03/12/2020

Как съдът отнема правото на защита на длъжниците

Инж. Илиев за абсурдите и корупцията на съда и ЧСИ

Над 600 000 са жертвите на измамите , които се извършват в българския съд в комбина със частните съдебни изпълнители срещу длъжниците. Оказва се ,че лицата, които са набедени за длъжници, в повечето случаи са осъдени, от банки, кредитори и друг вид ищци, като самите длъжници, първо не са знаели ,че срещу тях въобще е водено някакво дело и второ, разбират пост фактум че са осъдени служебно без тяхно присъствие и без да им се даде право на защита. Освен това научават ,че са осъдени едва тогава , когато им се направи запор на заплатата и всички банкови сметки, включително и недвижима собственост, а сроковете за обжалване отдавна са изтекли, тъй като по закон в двуседмичен срок от решението на съда, съденият може да обжалва и по този начин да върне делото за ново преразглеждане пред вазивната инстанция на съда.

Оказва се ,че този вид осъждане на длъжници е редовна практика, оказва се и че над 70 процента от делата срещу длъжници въобще не са довършени на ниво районен съд и междувременно е образувано изпълнително дело, където забележете, документите по делото се съхраняват единствено при Частния съдебен изпълнител и в повечето случаи, когато отиваш да си видиш делото при ЧСИ-то ти се отказва да ти се даде достъп до цялото дело, под предлог,че там имало лични данни, а в случая личните данни са на самото заинтересовано лице, в случая длъжникът, който е осъден, без да му се даде каквато и да е право на защита. За схемите на районите съдии и съдебните изпълнители разказа Ивайло Илиев, който повече от 10 години води битка срещу този произвол. Илиев е той е взел заем от около близо 4 милиона лева от банки, но заради огромната сума са го принудили да приобщи към кредита четирите си фирми като съдлъжник. Фрапантното в случая му, обаче  е ,че когато му се запорират всички сметки и имоти , които притежава , Илиев научава,че дължи не 4, а 16 милиона лева, тъй като съдът неизвестно как  определя, че всяка една фирма дължи по близо 4 милиона лева, а не както е в действителност, че  фирмите са солидарни с общият дълг от 4 милиона лева.

Илиев разбира това от кориците на делата и срещу четирите му фирми, чак след като вече е осъден без да знае,че срещу него са водени такива съдебни производства и след като вече е изпуснал сроковете за обжалването им. Тъй като инж. Ивайло Илиев разбира,че тази схема се извършва не само срещу него , но и срещу всички останали длъжници, създава организация, която по съдебен път да се бори срещу този вид съдийски измами, които действат в комбина с конкретни частни съдебни изпълнители съвместно с ищците.

Инж. Ивайло Илиев

–        „Нито по едно от делата не са връчвани книжа на другата страна по делото, за да се запознае с фактите по тях и доказателствата по делата и да вземе отношение по въпроса. “

Оказва се ,че има и такива случаи, при които подобни съдебни дела са водени и срещу починали хора и ги викат в съда за да им се връчат решенията от закритите съдебни заседения, на които забележете са осъдени. Такъв е бил сучая с родителите на Мая Кисьова, която се е обърнала за помощ към организацията, която е създал Илиев срещу произвола на съдиите и ЧСИ.

Инж. Ивайло Илиев

–        „Това е недопустимо, не можеш да осъдиш умрял човек, от умрял човек, писмо не може да се получи“

Фрапантно, нали, но това не е всичко. Оказва се че при този вид дела , заповедните производства, които се гледат в съда влизат в грубо противоречие с основните начала и основните права, които са гарантирани на хората от Конституцията на република България, Гражданския процесуален кодекс и правните норми в  европейския съюз, по конвенцията за защита правата на човека и по Хартата за основните права и свободи на европейския съюз.

Инж. Ивайло Илиев

„Така,че ние започваме нашата битка , нашата война и ще я водим до пълна победа. Всички, които са  които са потърпевши и по чл. 410 и чл. 417 по ГПК, трябва да знаят, е че съда с цел да си съкрати процедурата е решил да си издава заповедите за изпълнение И ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ЛИСТОВЕ от производства в които се оказва,че липсва протокол за проведено съдебно заседание, липсва и определение на съда с което да се произнесе, пояснявам, чл. 254 от ГПК, казва по едностранно твърдение на страните, съдът трябва да излезе с определени в закрито разпоредително заседание с мотиви, да обясни на другата страна, а не само на този който твърди нещо, кое е приел за вярно, на кои факти се основал съда и второ дали самото заповедно производство е за заповедно производство, а не се основава само на твърдения от другата страна.“

От тук става ясно, че съдът така отнема  каквато и да е възможност на ответника, в случая длъжника да предостави своите аргументи срещу заведения срещу него иск и по този начин да се защити. Освен това съдът се позовава само на едностранни твърдения, които може и да не са верни, но съдията за да не бъде подведен под наказателна отговорност за това , че не проверява всички факти, в книжата с които издава срещу ответника  пише израза – „ДО КОЛКОТО МИ Е ИЗВЕСТНО“. Този израз недвусмислено показва,че няма проверка на фактите и от двете страни, а също така няма и убеждение на съдията, че това което му е предоставено едностранно само и единствено от ищеца отговаря на истината.

Трябва да поясни, и че според нашия Граждански процесуален кодекс и според правото на европейския съюз, до заповедно производство, може да се стигне само тогава, когато по самото дело не съществува правен спор и страните по делото писмено са удостоверили и изразили своето съгласие. В случая обаче българските съдии пристъпват към заповедно производство, без да има такива документи, изразяващи съгласието на страните, или иначе казано без да съществуват доказателства,че не съществува правен спор.

Инж. Ивайло Илиев

„В конкретните случаи, почти всички дела, които са гледани в съда, никой от съдиите не проверява фактите и обстоятелствата по делото. Давам другия трагичен пример, който е в делата по чл. 410 от ГПК. В заявлението пише и съществува декларацията – декларирам,че доколкото ми е известно предоставената ми информация е вярна.“

Оказва се ,че и повечето такива дела съдиите решават да ги разглеждат на закрито заседание, а според чл. 411 ал. 2 от ГПК заседанията са разпоредителни, видно е от цитирания текст в , че никъде не пише закрито. Чл. 411 ГПК ((2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:

  1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;
  2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
  3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;

)

Инж. Ивайло Илиев

–        „В този случай съдът не трябва да издава заповед за изпълнение. В конкретните случаи по чл. 410, съдът има наглостта , да допише, че разглежда заявлението в закрито разпоредително заседание Не може да е закрито, защото не е посочено в закона, а само в под законов нормативен акт , а имено наредба номер 6 и наредба номер 7 издадени от министъра на правосъдието. Второ във важна информация за длъжника, на гърба на заповедта за изпълнение или самото й лице, зависи как се пада и колко е дълга заповедта , съдията декларира, чета дословно – декларирам, че доколкото ми е известно предоставената ми информация е вярна е първата декларация , но във важна информация за длъжника пише, – Настоящата заповед е издадена единствено въз основа на информация предоставена от кредитора. Тази информация, не е проверявана от съда“.

Илиев уточни, освен това, че във въпросните документи липсва и протокол от заседание, липсва и определение на съда а има издадена заповед с такова съдържание.

Инж. Ивайло Илиев

„Веднъж е декларирано в тази декларация от съдията _До колкото ми е известно… е да бъдат подведени хората, да се подписват под нея и после съдът да се произнася, че съдията се е доверил единствено и само на информацията предоставена от кредитора или заявителя и че тази информация, не е проверявана от съда. – по този начин съдията си признава,че не е уважил правата на човека, разгледал е делото в закрито съдебно заседание и не може да бъде обяснено защо и е зидал въпреки това заповед за изпълнение.“

В заповедното производство по чл. 410 трябва да има протокол от заседание, трябва да има определение на съда и едва тогава трябва да се издаде заповедта за изпълнение. Самата заповед обаче не се издава от конкретния съдия , а от администрацията на съда, Съдията е длъжен да издаде заповедта и да разпореди да бъде връчен препис от нея на длъжника, но трябва да му се връчи и определението.

Инж. Ивайло Илиев

–        „Защото по аналогия от 1л.413 от ГПК е казано , че ако съдът отхвърли заявлението за издаване на заповед за заповед за изпълнение, заявителят може да обжалва с разпореждането пред втора инстанция на съда. И тук по аналогия е според чл. 9 от ГПК е ясно че би трябвало да се даде право и на ответната страна да обжалва, решението на съда да бъде отхвърлено изцяло или от части. Казва се равнопоставеност на страните в процеса. И следователно всички срещу които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, трябва да имат предвид това и определение на съда или разпореждане с което съда да потвърди,че заявлението отговаря на закона и благодарение на него да издаде заповед за изпълнение. И следователно всеки от потърпевшите трябва да получи препис от разпореждането и препис от заповедта, която е издадена, за да може да се защити на равни начала. Дори да е проведено закрито заседание пак трябва да му бъде връчен акт. Същото се получава и по чл. 417 от ГПК. Но тук става още по интересно . Съдът в Заповедното производство е поискал да се издаде заповед за незабавно изпълнение, а той е издал съвсем различна заповед. Казва се заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.Второ, иска се издаване на изпълнителен лист и това го пише във самия формуляр, за издаването на заповед. Никъде, абсолютно никъде не е написано,че се иска от съда да постанови незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение. Следователно, съдът в момента в който, се е разпоредил да се допусне незабавното изпълнение на заповедта е излязъл извън правомощията си. Издал е разпореждане, което не е поискано.“

И за да може да се замаскират тези правонарушения извършени имено от съда, дори с писмо на председателя на ВКС, се казва че актовете с което се уважава заявлението било част от заповедта.

Инж. Ивайло Илиев

–        „Освен това разпореждането с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта , било някъде долу, на едно редче посочено и трето, разпореждането за издаването на изпълнителен лист, също се намирало там. Издава се изпълнителен лист, бие се печат върху заповедта,че има издаден изпълнителен лист. И стигаме до най важното. Актовете на съда, които ги изброихме , а те са три на брой, трябва да бъдат връчени от съда, така казва чл. 7 ал. 2 от ГПК, акта, по член с което се допуска незабавното изпълнение, може да бъде обжалван, но трябва да бъде връчен. Разпореждането с което се разпорежда издаването на изпълнителен лист също подлежи на обжалване на основание чл. 407 от ГПК. Това разпореждане също трябва да бъде връчено то съда. Обаче за да не се случва това нещо и да не ги връчва съда, защото трябва да бъде удостоверено това нещо са решили измамниците от съда инкорпорират някои от актовете вътре в заповедта, а разпореждането за издаването на изпълнителния лист вече е включен в самия изпълнителен лист. Протокола от заседанието, разпореждането за изпълнителния лист и самият изпълнителен лист са три в едно. Иначе казано това е пълна подигравка с правото и с изработването на съдебни документи.“

Оказва се и че във въпросният документ в който са вкарани три отделни документа, нито има мотиви за решението на съда, нито пък се посочва срок в който може да се обжалва. И тъй като не става ясно какво точно представлява конкретния документ и че в него са вкарани три отделни документа, ответника няма как да се досети, че може да ги обжалва и трите, въпреки че по закон има право на това. Според чл. 254 от ГПК в документите, трябва да бъдат посочени имената на страните, номер и дата на постановяването на акта, като и какво постановява съда. В точка 6 от чл. 254 от ГПК, изрично е написано, че трябва да има указания на съда подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок от време. Това обаче липсва.

Инж. Ивайло Илиев

–        „С цел да бъде въведен в заблуда длъжник, че нам право да обжалва този съдебен акт. Този съдебен акт, този тюрлю гювеч, три в едно. Е кой може да се досети, че това е разпореждането за издаването на изпълнителен лист, когато му е променено дори наименованието. Отгоре пише изпълнителен лист, а под него се мъдри нещо много интересно – В името на народа. – Това звучи , като присъда, която се произнася пред публика. Народа! Той съдията, сам си го е издал, сам си го е подписал, а иначе се произнася в името на народа и с една дума пише – ОСЪЖДА“

Припомням,че в повечето случаи съдебното заседание се води закрито, въпреки, че според закон трябва да е само разпоредително, и че много пъти самият длъжник, научава че е осъден едва след като е изтекъл стока за  обжалване, а научва ,че е осъден, когато Частен съдебен изпълнител е наложил запор над банковите сметки и недвижимото имущество над ответника. Така както стана вече ясно се отнема каквато и да е възможност на защита на длъжника. Ако обаче все пак длъжника се опита да потърси правата си и в срок има възможност да обжалва, това право му се възпрепятства, тъй като се оказва, че  практиката в съда е да се дава изпълнителния лист и копие от заповедта за изпълнение  на заявителя още преди да е приключило делото на районен съд.

Инж.Ивайло Илиев

„И никакви други документи, нито възражения се прилагат към заповедта изготвена от районния съд, нито съобщения с които да се удостовери, кой има право да го връчва и тича заявителя да си занесе изпълнителния лист, при избран от него Частен съдебен изпълнител, за да може да може да договори какво да изкара и как да събира парите. “

Според чл. 42 от Гражданско процесуалния кодекс, съобщенията по делата могат само да се връчват от служител на съда, по искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да бъдат връчени и от частен съдебен изпълнител, но в случая съдът.

Инж. Ивайло Илиев

-„Трябва да има искане от страната към съда, той да определи, да бъде извършено връчване от Частен съдебен изпълнител, ако заявителя е поискал такъв. Поради това обаче ,че няма по делото заявление – искане  от заявителя до съда, да бъдат връчвани книжата от служител не на съда, на частен съдебен изпълнител и разноските по делото да бъдат на заявителя, то съда е допуснал грубо нарушение на правата на длъжниците, като въобще не е издал разпореждане, ЧСИ да връчва тези книжа, които съдът има издадени такива , като актове.   “

Само за 2017- 2018 г. от близо 300 000 дела срещу длъжници средно около 260 000 от тях са при частни съдебни изпълнители и 40 000 са при държавни съдебни изпълнители.

Инж. Ивайло Илиев

-„Тук се намесва мафиотската схема. Съдът не довършва делата, не ги приключва. Не избира, кой да бъде връчител на заповедта. Дали да бъде държавен или частен съдебен изпълнител, съдът трябва да се разпореди някой да му връчи делото. Това съдът не го прави и самите съдии по този начин отнемат правото на защита на длъжниците. Освен съдиите са виновни и заявителите, защото и те участват в извършване на престъпление спрямо правата на гражданите да се защитят в съда“

В тази измамна схема с отнемане правото на защита участва и частния съдебен изпълнител, при който е отнесен изпълнителния лист от заявителя. Тъй като за да се пристъпи към изпълнително дело, делото в районния съд трябва да е приключило, а в самото дело трябва да има доказателства,че ответника (длъжника) е упражнил правото си на защита, като е обжалвал присъдата. Такава жалба обаче в повече то случаи няма тъй като както казахме по –рано и пак ще го повторим осъденият разбира,че е осъден едва след като му е наложен запор от частен съдебен изпълнител, и по този начин му е отнета каквато и да е възможност на защита.

По този начин , банки, кредитори и друг вид заявители отнемат имоти, и налагат запор на заплати, и така длъжникът попада в един омагьосан кръг на дългова схема от която не може да излезе. Според Ивайло Илиев, тук става дума за престъпна схема между организирана престъпна група от съдии, заявители и частни съдебни изпълнители.

Инж. Ивайло Илиев

–        „Защото това иначе няма как да се случи. Първо, някой да оформи документ с невярно съдържание от страна банката, второ да попълни заявление с тази декларация – декларирал,,че до колкото ми е известно предоставената информация е вярна, подписа от долу удостоверява верността за всичко изложено по – нагоре. Трето, Съдията да не си извика съдебния секретар и да не проведе съдебно заседание и да елиминира протокол, а ако е имало той е отстранен от кориците на делото. Да не издаде определение, което да го в пише в книгата за закритите съдебни заседание, защото има и такава книга в съда. Освен това да издаде заповед за изпълнение, която трябва също да бъде връчена, да не си приключи делото. Частното гражданско дело не е приключено. Само в Софийския районен съд такива неприключени дела са около 150 000. Производства по чл. 417 от ГПК, които и до момента не са приключени, защото нищо не е връчено по тях. Това са доказателства за извършени престъпления за които информирахме европейската  комисия и европейския парламент по същия начин. Всичките тези неща се намира в Районния съд. Там незнаят, кой е съдебния изпълнител, на кого е занесено съдебния изпълнител да образува изпълнителното дело. “

И така цялата тази схема показва, че межди съдиите, частните съдебни изпълнители и заявителите съществува схема, по която да не се даде възможност на длъжника да се защити и целия му бизнес и кариера да бъдат напълно унищожени. Добре е да знаят хората, които имат проблеми със ЧСИ, че имат право да отидат в районния съд, да си преснимат цялото дело, и ако не знаят кое е ЧСИ-то им да отидат в камарата на частните съдебни изпълнители и там да проверят. На базата на информацията , която ще открият по  дело в съда и делото им при ЧСИ могат да заведат съдебно производство за измама и грубото им отнемане на правото на защита.

Светослав Пенчев

Вашият коментар