30/09/2020

Касационни основания и жалба по иск за нищожност на разпореждане по чл.270; ал.2 ГПК

ДО ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

чрез Софийски градски съд

Гражданско отделение ІІ Б състав

по въззивно гражданско дело № 13026 / 2019г.

 

 

Касационна жалба

от Е…. И….. В……, с ЕГН 8…………….2, с адрес: ………..

срещу Решение от 18.12.2019г. на Софийски градски съд

по въззивно гражданско дело № 13026 / 2019г.

 

 

Уважаеми върховни съдии,

Решението ми бе връчено на ……….20…..г. и след запознаване с неговото съдържания, го оспорвам пред Вас.

С въззивното решение е потвърдено Решение № І – ….. от……0….20…..г. на Софийски районен съд, …… състав по гражданско дело № ……… / 20….. година, с което бяха отхвърлени искове за нищожност на заповеди за изпълнение на парични задължения.

В първоинстанционното производство предявих искове за прогласяване нищожноста на разпореждания за незабавно изпълнение и на разпореждания за издаване на заповеди за изпълнения, издадени по частно гражданско дело № ……… / 20…….г. на Софийски районен съд.

В петитума на исковата посочих, че моля да бъде прогласена нищожноста на :

  1. Разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на издадените Заповеди № ( неномерирани) от 03.06.20…г. и от 21..06.20…….г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
  2. Разпореждания за издаване на изпълнителни листове, ако приемете че същите са издадени с оглед липсата на изискуемата от закона форма и не съдържат мотиви.

С първоинстанционното решение се отхвърлят мои искове, като предявени за прогласяване нищожност на заповеди за изпълнение.

С въззивната жалба оспорих първоинстанционното решение, което бе постановено в производство по мои искове за нищожност на разпореждания за незабавно изпълнение и на разпореждания за издаване на изпълнителни листове, издадени в производството по частно гражданско дело № ………. / 20……г. на Софийски районен съд.

Въззивния съд е потвърдил изцяло първоинстанционния акт, който бе постановен по непредявени искове и не се произнесе по моите искове за нищожност на съдебните актове – разпореждания.

Оспорвам решението на въззивния съд, като недопустимо и като неправилно.

1.1. Оспорвам въззивното решение като недопустимо, поради потвърждаването с него на първоинстанционно решение, с което са отхвърлени непредявени искове и няма произнасяне по предявените искове.

Предмет на въззивното производство е оспорването от мен на съдебен акт, който е постановен по мои искове за прогласяване нищожноста на разпореждания за незабвано изпълнение и на разпореждания за издаване на изпълнителни листи в заповедно производство, а не по искове за нищожност на заповеди за изпълнение на парични задължения.

Като е потвърдил недопустим първоинстанционен съдебен акт, въззивния съд е постановил недопустимо решение.

1.2. Оспорвам въззичното решение и поради постановяването му в противоречие със съществени процесуални правила.

В мотивите си въззивния съд е посочил, че нашето национално законодателство, не е въвеждало и не въвежда задължение към Съда, в производствата по заповедните дела, да издава писмени актове – разпореждания.

Въззивния съд е приел, че нашето национално законодателство въвежда задължение към Съда в заповедните производства, да издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, без да е необходимо да се произнася с нарочен съдебен акт – разпореждане.

Въззивният съд е приел, че общностното право също не е въвеждало и не въвежда изискване към национален съд в заповедно производство да издава съдебен акт, когато се произнася по искане на страна по делото, свързана с неговия предмет.

Въз основа на мотивите на въззивния съд, относно съдържанието на правните норми, регламентиращи съдебните актове от заповедното производство, е постанове решението, което оспорвам пред Вас като неправилно.

Уважаеми върховни съдии,

Моля след като се запознаете с изложение на основанията за касационно обжалване, ако приемете за допустима настоящата ми жалба, да постановеите решение, с което да обезсилите като недопустимо Решение от 18.12.2019г. на Софийски градски съд по въззивно гражданско дело № 1…….6 / 2019г., поради постановяването му по непредявени искове, а ако го приемете за допустимо, да го отмените като постановено при неправилно приложени съществени процесуалноправни норми.

 

Приложения:

Документ за внесена държавна такса;

Основания за допускане до касационно обжалване и

Преписи от касационна жалба и основания

 

 

С Уважение: ………………………………                                                  ………………………………

/ Е……….. В………. /                                                           адв. ……..

 

***

ДО ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

Чрез Софийски градски съд

Гражданско отделение ІІ Б състав

По въззивно гражданско дело № 13026 / 2019г.

 

Изложение на основания за допускане до касационно обжалване на касационна жалба

от Е……….. И…………. В……………, с ЕГН 8…………………2, с адрес: ………..

срещу Решение от 1……1…..20…..г. на Софийски градски съд

по въззивно гражданско дело № ……… / 20…….г.

 

Уважаеми върховни съдии,

С касационната жалба обжалвам пред Вас въззивно решение на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № І – 31 от … . … . 20…..г. на …………… районен съд, ….. състав по гражданско дело № ……… / 20……. година.

С първоинстанционното решение са отхвърлени искове за нищожност на заповеди за изпълнение на парични задължения, вместо предявените от мен искове за прогласяване нищожност на разпореждания за допускане на предварително изпълнение и разпореждания за издаване на изпълнителни листи.

Въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционния акт, който бе постановен по непредявени искове и не се произнесе по моите искове за нищожност на съдебните актове – разпореждания.

Оспорвам решението на въззивния съд, като недопустимо и като неправилно.

1.1. Оспорвам въззивното решение като недопустимо, поради потвърждаването с него на първоинстанционно решение, с което са отхвърлени непредявени искове и няма произнасяне по предявените искове.

При постановяване на своето решение, въззивния съд не съобразил, че първоинстанционния акт е постановен по непредявени искове.

В мотивите на въззивното решение е обсъдено съдържанието на първоинстанционното решение и на моя иск, но въззивния съд не установил, че моята искова молба е предявена за прогласяване нищожност на съдебни актове – разпореждания за незабавно изпълнение и разпореждания за издаване на изпълнителни листи, а не срещу заповеди за изпълнение на парични задължения.

Непроизнасянето от първоинстанционния съд по моите искове, бе изрично заявено от мен във въззивното произовдство.

Недопустимоста на първоинстанционното решение не установена от въззивния съд и съобразно служебното му задължение, въведено с разпоредбите на чл. 269, изр първо от ГПК и на чл. 270, ал.3, изр.трето от ГПК.

За да постанови своето решение, въззивния съд изцяло е приел мотивите на първоинстанционния съд, че в производството са предявени искове за прогласяване нищожноста на заповеди за изпълнение на парични задължения, а не на действително предявените искове за нищожност на разпорежданията за незабавно изпълнение на заповеди за изпълнения и на изпълнителни листи.

С мотивите на своето решение въззивния съд е дал отговор на правния въпрос:

„ При преценка допустимоста на първоинстанционното решение, относно предмета на исковата претенция, въззивния съд длъжен ли е да иследва съдържанието на изявеното от ищеца в производството или е достатъчно да обсъди само съдържанието на първоинстанционното решение?”

Отговора на този правен въпрос е съществен за правилното решаване на настоящия спор, тъй като с него въззивния съд е обосновал своето решение.

Отговора на въззивния съд по този съществен за спора правен въпрос, е в противоречие с отговора, даден в точка 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд по тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 година.

Поради изложеното, правните основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този порок, са разпоредбите на чл. 281, ал.1, точка 1 и точка 3, предложение второ от ГПК, във връзка с чл. 280, ал.1, предложение първо от ГПК.

1.2. Оспорвам въззичното решение и поради постановяването му в противоречие със съществени процесуални правила.

В мотивите си въззивния съд е посочил, че нашето национално законодателство, не е въвеждало и не въвежда задължение към Съда, в производствата по заповедните дела, да издава писмени актове – разпореждания.

Въззивния съд е приел, че нашето национално законодателство въвежда задължение към Съда в заповедните производства, да издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, без да е необходимо да се произнася с нарочен съдебен акт – разпореждане.

Въззивният съд е приел, че общностното право също не е въвеждало и не въвежда изискване към национален съд в заповедно производство да издава съдебен акт, когато се произнася по искане на страна по делото, свързана с неговия предмет.

С мотивите на своето решение въззивния съд е дал отговор на правните въпроси, :

„ Разпоредбите на ГПК, предвиждат ли в заповедното производство вместо един от съдебните актове, решение, определение или разпореждане, да бъде издаван друг съдебен акт ?

В заповедните производства по ГПК, кой  акт подлежи на съдебен контрол – заповед за изпълнение на парично задължение основано на документ или разпореждане за незабавно изпълнение?

Разпореждането за незабавно изпълнение на заповедния съд, трябва ли да отговаря на реквизитите към съдебните актове – решение, определение и разпореждане?

Относими ли са разпоредбите на чл, 236, ал.1 и 2 от ГПК, към разпоредбите на чл. 419 от ГПК?

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист от заповедния съд, трябва ли да отговаря на реквизитите към съдебните актове – решение, определение и разпореждане?

Относими ли са разпоредбите на чл, 236, ал.1 и 2 от ГПК, към разпоредбите на чл. 418 от ГПК?”

Отговорите на тези правни въпрос са съществени за правилното решаване на настоящия спор, тъй като с тях въззивния съд е обосновал своето решение.

1.2.1. Отговорите на въззивния съд по тези съществени за спора правни въпроси, са в пряко противоречие с отговорите, изведени в точки  5г и 6 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 година.

Отговорите на въззивния съд по тези съществени за спора правни въпроси са в противоречие и с изложеното в мотивите, с които са изведени отговорите в останалите въпроси от Тълкувателното решение, в които ясно е прието, че заповедното производство е вид съдебно производство по ГПК, в което се издават актове – разпореждания, определения или решения, с оглед етапа на производството.

В мотивите към тълкувателното решение е прието, че предмет на последващ съдебен контрол са разпорежданията на заповедния съд.

Поради изложеното, правните основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този порок, са също разпоредбите на чл. 281, ал.1, точка 1 и точка 3, предложение второ от ГПК, във връзка с чл. 280, ал.1, точка 1, предложение първо от ГПК.

1.2.2. Отговорите на въззивния съд на посочените правни въпроси са в противоречие и с отговорите, дадени в Решения на Съд на Европейски съюз, с които неизменно е постановявано, че националния съд НЕ е длъжен да се съобрази с норми от националното право, ако то е в противоречие с норми от общностното право и че всеки съдебен акт, въз основа който се допуска разместването на имуществени блага, трябва да бъде мотивиран и съобразен с иискванията на общностното право.

Посочвам само част от актове на Съд на Европейски съюз, в мотивите на които са дадени отговори по тези въпроси:

Решение от 30 май 2013г. по дело С – 397 / 11г.;

Решение от 18 февруари 2016г. по дело С – 49 / 14г.;

Определение от 14 септември 2016г. по дело С-534/15г.;

Решение от 21 декември 2016г. по дело С-119/15г. и

Решение от 28 февруари 2018г. по дело С – 289 / 17г.

 

В отговорите на посочените правни въпроси въззивният съд е приел, липсата на въведени законови изисквания за постановяване в заповедното производство на изрични съдебни актове – разпореждания за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, са в противоречие с изисквания на общностното право, но за отстраняването на това противоречие националния съд няма правомощие.

Въззивния съд е изложил в мотивите си, че трябва да съдя Държавата за текстовете на ГПК, които според въззивния съд не въвеждат общите изисквания на съдебните актове към разпореждане за незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист.

Поради изложеното в тази поддточка посочвам, че правно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този порок, са също разпоредбите на чл. 281, ал.1, точка 1 и точка 3, предложение второ от ГПК, във връзка с чл. 280, ал.2, предложение второ от ГПК.

1.2.3. За установяване относимоста на разпоредбата на чл. 121, ал.4 от Конституция на Република България към всички съдебни актове, е образувано конституционно дело № 11 по описа за 2019г. на Конституционен съд .

Посочената разпоредба въвежда единни изисквания към всички съдебни акотве, включително и към разпореджанията, издавани в заповедното производство.

Въззивния съд в настоящето производство е приел, че в производството по издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист по нея, Съда не правораздава. Не е посочил обаче, като какъв орган действа Съда в това производство.

В случай, че приемете наличието на неяснота в разпоредбите на ГПК относно изискванията към разпорежданията на заповедния съд, Ви моля да спрете настоящето производство до постановяването на решение по образуваното конституционно дело.

Поради изложеното в тази поддточка посочвам, че правно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този порок, са също разпоредбите на чл. 281, ал.1, точка 1 и точка 3, предложение второ от ГПК, във връзка с чл. 280, ал.2, предложение второ от ГПК.

2. Ако не приемете, че нашите национални разпоредби въвеждат изискванията към всички съдебни актове и към разпорежданията за незабавно изпълнение и към разпорежданията за издаване на изпълнителен лист от заповедните производства, тъй като Вашия акт ще е окончателен по спора, Ви моля на основание чл. 629 от ГПК, да спрете произовдството и да отправите преюдициално запитване до Съд на Европейски съюз.

Моля да дадете възможност на страните в производството за писмени становища по Ваше преюдициално запитване.

Уважаеми върховни съдии,

Моля след като се запознаете с изложение на основанията за касационно обжалване, ако приемете за допустима настоящата ми жалба, да постановеите решение, с което да обезсилите като недопустимо Решение от 18.12.2019г. на Софийски градски съд по въззивно гражданско дело № 13026 / 2019г., поради постановяването му по непредявени искове, а ако го приемете за допустимо, да го отмените като постановено при неправилно приложени съществени процесуалноправни норми.

 

С Уважение: ………………………………                                                  ………………………………

/ Е……… В………….. /                                                           адв. ……..

 

***

ИМ 65723-2017

***

ДО СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 ЧРЕЗ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

по гр. д. № 65723/2017г.

ГО, 31 състав

решено

 

 ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

от

И…………. П………… И………………, лично и в качеството на управител

на „М………………..М“ ЕООД и „М…………….л Пр……………..с“ ООД

и Е……….. И…………….. В…………

адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“П……………а“, № ….., ет……., офис …….

тел. за контакт: 08……………….4

 

УВАЖАЕМИ ГРАДСКИ СЪДИИ,

В законоустановения срок подаваме настоящата въззивна жалба срещу Решение от 25.03.2019г., постановено по гр.д. № …………./20………г. по описа на СРС, …….. състав. Решението на С………….. районен съд е неправилно и необосновано, по следните съображения:

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е налице твърдяното закононарушение, а именно нарушение на формата като изискване за валидност на съдебните актове, чиито нищожност се претендира.

Още повече, Софийският районен съд изобщо не е обърнал внимание и не е изследвал основният проблем, поставен в исковата ми молба относно липсата по ч.гр.д № 19373/2011г., на СРС, 70 състав на валидни съдебни актове – разпореждания, заповед за изпълнение и титул, какъвто се явява издаденият изпълнителен лист.

В заповедното производство липсва издаване на следните актове на съда:

– Разпореждане за уважаване на заявлението и разпореждащо издаване на заповедта за изпълнение;

– Разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение;

– Разпореждане за издаване на изпълнителен лист;

– Разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК, Частен съдебен изпълнител да бъде връчител на съобщенията по заповедното производство.

Моля да вземете под внимание, че съдебното изпълнително основание в производството по ч.гр.д. № ………../20…..г., на СРС, 70 състав е разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената заповед и което се обжалва с частна жалба по чл. 419 от ГПК, но такова като самостоятелен съдебен акт с номер, дата, мотиви, диспозитив, указания, подлежи ли на обжалване и пред кой съд и подпис на съдията, по делото няма. В тази връзка, ако не съществува такова разпореждане като самостоятелен писмен съдебен акт как бих могъл да го обжалвам по надлежния ред. Ако то не е материализирано в самостоятелна писмена форма със законоустановените рекизити съм лишен от възможността да го обжалвам и се възпрепятства необосновано правото ми на защита.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че „Волеизявлението за издаването на заповедите е обективирано в мотивната част на заповедите, в които съдът е обективирал воля да уважи искането по заявлението, след преценка, че са налице всички законови изисквания за това. Самите документи на заповедите обективират три правни акта.“ Подобни необосновани изводи са в противоречие с разпоредбите на ГПК.

Инкорпорирането на разпореждането за допускане на незабавното изпълнение по издадените два броя заповеди за изпълнение в самите заповеди за изпълнение е нищожно, поради това, че е нарушен чл. 121, т.4 от КРБ – към този съдебен акт липсват мотивите, поради които се допуска незабавното изпълнение. Липсва също така обстоятелствена част с необходимата фактология и изложение на аргументите на съда защо приема за допустимо незабавното изпълнение. Без наличието на тези реквизити е невъзможно даден съдебен акт /решение, определение, разпореждане/ да бъде обжалван, тъй като липсват всякакви основания и правни изводи на съда, които да бъдат оспорени.

Освен това липсва и самото разпореждане за уважаване на заявлението въз основа, на което се издава самата заповед и след като липсва в кориците на делото, то същото означава, че е устно, и като нематериализирано и неподписано от съдия е нищожен съдебен акт.

Нищожното разпореждане за уважаване на заявлението прави нищожна и самата заповед за изпълнение като издадена без процесуално и материално основание.

Нищожно е и издаденото разпореждане за издаване на изпълнителен лист като инкорпорирано в заповедта за изпълнение и на същите основания, както и разпореждането за незабавно изпълнение. Това прави нищожен и самият изпълнителен лист като издаден без процесуално и материално основание.

Абсолютно несъстоятелен е изводът на районния съд, че „Няма пречка, ако съдът има повече време и по-малко дела (особено в провинцията) и ако иска да разхищава хартия, да постановява трите отделни акта в три отделни документа (хартии), но обратната практика – преобладаваща и дълготрайна в Софийския районен съд, с нищо не нарушава процесуалния закон.“

В тази връзка моля да имате предвид фактът, че никъде в разпоредбите на ГПК не е предвидена възможност за инкорпориране на един съдебен акт в друг. ГПК не борави с този термин, още повече да му придава правно значение. Ето защо е напълно необяснимо от къде районните съдии черпят основания да инкорпорират няколко отделни съдебни акта в един и да смятат това за законосъобразна практика. Това че, в Софийският районен съд съществува такава практика, далеч не означава, че тя е правилна. Напротив, същата е крайно порочна и противоречива, като по този начин безпрекусловно се нарушава процесуалния закон.

Несериозно и лишено от правна логика е твърдението на Председателя на 31-ви състав, че постановяването на три отделни акта в три отделни документа зависи от времето на съответния съдия, от натовареността му и от желанието му да разхищава хартия. Без съмнение спазването на точни и ясни разпоредби в ГПК, каквато е чл. 419, а именно, че се издава самостоятелно разпореждане, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, което от своя страна подлежи на обжалване с частна жалба, не може и не трябва да зависи от преценката на съответния съдия дали има време или да му се разхищава хартия.

В тази връзка, моля да вземете под внимание, че като цяло в заповедното производство липсват и други разпореждания, които следва да бъдат издавани като самостоятелни актове от районния съдия.

Нищожно като устен акт е и разпореждането на съда по чл. 42, ал. 2 от ГПК поради това, че същото не е налично по делото и следователно е устно и неподписано от съдия.

По делото липсва молба от заявителя съобщенията на съда по чл. 55 от ГПК, Наредба № 7, чл. 2, т.9 и т.20 да бъдат връчени от частен съдебен изпълнител по чл. 42, ал. 2 от ГПК.

В наредба № 7, чл. 2, т. 20, вр. с чл. 55 от ГПК е установено, че от служител на съда се връчват два документа – самата заповед за изпълнение и препис от разпореждането въз основа, на която е издадена. Това означава, че оригиналът на разпореждането с подпис на съдията, номер, дата, мотиви, диспозитив се съхраняват в делото и се връчва самата заповед.

До момента самите заповеди по горепосоченото дело се съхраняват в кориците на ч.гр.д № 1……3/2011г. на СРС, 70 състав и все още не са връчени, а самото разпореждане изобщо липсва като акт, съответно препис от него също не е връчен, нито от съда, нито от ЧСИ. Не е оформена и разписката към цитираното съобщение, което прави разпореждането устно и като такова е нищожно.

На следващо място, за Ваше сведение Ви прилагам Определение № ……/22.06.20….г. на ВКС, ТК, I отделение, постановено по ч.т.д. № 274/2015г., в което изрично се урежда въпросът за връчването на заповедта за изпълнение, ведно с поканата за доброволно изпълнение, а именно: „С оглед изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения въпрос:

Срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение.“

В този смисъл няма никакви основания да се приеме, че заповедта за изпълнение ми е била надлежно връчена, съответно се счита, че поканата изобщо не ми е връчена и за мен срокът за подаване на възражение не може да започне да тече. Поради тази причина и заповедното дело не е и не може да бъде приключено и архивирано.

Отново обръщаме внимание, че инкорпорираните в заповедта за изпълнение разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист са нищожни на следните основания:

– Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 413, ал. 1 от ГПК, поради което и инкорпорираните разпореждания са ограничени от обжалване. Липсват им реквизитите на валидни такива по чл. 254, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Така в определение № 85/2015г. по ч.гр.д. № 49/2015г. на Апелативен съд – гр. Бургас е постановено, че всяко определение или разпореждане е нищожно поради препращащите норми на чл. 279 от ГПК, тъй което не отговаря на валидно съдебно определение с всички законоизискуеми реквизити.

Разпорежданията трябва да са мотивирани съгласно чл.121, т.4 от КРБ. В противен случай немотивираните са нищожни актове на съда.

Разпореждането, с което се оправомощава частен съдебен изпълнител да бъде връчител на съобщенията на съда в заповедното производство вместо служител на съда, липсва в кориците на делото по чл. 42, ал. 2 от ГПК, което прави връчването на поканата за доброволно изпълнение от частен съдебен изълнител като невалидно действие, поради това, че същият не е оправомощен по надлежния ред от съда за извършване на именно такива действия.

Същото разпореждане е устно, без номер, дата, мотиви, диспозитив, както и подлежи ли на обжалване и пред кой съд, поради което се явява нищожно.

Предаването на изпълнителния лист на взискателя е незаконосъобразно, поради това, че не ми е дадена възможност лично и като представляващ горепосочените дружества да обжалвам подлежащите на обжалване разпореждания на съда. Последствие от обжалването е обезсилване на издадения изпълнителен лист, който не е напуснал кориците на делото.

Подлежащият на принудително изпълнение акт в производството по чл. 417-419 от ГПК не е изпълнителния лист, а разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и то е акта въз основа, на който съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение.Така е заложено в закона и в т.9 от ТР № 4 на ОСГТК, което е задължително за всички съдебни състави.

На следващо място, първоинстанционният съд констатира, че „ Наличието на нищожни договорни клаузи в документа по чл. 417, т.2 от ГПК е основание за пълно или частично отхвърляне на заявлението за издаване на заповед и е част от задължението на съда да извърши проверка на заявлението по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.“

Неправилен и необоснован обаче е изводът на съда, че „ Ако съдът обаче не е изпълнил това си задължение изобщо или е направил погрешна преценка, то издадената заповед за изпълнение не е нищожна, защото няма норма, която да предписва такава тежка последица.“

В многобройната практика на Съда на Европейския съюз,  в това число в решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08 и други е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО.

Първоинстанционният съд не е проверил в производството пред него изтичането на шестмесечния давностен срок за поръчителите на основание чл. 147 от ЗЗД.

Директива 93/13 въвежда система на защита на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка, както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. С оглед на това положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда императивна разпоредба, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Именно с оглед на тези принципи Съдът на Европейския съюз е постановил, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. Ето защо ролята, възложена на националния съд от правото на Съюза в разглежданата област, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос. В противен случай се накърнява ефективността на защитата на длъжника.

Ноторно известен факт е, че правото на Европейски съюз е с превес над националното. Ето защо, ако районният съд не е изпълнил това си задължение изобщо или е направил погрешна преценка, то се опорочава цялото заповедно производство и всички издадени последващи съдебни актове, в това число разпореждания, заповед за изпълнение и изпълнителен лист са незаконсъобразни, не следва да пораждат правни последици и се обуславя тяхната нищожност.

Непознаването или неприлагането на правото на Европейския съюз от страна на българските съдии не е оправдание за неспазването на негови императивни правила и норми. Същите има задължителен, а не пожелателен характер и във всеки един случай служебно трябва да бъдат изследвани и прилагани в хода на инициирано заповедно производство. Ако даден районен съдия не стори това, то се накърнява безвъзвратно правото на защита на сочения за длъжник и същият се лишава от възможността своевременно да участва като равноправна страна в съдебния процес.

Срещу мен и представляваните от мен търговски дружества и срещу Е……… И……….. В………. е постановено решение въз основа на факти наличието, на които Софийският районен съд не е изследвал обективно и всестранно и които факти същият не е проверил в производството пред него. С оглед на неспазване на задължителните принципи на гражданския процес крайният акт, с който завършва производството – решението на съда, е незаконосъобразен.

С оглед на гореизложеното, моля да отмените Решение от 25.03.2019г., постановено по гр.д. № 65723/2017г. по описа на СРС, 31 състав, като незаконосъобразно и неправилно и да постановите решение, с което да уважите предявените искове с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК като основателни, ведно със законните последици.

Приложения:

  1. Определение № 356/22.06.2015г. на ВКС, ТК, I отделение, постановено по ч.т.д. № 274/2015г.
  2. Препис от въззивната жалба

 

С уважение:……………………………..                             ……………………………………………………..

И……… И…………  –                                    /Е……… И………. В………../

лично и като управител

на „М……………….М“ ЕООД

и „М…….. П……………“ ООД

 

***

Решение СРС по 65723-2017

***

Решение на СГС 65723-2017

***

Вашият коментар