пн. сеп. 23rd, 2019

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 356 НА ВКС ОТ 2015 ГОД.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 356

гр. София, 22.06.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 274 по описа за 2015г.ы за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. П. Д. срещу определение № 317 от 24.10.2014г., постановено по т. д. № 279/2014г. от Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1010 от 19.09.2014г. на Окръжен съд – Бургас по т.д. № 203/ 2014г., за прекратяване като недопустимо на производството по предявените по реда на чл.422 искове, поради неподаване на възражението по чл.414 ГПК в законоустановения за това срок.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради противоречие със закона и иска отмяната му по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба излага съображения за липса на основанията за допускане на касационния контрол, съответно за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди прекратяването на производството по реда на чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове, тъй като възражението по чл.414 ГПК е подадено на 13.02.2014г., след изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, с оглед уведомяване на ответника по иска за издаване на заповедта за изпълнение много преди това – най-късно на 14.10.2013г. Съставът на апелативния съд се е позовал на обстоятелствата, че на 10.09.2013г. на длъжника – настоящ касатор, е връчена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение по издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение № 3865 / 23.07.2013г. по ч.гр. д. № 4571/2013г., в която са описани страните по изпълнителното дело, паричното задължение и неговите компоненти, както и на заявката му от 14.10.2013г., с която той е поискал от заповедния съд копиране на заповедта за изпълнение и определението на окръжния съд, въз основа на която тя е издадена. Въззивният съд е споделил извода на долната инстанция, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника с поканата за доброволно изпълнение, тъй като, от една страна, в нея е налице изрично позоваване на заповедта и възпроизвеждане на съдържанието й, а от друга – касаторът при получаване на покана не е възразил, че му е връчена различна от процесната заповед за изпълнение на парично задължение във връзка с посочването в поканата, че към нея е приложена друга заповед за изпълнение по друго дело.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по следните, обусловили изхода на спора процесуалноправни въпроси: „/1/ Счита ли се връчена заповед за изпълнение, издадена по чл.417 ГПК, в случаите, когато в изпратената от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение не е посочен точния номер и дата на заповедта и точният номер на делото, по който е издадена същата?; /2/ От кой момент започва да тече срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК – от момента на нейното фактическо връчване на длъжника от съответния съдебен изпълнител, съгласно чл.418, ал.5 ГПК, или от някой друг момент, в който длъжникът е узнал за нея – например, справка деловодството на съда, предаването на подобно сведение по телефона, електронната поща и други?.” Касаторът поддържа, че първият формулиран въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Съдът намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по конкретизирания съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. но ОСГТК на ВКС въпрос, от кога тече срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и може ли връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, или подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение, да се приравни на връчване на самата заповед за изпълнение, тъй като въпросът е обуславящ изхода на спора и по отношение на него е осъществено не само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но и релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.

Съгласно изричната разпоредба на чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл.417 ГПК, съобразно чл.418, ал.5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл.428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая – заповедта за изпълнение. Оформянето на поканата става по образец – приложение № 21 към чл.3, т.1от Наредба №7 /22.02.2008г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване. Знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието на поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение, независимо, че инкорпорира част от нейното съществено съдържание.

С оглед изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения въпрос: Срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение.

Обжалваното въззивно определение е постановено в нарушение на чл.414, ал.2 вр. чл.418, ал.5 ГПК и в несъответствие с отговора на поставения въпрос, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него определение на първата инстанция за прекратяване на производството по предявения по реда на чл.422 ГПК иск. От поканата за доброволно изпълнение не се установява на длъжника – касатор да е връчена процесната заповед за изпълнение, с оглед посоченото в нея, че се връчва друга заповед за изпълнение. Липсват данни въз основа на подадената от касатора молба да му е издаден препис от заповедта за изпълнение, като не може да бъде споделено становището на въззивния съд, че от самото подаване на молбата за препис започва да тече срокът за възражение срещу заповедта, тъй като законът обуславя течението на срока от връчване на заповедта за изпълнение, а не от знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение. С оглед на изложеното, възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено от касатора в законоустановения срок по чл.414, ал.2 ГПК, поради което искът по чл.422 ГПК се явява допустим.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 317 от 24.10.2014г., постановено по т. д. № 279/2014г. от Апелативен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 317 от 24.10.2014г., постановено по т. д. № 279/2014г. от Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него определение № 1010 от 19.09.2014г. на Окръжен съд – Бургас по т.д. № 203/ 2014г., за прекратяване като недопустимо на производството по предявените по реда на чл.422 искове.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д. № 203/ 2014г. по описа на този съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

 

Изтегли в PDF!!!

Вашият коментар