24/10/2020

Когато призовкар почука на вратата ви

Заповедното производство, накратко, е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление  от заявителя  да събере по опростен  и бърз ред вземането си поради неговата безспорност, като в закона са описани подробно съответните основания. За жалост, както много от вас предстоят да се уверят, това утвърдено в закона производство бива опорочено от нищожните или недопустими актове на органите на съдебната власт, вследствие на което хиляди човешки съдби биват опетнени от последвалите имуществени и неимуществени вреди. В настоящата статия бих искал да изнеса наяве всички известни на моята личност факти, които имат за цел да докажат пред всички европейски граждани и представляващите ги институции, че в огромна част от заповедните производства биват нарушени общите процесуални принципи на законност, състезателност, равенство на страните и установяване обективната истина.

По смисъла на чл. 410 от ГПК, съдът издава заповед за изпълнение в закрито заседание, без да уведомява за това длъжника по материалното правоотношение, като се позовава единствено  на твърденията на заявителя. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, дали не е в противоречие със закона и добрите нрави, дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност. Формата на образуваното съдебно заседание е уредена в подзаконови нормативни актове или утвърдена съдебна практика, но съществуват особени мнения на колеги юристи, според, които провеждането на подобен тип „закрито съдебно заседание“  е в противоречие с основни процесуални принципи, именно поради тази причина следва да бъде разгледано по-обстойно от компетентните институции.

Втората хипотеза за издаване на заповед е уредена в чл. 417 от ГПК, където са изчерпателно изброени самите основания. Тук много по-ясно е отразена природата на заповедния процес, тъй като по своята същност, всяко от основанията се позовава на законно регламентиран акт на държавен орган или издаден такъв по утвърден образец. Специално внимание се обръща на споменатите в т.10 от същия член менителнични ефекти, чиято абстрактност позволява на недобросъвестни лица, при опорочена форма на самата ценна книга, да претендират за улеснено и неоспоримо вземане, пред съдебните институции. Огромна част от съдиите дори не са положили нужните усилия да установят нагледно валидността на подобна ценна книга, въпреки че това се явяват едни от малкото служебни действия, които са длъжни да предприемат, преди преминаване към заключителните процесуални действия(разпореждане за издаване на заповед за изпълнение).

В случай че съдът уважи заявлението, заповедта се връчва на длъжника от съда, с приложен към нея документ, наречен „възражение“, чрез който в едномесечен срок, нароченият за длъжник може да оспори вземането на своя кредитор. Хиляди изпълнителни производства до тази дата биват образувани именно в условия, в който процесуалният ред на връчване бива опорочен, поради липсата на документа „възражение“. Как в предполагаема правова държава като нашата се очаква едно лице да отстои своите материалноправни интереси, след като самият съд, отдал се по силата на закона в безпристрастие, лишава същото от неговите най-базови процесуални права? Както би могло да се предположи в последствие, нароченият и признат за такъв по силата на „закона“ длъжник попада във фазата на изпълнителното производство, където волята на съдебния изпълнител играе водеща роля в определянето на  неговата съдба. Това става въз основа на чл. 416 от ГПК, тъй като съдът счита, че непостъпилото до длъжника възражение не е било подадено в срок, вследствие на което се издава изпълнителен лист. Липсата на предоставена бланка за възражение е само пример за множеството други липсващи реквизити, съпътстващи една заповед за изпълнение, като този тип нарушения се простират и до предшестващите самата заповед съдопроизводствени действия.

Съгласно трайната съдебна практика, призовкарят посещава  адреса поне три пъти в рамките на един месец, преди да залепи уведомление на вратата на длъжника, освен  ако се е уверил със сигурност още при първото посещение, че длъжникът не живее на адреса. Ако длъжникът не може да бъде намерен на нито един от посочени настоящи ли постоянни адреси, тогава заповедта за изпълнение се смята за връчена с изтичането на срока за получаването й в канцеларията на съда или в кантората на частния съдебен изпълнител. В голяма чат от делата, с които съм запознат настоящем, подобни посещения не са се състояли, преди призовкарят да се позове на отсъствието на длъжника по адрес. Логично е да се предположи, че тези действия са единствено в полза на съответния кредитор(много често явяващ се под формата на колекторска фирма или дружество с държавно участие, предоставящо специфични неотложни услуги за общността: енергоразпределителни дружества, топлофикации и подобни).

В резюме, това са само част от аналогичните действия на българската съдебна власт обхващащи така нареченото „заповедно производство“, доказвайки пред всеки здравомислещ и себеуважаващ  се гражданин. Тълкувателните актове , последвалите тълкувателни решения и тълкувателни постановления, уредени в Закона за съдебната власт, са основните източници на  противоконституционни текстове, които дават ред на гореспоменатите безчинства, именно поради тази причина следва те да остъпят пред върховенството на законните актове, приети от гласувани народни представители, с цел провеждането на един истински и праведен заповеден процес.

Вашият коментар