24/10/2020

Петиция от Ив. Илиев до ЕП относно постановление за отказ да се образува досъдебно производство

ДО КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИТЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

От Ивайло Павлов Илиев, с ЕГН: 6003303249,

лично и като управител на:

„МЕТРОПОЛ-М“ ЕООД,

„МЕТРОПОЛ ПРОПЪРТИС“ ЕООД,

„Р.Е.М. БИЛДИНГС“ ЕООД,

„ЕЛИНА-63“ ООД,

с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Пиротска“ №5, ет. 3, оф. 7,

тел. за връзка: 0888811264

mail: ilievmetropolm@gmail.com

 

 

П Е Т И Ц И Я

 

 

С настоящата петиция Ви сезирам, тъй като българските институции не обръщат необходимото внимание на проблема, а дори се опитват да заличат следите от него. Сезирал съм органите на Прокуратурата, както и на Специализираната прокуратура, но действия не последваха. В настоящия момент обжалвам  Постановление за отказ да се образува  досъдебно производство от 22.04.2016 г. постановено по пр.пр. №15 442/2016 г. по описа на СРП.

 

С обжалваното постановление СРП отказва да образува досъдебно производство по представените данни за извършени закононарушения от ЧСИ Стоян Якимов, рег.№844 по рег. на КЧСИ, с район на действие – СРС, в хода на изп.д. №20128440403089, по което представлявяното от мен дружество е длъжник, а взискател – Любомир Методиев Владимиров.  Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителев лист по ч.гр.д. №36 497/2012 г. по описа на СРС.

Считам, че постановлението е незаконосъобразно, по следните аргументи:

1.В жалбата са посочени данни – предмет и на предварителната проверка, които са свързани с неизпълнение на служебни задължения, респ. превишаване на правата в рамките на съдебно-изпълнителното производство, извършване на действия, с които се причиняват вреди на длъжника и се облагодетелства взискателя и това е извършено в нарушение на ГПК. Т.е. от жалбата е видно, че се касае до данни за престъпление по чл. 282 от НК, което е родово подсъдно на Окръжния /градския/ съд, а досадебната фаза, респ. произнасянето за липса на достатъчно основания за образуване на досъдебно производство е от компетентност на Софийска градска прокуратура. В този смисъл обжалваният акт е нищожен от правна гледна точка – налице и липса на произнасяне на компетентния орган. В следствие на горепосочените нарушения бивам ощетен, защото не ми се оказва адекватна правна защита. Нарушени са мои основни права като гражданин на Европейския съюз. Ежедневно в България биват групо погазвани нормите, както на националното ни право, така и на Европейското, включително и ХОПЕС.

  1. Изложените в постановлението фактически обстоятелства са неточни, а част от тях въобще не отговарят на обективната действителност. Още по-малко пък – направените правни изводи – на закона. А това е така, тъй като:

– Представям Ви като писмено доказателство по преписката постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.06.2016 г., постановено по пр. №24 796/2016 г. по описа на СРП. Тази преписка касае жалба за липсващи документи по  ч.гр.д. №36 497/2012 г. по описа на СРС / по което дело е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело №3089/2012 г. по описа на ЧСИ – Стоян Якимов – предмет на обжалванато постановление/, а именно:

Съобщение /разписка за връчване/ за връчена от ЧСИ заповед за изпълнение издадена по реда на чл.418 във вр. с чл. 417 от ГПК.

Съгласно чл. 418 ал.5 от ГПК – заповедта за изпълнение се връчва на длъжника от Съдебния изпълнителя, заедно с поканата за доброволно изпъление и съобщението за връчването й той следва служебно да изпрати на гражданския съд за прилагане по делото. В постанолението  на СРП изрично е посочено,  че към момента на извършената проверка – м. юни 2016 г., по делото не е постъпвала такава разписка.

Разпореждане на съдията по гр.д. 36 497/2012 г. за издаване на  заповед за изпълнение, който акт съгласно чл.419 ал.1 от ГПК следва също да бъде връчено на длъжника и подлежи на обжалване в срок от 2 седмици с частна жалба.

В хода на проверката по пр.пр. №24 796/2016 г. СРП е установила, че:

-„Разпореждане на съда за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и съобщение за връчване на заповедта за изпълнение по чл. 425 от ГПК не се издават”

-„Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. А съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение” . След връчването длъжникът има процесуални възможности за защита на правата си.

– „Заповедите за изпълнение все още не са връчени на Илиев в качеството му на управител на дружеството-длъжник, поради което и сроковете за упражняване на различните форми на процесуална защита не са изтекли”!

Видно от гореизложеното, към настоящият момент ЧСИ – Стоян Якимов не е изпълнил задълженията си по чл. 418 ал.5 от ГПК, а именно да връчи на длъжника заповедта за изпълнение, което е и масова практика на частните съдебни изпълнители в България. Следователно сроковете за депозиране на възражение срещу нея  не са изтекли и тя не подлежи на изпълнение.

Създадена е една изключително неравноправна ситуация за „длъжниците“, което реално представлява и непозволена държавна помощ по чл. 107 ДФЕС, която следва да бъде премахната по силата на чл. 106 ДФЕС от всяка ДЧ. ЧСИ действат предимно чрез самоуправство, но цялата им институция бива подкрепяна от органите на реда и съда, макар и да нарушават основни човешки права на гражданите. А по принцип националният съд е длъжен служебно да преженява кога е налице неравноправен характер, което обаче не се случва. Съдът на Европейския съюз постанови, че принципът за ефективност не допуска национални процесуални правила, които да могат да правят практически или прекормерно трудно позоваването от страна на потребителите на необвързващия характер на неравноправните клаузи. Съдът приложи принципа на ефективност по – конкретно в решенията си по дела С-618/10 Banco Espanol de Credito, C-415/11 Aziz и C-49/14 Finanmadrid, които се отнасят до платежни нареждания.

 

Отделен въпрос е, че не отговаря на закона и практиката твърдението, че Съдът не следва да издава като отделен акт – „Разпореждане , с което се уважава молбата за незабавно изпълнение”, който акт предхожда издаването на самата заповед за изпълнение и без това разпореждане тя и нищожна, поради това, че е издадена без правно основание.  В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 419 ал.1 от ГПК, която предвижда и срокове за обжалване на разпореждането.  Подобна практика отново накърнява правото на адекватна защита на длъжниците.

Независимо от горното ЧСИ е предприел изпълнителни действия чрез принудително събиране на претендираните от взискателя парични суми – по изп.д. №3089/2012 г., а именно:

  • Възбрана на недвижими имоти , описи и оценка

Възбрани са наложени на над 40  недвижими имота – многократно надвишаващи вземането, имотите, върху които  са наложени възбраните са по негова преценка, а не по изрично искане на взискателя, както е по закон, при налагането им  не е посочено каква част от вземането те обезпечават, което е задължително с оглед възможността длъжникът да направи възражение за частична или пълна несеквестеруемост на имуществото.

  • Продажба през 2013 г. на два от възбранените имоти.

След горните действия ЧСИ е прекратил производството по изп. дело, поради това, че е перемирано – с постановление от м. 06. 2016 г.

След извършените две продажби, ЧСИ нито е извършвал други, нито пък е вдигнал възбраните върху имотите.

До настоящия момент – от 2013 г. насам,  възбраните върху непродадените имоти обаче все не са вдигнати, въпреки че той би следвало служебно да стори това – в случая и поради издаване на  постановлението за прекратяване на изпълнителното дело.

С описаните по-горе действия са нанесени сериозни имуществени вреди на управлявяното от мен дружество, тъй като на практика е блокирана всякаква възможността да се разпорежда с имуществото си – да ги продава, дава под наем, стопанисва и пр. , т.е. да упражнява правата си на собственик в пълнота. Правото на собственост е едно абсолютно и противопоставимо на трети лица право, което ми е неправомерно отнето за изключително дълъг период от време. В следствие на това търпя множество преки и косвени вреди. Принуден съм да прекратя отдаването под наем, което е основен източник на доход за мен и семейството ми. Също така не мога и да продам част от имотите, за да погася дълговете, които имам и трупат още повече лихви.

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщам се към Вас като последна лична и обществена надежда за намиране на изход от тази порочна практика, поддържана, подкрепяна и прикривана от българските институции и тъй като съгласно практиката на Съда на ЕС, когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да приложат правото на Съюза в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост оставят без приложение разпоредбите от вътрешното право, които са в противоречие с него (вж. в този смисъл Решение от 22 юни 1989 г. по дело Costanzo, 103/88, Recueil, стр. 1839, точка 33, Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC, C 208/05, Решение по дело Fuß).  Ежедневно в България съдът и съдебните органи пренебрегват правото на справедлив съдебен процес на „длъжниците“ и нарушават ХОПЕС.

Проблемът е огромен и касае съдбата на милиони българи, граждани на ЕС. Съдът и частните съдебни изпълнители, от една страна, нарушавайки масово закона по един и същи начин, са създали една привидно валидна съдебна практика, което е причина огромна част от длъжниците, от друга страна, да не търсят и отстояват правата си, тъй като им е втълпено, че с такива не разполагат, съответно и прокуратурата не се отзовава, когато е сезирана по подобни казуси, тъй като решенията на съда са винаги шаблонни, едни и същи и в полза на по – силната и привилигирована страна, а именно частните съдебни изпълнители.

Проблемът не само е личен, не само е национален, но и наднационален. Искам съдействие за извършване на повторна проверка на всички мои дела, подробно описани в писмата на прокурор Ивайло Занев от чуждестранни съдии и прокурори, избрани по Механизма за сътрудничество и проверка с цел установяване на обективната истина и системността на проблема, констатиране на проблема, отстраняване на нарушенията и компенсиране на вредите, тъй като създаденият модел на „заповедното производство“ отнема правата на потребителите в ЕС – високото равнище на защитата им и ограничава пазарите в ЕС. Същото съставлява непозволена държавна помощ по чл. 107 ДФЕС, която следва да бъде премахната по силата на чл. 106 ДФЕС от всяка ДЧ.

Оставам на разположение да предоставя допълнително доказателства и факти, както и да бъда изслушан на заседание на Комисията по петиции.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  1. Постановление по пр.пр. 15 442/2016 г. на СРП;
  2. Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. 24 796/2016 г. по описа на СРП;
  3. Писмо до КЧСИ с изх. №268 от 27.07.2016 г.;
  4. Писмо до ИВСС с изх. №268 от 27.07.2016 г.;

 

09.01.2019 г.

гр. София

С уважение: Ивайло Илиев

 

Петиция от Ив. Илиев до ЕП относно постановление за отказ да се образува досъдебно производство

Вашият коментар