ср. окт. 16th, 2019

Любомир Христов: Банковият лобизъм в парламента е зараза с предсмъртни размери

Клиенти на „УниКредит Булбанк”, които плащат повече от 3% годишно лихва по ипотечен кредит, трябва да си зададат въпроса: „Аз идиот ли съм?”

 Единствената цел на БНБ е да бди за печалбите на трезорите

Даниела Бобева е слуга на банковото лоби и това е правила 10 г. в БНБ, а сега вероятно и в правителството, казва известният финансист

Любомир Христов е председател на Института на финансовите консултанти (ИДФК) и член на консултативната група към Европейския банков регулатор (EBA) в Лондон, където представлява интересите на потребителите.

Бил е съветник на Изпълнителния директор на Световната банка във Вашингтон, Главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ, преподавал е икономика в УНСС.

Интервю на Стойко Стоянов

– Г-н Христов, има ли яснота какви суми прибират банките от своите клиенти заради игри с лихвения процент?

– Банките в България отнемат от своите клиенти и кредитополучатели по 400 млн. лв. годишно свръх и над това, което клиентите са се съгласили да плащат и фигурира в договорите им. За всеки един клиент поотделно това означава между 100 и 600 лв. месечно увеличение на вноската свръх и над договореното. Тоест, банките взимат тези пари без правно основание.

– Как стигнахте до тези сериозни числа, кражба ли са тези пари?

– Тези суми могат да се проверят и пресметнат на база на вече издадени съдебни решения. Повече от 24 съдебни решения срещу банки са постановени в страната. В тях съдилищата преценяват и посочват какви суми банките да възстановят  от надвзети лихви на клиенти. Тоест, трезорите са нямали правно основание да вземат тези суми. „УниКредит Булбанк” е осъдена 12 пъти, „Пощенска банка” – 12 пъти, а по един път ЦКБ, „Пиреос банк” и някои други. Повечето от тези решения са постановени на първа инстанция. Но има влезли в сила и няколко присъди срещу „УниКредит Булбанк” и „Пощенска банка”.

– Как клиентите, измамени от банки могат да защитят правата си?

– Има две групи хора и проблемите им могат да бъдат решени по два различни начина. Те се делят в зависимост от това кога са взели кредита – преди или след май 2010 г. Тази дата е своеобразен вододел, защото на нея влиза в сила безочливо така наречения Закон за потребителския кредит. Неговата цел е уж защита на потребителите, а всъщност гарантира и защитава печалбите на банките. От 2010 г. с този закон за първи път у нас легално е уредено  банките едностранно да променят лихва, след като вече са отпуснали заем. Клиентите, теглили кредит преди 2010 г. могат да разчитат на известна защита в съда, а тези които са взели заем след тази дата не могат да се ползват от това право и да заведат индивидуални искове. Какви са решенията за тези две групи потребители. Тези, които са получили кредит преди май 2010 г., до сега са осъдили банки с индивидуални искове. Но това няма да реши проблемите на кредитополучателите, дори и когато са успешни. Единственото решение на проблемите на хората, с кредити от преди 2010 г. е колективен иск срещу всяка банка по отделно, която използва типови договори. Законът у нас е предвидил такъв тип колективни искове, но е поставил и редица бариера и затова на хората им е трудно да го заведат.

– До какво ще доведе спечелването на един колективен иск?

– При такъв иск решението на съда  и възстановяването на надвзети суми ще се отнася не само за тези, които са спечелили иска, а ще важи и за абсолютно всички с аналогични договори и общи условия. Това е  единственото решение. Но хората, взели кредит след 2010 г. и всеки, който и днес получава банков заем, не може да се ползва и от такава защита, защото на банките вече е разрешено със закон едностранно да увеличават лихвите и по този начин да крадат клиентите си без тяхното знание и предварително съгласие.

– Заедно с група експерти преди седмица оповестихте седем  законодателни мерки (виж ТУК предложенията, б.р.), които могат да  разрешат проблемите с банковия монопол, каква е реакцията на правителството и парламента? 

– Аз не съм голям оптимист и не очаквам с ентусиазъм правителството и мнозинството в Народното събрание да прегърнат тази инициатива, поради две причини. В тези институции са същите хора, които са участвали преди това в законодателни кампании срещу клиентите. Би било наивно да вярваме, че след като са направили нещо преди 2-3 г. против интереса на гражданите, сега лесно ще го поправят. Ще ви дам красноречив пример – вицепремиерът Даниел Бобева е била секретар на работната група, която въведе текста, който узаконява своеволията на банките.

Основният, макар и не единствен канал за ограбване на клиентите, е едностранното повишаване на лихвата. Нашето първо предложение съдържа конкретен текст и той е само едно изречение. За да стане този текст част от един закон, е необходимо максимум по всички процедури на НС два месеца. Правителството сега отчита повече от три месеца работа – 100 дни, но в тази посока няма инициатива или движение. Кабинетът прави програми за работата си до края на годината, но това наше предложение никъде не е включено. Това е също индикатор за  всички настоящи и бъдещи кредитополучатели, дали тази власт има желание да реши проблема или просто си тупкат топката. Но хората могат да се ориентира за това кой е крив и кой е прав и по други ясни знаци. Добрата практика в Европа е, когато се обсъжда или се предлага проектозакон, той да бъде дебатиран с всички засегнати страни. Преди време четох интервю с Румен Гечев, зам. председател на комисия на  НС, който обявява как до два месеца ще имаме нов Закон за ипотечните кредити. Но с кого са дискутирани и дебатирани текстовете в него – няма яснота. Дори не са поканили и неглижират експерти от Асоциация „Активни потребители”, една призната и с капацитет организация. От въпросното медийно изявление на Гечев става ясно, че законопроектът ще се обсъжда с всички заинтересовани страни, като на първо място се включват Асоциацията на банките в България и БНБ. Настоящият управителен съвет на БНБ всъщност превърна националната банка в отдел,  в асоциация на търговските банки, тоест, тези хора си говорят с огледалото.

Мога да посоча и друг индикатор за подозрителност към намеренията на тази власт. Хората трябва да видят има ли инициирани изменения в Закона за потребителския кредит по отношение на дефиницията „референтен лихвен процент” или не? Този процент се отнася и за потребителските, и за ипотечните кредити. Освен това, важно е да се знае чие мнение ще търсят по тези теми народните представители? Има легитимни потребителски организации, които напълно са неглижирани в този дебат.

Не е достатъчно да си стоим пред телевизорите и да се псува държавата. Голямата истина е, че всичко зависи от нас – като си мълчим, нищо не можем да очакваме да се промени.

– На предложените от вас седем мерки, председателят на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян отговори доста снизходително. Според него клиентите могат да си предоговорят условията по кредитите, или да си търсят правата по съдебен път, как ще коментирате позицията му?

– В този случай Хампарцумян е на 100% прав. Той просто описва сегашното положение. Реално казва на гражданите – вие сте ми в ръцете и ако искам ще ви направя отстъпки – ще предоговорим условията. Той е правил такива отстъпки на клиенти. Има хора с 30-годишни ипотечни кредити и общият размер на лихвата, който плащат на банката, е 2,9% годишно. За това всички останали клиенти на „УниКредит Булбанк”, които плащат повече от 3% годишно по ипотечен кредит, би следвало да си зададат въпроса: „Аз идиот ли съм?” Това е вариантът „споразумение“. Вторият изход е водене на съдебно дело срещу банката, но то е бавна, тромава процедура, скъпа, свързана с много нерви. Този начин показва абсолютно ненормалната среда в България, защото в целия цивилизован свят – и в Европа, и в Индия, и в ЮАР, и в Австралия, на всички потребители на финансови услуги се предоставя възможност и за извънсъдебно решаване на спорове. То е бързо, евтино и за повечето клиенти окончателно. Аз лично съм спорил със застрахователна институция в САЩ. Но се оказа, че не съм прав. Имах обаче възможност да дискутирам проблема и да бъда убеден в това. Но има случай, когато въпреки че клиентът се обръща за обяснения към банката, не получава конкретен отговор. По отношение на г-н Хампарцумян и банката, която представлява – това го е констатирала и казала БНБ в свое писмо още през 2010 г., адресирано до управителния и надзорния съвет на „УниКредит Булбанк”. Цитирам дословно едно изречение от това писмо: „ Вашите отговори (в случая на „УниКредит Булбанк”, б. а.) към клиентите са правно необосновани и логически несвързани”. Тази констатация обаче е  останала без последици. Когато вие получите на вашите въпроси правно необосновани и логически несвързани отговори, г-н Хампарцумян ви казва да ходите и да го съдите, и е абсолютно прав. Той добре знае, че от 1000 измамени клиенти, най-много 5  ще подадат иск в съда.

– Как се урежда този спор в цивилизования свят?

– В цивилизования свят действа специализиран финансов орган, който играе ролята на арбитър, а в Германия са 9.

Виждал съм проект на български закон за финансов омбудсман, датиращ от 2003 г. Значи 10 години такъв закон се блокира от Асоциацията на банките в България. Блокира се защото банките смятат, че у нас няма нужда от него.

Но гражданите трябва да знаят, че в Закона за потребителския кредит съществува една арогантна, дебелашка, гьонсуратска лъжа. В този закон има не член, не алинея, а цяла глава за извънсъдебно решаване на спорове. След като е правен по европейска директива, трябва да има такъв механизъм. Тази глава казва следното –  ако клиент на банка по потребителски кредит има някакъв проблем,  има възможност да си реши спора извънсъдебно, като се обърне към някоя от помирителните комисии, които са назначени със заповед на министъра на икономиката. Отидох и проверих, и наистина има такива комисии. Министъра си е изпълнил закона. Тези комисии са  регионални – във Видин, Кюстендил, Сливен, Ямбол и прочие. В тях заседават представители на Стопанските камари, на занаятчийските камари и на потребителски организации. По дефиниция там няма и един човек, който разбира  и има компетенции да  разглежда спорове в областта на финансите и кредитите и освен това те оперират доста интересно. Ако при разглеждането на спора едната страна не се яви, в случая банката, всичко приключва без последици. Тоест, те не проста са фиктивни, а Законът за потребителският кредит нарочно е направен така, че да не може да работи. Уж имате извънсъдебна защита, а на практика не я получавате. Разговарял съм с членове на такива комисии и те са категорични, че за последните 12 месеца при тях не е постъпвал сигнал срещу банка. И от тук следва въпросът – дали когато са приемали закона народните представители са били излъгани от вносителя, или те са излъгали народа си?

– Как да разчетем тази двойнственост в действията на управляващите – уж демонстрират желание да променят законите и правилата, а правят консултации и се съобразяват само с банките?

– Това реално е начинът, по който олигархията и плутокрацията са превзели държавата. На база на това, което съм проследил като процедура и процес за приемане на Закона за потребителския кредит, може да се извлече обща рецепта – как мафията е заклещила държавата и после всички граждани. Тази рецепта е дори по-проста от правенето на туршия. Взима се европейска директива, за да може да бъде безспорна – това е европейската директива за потребителския кредит, приета през 2008 г. България имаше задължение да я преведе у нас в действие до 2010 г. и го изпълнихме. Второ, при превеждането на тази европейска директива у нас  в текста се слага една щипка подправка – специфична българско-лобистка подправка. Конкретно в нашия текст на закона тази подправка е дефиницията за референтен лихвен процент. Тази дефиниция, без да я цитирам дословно, е забутана в допълнителните разпоредби на закона и когато е приемана, нито един народен представител не е обърнал внимание и изобщо не е обсъждана. Това, което се съдържа в българския текст на закона, го няма нито в директивата на ЕС, нито в подобен закон на друга страна от общността. Отсъства дори и от закона в Румъния. Споменавам Румъния, защото тя е най-близка до нас като аналогия – имаха  същия проблем, там оперират същите банки, както у нас. И този специфичен текст, вмъкнат в нашия закон, реално казва – референтният лихвен процент е частта от вашата лихва, която може да се променя, може да бъде определян по индекс, съставен по методология на кредитора. Това означава, че кредиторът може да си определя този процент както си иска. В действителност референтният лихвен процент се нарича така, защото се задава от външна страна – трета, която не е участник по договора и така нито банката, нито клиентът могат да влияят на този лихвен процент. Това е добрата практика и тя е известна. След като сме сложили тази щипка българска лобистка подправка, тази смес се забърква и се оставя да втаса на тъмно – в тайни срещи с премиера, с министри, с депутати, без обществеността, неправителствените организации и асоциациите на потребителите да са наясно какво се прави. После се гласува в парламента и се възлага изпълнението й на един регулатор, в случая БНБ, който е в пълен плен на тези, които трябва да регулира. Този регулатор всички ние издържаме с данъците, които плащаме, но той всъщност действа единствено в полза на ужким регулираната страна. Категорично през последните години на БНБ единствената й цел е да гарантира парите на банките в България.

– Реално излиза, че депутатите и парламентът са измамили българските граждани, вкарвайки тази лобистка „подправка”?

– Съществуват два варианта – единият е депутатите да не са разбрали какво правят, гласувайки текста, а другият вариант е да са измамили хората, които са ги изпратили в парламента. Но не по-малко вероятно ми се струва и изобщо да не са разбрали за какво  става дума и да са го гласували. Но и в единия, и в другия случай, когато си представител на някакъв обществен интерес и не си разбрал какво се случва – ти не можеш да бъдеш народен представител.

– Банковото лоби в Народното събрание с една парламентарна група ли е свързано или са пробили навсякъде, какъв е размерът на тази „зараза”? 

– Размерът е предсмъртен.  Но знаете ли лобизмът как се лекува или поне ограничава? Както се действа срещу хлебарките – със светлина. Като ги поставиш на светлина  хлебарките се разбягват. Ясно е, че народният представител не може да бъде специалист по всичко. Ако дори тези депутати, които не са икономисти и не разбират, но имат желанието проблемът с банките да бъде решен по някакъв начин, могат да поканят на една маса всички, които са засегнати, да вкарат медиите, камерите и микрофони и да изслушат аргументите на всяка страна. Тогава да претеглят какви са проблемите и интересите и  как да гласува депутатът.

– Кои са най-големите лобисти на банките във властта?

– Вече посочих Даниела Бобева – слуга на банковото лоби и това е правила 10 г. в БНБ, а сега вероятно и в правителството. В парламента такива лобисти е пълно във всички парламентарни групи, без изключение. Това е системна зараза. В предишния парламента такъв ярък лобист беше Диан Червенкондев от ГЕРБ. Някакъв селски банкер, който сигурно е броил пари на каса, идва в парламента и почва да поучава как да се правят нещата в България.

 

Източник: faktor.bg

Вашият коментар