чт. юни 27th, 2019

Осъдиха ЧСИ да плати 100 000 лв. обезщетение за незаконосъобразно принудително изпълнение върху недвижим имот

Върховен касационен съд осъди ЧСИ и помощник ЧСИ да заплатят солидарно сумата от 100 000 лв., представляваща претърпени вреди от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение – вж. Решение № 43 от 28.05.2019 г. на IV г.о. на ВКС. В съдебния акт е прието, е ЧСИ и помощник ЧСИ са извършили съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на публична продан на недвижим имот, както и при разпределение на получената сума от публичната продан, с които действия и бездействия са ощетили кредитор. Поради това ВКС е направил извод, че на основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ те носят имуществена отговорност и трябва да бъдат осъдени да заплатят всички суми, представляващи вреда за ощетения кредитор.

Нека разгледаме по-подробно казуса, предмет на Решение № 43 от 28.05.2019 г. на IV г.о. на ВКС.

 

КАЗУСЪТ ПРЕД ВКС

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че изп.дело № 72/11г.на ЧСИ А. е образувано по молба на взискателя „Изоттрейд”ЕООД против длъжника „Пълдин Контракшън”ЕООД, по което е насочено принудително изпълнение срещу недвижим имот, собственост на длъжника в [населено място], м.Б. в., с площ от 10.520 дка, представляващ нива.ЧСИ А. е наложил възбрана върху имота, вписана на 8.02.11г.Установено е,че при ЧСИ М. по молба на взискателя Е. С. е образувано изп.дело № 429/11г.против длъжника „Пълдин Контракшън”.В полза на С. е издадена обезпечителна заповед от 9.10.09г., вписана на 15.10.09г., с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове против „Пълдин Контракшън”ЕООД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, предмет на изпълнение по изп.д.№ 72/11г.На 4.08.11г. е подал молба по същото дело да му бъде изплатена дължимата сума по удостоверение от ЧСИ М. от 3.08.11г.,тъй като е присъединен взискател по чл.459 ГПК.Прието е още, че на 25.03.11г.по изп.д.№ 72/11г. ПЧСИ П. е извършил опис на недвижимия имот, в който не е отразена вписаната в полза на С. възбрана от 15.10.09г.Имотът е оценен от ПЧСИ на 8 416 лв, определена е начална цена за започване на публичната продан от 6 312 лв и е насрочена такава за периода от 18.06.11г.до 18.07.11г. За купувач е обявен Н.Н., предложил най-високата цена от 100 000 лв.Поради невнасяне на заявената продажна цена, за купувач е обявен наддавачът, предложил следващата най-висока цена от 6400 лв – Х. Х., и на 27.07.11г.е изготвено постановление за възлагане.Установено е от СТЕ на в.л.Р., че към момента на извършване на публичната продан пазарната цена на имота възлиза на 174 890 лв.

При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че ЧСИ е извършил процесуални нарушения по изп.дело № 72/11г.,изразяващи се в това,че за предприетите изпълнителни действия не е уведомил С., който се счита за присъединен взискател по право по силата на чл.459 ГПК, но в конкретния случай няма настъпила вреда.От друга страна е приел, че в правомощията на съдебния изпълнител е да определи началната цена, от която да започне наддаването, а нормата на 485 ГПК /в ред.преди изм.ДВ бр.86/17г./ предвижда възможност, не и задължение да използва вещо лице за целта.Изложени са съображения,че тъй като разпределение не е извършено, ищецът не е и претърпял реална вреда.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Поддържа се,че в резултат на неизпълнението на императивни задължения на ответниците, изразяващи се в невписване в протокола за опис на наложената възбрана като обезпечителна мярка, определяне на нереално ниска цена на имота, ненадлежно уведомяване на страните по изп.дело за предприетите изпълнителни действия, като пряка последица за взискателя е настъпила вреда, изразяваща се в несъбираемост на вземането.Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция.

 

ПРАВНИЯТ ВЪПРОС

С определение № 870 от 12.11.18г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение”,поради противоречие с практиката на ВКС – решение № 340 от 8.01.13г.по гр.дело № 1295/11г.на ВКС,ІV г.о.

 

ПРАВНИЯТ ОТГОВОР

В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение № 340 от 8.01.13г.по гр.дело № 1295/11г.,ІV г.о.; решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о.; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о./ е прието, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. За възникване на отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със събираемостта на вземането.Несъбираемостта на вземането може да бъде от значение при определяне размера на вредата, когато тя се изразява в невъзможност кредиторът да събере вземането си.

 

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА

Неправилен е изводът на въззивния съд, че макар и ЧСИ да е извършил процесуални нарушения, искът не може да бъде успешно проведен, тъй като не е настъпила реална вреда за ищеца.Установено е, че С. има вписана като обезпечителна мярка „възбрана” върху процесния имот за вземане срещу същия длъжник преди насочване на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота и по смисъла на чл.459 ал.1 ГПК се смята за присъединен по силата на закона.Според цитираната разпоредба припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, като представи изпълнителен лист. Съгласно т.5 на ТР № 2/26.06.15г. по тълк.дело № 2/13г.на ОСГТК на ВКС, всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмет на обезпечението.Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство.Всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право / не по тяхна молба/, се уведомяват от съдебния изпълнител за насрочването на изпълнението, за насрочване на описа и проданта, както и за разпределението.В случая това не е сторено от ответниците.Вследствие незаконосъобразните процесуални действия и бездействия на ЧСИ за ищеца, като обезпечен кредитор, е настъпила вреда, изразяваща се в лишаването му от възможността да се удовлетвори от събраната от публичната продан сума или да участва в публичната продан и да иска възлагане на имота.Вярно е, че разпоредбата на чл.468 ГПК, в редакцията преди изм.ДВ бр.86/2017г., дава възможност на съдебният изпълнител да определя цената, по която вещта може да се продаде, без да го задължава да използва вещо лице.Ал.2 от същия текст обаче сочи,че по искане на страната се назначава вещо лице за определяне стойността на вещта.Ищецът има интерес да участва в изпълнителното производство, тъй като ако бе уведомен за насочване на изпълнението върху имота, същият би могъл да поиска назначаване на вещо лице за определяне на реалната пазарна цена на имота, за да се избегне спекулативна продажба на занижена цена или да обжалва постановлението за възлагане.Установено е, че имотът е продаден за 6400 лв при определена от вещото лице пазарна цена в размер на 174 890 лв към момента на извършване на публичната продан. Без значение е обстоятелството, че разпределение не е извършено, тъй като ищецът не е присъединен като взискател по реда на чл.459 ГПК ,а и от сумата, която следва да бъде разпределена в размер на 7031.20 лв / образувана от продажната цена в размер на 6400 лв и 631.20 лв задатък, внесен от отказалия се купувач/ не би могъл да удовлетвори вземането си от 138 178.20 лв.При тези данни по делото се налага изводът, че е налице причинна връзка между незаконосъобразните действия и бездействия на ответниците и причинената вреда на ищеца, изразяваща се в невъзможността да събере вземането си, въпреки наличието на имот, служещ за обезпечение и надхвърлящ стойността на вземанията на всички кредитори.Налице са предпоставките на чл.74 ал.1 ЗЧСИ за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците да обезщетят ищеца за претърпените от него вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането и се съизмеряват със стойността на вземането му, което не е могъл да удовлетвори.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано.Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено решение по същество, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата 100 000 лв, като частично претендирана от общ размер 138 178.20 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.07.11г.до окончателното изплащане,представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД вр.с чл.74 ал.1 ЗЧСИ.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 9742 лв.

Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 58 от 23.03.18г. по в.гр.дело № 44/18г.на Пловдивския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. С. А., с адрес : [населено място], [улица], в качеството му на ЧСИ рег. /№/ с район на действие ОС П.,действащ към 2011г. и Румен Г. П. от [населено място], [улица], в качеството му на помощник ЧСИ, действащ към 2011г.при ЧСИ А. А. с рег./№/ с район на действие ОС- П., солидарно да заплатят на Е. С. С. с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], [улица], сумата от 100 000 лв /сто хиляди/ като частично претендирана от общ размер 138 178.20 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.07.11г.до окончателното изплащане,представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД вр.с чл.74 ал.1 ЗЧСИ,както и сумата 9 742 лв / девет хиляди седемстотин четиридесет и два лв/ разноски за трите инстанции 
Решението е окончателно.

 

 

Източник: balabanova-vasilev.com

Вашият коментар