сб. апр. 20th, 2019

Олга Керелска, ВСС: Заявленията за издаване на заповед за изпълнение ще се подават по електронен път

Г-жо Керелска, Вие сте ръководител на проект „Доразвитие и централизиране на порталите в сектор „Правосъдие“ за достъп на граждани до информация, е-услуги и е-правосъдие“. С какво осъществяването му ще помогне на съдебната власт, на гражданите и на адвокатите. Знаете, наскоро Фейсбук общността на българските адвокати в писмо до ВСС изрази недоволството си от оскъдната информация в Единния портал за електронно правосъдие, което, по думите на адвокатите, затормозява работата им.

Проектът е продължение или надграждане на приключилия през 2015 г. проект на ВСС по Оперативна програма „Административен капацитет“ – „Електронно правосъдие – проучване и изграждане на единна комуникационна и информационна инфраструктура и Единен електронен портал на съдебната власт”. И двата са етап от реализацията на електронното правосъдие в България.

Нека припомним, че „електронното правосъдие“ е комплекс от финансови, организационни, технологични, образователни и нормативни мерки, целящи ефективното използване на информационните и комуникационните технологии в съдебната система. Това е дефиницията от приетата Концепция за електронно правосъдие.

Въвеждането на електронно правосъдие не е еднократен акт, а процес на доразвитие и надграждане във всяка една от визираните посоки докато не се стигне до завършена и ефективна система. Тя, от своя страна, също няма да е статична, а ще продължи да се развива предвид новите възможности на технологиите, промените в правораздаването, в т.ч. нормативната база, върху която то функционира и пр.

В тази насока нашият проект съставлява една малка част в процеса на въвеждане на електронно правосъдие, която следва да надгради това, което е създадено с цитирания вече проект от 2015 г., а направеното по него следва да се впише в Единната информационна система на съдилищата, която е предмет на друг отделен проект, по който ВСС е бенефициент.

С оглед на това проблемите, които поставят колегите адвокати, тепърва следва да бъдат разрешавани, като в тази връзка е добре поддържането на комуникация между Висшия съдебен съвет и представители на адвокатурата. В тази насока се правят вече първите стъпки с провеждане на срещи и уточняване на конкретни мерки.

Бихте ли обяснила какво включва проектът, с други думи, какво всъщност ще се прави.

Настоящият проект има две основни дейности – първата е „Прилагане на унифицирани модели и стандарти за съдържание, миграция на интернет страници на съдилищата към Единния портал за електронно правосъдие и неговото надграждане“, а втората – „Централизиране на информацията от Системата за управление на съдебните дела (САС) в Единния портал за електронно правосъдие“. И двете дейности са насочени към подпомагане на гражданите, на техните процесуални представители и до известна степен на съдебната власт.

По отношение на първата дейност: Всички съдилища имат интернет сайтове. Общият им брой е 182, от които два са на върховните съдилища, другите 180 на останалите съдилища. Някои от сайтовете са еднотипни, но като цяло има разнообразие на дизайна. Всички сайтове имат сходни функционалности, но се достига до тях по различен начин – различни раздели, различни менюта, на различно място. Дори в адресите на сайтовете има разнообразие – различни домейни, различно изписване на съда. Това затруднява гражданите и особено много адвокатите, които търсят информация в интернет страниците на различни съдилища.

В резултат от изпълнението на проекта това ще се промени – сайтовете ще бъдат унифицирани като визия и функционалност. Разбира се, ще се запази възможността за публикуването на специфична за конкретния съд информация, но това ще става по начин, който не променя унификацията. Това със сигурност ще облекчи гражданите и юристите, които работят професионално със съдилищата, но ще облекчи и съдебната система, предвид по-лесната поддръжка и създаване на навици за работа с тези сайтове, които ще са еднотипни.

Същевременно тази първа дейност на проекта включва и миграцията на интернет страниците на съдилищата в Единния портал, което ще доведе до централизация на информацията от всичките 180 сайта в портала. Това ще даде възможност до тази информация да се стига, така да се каже, от една точка, което безспорно би било огромно улеснение за всички нейни ползватели.

Ще има ли възможност да се променя дизайнът им, да се добавят нови рубрики и т.н.?

Дизайнът на сайтовете ще може да се променя, но това също ще става централизирано и единно за всички. При промяна в законодателството или дори по предложение на отделен съд, след преценка на целесъобразността, включително и след обсъждане със съдилищата, ще се правят промени, ще се добавят или премахват рубрики, ще се променя меню или подменю и т.н., но ще се запазва унификацията.

Миграцията на сега съществуващите сайтове ще направи поддръжката им по-лесна, преди всичко за съдилищата. За тях ще отпаднат ангажиментите за поддръжка и други дейности, свързани с тяхното функциониране, защото те ще се извършват централизирано. Това ще даде възможност на служителите – системни администратори, да отделят повече време за други задачи, свързани с ползването на информационните технологии в работата на съдилищата.

Особено важно е потребителите да намерят на едно и също място в сайтовете еднаква по характер информация или услуга, за който и да е съд. Това не означава, че интернет сайтовете ще „замръзнат“ във вида, в който бъде разработен шаблонът. При необходимост в сайтовете ще се правят промени, но това ще е централизирано и единно за всички съдилища.

Казахте, че втората дейност на проекта е за централизиране на информацията от Системата за управление на съдебните дела. Значи ли това, че на едно място ще се съберат всички материали по едно дело?

В съдилищата се създават и поддържат електронни папки на съдебните дела. Те включват различни документи от хартиената папка на делото, които преди това следва да се сканират, за да придобият така да се каже електронен вид. Какво точно да съдържа електронната папка, към настоящия момент е въпрос на регламентация, конкретна организация и на технологични възможности на съответните съдилища. В едни съдилища електронната папка съдържа всички документи по делото (например искова молба, отговор на исковата молба, разпорежданията и определенията на съда, постановени в закрити заседания, всички протоколи от проведени заседания, представените писмени доказателства, писмените защити на адвокатите, постановеното съдебно решение). При други съдилища тази информация е по-оскъдна – обемът на документите в електронната папка е по-ограничен. В тази насока констатациите, които се съдържат в писмото на адвокатите от ФОБА са верни.

Единният портал технологично предоставя оторизиран достъп до информацията от електронните папки на съдилищата, които ги трансферират в него, но, за да е пълна информацията, всички документи по делото следва да постъпват в съда или в електронен вид, което рядко се прави, а и няма законово задължение за това, или подадените на хартиен носител документи да се сканират. Последното нормативно е уредено в разпоредбата на чл. 360ж от ЗСВ, която влиза в сила от 10 август 2019 г. Според този текст „изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им“. Съгласно чл. 360ж, ал. 6 от ЗСВ технологичната и техническата възможност за извършването на тази дейност от съдилищата следва да се осигури от Пленума на ВСС.

С настоящия проект се създава принципната възможност свързаните с портала съдилища, които работят със Системата за управление на съдебните дела (САС), да изпращат в портала всички документи от електронната папка на делото, но това следва да е технически и организационно осигурено от ВСС и тук задачата ни е не е никак лека. На съдилищата следва да се осигурят необходимите сървъри, дискове, сканиращи устройства, следва да има обучени служители за тази дейност. Разбира се не се започва от нулата. Има съдилища, в които всичко това е налице, но по отношение на останалите трябва да се предприемат необходимите действия, за да може процесът по трансформация на хартиените документи в техния „електронен образ“ да се осъществява в пълен обем.

Как мислите, възможно ли е на практика електронната папка по делото да сдържа всичко от „класическото“ дело на хартиен носител? Ние, журналистите, много често сме виждали как по едно дело е събрано толкова голямо количество документи, че съдиите едва се виждат от натрупаните пред тях папки в съдебната зала.

Въпросът Ви е напълно резонен. Всеки, който е виждал на живо или в репортаж хартиено дело, знае до какви размери може да стигне то. Преобразуването на огромен брой документи в електронен вид е трудоемка и скъпа задача, за изпълнението на която, както казах, трябва техника, служители и място за съхраняване – дискови масиви. Отделен е въпросът, че това не е безплатно и може да се отрази и върху таксите по делата.

Не трябва да се забравя, че става дума за документи по съдебни дела, съответствието между оригинал и сканирано копие е задължително. Не случайно Законът за съдебната власт е предвидил изрична регламентация, насочена към „пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания хартиен оригинал, както и на въведената електронна информация, които следва се удостоверяват от служители, определени от административния ръководител на органа на съдебната власт“. Докато електронната папка на делото не остане единствената папка по делото, т.е. не отпадне хартията, е по-добре да има непълна електронна папка, но не и разлика между двете папки, което пък от своя страна предполага регламентация относно документите, които следва да отиват в електронната папка на делото и съответно промяна на закона.

Забелязах, че много малко съдилища са свързани с единния портал.

При изпълнението на предишния проект, за който споменах, с портала са били „свързани“ 21 съдилища. С настоящия проект с портала вече се „свързаха“ 131 съдилища – това се общите, военните и специализираните наказателни съдилища, които използват Системата за управление на съдебните дела. Не са свързани административните съдилища, които също работят с тази деловодна система, поради разработената по проект на ОПАК система за управление на съдебните дела ЕДИС, която касае тези съдилища и която е в процес на внедряване, поради опасността от двойно финансиране.

По време на изпълнението на втората дейност на проекта, но независимо от него, с портала се свързаха още 2 съдилища, които използват системата за управление на съдебните дела EMGS, разработена от фирма ЕТ „Паралел – Иван Кодинов“, по инициатива на ръководствата на тези съдилища и на самия разработчик.

Как ще се гарантира сигурността при трансфера на данните и това ще наложи ли промяна във функционалностите и структурата на сайтовете на съдилищата?

Трансферът на данните, независимо дали става дума за документи от електронната папка на делото, подаване на заявление по чл. 410 от ГПК или публикуване на информация в сайта на някой съд, ще се осъществява чрез стандартен протокол за защитена комуникация в компютърна мрежа, широко разпространен в интернет. Той двупосочно криптира връзката, която осигурява защита срещу подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието на съобщенията. Криптирането е процес на промяна на даден файл по начин, който е нечетим за останалите. Заключената информация може да бъде видяна само от този, който притежава ключа към нея. На практика това дава достатъчно гаранции, че потребителят се свързва с правилния сайт и гарантира, че съдържанието на съобщенията между потребителя и сайта не може да се прочете или подправи от трети страни.

Бихте ли обяснили идеята на новата електронна услуга – подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК?

Характерът на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, дава възможност неговото подаване да се реализира като електронна услуга. Става въпрос за унифициран документ (формуляр), който се използва във всички случаи на започване на процедурата. Неговата форма и съдържание са регламентирани в Наредба №6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване заповед за изпълнение и др. книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието. Към настоящия момент този формуляр е на хартиен носител и се попълва от кредитора по едно вземане (физическо или юридическо лице) или неговия пълномощник, след което се депозира пред съответния съд, съобразно правилата за местна подсъдност.

Сега идеята е това да става по електронен път като формулярът изначално е в електронна форма. Задължително условие за използването на услугата е наличието на електронен подпис (електронна идентичност на подателя). В техническите спецификации по проекта в 15 точки са изброени изискванията, които изпълнителят на дейността трябва да реализира, за да може потребител да подаде по електронен път заявление за издаване на заповед за изпълнение. Най-общо те са свеждат до визуализиране на формуляра за попълване на заявлението, възможност за присъединяване на файлове с документи, доказващи искането, издаване на единен регистрационен номер на заявлението, изпращане на заявлението към съд, който е местно компетентен в съответствие с действащата нормативна уредба, връзка на единния регистрационен номер с входящия номер, с който е регистрирано заявлението в съответния съд и номера на образуваното дело, възможност за проследяване на актуалния статус на подаденото заявление. Предвидена е и възможност за плащане на държавната такса чрез електронен платежен инструмент или възможност за отпечатване на образец на „Вносна бележка“.

Кога ще може да се случи това на практика и всеки с електронен подпис ще може да подаде заявление за заповед за изпълнение?

Принципно – след приключване на тази дейност по проекта, приемането на изпълнението на целия проект от Пленума на ВСС и някои промени в нормативната база.

Има ли някаква пречка или проблем за електронно подаване на заявление и за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК?

Една от целите на проекта е реализиране на поне една нова електронна услуга, а именно „Подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК“. Технологията, по която ще се реализира услугата, може да бъде приложена и в други случаи и конкретно за подаване на заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК стига електронният формуляр на заявлението да е съобразен със спецификата на този вид заявления, а именно че същите се подават във връзка със задължения, произтичащи от изрично посочени в закона основания, които следва да бъдат отразени или предвидени във формуляра, както и с обстоятелството, че това заявление предполага прилагането в електронен вид на съответния документ, който инкорпорира съответното основание – например, извлечение от счетоводните книги, нотариален акт, спогодба или друг договор и пр.

Кога трябва да приключи проектът?

По определени причини реализирането на проекта започна с изпълнението на втората дейност, която приключи на 31 декември 2018 г., какъвто беше срокът по подписания договор между ВСС и избрания изпълнител.

В момента по отношение на тази дейност тече договореният двугодишен гаранционен период, през който процесът на централизиране на информацията от съдилищата в Единния портал ще бъде наблюдаван, ще се коригират установените грешки и несъответствия, ще се доработват определени детайли. Това беше обяснено и на проведената наскоро (на 28 януари 2019 г.) конференция, на която присъстваха над 80 души председатели на различни съдилища, съдии и системни администратори и на която бяха зададени редица въпроси, свързани с изпълнението на тази част от проекта.

Другата част на проекта (дейност 1) следва да приключи до края на май 2019 г., като по отношение на нея също е предвиден двугодишен гаранционен период.

Общият бюджет на проекта е 764 276.30 лв., от които 649 634.85 лв. – средства от европейските фондове и 114 641.45 лв. – национално финансиране.

 

Източник: lex.bg

Вашият коментар