24/10/2020

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 106 г/27.02.2017г. ОТМЕНЯЩО разпореждане на ЧСИ по чл. 417 от ГПК

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 106

гр.Сливен, 27.02.2017г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. Н.К.

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 120 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С.Х.Д., със съгласието на попечителя си Й.Й.С., чрез процесуалният представител адв. М.А., срещу разпореждане, с което е уважена молба за незабавно изпълнение като се твърди, че същото е незаконосъобразно. На първо място се сочи, че е допуснато нарушение на чл. 418 ал.2 от ГПК. Договорът за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 09.01.2016 г. на наследодателя на жалбоподателя не съдържа изрично посочване на сумата  на отпуснатия кредит и така липсва предмет на договора. Поради това не е ясно въз основа на какъв критерий „Банка ДСК“ ЕАД посочва в заявлението по чл. 417 от ГПК, че дължимата главница е 2289.50 лв.  След като няма посочена сума като основно, главно задължение, то няма как да се вменят за дължими и акцесорните такива, а именно лихвите.  При липса на предмет на договора той е нищожен, а правните последици от това е, че не е възникнало правоотношение между страните по него. Така представеният документ по чл. 417 от ГПК страда от неотстраним порок. В настоящия случай не само, че няма идентитет между вменената като задължение сума в представения документ по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК и претендирана такава в заявлението на кредитора, а липсва задължение, вземане, определено по основание и най-вече по размер. На следващо място извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК“  ЕАД въз основа на което районният съд е издал заповед за изпълнение и допуснал незабавно изпълнение не е редовен от външна страна документ и не притежава удостоверителната сила по чл. 418 ал.2 от ГПК.  Не е ясно кой и в какво качество е подписал това извлечение. За да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417 т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни и за момента на неговата изискуемост. В случая нито в заявлението нито в извлечението са изложени обстоятелства кои вноски и в какъв размер не са платени. Сочи се съдебна практика в подкрепа на тезата. На следващо място се иска отсрочване на изпълнението по смисъла на чл.241 от ГПК като се позовава на тълкувателно решение № 4 /2013 г. на ОСГКК на ВКС и на т.14 от него. Сочи се , че жалбоподателят е непълнолетен и пълен сирак. Би било обществено неприемливо и съществено нарушение на морала и добрите нрави да бъде насочено изпълнение срещу него, поради което се иска да бъде отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 24.08.2012 г., да бъде обезсилен издаденият в полза на „Банка ДСК“ ЕАД  изпълнителен лист и да се прекрати заповедното производство. Алтернативно се иска да бъде отсрочено изпълнението по изпълнително дело № 3218/2016г. на ЧСИ с рег. № 850 с район на действие Софийски градски съд.

В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба, подаден от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Х.И“ № **, чрез юриск.Г.Г.В писмения отговор се изразява становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна. Разпореждането за незабавно изпълнение на РС – Нова Загора е съобразено с всички изисквания на материалния закон и е обосновано. Представените документи, удостоверяващи претенцията на кредитора, не страдат от пороци и от тяхното съдържание може да бъде извлечена информация относно индивидуализацията на претендираните вземания. По отношение на размера на отпуснатия кредит от молбата на кредитополучателя за отпускането на заемна сума и от приложените към заявлението писмени доказателства може да бъде установен точният размер на усвоения от длъжника кредит. Обстоятелството, че не е посочен размерът на кредита в самия договор не означава, че такъв не е бил договорен и че липсва предмет след като кредитополучателят  се е съгласил с него и е положил подписа си. Представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД отговаря изцяло на приетите норми и изисквания на ГПК и ЗСч. На последно място се излагат съображения относно настъпилата предсрочна изискуемост и се иска частната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав намира подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение за основателна, поради следното:

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК „Банка ДСК“ ЕАД се е позовала на свое вземане по договор за кредит от 10.01.2016 г. Представила е договора за кредит, но с дата от 09.01.2016г. и кредитополучател Х. Д.Д.. В чл.1 банката предоставя на кредитополучателя да ползва стоков кредит предоставен чрез банкова карта в размер на 09.01.2006лв. така наведените в частната жалба възражения относно допуснатото нарушение на чл. 418 ал.2 от ГПК се явяват изцяло основателни. Съдът дължи произнасяне като преценява дали представеният в производството документ е редовен от външна страна, дали вземането е установено, изискуемо и подлежащо на изпълнение, дали изискуемостта е удостоверена надлежно, дали претендираният от заявителя размер е идентичен с този, посочен в документа, на който се основава претенцията, а така също налице ли са други условия поставящи изпълнението в зависимост от насрещна престация дължима от кредитора или от настъпването на други обстоятелства. Безспорно е, че в настоящия случай няма идентитет, каквото е и твърдението в жалбата,  между претендираната със заявлението сума и тази в представения документ по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК. За разлика от производството по чл. 410 от ГПК при проверка на редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ районният съд преценява дали представеният документ попада в приложно поле на чл. 417 от ГПК, дали той е редовен от  външна страна, удостоверява ли изискуемо вземане и дали изискуемостта е удостоверена надлежно, когато тя настъпва в зависимост от изпълнението на насрещно задължение от взискателя или от настъпването на друго обстоятелство. В случая очевидно, че представения документ не е редовен от външна страна, поради което съдът е следвало да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение.

На второ място още в заявлението е претендирано издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу наследник на кредитополучателя. Във възприетото от съдебната практика на търговското отделение на ВКС становище е ясно, че срещу наследниците на кредитополучател може да бъде издадена заповед за изпълнение , но само при условията на чл. 410 от ГПК, т.е. ако се касае за вземане на парични суми и искът е подсъден на районен съд , и заявителят е депозирал съответното заявление. /Определение № 4 от 7.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 610/2009 г., II т. о/.

Така настоящият състав намира, че частната жалба се явява основателна, разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист обезсилен.

Ръководен от изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждането , с което  е постановено незабавно изпълнение на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1164/24.08.2012 г. по ч.гр.д. №  1429/2011 г. на Новозагорския районен съд.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1164/ 24.08.2012 г. по ч.гр.д. № 1429/2011г. на Новозагорски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

 

Изтегли О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 106

Вашият коментар