22/10/2020

Петиция до ЕП с/у мародерствата на ЧСИ и съдилищата

ДО КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИТЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

 

П Е Т И Ц И Я

 

От „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“

с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Пиротска“ №5, ет. 3, оф. 7,

тел. за връзка: 08 766 711 09; 088 37 37 001

mail: office@sd-solididarnost.com; sdsolidarnost@gmail.com

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

Настоящата петиция се подава от „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“, което е сформирано, видно и от наименованието, от потърпевши от частните съдебни изпълнители и съдебната система от граждани на Република България и Европейския съюз, чиито съдби са засегнати до разруха под една или друга форма от посочените нарушения, изброени по-долу и  има за задача да изложи аргументирано отказа на органите на съдебната власт по прилагане примата на Правото на Европейския съюз в България.

Основните закононарушения, извършени от съда и ЧСИ са следните:

  1. Съдът не е издал валидни самостоятелни разпореждания с мотиви.

Съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, в заповедното производство съдът е задължен да извърши проверка, за да прецени дали следва да издаде изпълнителен лист. Съдът проверява дали актът е редовен от външна страна, т.е. дали съдържа всички нормативно предвидени реквизити, а също така и дали вземането, обективирано в изпълнителното основание, подлежи на изпълнение. Преценката си дали са налице тези изисквания, или не, съдът е задължен да изложи в отделен писмен съдебен акт – Разпореждане. Издаването на същото е правно основание за издаването на заповедта за изпълнение и същото е неразривно свързано с нея, като по правната си същност и то е изпълнително основание. Неиздаването на отделния писмен съдебен акт – Разпореждане, изцяло опорочава цялото заповедно производство и конкретно издадената заповед за изпълнение, както и последващото образувано изпълнително производство.

Разпореждането като отделен писмен акт на съда следва да е надлежно мотивирано, като  в него съдът изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за незабавно изпълнение. Това разпореждане следва да бъде надлежно мотивирано и тъй като същото е основния акт на съда въз основа на който се определя изхода на производството: дали ще се издаде или ще се откаже исканата заповед, то неговото съдържание следва да е като на съдебно определение и решение. То следва да съдържа всички задължителни реквизити, каквито следва да съдържат съдебните определения и решения!

Следователно при неиздаването на тези съдебни разпореждания е налице нищожност на всички последващи актове на съда и ЧСИ като издадени без валидно правно и процесуално основание;

  1. Съдът не е издава съответните съобщения за връчване на заповедта и преписа от неиздаденото разпореждане съгласно чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл. 2, т. 20. Това по съществото си е документна измама, извършвана умишлено от длъжностно лице с користна цел-въвеждане на длъжника в заблуда за да се обърка, да не разбере и да не реализира законното си право на защита, което да даде възможност да се продължи изпълнителното производство и да се разпродаде имуществото и имотите му на безценица!;
  2. Съдът не е извършва връчване на заповедта за изпълнение и преписа на разпореждането, съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК и чл. 418, ал. 5 от ГПК чрез служител на съда и не приключва делата, а ги премества в т, нар. „тъмна стая“, за наличието и предназначението на която е налице официално изявление на Софийския районен съд;
  3. Съдът допуска, без да има подадена молба от заявителя по заповедното производство за връчване на книжата от ЧСИ, препис от заповедта и оригиналът на изпълнителния лист да напуснат кориците на делото и то преди да бъдат връчени от никого книжата по делата. По този начин не е влязла в сила нито една заповед за изпълнение и разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на вече издадената заповед за изпълнение;
  4. Всички съдии издават заповед за изпълнение и изпълнителен лист по нередовни заявления, тъй като не са окомплектовани книжата и вземанията не са безспорни, с което се нарушава законът – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК;
  5. Частните съдебни изпълнители не връчват книжата по заповедните производства и самата заповед за изпълнение.
  6. ЧСИ не са оправомощени от съда да връчват съобщенията вместо служител на съда съгласно чл. 42, ал. 2 от ГПК, а издават покани за доброволно изпълнение (поканата е съобщение по чл. 55 ГПК, Наредба №7, чл. 3, т. 1, Приложение №21), като по този начин превишават правата;
  7. ЧСИ или преправят поканата за доброволно изпълнение в частта, че се прилага заповедта за изпълнение, или удостоверяват невярното събитие, тъй като самите заповеди все още се намират в кориците на заповедните дела, което е лесно проверимо от прокуратурата и същото би могло да се квалифицира като документно престъпление, извършено от ЧСИ.
  8. ЧСИ не издават разпореждане (постановление) за образуване на изпълнително дело и не го връчват, за да може да бъде обжалвано;
  9. ЧСИ преминават към принудително изпълнение по невалиден изпълнителен процес.

При действащия законов регламент на заповедно производство и този на изпълнителното производство по образуваното изпълнително дало въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, се създава гарантирана от закона възможност съдебният изпълнител да наложи запор върху парични средства на длъжника и възбрани върху неговите имоти, на само преди да е доказана безспорност на заявената в заповедното производство претенция, но преди още длъжникът да е получил заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ и да е разбрал въобще за заведените срещу него производства. на длъжника, без да е имал възможност да се защити.

Чрез действащия Граждански процесуален кодекс заповедно производство и изпълнителен процес водят до пълна неравнопоставеност на заявителя – взискател и длъжника, което е недопустима форма на узаконена дискриминация, както и до злоупотреби с ползването на съда и съдебните изпълните за незаконни и користни цели.

Нарушенията на правото на Правото на Европейския съюз от страна на българското законодателство се изразява в следното:

  1. Нарушени са основни принципи на ПЕС, залегнали в ХОПЕС и ЕКПЧ

В производството по издаване на заповед за изпълнение е нарушен основен принцип на ПЕС, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 47 от тази Харта, параграфи 1 и 2, „Всеки , чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от  независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван”. Уредените в чл. 47 от Хартата права, съответстват на правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от ЕКПЧ създава процесуални гаранции за разглеждане на правните спорове при спазване на върховенството на закона и осигуряване на достъп до правосъдие. Правото на достъп до съд включва възможността всяко физическо или юридическо лице да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства.

В този ред на мисли, издавайки заповед за незабавно изпълнение по този ред, съдът  лишава длъжника от възможността да ползва ефективни средства за защита предвид ограничените възможности и липсата на достатъчно информация относно действията и мотивите на съда /поради липсата на редовно издадени и връчени актове/, както   и с оглед на обстоятелството, че обжалването на издадената заповед се извършва само на формални основания, без провеждане на исково, състезателно производство.

Обръщаме Ви внимание, заповедта по чл. 417 от ГПК противоречи на решението от 15.05.1986 г. по делото „Jonston” 222/84, задължаващо държавите -членки да имат ефективен съдебен контрол и ефективна правна защита спрямо всеки акт, предявен пред националния съд до последна инстанция, т.е. актовете са обжалваеми.

  1. Неспазване на Регламент (ЕО) №805/2004

Съобразно Регламент (ЕО) № 805/2004 понятието „безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.

В българското заповедно производство по чл. 410 ГПК целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно /ТР 4/2013г. на ОСГТК задължително за всички съдилища/. Следователно задължение на съда е да установи безспорността на вземането, проверявайки дали е налице една от хипотезите по чл.5 от Регламент (ЕО) №805/2004 при спазване на   предвидените в чл. 12 от същия  минимални изисквания за съдебната процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него, по такъв начин и в такова време, за да може да организира своята защита, за изискванията по активното му участие в съдебната процедура за оспорване на вземането, както и за последствията от неучастието, доразвити в чл.13 от   Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2006 година: за създаване на процедура за европейска заповед за плащане ищецът следва да бъде задължен да предостави информация, която е достатъчна за установяването и подкрепата на вземането, за да може ответникът да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането, или да не го оспорва и чл. 18 от същия: Освен че на ответника се предоставя цялата информация, свързана с вземането, съгласно представеното от ищеца, той трябва да бъде уведомен за правното значение на европейската заповед за плащане, и по-специално за последиците от неоспорването на вземането. Тези изисквания следва да са залегнали и в българското заповедно производство както на основание зачитане на основните права и отчитане на принципите, които са признати по-специално от Хартата на Европейския съюз за основните права и задължението да се гарантира пълно зачитане на правото на справедлив процес, признато от член 47 от Хартата, така и на основание на принципа за примат на правото на съюза над националното право и директния му ефект. Тези изисквания в никаква степен не се спазват в националното право. На набедения длъжник се връчва една заповед за изпълнение, в голяма част от случаите дори несъответстваща напълно на действителните претенции на заявителя, без в нея да са изложени каквито и да било мотиви и аргументи за издаването и още по-малко същата е придружена с документите, представени от заявителя, като българския съд избягва да издава разпореждане, в което да мотивира решението си да уважи искането за издаване на заповед за изпълнение, с издаването каквото мотивирано разпореждане, придружено с документите, представени от заявителя единствено би могло частично да бъде спазено изискването за достатъчна информираност на набедения длъжник.

При издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 417 от ГПК, първо се образува изпълнително дело срещу  лицето, за което се твърди, че е длъжник и едва известен период след като е инициирано принудителното изпълнение, би могло да се образува исково производство/ ако набеденият длъжник случайно разполага със средства да си осигури адвокат, след наложените му възбрани и запори на всичко, с което разполага и прояви изключителна настойчивост да се снабди с копия от намиращите се в кориците на делото документи и да доразвие/да си доизмисли/ закона с оглед на липсата на издаване и връчване дори на подлежащи на самостоятелно обжалване актове. Често исковият процес приключва след като вече се е развило и е приключило изпълнителното дело, защото лицето, за което се твърди, че има дълг, има изключително ограничени права за защита в заповедното производство. Лицето  има право да подаде възражение срещу заповедта по чл. 415 от ГПК /ако такава изобщо му бъде връчена/, но съгласно чл. 420 от ГПК, това възражение не спира принудителното изпълнение на заповедта.  При подадено възражение, съдът указва на кредитора, поискал издаването на заповед по чл. 417 от ГПК, че следва, в едномесечен срок, да предяви иск за установяване на вземането си. Съгласно чл. 422, ал. 2 от ГПК, предявеният иск отново не спира допуснатото незабавно изпълнение.  Набеденият длъжник има право отделно да обжалва пред въззивния съд и разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, но такова обичайно изобщо не се издава.

Съгласно нашето законодателство принудителното изпълнение може да бъде спряно само в хипотезите по чл. 420 от ГПК, когато длъжникът  изпълни едно от следните законови изисквания алтернативно:

а/ представи надлежно обезпечение /според установената съдебна практика, обезпечението трябва да е представено с възражението и следва да бъде  в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. Това се оказва практически невъзможно тъй като към този момент са запорирани всички средства на набедения длъжник и са възбранени всички негови имоти, особено ако същите са достатъчно атрактивни/.

б/ или когато искането на длъжника за спиране на изпълнителните действия е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че това лице не дължи.

По този начин законът (ГПК) дава на българските съдилища широка свобода на преценка дали да спрат изпълнението, като те рядко /почти никога/ не постановяват спиране на това основание.

За тази втора хипотеза следва да се има предвид, че дори при липса на дълг или при наличие на дълг в по-малък размер от претендирания от кредитора, поради едностранния, формален и несъстезателен характер на заповедното производство,  в рамките на това производство не се събират доказателствата, допустими в общия исков процес. На практика са налице случаи, в които заповедният съд е отказвал спиране на това основание, а впоследствие исковият съд е отхвърлял предявения от мнимия кредитор иск по чл. 422 от ГПК, образуван след подаване на възражение по чл. 415 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Поради обстоятелството, че в заповедното производство по чл. 417 от ГПК, първо се провежда принудително изпълнение, а едва след това исково дело, необосновано,  чрез  налагане на обезпечителни мерки и чрез продажбата на имуществото чрез някой от способите, предвидени в ГПК, се навлиза в имуществената сфера на лицето-мним длъжник или на длъжника на дълг, който е в по-малък размер от претендирания в заповедта. Съгласно нашето национално законодателство, в тези случаи длъжникът, след отхвърляне на иска срещу него, има право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу мнимия кредитор, но само за паричната сума, която е изплатена на този мним кредитор за извършените в изпълнителното дело продажби на имуществото на длъжника, без да има възможност в патримониума му да бъдат реституирани движимите и недвижимите вещи, които са били предмет на тези продани. С оглед на обстоятелството, че по нашето право, оценката на имуществото, върху което се извършва принудително изпълнение не подлежи на обжалване, то това имущество се продава в пъти под реалната му пазарна цена и на мнимия длъжник в тези хипотези се възстановява парична сума, която не съответства на реалната стойност на продаденото негово имущество.

  1. Нарушения на Директива №93/13

Нарушението в нашето законодателство се изразява в неспазване на изискванията за спазване на ефективното прилагане на Директива 93/13, формулирани във задължителната практика на Съда на ЕС – постановяваните преюдициални заключения. Съгласно практиката на Съда в Люксембург, националните съдилища са длъжни служебно за извършват преценка дали в потребителските договори са налице неравноправни клаузи, служебно да събират доказателства за наличието на такива клаузи, и то не само в рамките на исковите, но и  в заповедните производства, винаги когато дадена държава – членка е въвела този институт в националното си законодателство.

Съдът на Европейския съюз в редица преюдициални заключения е постановил, че процесуалната  уредба на испанското право, сходна с  българското заповедно производство, регламентирано в чл. 417 от ГПК и свързаните с тази норма разпоредби, която не дава възможност на съда в заповедното производство, макар да е установил наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на клаузите в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение, (в този смисъл Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis, C-473/00, точка 35, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, точка 53). Съдът многократно е постановявал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата, предвид характера и значимостта на обществения интерес, на който се основава защитата, гарантирана от Директивата на потребителите, за да бъде компенсирана неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (в този смисъл са : Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C240/98—C244/98, точка 26, Решение по дело Mostaza Claro, C-168/05, точка 38, Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, C-243/08,  точка 31, Решение по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08, точка 49, Решение по дело Aziz C-415/11, точка 46, Решение по дело Barclays Bank SA, C280/13, точка 34. Съдът е категоричен, че ефективната защита на потребителите може да бъде гарантирана само ако на националния съд бъде признато правото да преценява служебно такава клауза / Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C240/98—C244/98/.

Ролята, възложена на националния съд от правото на Съюза в разглежданата област, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства (вж. Решение по дело Pannon GSM, C-243/08, точка 32, Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10,).

Съдът на Европейския съюз с  преюдициално заключение по делото VB Pénzügyi Lízing, C-137/08г. вменява на националния съд  задължението не само служебно да установява дали дадена клауза е неравноправна, но и задължението служебно да проведе съдебно дирене и  да събира доказателства, за да установи правните и фактическите обстоятелства, необходими за преценката дали е налице неравноправна клауза. Това задължение националният съд има както в  състезателно производство, образувано след възражение на потребител срещу заповед за изпълнение (Решение по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08,), така и в рамките на заповедните производства (така изрично е постановено в Решение по дело Banco Español de Crédito SA, C-618/10, точка 44).

Съдът на Европейският съюз е категоричен, че защитата на потребителите, гарантирана от Директива 93/13 се разпростира и в случаите, когато в рамките на заповедното производство потребителят не е подал възражение срещу подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.  (Решение по дело  Banco Español de Crédito SA, C-618/10,  Решение по дело дело Aziz C-415/11,  Решение по дело Barclays Bank SA vs Sara Sánchez García,Alejandro Chacón Barrera, C-280/13, и мн.др).

Посочените нарушения на ПЕС се осъществяват със заблуждаваща практика на България, включително и на Народното събрание, което всячески отказва да отмени същата.

Налице е нарушение на ПЕС, като въпреки че България е уведомена с СОМ(2014)144/11.03.2014 г. за задължение по прилагането му от магистрати, адвокати, съдебни изпълнители, както и върховенството му по СОМ(2014)158 и Европейската Комисия, е завела по EU Pilot рег.№ 8135/15/JUST и явно е запозната със системния проблем, както има и притежава доказателства за това.

Още повече, че самата Европейска Комисия публично е афиширала задължението си за контрол по върховенството на закона на ПЕС във всички държави-членки чрез прессъобщение IP-14-237/11.03.2014 на ЕК.

  1. Нерегламентирана държавна помощ по чл. 107 от ДФЕС с чл. 410/417 ГПК

В България се наблюдава нерегламентирана държавна помощ в полза на мнимия кредитор най-малко в четири момента:

  1. При заплащане на държавната такса – в заповедното производство тя е 2%, а в исковото – 4%;
  2. Въпреки препоръката, отразена в Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2006 година в полза на мнимия кредитор за сметка на набедения длъжник се начисляват огромни адвокатски хонорари, несъответстващи на извършената работа, но определени императивно като минимум;
  3. Мнимия кредитор си избира частен съдебен изпълнител по своя преценка, на когото също заплаща „такси“ в огромни размери;
  4. Частния съдебен изпълнител сам, по своя преценка безконтролно оценява имотите на набедения длъжник обичайно 3-4 /често и повече/ пъти ( в някои случаи и 10-20 пъти) под пазарната им стойност. Поради наложените запори и възбрани на имуществото на мнимия длъжник същия няма възможност нито да плати доброволно като продаде свое имущество на пазарни цени, нито да представи обезпечение за спиране на изпълнителното производство и мнимият кредитор /лично или чрез подставени лица/ придобива атрактивни имоти на цени няколко пъти под пазарните за сметка на набедения длъжник, като обичайно към този момент дължимата от същия сума е нараснала в пъти.
  5. В полза на банките априори, по силата на закона /чл.417 ГПК/ се създава възможност за получаване на непозволена държавна помощ, доколкото на същите, въз основа на документ, издаден от самите тях и при липса за каквито и да било изисквания за удостоверяване или проверка на сключения от същите договор за неравноправни клаузи и спазване на правилата за конкуренция, при държавна такса в размер на 2% се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на който да започнат принудително изпълнение срещу набеден длъжник преди той изобщо да разбере за техните претенции.

В тази връзка е и Решение на Комисията (ЕК) от 30 януари 2008 година относно Държавна помощ C 35/06 (ex NN 37/06) приведена в действие от Швеция в полза на Konsum Jämtland Ekonomisk Förening.

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

С настоящата петиция целим да се постигне:

  1. Установяване на нарушения на правото на ЕС от Република България чрез така нареченото „заповедно производство“ – чл. 410/417 от ГПК и колизията на заповедното производство по начина, по който се прилага от българския съд с правото на Европейския съюз и задължителната юриспруденция на Съда на Европейския съюз.
  2. Сезиране на СЕС чрез Европейския парламент с цел преустановяване на продължаващата заблуждаваща практика на българските съдилища, нарушаваща правото на ЕС, накърняваща правата и законните интереси на европейски граждани и дружества и създаваща непозволена държавна помощ в полза на определени физически и юридически лица.

Горните искания са във връзка това, че съдът и частните съдебни изпълнители, от една страна, нарушавайки масово закона по един и същи начин, са създали една привидно валидна съдебна практика, което е причина огромна част от длъжниците, от друга страна, да не търсят и отстояват правата си, тъй като им е втълпено, че с такива не разполагат, с което им се ограничават правата, защитими  от ПЕС, като граждани на ЕС.

Разчитаме на подкрепа от страна на европейските институции, тъй като българските такива отдавна спряха да защитават обикновените граждани, а напротив.

 

07.11.2018 г.

гр. София

С уважение: „Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система – Солидарност“

 

Изтегли в PDF

Вашият коментар