пн. сеп. 23rd, 2019

„Кредитополучатели са съдии по дела срещу банки в България“

Евродепутати чуха петиции от потърпевши потребители у нас

Масови са случаите, при които кредитополучатели от големи банки в България са съдии по дела срещу тях.

Това заяви за Клуб Z Владислав Янев от Софийска адвокатска колегия. Той и редица други български юристи говориха днес пред Комисията по петиции в Европарламента.

„Много пъти се случва така, че съдии, които са длъжници на банки, укриват това обстоятелство, не си правят отвод и на практика правораздават по дела, по които насрещна страна е техният кредитор. А те са обвързани. Ние не знаем до каква степен са зависими“, каза Янев.

Като пример той даде дело пред Апелативен съд-Варна, по който ищец е кредитополучател. Янев го защитавал заедно със своя колега Николов, специалист в тази сфера. Съдът започнал да пречи на Николов да говори, когато му дават думата. И го прекъсват, когато разкрива схема за незаконно вдигане на лихвата.

В крайна сметка се оказва, че съдията докладчик по делото Николина Дамянова е длъжник на същата банка, изтъкна адвокат Янев. Съдът води процеса незаконно, създава фалшив протокол. А Дамянова подава донос срещу Николов. В резултат той е лишен от адвокатски права.

„Това е мафиотска схема, която ние разкрихме и заради която ни репресират“, алармира Владислав Янев.

Той предал документите по делото в Еврокомисията още в началото на годината. Тогава български юристи поискаха ЕК да започне наказателна процедура срещу България заради нарушаване правата на потребителите при вземането на кредити. Днес това поискаха и подателите на петицията в Европарламента.

Евродепутатите от Комисията чуха няколко български петиции. Те бяха прочетени лично от петиционерите.

⇒ Изпълнението на принудителните платежни вземания в България не гарантира правата на потребителите и ЕС следва да започне да разглежда нарушенията на правото му от страна на българската съдебна система, смята Ивайло Илиев.

⇒ Той е внесъл още една петиция, според която има корупция в българските съдилища и  публичните институции не са ефективни. Илиев твърди също, че длъжниците са осъждани на заседания при закрити врати и не им се предоставя пълна правна защита. Специален склад в Софийския районен съд съдържа архиви на всички частни граждански дела, включително неговото, твърди вносителят. Той призовава европейските институции да извършат задълбочена проверка на такива складове и на делата на много други български граждани, чиито права са били нарушени от съдилищата и частните съдебни изпълнители (ЧСИ).

⇒ Съдебните производства по член 417 от българския ГПК са едностранни, жалва се Десислава Филипова. Тя изтъква, че потребителите не могат да се защитават в съда, тъй като решенията се основават изцяло на твърденията на кредиторите по отношение  на съществуването и размера на заема. Потребителят разбира, че е осъден, едва когато бъдат конфискувани доходът или имуществото му. Потребителите имат възможност да оспорят изпълнителните производства в период от две седмици, започващ от датата на съобщението за изпълнение, а съдебните производства обикновено приключват, след като заемът е изплатен след изпълнението от съдебни изпълнители. Изпълнителните производства се осъществяват както от държавни съдебни изпълнители, така и от ЧСИ. Последните работят с търговска цел и заради липсата на съдебен контрол могат да гарантират високи маржове на печалба. ЧСИ не изпълняват правилно заповедта за изпълнение. В резултат потребителят не разбира, че е осъден, и изпуска двуседмичния период за обжалване на основанието.

⇒ Виолета Господинова изтеглила ипотечен заем от българска банка и твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Тя погасила част от заема, но банката сезирала съответния български съд и получила заповед за плащане за целия размер на заема, включително лихвата, въз основа на която въпросното имущество било продадено като процедура по реализиране на обезпечението. Господинова се оплаква от нередности при изпълнението на съдебните процедури, които се предполага, че са довели до неправомерна загуба на имуществото.

⇒ В друга петиция Виолета Господинова пише, че е длъжник, срещу когото банка кредитор издала искане до съдебен изпълнител да извърши принудително изпълнение. От приложеното пълномощно става ясно, че банката е представлявана от майката на служител на съдебния изпълнител. Това е доказателство за връзка между кредитора и съдебния изпълнител, което подкопава безпристрастността на изпълнителя и извършването на принудително изпълнение. Според Господинова кредиторът и съдебният изпълнител създали схема за измами, в която кредиторите купуват обезценено имущество на фиктивни търгове. Единственият участник в тях, способен да направи валидно предложение, е банката. Отгоре на всичко няма писмено искане до компетентния съд и следователно няма издаване от страна на съда на заповед за извършване на принудителни действия.

⇒ Неравноправни условия в договор за кредит позволяват на банката да повиши лихвените проценти, секазва в петиция, внесена от адвокат Милена Димитрова от името на неин клиент, чието име не се огласява. Банката подвела клиента да подпише договора, без да докаже доходите си. През 2010 г. обаче тя приела заповед за изпълнение, без да информира клиента и без да има това право, тъй като клиентът е изплащал кредита си месечно. Банката подала жалба и съдът заключил, че условията в договора в действителност са неравноправни и че банката е подвела клиента. Но след това банката издала чрез ЧСИ възбрана върху апартамента на клиента.

⇒ Цецка Хаджигеоргиева се оплаква, че не е имала достъп до справедлив съдебен процес заради спор с българска банка, свързан с ипотеката ѝ. Имотът й бил продаден публично на цена, двойно по-висока от тази на нейнта и на съпруга й ипотекаг.Те подали жалба срещу ЧСИ, която е била обявена за допустима, но неоснователна. Съдът заключил, че продажбата била извършена законосъобразно.

⇒ Български гражданин с инициалите P.A.V. твърди, че българското съдебно производство по член 417 от ГПК е едностранно, а на потребителите не се дава възможност да се защитят в съда, като решенията се основават изцяло на твърденията на кредитора за съществуването и размера на заема. Съдебният изпълнител злоупотребил с правата на собственост и нарушил закона и практиката на българския Върховен съд.

Комисията реши да остави петициите отворени и ще изпрати съответно писмо до постоянния представител на България в ЕС, обяви председателката Долорс Монсерат.

Евродепутати призоваха по време на слушанията в България да бъде въведен мораториум върху събирането на вземания от страна на банки. На което обаче гневно реагира Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Той припомни, че повечето от банките в България са чужда собственост – ДСК, Булбанк, Райфайзенбанк, „Сосиете женерал“ и др.

„Подразни ме лицемерието на колегите от Франция, Германия, Испания, Италия. Те искат мораториум, но не се обръщат към тези, които събират вземанията. Ако българската политическа система е корумпирана, тя е корумпирана от тези банки. А те имат своите френски, германски, италианскии други собственици И нека тези депутати да идат в бордовете на директорте и да им кажат да прекратят тази практика“, каза той пред Клуб Z.

Радан Кънев от „Демократична България“ и Европейската народна партия (ЕНП) потвърди, че проблемът у нас е повсеместен и системен. И се дължи на силно дебалансирано законодателство, прието в резултат на отминали банкови кризи, когато се оказало, че кредиторите са в незащитено положение. Това обаче води до рязко и несправедливо отместване на махалото в обратната посока.

Босия: На Запад вярват, а ние на Изток се надяваме

Николай Колев-Босия

В залата бе и Николай Колев-Босия. Пред Клуб Z той изтъкна, че вероятно е най-старият останал правозащитник в България, и е дошъл да изпълни гражданския си дълг, като защитава Завен Астадуров, който също е с петиция до ЕП.

И понеже една от дамите с жалба заяви, че се надява всичко да свърши справедливо, Босия заяви, че източното християнство се крепи на надеждата, а западното на вярата. Това личи и в главните им празници. На Запад най-важният празник е Рождество, а при нас – Възкресението, т.е. чудото.

 

 

 

Източник: clubz.bg

Вашият коментар