24/10/2020

Като няма нарушения от съд и ЧСИ, защо има наказателна процедура на ЕК?

Представителят на Европейската комисия заяви, че ЕК е отхвърлила отговора на българското правителство като незадоволителен относно несъответствието за заповедното и изпълнителното производство с това на европейското законодателство.

Това каза за Фрог Ивайло Илиев – председател на гражданско движение
„Покана за доброволно изпълнение“, който е и член и на управителния
съвет на Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система.

– Г-н Илиев, каква точно е главната цел на вашето сдружение?

– Ние сме Сдружение от потърпевши от частните съдебни изпълнители и съдебната система, защото нашата държава е окупирана и институциите са превзети и никой самостоятелно не може да се пребори с тях. Когато има различни съдебни решения ние ги систематизираме и отвсякъде получаваме все нова и нова информация, която използваме за жалбите ни до ЕК и до Европейския парламент.

– Противоречи ли нашето заповедно и изпълнително производство противоречи в много аспекти на европейското право?

– През 2018г., на 19 юли, експерти от България, от които петима адвокати, бяхме изслушани по петиции, отправени от нас още през 2017 г. към ЕП. Като към нашата петиция бяха присъединени още две петиции – на адвокати и на физическо лице от Варна, което имаше оплакване от конкретна банка и беше ангажирала адвокат от сдружението, който ние предложихме да я представлява. Всички бяхме изслушани в ЕП. В дена на изслушването имаше представител от ЕК, но нямаше представител от България. Представителят на ЕК заяви, че ЕК е отхвърлила отговора на българското правителство като незадоволителен относно несъответствието за заповедното и изпълнителното производство с това на европейското законодателство. Нашето заповедно и изпълнително производство противоречи в много аспектина европейското право. Още тогава през юни миналата година, представителят на ЕК, заяви, че Комисията ще предприеме следващи действия спрямо България. Тези действия се изразяват в стартирала на 24/01.2019г. наказателна процедура срещу България, което се случи и благодарение на отправени питания към Европейската комисия от българските евродепутати Ангел Джамбазки, Светослав Малинов, Андрей Новаков и Андрей Ковачев. ЕК даде двумесечен срок за отговор на българското правителство на въпроса, по какъв начин нашето законодателство съответства на европейското с „прословутото” заповедно производство и неговото прилагане, за осъдените длъжници без тяхно знание и за последващите незаконосъобразни действия на частните съдебни изпълнители. Производство, в което съдии и частни съдебни изпълнители действат като държавна организирана престъпна група и това наистина е така. Имаме всякакви доказателства в тази посока, включително разследване на прокурор Ивайло Занев от специализираното звено „Антиокорупция“ относно 12 частни граждански дела в Софийски районен съд и образуваните въз основа на тях изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители.

– Какво се прави по разследването на прокурор Ивайло Занев?

– Прокурор Занев е изготвил две писма с констатации след извършените проверки на делата. Едното писмо е изпратено до Камарата на частните съдебни изпълнители, с искане на проверка на тези изпълнителни дела. Второто писмо е адресирано до Главния съдебен инспектор с искане по чл.56 на закона за съдебната власт да бъде извършен анализ и проверка на всички приключили заповедни производства в страната. Прокурорът се хвана за главата, не може да вкара 200 души частни съдебни изпълнители в затвора. И още една купчина съдии, които са се произнасяли с порочни съдебни решения, които не са ги издавали, а директно издават изпълнителни листове. А Главният съдебен инспектор от 2016 г. досега не смее да предприеме нищо. И е хубаво да им се зададе въпрос: по преписка 268 от 2016 година на прокурор Занев от звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, дали са извършили проверка за на около 200 000 неприключили съдебни дела и то само в Софийски районен съд, по вина на частните съдебни изпълнители, които не са върнали никакви документи по частните граждански дела в районния съд, с които да уведомят, че са връчили книжата по заповедното производство.

– С какви още други проблеми се сблъсква вашето?

– Другият сериозен проблем е, че съдебните изпълнители са съдебни изпълнители, те не са съдии. И действат по възлагане от съда. Когато някой е осъден на закрито заседание въз основа на документи, които съдията е изгледал, то тези документи не са известни на длъжника. Когато му почука на вратата частният съдебен изпълнител, трябва да му ги връчи, да се запознае с тях и в двуседмичен срок да прецени дали да пусне възражение, дали да пусне частна жалба и съответно да прецени – по кое да жали и по кое не. Хубаво, ама частните съдебни изпълнители това нещо, не го правят. Те ти пишат една покана за доброволно изпълнение, което е съобщение по ГПК, без да им е възложил съдът те да бъдат връчители на документите. За удобство на банките и монополи и Топлофикация и други, всичко се кара през просото, на сляпо и по този начин са ощетили над три милиона и половина българи.

-Имате ли информация колко заповедни производства има годишно?

– Ето малко статистика, получена по закона за достъп до обществена информация. Годишно в София от 2014 г., 2015, 2016 и 2017 година са образувани 75 000 съдебни дела. Две трети от тях са по прословутите заповедни производства, тоест закрити съдебни заседания. Нашият съд се е обърнал в една фабрика за конфекция, която е порочна и престъпна манифактура. Всеки, който се обърне към съда, може да осъди всеки друг за всичко. Защото той е сезирал съда, че еди кой си, например, му дължи 1500 лв. или 10 млн. Съдът не изпълнява вмененото му по закон служебно задължение да проверява документите, въз основа на които се претендира даден дълг. Съдът първо издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а чак после ако длъжникът възражи пред съда, ще се установява дали дължи или не. Ами като не са връчили на длъжника съобщение, бланка за възражение и документът, въз основа на който е осъден, то как той да възрази? Или ако не е намерен длъжникът, който е чужбина. Какво се случва? Следва закрито съдебно заседание, издава се изпълнителен лист и после действа ЧСИ. Следват възбрани и запори на всичко, което притежава длъжника. С една дума го слагаме на дръвника, обясни той. ВСС, Главен съдебен инспектор,ВКС, Главен прокурор, омбудсман, комисия за борба с корупцията в народното събрание, правната комисия, министерството на правосъдието, камарата на ЧСИ, прокуратура, всичко те действат като организирана престъпна група, те не откриват никакви нарушения.

– Съобрази ли се Инспекторатът на министерството на правосъдието с констатациите на прокурор Занев за липса на документи по делата?

– И друго – щом прокурор Занев е констатирал, че липсват определените законоизискуеми документи по делата, откъде накъде инспекторатът към министерството на правосъдието казва, че всичко е редовно и няма никакви нарушения, няма за какво да се намесват.

 

По тази причина Гражданско движение „Покана за доброволно изпълнение“ организира в понеделник 18.02.2019г. в сградата на БТА пресконференция съвместно със Сдружение „Солидарност“ и две други организации, едната от които е организацията на пенсионерите в България. На 19 февруари министърът на правосъдието се е съгласил да се срещне с представители на нашите организации. И въпреки тази официална среща с Министъра на правосъдието, на следващият ден, 20 февруари от 16 часа правим митинг пред Министерството на правосъдието (с адрес: ул. Гурко) с искане за конкретни законодателни промени и конкретни действия по остраняването на противоречиви съдебни практики.  И сега питаме защо след като българските институции заявяват, че няма никакви установени нарушения в дейността на съдии и частни съдебни изпълнители, защо има наказателна процедура срещу България по отношение на несъответствие на заповедния и изпълнителния процес с нормите на Европейското право?

 

Въпросите зададе: Красен Бучков

http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-19-462_EN.htm

  1. Правосъдие, потребители и равенство между половете

(За повече информация: Christian Wigand – тел .: +32 229 62253, Melanie Voin – тел .: +32 229 58659)

Мотивирани становища

Защита на данните: Комисията приканва 7 държави-членки да приложат директивата за прилагане на законодателството в областта на защитата на данните и да приключат нейното прилагане с 2 държави-членки

Днес Комисията реши да изпрати мотивирани становища до България, Кипър, Гърция, Латвия, в Холандия, Словения, и Испания за неизпълнение на задължението за изпълнение на Директивата за защита на личните данни за прилагане на законодателството ( Директива (ЕС) 2016/680 ) и мотивирани становища до Чехия и Португалияда ги призоват да приключат нейното изпълнение. Държавите-членки трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство до 6 май 2018 г. Директивата защитава основното право на гражданите на защита на данните винаги, когато правоприлагащите органи за целите на правоприлагането използват лични данни. Правилата на ЕС гарантират, че личните данни на жертвите, свидетелите и заподозрените лица са надлежно защитени. Въвеждането на подобни стандарти за защита на данните улеснява обмена на лични данни за трансгранично сътрудничество в борбата срещу престъпността и тероризма. Тъй като засегнатите 7 държави-членки не успяха да транспонират правилата на ЕС в националното законодателство, през юли 2018 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до съответните органи. Чехия и Португалия също получиха официално уведомително писмо през юли 2018 г. за частичното им транспониране на директивата. Сега тези страни разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат съответните действия; в противен случай случаите могат да бъдат отнесени до Съда на ЕС.

Мотивирани становища и официално уведомително писмо

Борба срещу изпирането на пари: Комисията призовава 10 страни от ЕС да транспонират изцяло законодателството на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма

Днес Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо до Германия; R easoned становища до Белгия, Финландия, Франция, Литва, Португалия; и допълнително мотивирани становища до България, Кипър, Полша,  и Словакия  за не е транспонирала напълно 4 -ти срещу изпирането на пари директива ( Директива (ЕС) 2015/849) в националното законодателство. Въпреки че тези държави-членки обявиха, че транспонирането им е пълно, Комисията направи заключение след оценка на нотифицираните мерки, че някои разпоредби липсват. Своевременното и правилно транспониране на правилата е от решаващо значение за ефективната борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както показаха няколко неотдавнашни скандали за пране на пари в ЕС. Пропуските в една държава-членка могат да окажат въздействие върху всички останали. Всички държави-членки трябваше да транспонират правилата на настоящата директива до 26 юни 2017 г. Белгия, България, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Литва, Полша, Португалия и Словакия вече разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат съответните действия; в противен случай Европейската комисия може да предприеме следващите стъпки за нарушение.

Официални уведомителни писма

Неравноправни договорни клаузи: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ да спазва законодателството на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори

Комисията призовава България да преразгледа правилата си относно начина, по който търговците могат да наложат искове срещу потребители, да ги направи съвместими със законодателството на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за нелоялни договорни условия, Директива 93/13 / ЕИО ), за да се гарантира, че потребителите са правилно защитени в такива случаи. Директивата защитава потребителите от неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не обвързват потребителите и че имат ефективни средства за правна защита при разумни условия срещу тях. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности това означава, че националните съдилища са длъжни да оценят несправедливостта на договорните условия ex officio , т.е. дори ако потребителят не повдигне този въпрос. Досега обаче в България платежните нареждания и заповеди за незабавно изпълнение се издават без проверки по същество от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-специално, някои кредитори, като банките, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение квази автоматично, с много ограничени възможности за потребителите да предотвратят или оспорят изпълнението, основано на неравноправни договорни условия. Ако България не изпрати задоволителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.

Наказателно правосъдие: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ и ИРЛАНДИЯ правилно да изпълнят рамковото решение за лишаване от свобода

Комисията призовава България и Ирландия да предприемат действия, за да гарантират, че правилата на ЕС за лишаване от свобода ( Рамково решение 2008/909 / ПВР на Съвета ) са правилно въведени в националното законодателство. Държавите-членки трябваше да приемат националните си закони до 5 декември 2011 г. Тези правила гарантират взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, налагащи присъди от затвора. Правилата на ЕС имат за цел да улеснят социалната рехабилитация на осъдените лица. В България проектът на законодателен процес е на ранен етап и страната все още не е уведомила Съвета и Комисията за транспонирането. През март 2016 г., Ирландияангажирани да приемат законодателството до края на 2016 г. Към днешна дата ирландските органи не успяха да транспонират рамковото решение и да уведомят Съвета и Комисията за мерките за транспониране. Ако България и Ирландия не предприемат необходимите действия в рамките на следващите два месеца, Комисията може да изпрати мотивирано становище по този въпрос.

Наказателно правосъдие: Комисията отправя искане към ИРЛАНДИЯ да изпълни изцяло три рамкови решения за пробационни мерки и алтернативни санкции, за мерки за надзор и за финансови санкции

Днес Комисията реши да изпрати на Ирландия 3 официални уведомителни писма с искане страната да осигури пълно прилагане в националното си законодателство на 3 рамкови решения на Съвета относно пробационните мерки и алтернативните санкции ( Решение 2008/947 / ПВР ) относно мерките за надзор ( Решение 2009 г.) / 829 / ПВР) и относно финансовите санкции ( Решение 2005/214 / ПВР ). Целта на рамковото решение относно пробационните мерки и алтернативните санкцииулесняване на социалната рехабилитация на осъдените лица, подобряване на защитата на жертвите и на широката общественост. Това също така улеснява прилагането на подходящи пробационни мерки и алтернативни санкции, в случай на нарушители, които не живеят в държавата на осъждане. Държавите-членки трябваше да приемат националното си законодателство до 6 декември 2011 г. Рамковото решение относно мерките за надзоргарантира, че съответното лице ще бъде на разположение за съдебен процес. Той също така насърчава, когато е уместно, в хода на наказателното производство използването на мерки, които не са свързани с лишаване от свобода, за лица, които не пребивават в държавата-членка, където се провежда производството. В допълнение, това решение подобрява защитата на жертвите и на широката общественост. Държавите-членки трябваше да приемат национално законодателство до 1 декември 2012 г. Що се отнася до рамковото решение относно финансовите санкциитя позволява взаимно признаване на финансови санкции, като дава възможност на съдебен или административен орган да предава финансова санкция директно на орган в друга държава от ЕС и да признава и изпълнява това наказание без никакви допълнителни формалности. Страните от ЕС трябваше да приложат настоящото решение до 21 март 2007 г. Ако Ирландия не предприеме необходимите действия в рамките на следващите два месеца, Комисията може да изпрати мотивирано становище по този въпрос.

 

ВИЖ тук!

Вашият коментар