21/10/2020

Петиция от Сдружението за противоречива съдебна практика

ПЕТИЦИЯ

от

„Сдружение на потърпевшите от частните съдени изпълнители и съдебната система – Солидарност“

с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Пиротска“ №5, ет. 3, оф. 7

телефон за връзка: 08 766 711 09;

088 37 37 001

имейл: office@sd-solidarnost.com

 

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

 

Настоящата петиция е във връзка с противоречивата съдебна практика на различните съдилища в България.

Съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, в заповедното производство съдът е задължен да извърши проверка, за да прецени дали следва да издаде изпълнителен лист. Съдът проверява дали актът е редовен от външна страна, т.е. дали съдържа всички нормативно предвидени реквизити, а също така и дали вземането, обективирано в изпълнителното основание, подлежи на изпълнение. Преценката си дали са налице тези изисквания, или не, съдът е задължен да изложи в отделен писмен съдебен акт – Разпореждане. Издаването на същото е правно основание за издаването на заповедта за изпълнение и същото е неразривно свързано с нея, като по правната си същност то е изпълнително основание. Неиздаването на отделния писмен съдебен акт – Разпореждане, изцяло опорочава цялото заповедно производство и конкретно издадената заповед за изпълнение, както и последващото образувано изпълнително производство.

Разпореждането като отделен писмен акт на съда следва да е надлежно мотивирано, като  в него съдът изложи мотивите си по фактологията и по правото и да изложи логиката на разсъжденията си защо приема заявлението за основателно и представените с него писмени доказателства за редовни и законосъобразно съставени и издава заповед за изпълнение. Това разпореждане следва да бъде надлежно мотивирано и тъй като същото е основния акт на съда, въз основа на който се определя изхода на производството: дали ще се издаде, или ще се откаже исканата заповед, то неговото съдържание следва да е като на съдебно определение и решение. То следва да съдържа всички задължителни реквизити, каквито следва да съдържат съдебните определения и решения (чл. 254 от ГПК).

Следователно при неиздаването на тези съдебни разпореждания е налице нищожност на всички последващи актове на съда и ЧСИ като издадени без валидно правно и процесуално основание.

От това произтича мотивът ни да се обърнем към Вас, тъй като горепосоченият акт, при това толкова важен, не бива издаван от някои съдебни състави на отделните съдилища в България, което пряко засяга правата на гражданите на страната като граждани на ЕС.

Като доказателство Ви цитираме констатации на прокурор Ивайло Занев от Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура по извършена проверка по делата на един от членовете на Управителния съвет на сдружението ни, а именно – Ивайло Илиев, който като председател на гражданско движение „Покана за доброволно изпълнение“ многократно се е опитал да сезира българските правораздавателни и правоприлагащи органи за премахване на нарушенията и уеднаквяване на практиката в частта за издаване/неиздаване на разпорежданията, но не е получил съдействие и резултат, а напротив – пълна некомпетентност и незачитане на проблема.

Констатациите на прокурора са следните:

1.Установи се, че, с изключение на ч. гр. дело № 36497 / 2012г. по описа на СРС, по нито едно от останалите единадесет на брой заповедни производства, проведени по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, всички по описа на СРС, не е бил издаван формален писмен съдебен акт – разпореждане, с ко/й/ето да се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се допуска незабавно изпълнение и да се постановява издаването на изпълнителен лист. Вместо да издадат такъв разпоредителен акт, въз основа на който се издава и самата заповед за изпълнение, съдиите по тези заповедни производства са се задоволили единствено да издадат заповеди за изпълнение, в които, и в нарушение на образеца, заложен Наредба № 6 / 20.02.2008г. – за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (издадена на основание чл. 425, ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 22 / 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.) е било инкорпорирано част от съдържанието, което принадлежи към неиздадения предикатен съдебен акт – разпореждането.

В огромната си част делата са изначално опорочени от районните съдии, които умишлено не издават съдебни актове (разпореждания), които трябва да са следните:

– Разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;

– Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение;

– Разпореждане за издаване на изпълнителен лист;

– Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на съдебните актове по делото по чл. 42, ал. 2 ГПК.

Не издават и не връчват документи на длъжниците и не удостоверяват това с необходимите разписки. Вместо това те позволяват на взискателите да получат изпълнителните листове по делото. Частните съдебни изпълнители не връчват на длъжниците пълните комплекти документи – неиздадени разпореждания, документите в копие, въз основа на които са издадени заповедта и изпълнителният лист, поради което последните не могат да се защитят адекватно в последващия процес и са нарушени техните граждански права, както като граждани на Република България, така, и най-вече като граждани на ЕС. Нарушено е основното право на справедлив съдебен процес по чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС.

Основно грубо нарушение на съда е да не оправомощава ЧСИ с акт – разпореждане за връчване на книжата по заповедното производство по реда на чл. 42, ал. 2 от ГПК, а направо предава изпълнителния лист на заявителя, което нарушава принципа на случайно разпределение на делата при частните и държавните съдебни изпълнители. Не се удостоверява връчването на заповедта за изпълнение и разпореждането, въз основа на което е издадена и по този начин делата не се приключват бързо и в срок и се съхраняват в така наречената „тъмна стая“ на СРС.

Прокурор Ивайло Занев отправя писма до Инспектората към Висшия съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители. Молбата на прокурора в сигнала му до главния съдебен инспектор е да се извърши проверка на всички приключени заповедни производства в страната, но за извършена такава не сме били уведомени. След многократни молби и жалби, отправени до ИВСС, сдружението ни получи отговор, в който Инспекторатът заявява, че през 2016 г. е била извършена проверка на база писмата на прокурора. Твърди се, че „ИВСС вече се е произнесъл по подаден сигнал вх. №3578/29.07.2016 г. от прокурор Ивайло Занев от Софийска градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция“ със становище с изх. №Ж-02-23/26.09.2016 г. В становището изрично е посочено, че при извършването на проверки в Софийски районен съд ИВСС не е констатирал противоречива съдебна практика при решаването и приключване на делата, образувани по чл. 410 и чл. 417 от ГПК.“ По цитираната проверка от 2016 г. не са ни предоставени резултати до  момента. От друга страна, и хипотетично да приемем, че е била извършена проверка, видно от отговора, трябва да се съди, че е била извършена такава само в Софийски районен съд, а не на всички „приключени производства в страната“, т.е. дори при чисто хипотетична обстановка, в която да приемем, че българските институции не са бездействали, то действията им не са изчерпателни, а се ограничават само до един от всичките районни съдилища в страната. Още повече, че липсва всякаква прозрачност, поради което можем да съдим, че проверка не е извършена като цяло, тъй като на нито един от сигналите, молбите и жалбите до Инспектората, подавани две години, в отговор не сме получавали твърдените резултати от проверката в СРС.  Ако беше извършена надлежна проверка, твърдим и можем да докажем, че неминуемо Инспекторатът щеше да констатира това, което е констатирал и прокурорът.

В подкрепа на позицията ни Ви прилагаме и единични случаи, в които са налице издадени разпореждания от различни районни съдилища в страната, някои от които въпреки че са издадени, са нищожни съдебни актове, които макар и такива, съществуват в правния мир и пораждат пагубни последици, засягащи и съсипващи живота, бизнеса и изобщо съществуването на милиони българи, граждани на Европейския съюз. Поради всичко по-горе изброено правото на Европейския съюз бива нарушено всекидневно в България.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, без да е налице предходен валиден съдебен акт – разпореждане, е нарушен основен принцип на ПЕС, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно чл. 47 от тази Харта, параграфи 1 и 2, „Всеки , чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от  независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван”. Уредените в чл. 47 от Хартата права, съответстват на правата на „справедлив процес” и на „ефективни средства за защита”, утвърдени като основни права на човека в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Правото на справедлив процес, прогласено в чл. 6 от ЕКПЧ създава процесуални гаранции за разглеждане на правните спорове при спазване на върховенството на закона и осигуряване на достъп до правосъдие. Правото на достъп до съд включва възможността всяко физическо или юридическо лице да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства.

В този ред на мисли, издавайки заповед за незабавно изпълнение по този ред, съдът  в България лишава длъжника от възможността да ползва ефективни средства за защита предвид ограничените възможности и липсата на достатъчно информация относно действията и мотивите на съда /поради липсата на редовно издадени и връчени актове/, както   и с оглед на обстоятелството, че обжалването на издадената заповед се извършва само на формални основания, без провеждане на исково, състезателно производство.

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОТ  КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ КЪМ ЕП,

Обръщаме се към Вас с молба да бъде извършена проверка по прилагането на правото на Европейския съюз в България с цел да бъде уеднаквена противоречивата съдебна практика, изложена по-горе в Петицията, тъй като проблемът е наднационален – в България съдът ограничава правата на гражданите като такива на Европейския съюз. Налице е бездействие от страна на всички институции, към които сме се обърнали с молба за съдействие, поради което смятаме, че намесата на Европейските институции е наложителна,  най-вече защото съгласно практиката на Съда на ЕС, когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да приложат правото на Съюза в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост оставят без приложение разпоредбите от вътрешното право, които са в противоречие с него (вж. в този смисъл Решение от 22 юни 1989 г. по дело Costanzo, 103/88, Recueil, стр. 1839, точка 33, Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC, C 208/05, Решение по дело Fuß), което в България не се случва.

 

С уважение: Сдружение „Солидарност“

 

 

Петиция от Сдружението за противоречива съдебна практика

Вашият коментар