съдебните изпълните за незаконни и користни цели.

Като доказателство за всичко гореизборено, Ви представям фактическата обстановка по движението на мое конкретно дело:

По заповедното производство по дело №35900 от 2012 г. СРС 50-ти състав изпълнителен лист е издаден само по отношение на съпруга ми Ивайло Илиев, но не и по отношение на мен – Мариана Илиева. Следователно срещу мен няма издадено валидно съдебно изпълнително основание.

Учредила съм върху собствената си част ипотека по лихварски договор за заем с лицето Стоян Илиев Александров – бивш финансов министър, който към момента е и обвиняем по дело за лихварска дейност. Същият договор не може да породи правни последици, тъй като е нищожен съдебен акт. По делото липсват издадени разпореждания. Не са ми връчени никакви книжа от съда. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са нищожни, като издадени без процесуално и правно основание, тъй като липсват предходно издадените разпореждания. Поради това ЧСИ Никола Попов по дело №756/12 действа като ЧСИ без възлагане по чл. 42, ал. 2 от ГПК да е връчител на документите по делото към районния съд. ЧСИ е образувал изпълнителното дело само въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, без валиден съдебен акт – разпореждане като отделен съдебен акт с номер, дата, мотиви, диспозитив и подпис от съдията, което прави образуваното изпълнително дело невалидно и всички извършени действия на ЧСИ са невалидни  (нищожни). По същия договор за заем за останалата част от ипотеката, в размер на 250 хиляди лева, съдът с разпореждане отказва издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на лицето Стоян Илиев Александров, като от негова страна е представен само договор за ипотека без приложен договор за заем, който освен това е и нищожен поради това, че противоречи на закона, че нелицензирани лица не могат да упражняват банкова дейност. Разпореждането за отказ е потвърдено с влязло в сила определение на СГС (приложено).

ЧСИ от друга страна не е издал разпореждане за образуване на изпълнително дело, което да може да подлежи на обжалване пред СГС, поради което и последващите му действия са невалидни. Същият ЧСИ не е връчил покана за доброволно изпълнение по образец, като е премахнал от нея изречението „С приложена заповед за изпълнение“, което прави издадената покана за доброволно изпълнение нищожен акт на ЧСИ. Същата покана не е върната на съда, веднага след нейното съставяне за удостоверяване на връчването. Заповедта за изпълнение все още се намира в кориците на ч.гр.д и не е връчена нито от съда, ни от ЧСИ, което е основно нарушение на ХОПЕС.

До момента всички състави на градски съд по жалби, които сме подавали аз и съпругът ми, не са констатирали гореизброените нищожности и не са постановявали определения и решения, с които да бъдат обявени за нищожни цитираните актове. Извършена е и публична продан от ЧСИ Никола Попов на моя идеална част от апартамента и гаража – единствено семейно жилище, без да фигурирам като длъжник по съдебното изпълнително основание и със съпруга ми сме отстранени от имота с незаконен въвод във владение.

ЧСИ ме лиши от правата ми като лице недлъжник по ИД да участвам в публичната продан и да придобия частта на съпруга ми. Още повече че при продажба на имота на публична продан ЧСИ не е изплатил моя дял – на мен като физическо лице – недлъжник, а е оставил по делото, до момента, в който взискателят се снабди с изпълнителен лист за остатъка от сумата по ипотеката. На взискателя, въпреки че му е отказано издаването на изпълнителен лист, същият отново внася документи по делото, с които претендира за останалата част от сумата и учудващо защо по дело №35004/17 г. му е издадена, допуснато е незабавното изпълнение и е издаден изпълнителен лист. По този начин въвежда в заблуда съда и незаконно се снабдява със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Постановлението за възлагане беше обжалвано от мен и съпруга ми пред СГС с посочените по-горе аргументи. Делото беше гледано в закрито съдебно заседание, без наше присъствие и въпреки задължението на съда – аз като трето лице за процеса, бях лишена от възможността да се явя на  открито съдебно заседание и да получа полагаемата ми се защита и право на справедлив процес. Жалбата срещу постановлението за възлагане беше администрирана през частния съдебен изпълнител като частно лице до Софийски градски съд и беше гледано от тричленен въззивен състав, като същият състав беше незаконен, тъй като бях лишена от право на защита от предходен едночленен състав на първа инстанция. На следващ етап подадох иск до Върховен касационен съд, който спря делото до произнасянето му по ТР, изцяло порочно, с което беше постановено, че исковете за отмяна в изпълнителния процес са недопустими и не подлежат на вписване. Твърдя, че тази едностепенна защита е в нарушение и на Конституцията ни, и на ПЕС. По този начин са ми нанесени непоправими морални и материални вреди и съм лишена от собствеността на единственото си жилище с незаконни действия на ЧСИ и българския съд.

По съшия начин по заповедно производство, по което аз не съм страна и което е опорочено още на ниво районен съд в закрито съдебно заседание, без да съм признала дълга и без да съм получила пари по него, съм лишена от собственост.

В доказателство Ви прилагам Констатациите на прокурор от СЗ „Антикорупция“ към СГП, че по посоченото дело №35900/12 г. няма издадени никакви съдебни актове и същите няма как да бъдат връчени нито на мен, нито на съпруга ми. Констатациите на прокурора са следните:

„1.Установи се, че, с изключение на ч. гр. дело № 36497 / 2012г. по описа на СРС, по нито едно от останалите единадесет на брой заповедни производства, проведени по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, всички по описа на СРС, не е бил издаван формален писмен съдебен акт – разпореждане, с ко/й/ето да се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се допуска незабавно изпълнение и да се постановява издаването на изпълнителен лист. Вместо да издадат такъв разпоредителен акт, въз основа на който се издава и самата заповед за изпълнение, съдиите по тези заповедни производства са се задоволили единствено да издадат заповеди за изпълнение, в които, и в нарушение на образеца, заложен Наредба № 6 / 20.02.2008г. – за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (издадена на основание чл. 425, ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 / 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.) е било инкорпорирано част от съдържанието, което принадлежи към неиздадения предикатен съдебен акт – разпореждането.“

Нарушенията на Правото на Европейския съюз от страна на българското законодателство се изразява в следното:

  1. Нарушени са основни принципи на ПЕС, залегнали в ХОПЕС и ЕКПЧ

В производството по издаване на заповед за изпълнение е нарушен основен принцип на ПЕС, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 47 от тази Харта, параграфи 1 и 2, „Всеки , чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от  независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван”. Уредените в чл. 47 от Хартата права, съответстват на правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от ЕКПЧ създава процесуални гаранции за разглеждане на правните спорове при спазване на върховенството на закона и осигуряване на достъп до правосъдие. Правото на достъп до съд включва възможността всяко физическо или юридическо лице да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства.

В този ред на мисли, издавайки заповед за незабавно изпълнение по този ред, съдът  лишава длъжника от възможността да ползва ефективни средства за защита предвид ограничените възможности и липсата на достатъчно информация относно действията и мотивите на съда /поради липсата на редовно издадени и връчени актове/, както   и с оглед на обстоятелството, че обжалването на издадената заповед се извършва само на формални основания, без провеждане на исково, състезателно производство.

Обръщаме Ви внимание, заповедта по чл. 417 от ГПК противоречи на решението от 15.05.1986 г. по делото „Jonston” 222/84, задължаващо държавите -членки да имат ефективен съдебен контрол и ефективна правна защита спрямо всеки акт, предявен пред националния съд до последна инстанция, т.е. актовете са обжалваеми.

  1. Неспазване на Регламент (ЕО) №805/2004

Съобразно Регламент (ЕО) № 805/2004 понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.

В българското заповедно производство по чл. 410 ГПК целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно /ТР 4/2013г. на ОСГТК задължително за всички съдилища/. Следователно задължение на съда е да установи безспорността на вземането, проверявайки дали е налице една от хипотезите по чл.5 от Регламент (ЕО) №805/2004 при спазване на   предвидените в чл. 12 от същия  минимални изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието, доразвити в чл.13 от   Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2006 година: за създаване на процедура за европейска заповед за плащане ищецът следва да бъде задължен да предостави информация, която е достатъчна за установяването и подкрепата на вземането, за да може ответникът да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането, или да не го оспорва и чл. 18 от същия: Освен че на ответника се предоставя цялата информация, свързана с вземането, съгласно представеното от ищеца, той трябва да бъде уведомен за правното значение на европейската заповед за плащане, и по-специално за последиците от неоспорването на вземането. Тези изисквания следва да са залегнали и в българското заповедно производство както на основание зачитане на основните права и отчитане на принципите, които са признати по-специално от Хартата на Европейския съюз за основните права и задължението да се гарантира пълно зачитане на правото на справедлив процес, признато от член 47 от Хартата, така и на основание на принципа за примат на правото на съюза над националното право и директния му ефект. Тези изисквания в никаква степен не се спазват в националното право. На набедения длъжник се връчва една заповед за изпълнение, в голяма част от случаите дори несъответстваща напълно на действителните претенции на заявителя, без в нея да са изложени каквито и да било мотиви и аргументи за издаването и още по-малко същата е придружена с документите, представени от заявителя, като българския съд избягва да издава разпореждане, в което да мотивира решението си да уважи искането за издаване на заповед за изпълнение, с издаването каквото мотивирано разпореждане, придружено с документите, представени от заявителя единствено би могло частично да бъде спазено изискването за достатъчна информираност на набедения длъжник.

При издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 417 от ГПК, първо се образува изпълнително дело срещу  лицето, за което се твърди, че е длъжник и едва известен период след като е инициирано принудителното изпълнение, би могло да се образува исково производство/ ако набеденият длъжник случайно разполага със средства да си осигури адвокат, след наложените му възбрани и запори на всичко, с което разполага и прояви изключителна настойчивост да се снабди с копия от намиращите се в кориците на делото документи и да доразвие/да си доизмисли/ закона с оглед на липсата на издаване и връчване дори на подлежащи на самостоятелно обжалване актове. Често исковият процес приключва след като вече се е развило и е приключило изпълнителното дело, защото лицето, за което се твърди, че има дълг, има изключително ограничени права за защита в заповедното производство. Лицето  има право да подаде възражение срещу заповедта по чл. 415 от ГПК /ако такава изобщо му бъде връчена/, но съгласно чл. 420 от ГПК, това възражение не спира принудителното изпълнение на заповедта.  При подадено възражение, съдът указва на кредитора, поискал издаването на заповед по чл. 417 от ГПК, че следва, в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на вземането си. Съгласно чл. 422, ал. 2 от ГПК, предявеният иск отново не спира допуснатото незабавно изпълнение.  Набеденият длъжник има право отделно да обжалва пред въззивния съд и разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, но такова обичайно изобщо не се издава.

Съгласно нашето законодателство принудителното изпълнение може да бъде спряно само в хипотезите по чл. 420 от ГПК, когато длъжникът  изпълни едно от следните законови изисквания алтернативно:

а/ представи надлежно обезпечение /според установената съдебна практика, обезпечението трябва да е представено с възражението и следва да бъде  в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. Това се оказва практически невъзможно тъй като към този момент са запорирани всички средства на набедения длъжник и са възбранени всички негови имоти, особено ако същите са достатъчно атрактивни/.

б/ или когато искането на длъжника за спиране на изпълнителните действия е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че това лице не дължи.

По този начин законът (ГПК) дава на българските съдилища широка свобода на преценка дали да спрат изпълнението, като те рядко /почти никога/ не постановяват спиране на това основание.

За тази втора хипотеза следва да се има предвид, че дори при липса на дълг или при наличие на дълг в по-малък размер от претендирания от кредитора, поради едностранния, формален и несъстезателен характер на заповедното производство,  в рамките на това производство не се събират доказателствата, допустими в общия исков процес. На практика са налице случаи, в които заповедният съд е отказвал спиране на това основание, а впоследствие исковият съд е отхвърлял предявения от мнимия кредитор иск по чл. 422 от ГПК, образуван след подаване на възражение по чл. 415 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Поради обстоятелството, че в заповедното производство по чл. 417 от ГПК, първо се провежда принудително изпълнение, а едва след това исково дело, необосновано,  чрез  налагане на обезпечителни мерки и чрез продажбата на имуществото чрез някой от способите, предвидени в ГПК, се навлиза в имуществената сфера на лицето-мним длъжник или на длъжника на дълг, който е в по-малък размер от претендирания в заповедта. Съгласно нашето национално законодателство, в тези случаи длъжникът, след отхвърляне на иска срещу него, има право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу мнимия кредитор, но само за паричната сума, която е изплатена на този мним кредитор за извършените в изпълнителното дело продажби на имуществото на длъжника, без да има възможност в патримониума му да бъдат реституирани движимите и недвижимите вещи, които са били предмет на тези продани. С оглед на обстоятелството, че по нашето право, оценката на имуществото, върху което се извършва принудително изпълнение не подлежи на обжалване, то това имущество се продава в пъти под реалната му пазарна цена и на мнимия длъжник в тези хипотези се възстановява парична сума, която не съответства на реалната стойност на продаденото негово имущество.

  1. Нарушения на Директива №93/13

Считам, че българското законодателство е в противоречие със законодателството на Европейския съюз и в частност на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Считаме, че това законодателство прави невъзможно или изключително затруднява приложението на правото на ЕС, тъй като принудителното изпълнение, инициирано по силата на заповед за изпълнение въз основа на документ, по силата на който се преминава към незабавно изпълнение, се извършва преди постановяването на решение от съда, разглеждащ исковото дело, който може да прогласи за неравноправни договорните клаузи, на които се основава принудителното изпълнение.

По силата на чл. 420, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс, депозирането на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не води до спиране на принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 от Гражданско-процесуалния кодекс, освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение, което следва да бъде в размер на изискуемото вземане. Представянето на обезпечение в такъв размер е често невъзможно в случаите на договорите за ипотечни кредити.

Също така, бихме искали да Ви посочим, че съгласно чл. 420, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс, длъжникът може да поиска спиране на изпълнителното производство в случаите, когато искането му е подкрепено с убедителни писмени доказателства.  По този начин законът дава на българските съдилища широка свобода на преценка дали да спрат изпълнението, като те обикновено не постановяват спиране на това основание. Българският Гражданско-процесуален кодекс не предоставя право да бъде поискано от съда, разглеждащ исковото производство, да постанови спиране на принудителното изпълнение.

Следователно, следва да се заключи, че посочените процесуални правила накърняват защитата, предоставена от Директивата, тъй като те създават невъзможност да бъдат постановени привременни мерки за спиране или прекратяване на изпълнителното производство, когато такива мерки са необходими, за да се обезпечи ефективността на крайното решение на съдилищата, разглеждащи исковото производство, и пред които потребителят е навел твърдение, че са неравноправни договорните клаузи, въз основа на които се извършва принудителното изпълнение (в противоречие на задължителното тълкуване, дадено в дело C-432/05 и дело C-415/11).

Също така, противно на установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз /дело C-618/10 Banco Espanol de Credito и дело C-415/11/, българското законодателство не предвижда възможност съдът, пред когото е депозирана молба за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, по силата на който се преминава към незабавно изпълнение, in limine litis или на всеки друг етап от процедурата, дори и да разполага с всички правни и фактически основания, необходими в това отношение, да извърши служебна проверка дали е неравноправна една клауза относно лихва върху забавено плащане и размера на тази лихва за забава, инкорпорирана в договор, сключен между банка или друг продавач или доставчик и потребител, включително в случаите, когато потребителят не е депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Моля да се вземе предвид и това, че винаги, когато се пристъпва към принудително изпълнение върху движима вещ или недвижим имот преди постановяване на решението на съда в исковото производство, с което договорната клауза, въз основа на която е образувано принудителното изпълнение, се обявява за неравноправна, а изпълнителното производство – за нищожно, с това решение на потребителя би се предоставила само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, която е непълна и недостатъчна и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на посочената клауза, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директива 93/13.

Друг важен момент е, че в случаите, в които потребител е осъден в рамките на процедурата по чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, той бива уведомен за издадената заповед за изпълнение въз основа на документ от съдебния изпълнител, който, съгласно българското законодателство, вече е наложил на длъжника мерки за обезпечаване на дълга, за който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Поради това е невъзможно или изключително трудно потребителят да упражни правото си на защита в случаите, когато съдебният изпълнител е запорирал неговите банкови сметки, заплата и движими вещи, възбранил е недвижимите му имоти и е започнал действия по принудително изпълнение за продажба на имуществото на лицето, за което се твърди, че има дълг и освен това в негова тежест е наложено изплащането на много високи разноски, вследствие на несъстезателната процедура, уредена в чл. 417 от Гражданско- процесуалния кодекс.

Искам да добавя, че липсва реална законова възможност за обжалване на действията и на бездействията на съдебните изпълнители и това допълнително е утежнено от липсата на реален контрол върху тях.  Съгласно българското законодателство, контролът върху съдебните изпълнители се извършва от Камарата на частните съдебни изпълнители и от Инспектората към Министерството на правосъдието. Този контрол е неефективен, от една страна поради обстоятелството, че съдебните изпълнители следва да контролират самите себе си, а от друга страна поради това, че Инспекторатът не осъществява активно контролната си дейност. Вследствие на това, много частни съдебни изпълнители не зачитат правата на длъжниците или даже извършват измами по отношение на тях.

Изводът е, че поради процедурата, регламентирана в чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс, липсата на ефективни средства за защита срещу съдебните изпълнители и липсата на контрол върху тях, потребителите са лишени от защитата на  Директива 93/13.

Поради причините, изложени по-горе, се нарушават не само правата на потребителите, но и основни човешки права на всяко лице, срещу което е започнато принудително изпълнение съгласно чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс и при условията на липса на правни гаранции за законосъобразно провеждане на изпълнителното производство. Чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс и законовите разпоредби, регламентиращи принудителното изпълнение, засягат живота, перспективите за бъдещето и препитанието на длъжниците, които понякога губят всичко, дори своя живот.

  1. Нерегламентирана държавна помощ по чл. 107 от ДФЕС с чл. 410/417 ГПК

В България се наблюдава нерегламентирана държавна помощ в полза на мнимия кредитор най-малко в четири момента:

  1. При заплащане на държавната такса – в заповедното производство тя е 2%, а в исковото – 4%;
  2. Въпреки препоръката, отразена в Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2006 година в полза на мнимия кредитор за сметка на набедения длъжник се начисляват огромни адвокатски хонорари, несъответстващи на извършената работа, но определени императивно като минимум;
  3. Мнимия кредитор си избира частен съдебен изпълнител по своя преценка, на когото също заплаща „такси“ в огромни размери;
  4. Частния съдебен изпълнител сам, по своя преценка безконтролно оценява имотите на набедения длъжник обичайно 3-4 /често и повече/ пъти ( в някои случаи и 10-20 пъти) под пазарната им стойност. Поради наложените запори и възбрани на имуществото на мнимия длъжник същия няма възможност нито да плати доброволно като продаде свое имущество на пазарни цени, нито да представи обезпечение за спиране на изпълнителното производство и мнимият кредитор /лично или чрез подставени лица/ придобива атрактивни имоти на цени няколко пъти под пазарните за сметка на набедения длъжник, като обичайно към този момент дължимата от същия сума е нараснала в пъти.
  5. В полза на банките априори, по силата на закона /чл.417 ГПК/ се създава възможност за получаване на непозволена държавна помощ, доколкото на същите, въз основа на документ, издаден от самите тях и при липса за каквито и да било изисквания за удостоверяване или проверка на сключения от същите договор за неравноправни клаузи и спазване на правилата за конкуренция, при държавна такса в размер на 2% се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на който да започнат принудително изпълнение срещу набеден длъжник преди той изобщо да разбере за техните претенции.

В тази връзка е и Решение на Комисията (ЕК) от 30 януари 2008 година относно Държавна помощ C 35/06 (ex NN 37/06) приведена в действие от Швеция в полза на Konsum Jämtland Ekonomisk Förening.

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

С настоящата петиция целим да се постигне:

  1. Установяване на нарушения на правото на ЕС от Република България чрез така нареченото „заповедно производство“ – чл. 410/417 от ГПК и колизията на заповедното производство по начина, по който се прилага от българския съд с правото на Европейския съюз и задължителната юриспруденция на Съда на Европейския съюз.
  2. Сезиране на СЕС чрез Европейския парламент с цел преустановяване на продължаващата заблуждаваща практика на българските съдилища, нарушаваща правото на ЕС, накърняваща правата и законните интереси на европейски граждани и дружества и създаваща непозволена държавна помощ в полза на определени физически и юридически лица.

Горните искания са във връзка това, че съдът и частните съдебни изпълнители, от една страна, нарушавайки масово закона по един и същи начин, са създали една привидно валидна съдебна практика, което е причина огромна част от длъжниците, от друга страна, да не търсят и отстояват правата си, тъй като им е втълпено, че с такива не разполагат, с което им се ограничават правата, защитими от от ПЕС, като граждани на ЕС.

Разчитаме на подкрепа от страна на европейските институции, тъй като българските такива отдавна спряха да защитават обикновените граждани, а напротив.

 

С уважение: Мариана Илиева

 

 

***

 

 

Индивидуална ПЕТИЦИЯ – №0037/2019г. от М. Г. И. до ЕК

Вашият коментар