19/10/2020

Как липсващ правен интерес остави на камарите на нотариусите и ЧСИ контрола за конфликт на интереси

Имат ли право камарите на нотариусите и на частните съдебни изпълнители да образуват производства за конфликт на интереси и да го установяват? На този въпрос се очакваше да даде окончателен отговор Върховният административен съд (ВАС), след като преди половин година трима върховни съдии обявиха, че това правомощие е предоставено на ръководствата на двете професии в разрез със закона.

Отговор обаче няма да има, а двете камари ще запазят възможността да провеждат производства за конфликт на интереси срещу членовете си. Причината – петчленният състав на ВАС, който трябваше да се произнесе по казуса, установи, че бизнесменът, който е поискал отмяната на това правомощие на двете камари, няма правен интерес да води подобно дело (пълния текст на определението виж тук).

Бизнесменът всъщност настоява за отмяна на две разпоредби от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси. Именно с тях двете камари получават това правомощие.

Разминаване за правния интерес

Заради липсата на правен интерес той да води това дело, върховните съдии Таня Радкова (председател на състава), Анна Димитрова (докладчик), Любомира Мотова, Даниела Мавродиева и Диана Петкова обезсилиха решението на тримата си колеги, с което двете разпоредби бяха обявени за незаконосъобразни и прекратиха делото.

Преди половин година тричленният състав с председател Георги Георгиев и членове Тодор Тодоров и Стела Динчева (докладчик) не видя проблем с правния интерес у бизнесмена и две представлявани от него фирми да атакуват наредбата за проверките за конфликт на интереси по отношение на нотариусите и ЧСИ. Тримата върховни съдии приеха, че жалбата е допустима със следните мотиви: „Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е юридическо лице. Следователно в случая жалбоподателите имат правен интерес от оспорване на процесната наредба“.

Петчленният състав обаче не е съгласен с този извод на първата инстанция. Като посочва, че са оспорени текстове от наредбата, свързани с правомощия на камарите на нотариусите и ЧСИ, които засягат нотариуси и ЧСИ. „Нито един от тримата жалбоподатели (както физическото лице, така и двете юридически лица, представлявани от него) нямат качество на частен съдебен изпълнител или нотариус“, пише той. И посочва, че за да обосноват правния си интерес, бизнесменът и фирмите му са посочили, че са подали сигнал за корупция и конфликт на интереси срещу директора на дирекция „Общински строителен контрол в Столична община“ до КПКОНПИ, който е препратен до кмета на Столична община, който е прекратил производството.

„Така описаните факти също не сочат на правен интерес за тримата жалбоподатели по смисъла на чл.186, ал.1 АПК от обжалване на отменените от тричленния състав части от текстове на наредбата, тъй като по никакъв начин не са свързани с конкретно производство срещу нотариус или частен изпълнител по реда на оспорената наредба. Отменената част от текстовете не засяга права, свободи или законни интереси на тримата жалбоподатели, не създава възможност за засягането им, нито поражда задължения за тях“, пишат петимата върховни съдии.

Въпросът без отговор

Така въпросът законно ли е правомощието на камарите на нотариусите и ЧСИ да установяват конфликт на интереси не получи отговор от съда, а от решението на първата инстанция става ясно, че най-малкото е спорен.

Върховните съдии Георги Георгиев, Тодор Тодоров и Стела Динчева приеха, че с наредбата е дописан законът и на двете камари на юридическите професии са дадени правомощия каквито нямат и отмениха чл. 22, ал. 1 и чл.26, ал.1 от наредбата (пълния текст на решението им виж тук).

В решението си те посочиха, че нотариусите, съдиите по вписванията и държавните и частните съдебни изпълнители са задължени да подават декларации за имущество и интереси пред органа по избора или назначаването им. И анализираха цялата процедура по назначаване на един нотариус – конкурс, обявен от министъра на правосъдието, после негова заповед за вписване в регистъра на камарата, после решение на съвета на камарата. Изследваха и правомощията на Съвета на нотариусите по закон и установиха, че няма такова, свързано с конфликта на интереси (чл. 65 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). „Видно от този текст Съветът на нотариусите няма правомощие да образува, отказва да образува или прекратява производството, така както е разписано в чл.22, ал.1 от Наредба за организация и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, нито има правомощието да се произнася с мотивирана заповед, съответно решение за наличието или липсата на конфликт на интереси по чл.26, ал.1 от наредбата“, записаха тримата съдии в решението си. И заключиха, че правомощията на Съвета на нотариусите са „изрично предвидени и лимитативно определени в ЗННД“ и тяхното увеличаване и разширяване с подзаконов нормативен акт е недопустимо като противоречащо на закона. А същите съждения важат и по отношение на Камарата на ЧСИ.

 

 

Източник: lex.bg

Вашият коментар