15/07/2020

Марин Киров по БНР: Частното съдебно изпълнение е следствие, а не причина!

Д-р Марин Киров, Европейски институт за държавата и правото.

 Г-н Киров, днес по една от националните медии говорихте за заповедното производство и волята на законотворците да направят промени в полза на гражданите, разкажете повече по темата?

В началото, няколко думи за изпълнителния процес и за заповедното производство, защото от цялата работа хората знаят какво е единствено частен съдебен изпълнител и нищо друго.

Изпълнителният процес е заместител на липсващото доброволно изпълнение. Това е принуда към длъжника, но по законен ред, с която се удовлетворява едно право и се погасява едно задължение.  Понякога популистки се твърди, че само у нас има заповедно производство – това не е вярно, институтът има аналог в Европа, САЩ, Русия, Израел и др., за събиране на безспорни вземания (Германия, Испания, Франция, Австрия, Чехия, Белгия и др). Има дори държави, в които няма държавни съдебни изпълнители, а само частни (Балтийските държави). Нашето заповедно производство е взаимствано най-вече от австрийското, но всъщност е съчетание между двата варианта, съществуващи в европейските държави. Заповедното производство в България е въведено във връзка със задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. То е въведено с новия Граждански процесуален кодекс (ГПК), в сила от 01.03.2008 г., но е институт, който е уреден и в стария Закон за гражданското съдопроизводство от 1934 г., действащ до 1952 г. Познат е и преди това.

Задачата, която законодателят си поставя е да се постигне бързина, ефективност и предвидимост на правосъдието и събирането на вземания чрез този институт, като се “заобиколи” в позитивен смисъл редовния исков процес.

Целта на това производство е да създаде съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява, макар, че не се оспорва. В това производство съдът не проверява дали вземането съществува, а дали не се оспорва.

Има два вида заповедни производства – заповедно производство по чл. 410 от ГПК и заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. При чл. 410 съдът издава заповед за изпълнение. Тя се връчва на длъжника и ако той я оспори тя не влиза в сила. При чл. 417 не е така. Там нещата са с друга логика. Издава се Заповед за незабавно изпълнение  с изпълнителен лист и се започва Изпълнително дело срещу длъжника. Той разбира за делото, от съдия изпълнителя /ЧСИ/, който му праща покана за доброволно изпълнение. Чак тогава може да възрази срещу издадената заповед.

Първото се възприе като обикновено заповедно производство, а второто като незабавно. Няма заповед за забавено или незабавено изпълнение. И двете имат за цел бързо удовлетворяване на кредитора при спазване на законовите изисквания.

Заповедното производство по чл. 417 стартира с подаване на заявление по образец, до съответния районен съд. Към заявлението задължително трябва да е приложен в оригинал един от документите по чл. 417, на които се основава вземането. (Това по съществото си са несъдебни изпълнителни основания).

 Давам пример – ако спорите с някой за 100 000 лв. Трябва да водите дело в окръжния съд. Но ако имате документ за тези 100 000 лв. може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и не е нужно да минавате през исковия процес.

През годините се октроиха два основни проблема: банките са приравнени на държавата и общините. Задава се въпросът от къде на къде съд ще изпълнява само по извлечение от банка – частна институция. А при записа на заповед пък е възможен огромен произвол и фалшификации.

Целта на заповедното производство е: да се съберат едни безспорни вземания, за които има документи, без да е необходимо да се извърви дългият път на обикновено исково производство. Друг е върпосът дали вземанията винаги са безспорни.

Нашумяна много случаи на произвол обаче, хората се питат не трябва ли да бъдат закрити съдебните изпълнители, омбудсманът атакува много гилдията напоследък?

Да, в заповедното производство има проблеми и неясноти, не случайно има няколко тълкувателни решения на ВКС именно по тази материя, т.е. има неясни въпроси, подлежащи на различно тълкуване и прилагане.

Един от сериозните критици на това производство и особено необходимостта въобще на чл. 417 е проф. Корнезов.

Заповедните производства понякога се асоциират с репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото, съчетано с продан на ниска цена и откровени измами. Има много проблеми, които могат да се решат без шум и фанфари: с призоваването, с цената на производството. Има и много користен популизъм по темата.

Според мен е необходима сериозна дискусия по темата дали заповедното производство изпълнява целта си и да се пристъпи към незабавни промени.

Какво имате предвид?

Не можем да отричаме въобще Изпълнителния процес или статута на съдебния изпълнител. Институтът на съдебния изпълнител е много важен – без съдебен изпълнител не може да съберете вземанията си, или да се изпълни каквото и да е съдебно решение, постановено във ваша полза.

Ще го кажа цинично, но откровено – всеки длъжник днес утре може да бъде кредитор и трябва да има способ да събере парите, които някой друг му дължи.

Това, което трябва да се направи е да се осъвремени ГПК и да се прочисти от възможностите за произвол с права, да се въведат електронни търгове, да се намалят такси, да се премахне записа на заповед от чл. 417, да се пристъпи към сериозна ревизия в полза на гражданите. Статутът на съдебният изпълнител да се отдалечи от синонимите “мутра”, “грабител” и т.н.

Камарата на частните съдебни изпълнители имат полза системата да се прочисти от недобросъвестните, имат полза на тях наистина да  се гледа като на едни безпристрастни събирачи на вземания, за да бъдат добре регулирани отношенията взискател/длъжник. През 2016 г. те самите са лишили 6 свои колеги от права.

Докато има съдии, които не издават разпореждания за Заповед за изпълнение, които не се произнасят по възраженията с години, докато има чиста проба измами, народът няма да различи накрая кои юристи са добросъвестни и кои не. Всички ще бъдат разглеждани на една плоскост.

Казвам всичко това, защото напоследък сме свидетели на много действия тип “имитация” на грижа за дължника, организират се кръгли маси, дискусии, но се акцентира само върху ЧСИ, а сякаш услужливо се пропускат банките и колекторските фирми.

Вие самият критикувате съдебните изпълнители и предлагате мерки за промяна, но сега излиза, че ЧСИ не е основният проблем?

Да, смея да твърдя, че ЧСИ не са основният проблем, те са в края на една заплетена верига и нямат водеща роля. Докато не разберем това и не се спре с популизма, решения в сектора няма да има.

Да има много проблеми, свързани с ЧСИ ( и то с конкретни съдебни изпълнители, с хора), но има и много проблеми извън тях: в законодателството (в крайна сметка те работят по силата на закони); в съда (който не издава разпореждания или се бави по възраженията); в банките (които променят лихвите и условията както си поискат); в колекторските фирми (които репресират хората безнаказано); в топлофикациите и другите монополни дружества, които ни принуждават да плащаме не просто завишени сметки, а безумни такси и прочие.

Замислете се, кога се включва ЧСИ? Едва след като ние сме имали отношения с банка, друг кредитор или монополно дружество. Защо се включва?

Защото може да има неизпълнение и някой иска да си събере дължимото, но може и да няма и да се окаже, че длъжникът не е длъжник. Сложни отношения и сложни проблеми и те нямат популистки решения.

ЧСИ ли е проблемът или дружеството монополист, което през цялото време злоупотребвява с нашите права? ЧСИ ли е проблемът или законът?

Не можем да отричаме въобще съдебното изпълнение. Както казах всеки длъжник днес, утре може да е кредитор. Но трябва да се сложи край на произвола и имитациите за грижа към длъжника.

Да не се окаже, за докато всички сме се прицелили в ЧСИ, основните играчи, които създават проблемите работят безконтролно и безнаказано.

Мая Манолова обяви война на съдебните изпълнители, как ще коментирате?

Проблемите по света не се решават с войни, камоли у нас между гилдиите. Това в кръга на шегата.

Омбудсманът в последно време артикулира успешно с темата за ЧСИ – постоянно подготвя и “внася” (няма право на законодателна инициатива) проекти. Спомням си преди няколко месеца след нейна инициатива последваха гръмки заглавия за отпадането на “такса юрисконсулт”. Оказа, че възнаграждението за юрисконсулт не е отпаднало, напротив за дълг от 30 лв. възнаграждението е 250 лв. и към момента, или близо десет пъти повече от дълга.

Това което мога да кажа по „новите“ промени (те не са нови, предлагани са и друг път), които предлага са насочени само и единствено към ЧСИ и отново са насочени към  следствието, а не към причината. Проектът трябва да бъде преработен и допълнен. В противен случай е чист популизъм и както един колега го нарече – „имитация“.

Какво трябва да се случи според вас, вие не сте народен представител, не сте част от изпълнителната власт, но сте експерт?

На първо място да се спре с работата на парче – не може всеки който се присети днес да подготвя и внася промени в ГПК и в който и да е друг закон.

Трябва и да се прекрати практиката дадени сектори и проблеми да се партизират – съдебната реформа не е на партия или на личност, тя е за всички. Същото се отнася и за справедливостта в отношенията с ЧСИ. Не вярвам на шумни спасители, предпочитам да видя реални действия в сектора. Само с медийни акции не става.

Водещата роля тук трябва да е на разума, а не на популизма. Водещата роля в промените в ГПК и в тази област трябва да е на министъра на правосъдието. В тази връзка, Екатерина Захариева подготви и внесе без много шум добър проект за промени в ГПК, който не видя бял свят обаче. Той трябва да се допълни и да се внесе отново.

Според мен, като експерт, се нуждаем не просто от една промяна в ГПК. Има необходимост от поредица мерки, като неразривна част в рефомата на правосъдието, споделям ги непрекъснато. Ние имаме готовност да се включим и да работим по темата, но само ако се търсят реални решения, а не личен рейтинг.

 

Източник: 

Вашият коментар