31/10/2020

Как съдът отнема основни права на длъжниците по чл. 417 ГПК и опорочава процеса

 

 

         Според ГПК заповедното производство може да се прилага само за безспорни вземания. Въпреки това то недопустимо се използва от съда за вземания, които са принципно спорни, и издава заповед за изпълнение, и то в закрити съдебни заседания, като по този начин нарушава чл. 8 – 10 ГПК, и особено чл. 8 ал. 1, която гласи, че всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.  

Състезателно начало

Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

Равенство на страните

Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.

Установяване на истината

Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.

Публичност и непосредственост

Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.

            Съдът издава заповед за изпълнение, без дори реално да провежда закрито съдебно заседание – липсва протокол по всички дела от проведените заседания и разпореждане/определение за уважаване на заявлението, както и приемане, че претендираното вземане е безспорно (че отговаря на Регламент 805/2004 г.), и приема представените доказателства за верни и основателни и разпорежда на съдебния секретар да се издаде заповед за изпълнение. С неиздаването на определение и неговото връчване съдът отнема правото на набедения за длъжник да обжалва определението на съда, ако установи, че вземането е спорно, а не безспорно такова.

            Още със самите образци на заявленията е създадена възможност на заявителя да поиска да му се издаде изпълнителен лист без преди това съда да е приключил заповедното производство с влязла в сила заповед за изпълнение, което се отнася за чл. 410 и чл. 417 ГПК.

            Изключително е непонятно и необяснимо защо след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 417, е поискано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и реално съдът издава заповед за изпълнение, която не е поискана от страната. Стига се дотам, че той незаконно “инкорпорира” в акта и непоисканото незабавно изпълнение, и самото разпореждане за издаване на изпълнителен лист, като по този начин включва в самата издадена заповед за изпълнение протокола от проведеното закрито съдебно заседание, разпореждането за уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение, също разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената заповед и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като по този начин опорочава цялата съдебна процедура до степен на невалидност.

            Допълнително доказателство  за опорочаване на процеса представлява фактът, че заповедите за изпълнение на парични задължения и изпълнителните листове в СРС се издават без номера и няма как да се докаже, че са издадени по валидно и реално проведено съдебно заседание.

            Още по-извращаващо съдебната процедура е поместването на самия протокол и разпореждането за издаване на изпълнителния лист в самия изпълнителен лист, като дори му се променя наименованието, за да не личи, че е съдебен акт – разпореждане, като му е поставено наименованието “изпълнителен лист”, а в самия изпълнителен лист има произнасяне на съда “осъждам” без пояснение дали този осъдителен диспозитив подлежи на обжалване, пред кой съд, в какъв срок от време, и кой трябва да връчи този съдебен акт. Това не се извършва нито от съда, нито от съдебните изпълнители, като по този начин се лишава длъжника от последната му възможност да обжалва този диспозитив на съда.

        По този начин всички издадени изпълнителни листове се явяват невалидни/нищожни, поради това, че са издадени по невлязъл в сила съдебен акт.

         Предлагаме просто решение за всички, които имат издадени такива изпълнителни листове, и на които не са им връчени и не е удостоверено връчването по надлежен ред със съобщение, издадено от Районния съд да подават жалба чрез Районния съд до Окръжния безсрочно /поради това, че срокът за обжалване не може да изтече след като самото начало за обжалване не е поставено/. По този начин всички изпълнителни дела при съдебните изпълнители са невалидно образувани и подлежат на обезсилване, а всичко взето по тях подлежи на връщане, като взето без процесуалноправно основание. Съгласно чл. 407 ал. 1 разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба от длъжника в двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение, но удостоверяването на връчването трябва да стане със съобщение, издадено от Районния съд.

     По този начин всеки частен съдебен изпълнител, който е връчил покана за доброволно изпълнение и не е удостоверил връчването на самата заповед за изпълнение и разпореждането, въз основа на което е издадена, на разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта, и на разпореждането за издаване на изпълнителния лист е извършил престъпление спрямо правата на всеки един длъжник. Още повече ако същият е сторил това без съда да го е оправомощил съгласно чл. 42, ал. 2 ГПК да бъде връчител на съобщенията на съда, като в последния случай същият самоуправства. 

         Всеки измамен по порочната схема, чиито права са засегнати и желае преразглеждане на делото му, връщане на незаконно отнетото и сурови наказания на виновните за това, да се свърже с нас с цел организиране на колективни действия.

Вашият коментар