04/09/2020

ЛИПСА НА СПРАВЕДЛИВОСТ И КОРУПЦИЯ РАЗЯЖДАТ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЪДНА СИСТЕМА

Творчеството на неадвекатни, противоречащи на ЕКПЧ закони в последните години у нас, както и наличието на част от закони, които не са изменени в съответствие със съвремието ни повече от две десетилетия, води до липсата на справедливост в българското правосъдие. Другата предпоставка е творенето на безумни тълкувателни решения на ВКС, които изкривяват прилагането на закона и дори влизат в противоречие с него. По този начин се създава несигурност в правния оборот и се благоприятстват условия за липсата на справедливост.

Това са само част от предпоставките, които съдават у гражданите усещането за липсата на възможност да защитят правата и законните си  интереси. Наред с вихрещата се съдебна корупция и безхаберие от  страна на прилагащите закона, тези предпоставки са поставили на колене развитието на правото и смисъла от съществуването на правосъдна система в РБЪЛГАРИЯ.

Страната ни се превърна в държава без функционираща правилно съдебна система – такава, която да дава сигурност на своите граждани. Оказва се, че именно правосъдната система, която трябва да е символ на държавността, се превръща в способ, окуражаващ корупцията по всички етажи на властта и създаващ хаос и несигурност в живота на гражданите.

Първата предпоставка, водеща до безаконние, е липсата на отговорност на съдии и прокурори за извършените от тях действия и несправедливи решения. Дори при констатирани нарушения от ИВСС, У НАС  НЯМА НАЛАГАНИ ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ И УВОЛНЕНИЯ. Атестацията, с която се снабдяват съдиите след три години стаж, им дава имунитет на несменяемост и е в основата на чувството им за безнаказаност за своеволията им при изпълнение на служебните им задължения.

Създаването на ЗОДОВ, с които правителството заблуждава Европа, че в България съществува „вътрешноправен механизъм” за защита на основните права и свободи на гражданите по ЕКПЧ и срещу държавата, на практика единствено ограничава възможността за защита правата на гражданите, в търсене на справедливи обезщетения пред ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ.

ЗОДОВ  е замислен не в интерес на човешките права на гражданите на България, а с цел да бави и осуетява търсенето на права през Европейския съд. В този закон има парадоксално заложени правила: Например, не може дело, което е заведено примерно срещу СГС, да бъде подсъдно на същия съд, защото той е страна по делото, той е „подсъдим” по смисъла на закона и от него се търси отговорност, а не сам да се оневинява.

Прокуратурата и досъдебното производство са имунизирани срещу  компетентност при събиране на първични доказателства при тежки престъпления, и още в най-ранния стадий на производството създават основателни предпоставки за неразкриването им. Виновните се оказват невинни и при постановени присъди поради изтекла давност за носене на наказателна отговорност. Нещо повече, това се е превърнало в практика на съдилищата за оневиняване на „избрани” виновни лица. Друг парадокс: Често жертвите се оказват в положението на морално и материално „осъдени”, защото съгласно член от НПК са принудени да плащат  разноските на виновните при присъди с изтекла давност. Съдът не прави разлика в практикуването на чл. 190 НПК по отделните казуси, а го прилага сляпо и безогледно, на практика – наказвайки жертвите. Безобразното и умишлено протакане на дела често пъти е „стратегия” за постигането именно на такива цели.

По този начин, всеки който е публична личност у нас, или има пари в джоба си, се чувства недосегаем, защото винаги ще се намери магистрат, който да извърти закона, за да му „помогне”. По този начин и виновни граждани, и виновни магистрати, се оказват над закона – те са НЕДОСЕГАЕМИ.

Затова у нас няма и осъдени политици – самата система ги поставя над закона и над справедливостта. Част и от българската адвокатура, за жалост,   се превърна в инструмент  за създаване на корупция. Адвокатите, които се борим за прилагане на закона и защитаваме пправата на обикновените граждани, сме превърнати в аутсайдери. Често и поведението на магистратите към нас в съда е унизително пред клиентите ни. Ние губим доверието им, лишени сме от кариерно развитие и престиж в очите на обществото.

У нас непрекъснато се говори за съдебна реформа, но в нея вече не вярват дори гражданите, които не са се сблъсквали със съдебната система. Публична тайна е, че такава реформа не може да бъде извършена от хора, които нарочно я изкривяват, с цел да запазят статуквото, което ги устройва. Приказките за реформа са популизъм за заблуда на гражданите. У властимащите няма воля за промяна, защото те нямат интерес от промяната. Основен пример за това е липсата на инициатива, магистратите да носят реална отговорност за действията и бездействията си .

Очаквайте конкретни примери за изразеното по- горе от моята практика на адвокат.

 

адв. Яничка Методиева

Вашият коментар