24/10/2020

Петиция срещу произвола на частните съдебни изпълнители, срещу произвола на банките и на другите облагодетелствани лица по чл. 417 от българския Гражданско процесуален кодекс

Петиция

срещу

произвола на частните съдебни изпълнители, срещу произвола на банките и на другите облагодетелствани лица по чл. 417 от българския Гражданско процесуален кодекс

 

От името на гражданско движение „Д.Н.Е.С.” и от името на гражданите, подкрепили приложената петиция срещу произвола на частните съдебни изпълнители, срещу произвола на банките и на другите облагодетелствани лица по чл. 417 от българския Гражданско процесуален кодекс, ние информираме Европейската комисия за извършваните нарушения на някои основни човешки права, които са обект на защита от правото на Европейския съюз.

На първо място, бихме искали да привлечем Вашето внимание към обстоятелството, че в българското законодателство се съдържат законови разпоредби, които противоречат на  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на ефективност, като правят на практика невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите съгласно правото на Европейския съюз.

Горепосочените нарушения се състоят в следното:

Съгласно чл. 417 и сл. от българския Граждански процесуален кодекс, титулярите на определени правни актове, изброени в тази разпоредба, имат правото да бъдат снабдени от българските съдилища със заповед за незабавно изпълнение. Точка 2 от чл. 417 от ГПК постановява, че банките, наравно с българската държава и българските общини, могат да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение. Единствената предпоставка, за да  бъде издадено на банка такава заповед е изискването тя да представи на българските съдилища извлечение от счетоводните си книги досежно дълга. Съгласно точка 3 на чл. 417 от ГПК, титулярът на нотариален акт, спогодба или друг нотариално заверен договор, удостоверяващ подписите на страните по него, могат да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение. Чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс предвижда, че други правни актове също могат да бъдат основание за постановяване на заповед за незабавно изпълнение, и че в други законови актове също могат да бъдат сочени правоимащи лица, които могат да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение.

Ние считаме, че горепосочените разпоредби на българското законодателство противоречат на законодателството на Европейския съюз и в частност на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Считаме, че това законодателство прави невъзможно или изключително затруднява приложението на правото на ЕС, тъй като принудителното изпълнение, инициирано по силата на заповед за незабавно изпълнение се извършва преди постановяването на решение от съда, разглеждащ исковото дело, който може да прогласи за неравноправни договорните клаузи, на които се основава принудителното изпълнение.

Съгласно чл. 420/1/ от българския Граждански процесуален кодекс, възражението, подадено от потребител или друг длъжник пред съда, постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение, няма за последица спирането на принудителното изпълнение, а единствено създава задължение кредиторът да образува исково производство, за да докаже дали искът му е основателен.

За разлика от заповедта за изпълнение, регламентирана в чл. 410 от ГПК, процедурата, уреждаща заповедта за незабавно изпълнение, не предоставя на длъжника правото да иска спирането или прекратяване на изпълнителното производство на основание нищожността на изпълнителното основание, изискуемостта, безспорното съществуване, погасяването или размера на вземането. Съгласно горепосочените разпоредби на българския Гражданско-процесуален кодекс, единствените основания, които са предоставени на длъжника в изпълнителното дело и на които той може да иска постановяване спирането на принудителното изпълнение, са много ограничени.

По силата на чл. 420 /1/ от Гражданско-процесуалния кодекс, депозирането на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не води до спиране на принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 от Гражданско-процесуалния кодекс, освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение, което следва да бъде в размер на изискуемото вземане. Представянето на обезпечение в такъв размер е често невъзможно в случаите на договорите за ипотечни кредити.

Също така, бихме искали да Ви посочим, че съгласно чл. 420 /2/ от Гражданско-процесуалния кодекс, длъжникът може да поиска спиране на изпълнителното производство в случаите, когато искането му е подкрепено с убедителни писмени доказателства.  По този начин законът дава на българските съдилища широка свобода на преценка дали да спрат изпълнението, като те обикновено не постановяват спиране на това основание. Българският Гражданско- процесуален кодекс не предоставя право да бъде поискано от съда, разглеждащ исковото производство, да постанови спиране на принудителното изпълнение.

Следователно, следва да се заключи, че посочените процесуални правила накърняват защитата, предоставена от Директивата, тъй като те създават невъзможност да бъдат постановени привременни мерки за спиране или прекратяване на изпълнителното производство, когато такива мерки са необходими, за да се обезпечи ефективността на крайното решение на съдилищата, разглеждащи исковото производство, и пред които потребителят е навел твърдение, че са неравноправни договорните клаузи, въз основа на които се извършва принудителното изпълнение (в противоречие на задължителното тълкуване, дадено в дело C-432/05 и дело C-415/11).

Също така, противно на установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз /дело C-618/10 Banco Espanol de Credito и дело C-415/11/, българското законодателство не предвижда възможност съдът, пред когото е депозирана молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение, in limine litis или на всеки друг етап от процедурата, дори и да разполага с всички правни и фактически основания, необходими в това отношение, да извърши служебна проверка дали е неравноправна една клауза относно лихва върху забавено плащане и размера на тази лихва за забава, инкорпорирана в договор, сключен между банка или друг продавач или доставчик и потребител, включително в случаите, когато потребителят не е депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Освен това, съгласно българските процесуални правила /чл. 483 и сл. от българския Граждански процесуален кодекс, окончателното възлагане на трето лице на недвижим имот, извършено от съдебен изпълнител, е неотменимо, дори когато неравноправността на клаузата, оспорена от потребителя пред съда в исковото производство, води до постановяване на решение, че не е налице задължение или дългът е в по-малък размер от претендирания от кредитора. В този смисъл за продавача или доставчика би било достатъчно, ако са изпълнени условията за това, да подаде молба за образуване на производство по принудително изпълнение върху недвижим имот, за да лиши потребителя от предимствата на защитата, която Директивата цели да установи, което е и в разрез със съдебната практика на Съда, съгласно която специфичните характеристики на съдебното производство между продавача или доставчика и потребителя, което протича съгласно националното ни право, не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на тази директива (вж. в този смисъл Решение по дело Banco Español de Crédito).

Моля да се вземе предвид и това, че винаги, когато се пристъпва към принудително изпълнение върху движима вещ или недвижим имот преди постановяване на решението на съда в исковото производство, с което договорната клауза, въз основа на която е образувано принудителното изпълнение, се обявява за неравноправна, а изпълнителното производство – за нищожно, с това решение на потребителя би се предоставила само последваща защита под формата на иск за обезщетение за вреди, която е непълна и недостатъчна и не представлява подходящо и ефективно средство за преустановяване на прилагането на посочената клауза, а това е в противоречие с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директива 93/13.

Имайте предвид, че съгласно българското законодателство много малко действия и бездействия на частните или държавни съдебни изпълнители могат да бъдат оспорвани пред съда, което води до множество нарушения на правата на длъжника и дори до злоупотреби от страна на съдебните изпълнители. Съгласно чл. 435 /2/ от Гражданско-процесуалния кодекс, длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва пред съда наложената му глоба, публичната продан на несеквестируемо имущество, продажбата на движимо или недвижимо имуществото, когато не е бил уведомен за изпълнението и постановлението за направените разноски. Така, съгласно българското право, длъжникът не може да оспорва по съдебен ред действията или бездействията на съдебен изпълнител, нарушаващи неговите права и в частност не може да оспорва оценката, изготвена от съдебния изпълнител, на прехвърляното на публична продан имущество. Вследствие на това, много потребители и най-вече тези, които са сключили с банка договор за ипотечен кредит, губят тяхното имущество, включително и семейното си жилище и то на много ниска цена. Тъй като българската държава не е приела правна регламентация досежно несъстоятелността на физическите лица, длъжниците и след продажбата на тяхното имущество, остават задължени на банките и на другите продавачи и доставчици и не могат да възстановят нормалния си живот.

Също така, моля да имате предвид, че за задължения, поети от потребители на стоки и услуги, които са с малък размер, длъжникът следва да възстанови в рамките на производството по чл. 417 от Гражданско- процесуалния кодекс разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение за съдебните изпълнители, които са около 3-4 пъти по-големи от дължимата главница. Тарифите за адвокатските хонорари и възнагражденията на съдебните изпълнители съдържат фиксиран размер на дължимите им възнаграждения, които много често са в по-голям размер от дълга. Вследствие на това, правата на потребителите са нарушени, тъй като много често те са в забава за извършване на плащане поради финансовите затруднения, които те изпитват и тази допълнителна финансова тежест влошава тяхното положение.

Искаме да подчертаем, че ако българското законодателство предвиждаше възможността страните в един правен спор да го разрешат в рамките на исково производство, в което фактите да бъдат установявани и преценявани от съдилищата, изходът от делото би бил различен, съпоставено с дълга, който е определен в заповедта за незабавно изпълнение. Ответникът щеше да има възможността да докаже, че не е задължен за размера, претендиран от ищеца или че въобще не е задължен. Моля да имате предвид, че в случаите, в които потребител е осъден в рамките на процедурата по чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, той бива уведомен за издадената заповед за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител, който, съгласно българското законодателство, вече е наложил на длъжника мерки за обезпечаване на дълга, за който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Поради това е невъзможно или изключително трудно потребителят да упражни правото си на защита в случаите, когато съдебният изпълнител е запорирал неговите банкови сметки, заплата и движими вещи, възбранил е недвижимите му имоти и е започнал действия по принудително изпълнение за продажба на имуществото на лицето, за което се твърди, че има дълг и освен това в негова тежест е наложено изплащането на много високи разноски, вследствие на несъстезателната процедура, уредена в чл. 417 от Гражданско- процесуалния кодекс.

Искаме особено да подчертаем, че липсата на законова възможност за обжалване на действията и на бездействията на съдебните изпълнители е утежнена от липсата на реален контрол върху тях.  Съгласно българското законодателство, контролът върху съдебните изпълнители се извършва от Камарата на частните съдебни изпълнители и от Инспектората към Министерството на правосъдието. Този контрол е неефективен, от една страна поради обстоятелството, че съдебните изпълнители следва да контролират самите себе си, а от друга страна поради това, че Инспекторатът не осъществява активно контролната си дейност. Вследствие на това, много частни съдебни изпълнители не зачитат правата на длъжниците или даже извършват измами по отношение на тях.

Изводът е, че поради процедурата, регламентирана в чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс, липсата на ефективни средства за защита срещу съдебните изпълнители и липсата на контрол върху тях, потребителите са лишени от защитата на  Директива 93/13.

Искаме да обърнем специално внимание на това, че по причините, изложени по-горе, това законодателство нарушава не само правата на потребителите, но нарушава основни човешки права на всяко лице, срещу което е започнато принудително изпълнение съгласно чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс и при условията на липса на правни гаранции за законосъобразно провеждане на изпълнителното производство. Чл. 417 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс и законовите разпоредби, регламентиращи принудителното изпълнение, засягат живота, переспективите за бъдещето и препитанието на длъжниците, които понякога губят всичко, дори своя живот.

Молим да ни бъде оказано съдействие от страна на Европейската комисия, като изразяваме надежда, че Комисията ще предприеме надлежните действия за защита на нашите основни човешки права.

Може да намерите петицията, която ще остане отворена за полагане на подписи на сайта „Електронен референдум”.

Адв. Дсислава Филипова – експерт по право на Европейския съюз и гражданското движение „Д.Н.Е.С“

 

 


COMPLAINT TO THE EUROPEAN COMMISSION

 

On behalf of the civil movement ‘D.N.E.S’ and on behalf of the citizens who have upheld the enclosed  petition agaist the arbitrariness of the private bailiffs, against the arbitrariness of the banks and of the other beneficiaries of the article 417 of the Bulgarian Code of Civil Procedure, we would  like to inform the European  Commission of certain infrigеments of some fundemental human rights protected by the law of European Union.

First, we would like to bring your attention to the fact that under Bulgarian law there are statutory stipulations which are contrary to the Council Directive 93/13/EEC of 5 April 1993 on unfair terms in consumer contracts, to article 47 of the Charter of Fundamental Rights of the European Union and which are contrary to the principal of effectiveness, and which make in practice impossible or excessively difficult the exercise of the rights conferred on consumers by European Union law. The abovementioned violations consist of the following:

Pursuant to article 417 and seq. of the Bulgarian Code of Civil Procedure, some holders of legal  instruments set out in this provision are entitled to obtain from tne Bulgarian courts an order for immidiate execution /payment/. The recital 2 of article 417 of the C.C.P. sets forth that the banks toghether with the Bulgarian State and the Bulgarian municipalities can obtain an order for immidiate execution /payment/. The only prerequisite for a bank to be awarded such an order is to provide the Bulgarian Courts with a statement of the accounting record with regard of the debt. According to recital 3 of article 417 of the  C.C.P a holder of a deed, a covenant or another notarial instrument attesting the signatures of the parties to a contract can obtain an order for immidiate execution.  Article 417 of the  Code of Civil Procedure provides that other legal instruments can also constitute the ground for issuance of an order for immidiate execution /payment/ and  that other statutes can also determine benificiaries having the right to obtain an order for immidiate execution /payment/.

We deem that the above stipulations of the Bulgarian law are contrary to the Eropean Union legislation and in particular to the the Council Directive 93/13/EEC of 5 April 1993 on unfair terms in consumer contracts and to article 47 of the Charter of Fundamental Rights of the European Union We consider that that legislation makes the application of the EU law impossible or excessively difficult as the enforcement proceedings initiated by virtue of an order for immidiate execution /payment/  take place according to the Code of Civil Procedure before the  decision of the court hearing the declaratory proceedings which can declare unfair the cotractual terms on which enforcement is based.

Pursuant to article 420 /1/ of the Bulgarian  Code of Civil Procedure an objection filed by a consumer or other debtor at the court who has ordered the issuance of an order for immidiate execution /payment/does not lead to the staying of the enforcement proceedings and only results in the duty imposed on the creditor to initiate a declaratory proceedings in order to show whether his or her claim is founded.

In contrast to  the order for execution /payment/  governed by article 410 of C.C.P., the procedure enacted for the order for immidiate execution /payment/  does not confer on the debtor the right to claim the stying or the termination of the enforcement proceedings based on the nullity of title of enforcement procedure, maturity, certainty, extingishment or the amount of the debt. According to the abovementioned stipulations of the Bulgarian Code of Civil Procedure the only grounds of demanding the staying of the enforcement proceedings which are at the disposal of the obligor against whom enforcement is sought are very limited. Under article 420 /1/ of the  Code of Civil Procedure the objection lodged against the order of immidiate execution does not lead to the staying of the enforcement proceedings in the cases of article 417, recitals 1-8 of the  Code of Civil Procedure unless  where the debtor produces a reasonable security which has to be equal to the amount due. The lodgement of such security and in this amount is often impossible for the debtor in the cases of morgage loan agreement.

Furthermore, we would like to point out that in accordance to article 420, /2/ of the  Code of Civil Procedure the debtor can claim the staying of the enforcement proceedings in the event that this claim is upheld by persuasive evidence in writing. Thus the statute gives wide leeway to the Bulgarian courts in respect of determining whether to order the staying of the enforcement proceedings and they are usually reluctant to order such staying.

The Bulgarian   Code of Civil Procedure does not set forth the right to claim the the staying of the enforcement proceedings before the courts hearing the declaratory proceedings.

It must therefore be concluded that such procedural rules impair the protection sought by the directive, in so far as they render it impossible for the courts  hearing the declaratory proceedings – before which the consumer has alleged that the contractual term on which the right to seek enforcement is based is unfair – to grant interim relief capable of staying or terminating the enforcement proceedings, where such relief is necessary to ensure the full effectiveness of its final decision (contrary to the mandatory interpretation made in Case C-432/05 and Case C-415/11).

Moreover, contrary to the settled case-law of the Court of the European Union / Case C-618/10 Banco Espanol de Credito and Case C-415/11/, the Bulgarian legislation does not allow the court before which an application for an order for immidiate execution has been brought to assess on its motion, in limine litis or at any other stage during the proceedings, even though it already has the legal and factual elements necessary in that regard, whether  a term is unfair and in particular whether a term concerninig interest on late payments and the rate of such default interest laid down in a contract concluded between a bank or other seller or supplier and a consumer is unfair, inclusive in the event that the consumer has not lodged an objection against the order for immidiate execution.

In addition, Under Bulgarian rules of procedure / article 483 and seq. of the  Code of Civil Procedure/ the final vesting of immovable property made by a bailiff in the course of the enforcement proceedings in a third party is always irreversible even if the unfairness of the term challeged by a consumer before the court hearing the declaratory proceedings results in the court’s ruling that there is no debt or the amount of the debt is less than claimed by the creditor. It would thus be sufficient for the banks and the other sellers or suppliers, if the conditions for issuance of an order for immidiate payment are satisfied,  to initiate such enforcement proceedings so as to deprive consumers, in essence, of the protection intended by the directive, that being also contrary to the Court’s case-law, according to which the specific characteristics of court proceedings, which take place under our national law between sellers or suppliers and consumers, cannot constitute a factor which is liable to affect the legal protection from which consumers must benefit under the provisions of that directive (see, to that effect, Banco Español de Crédito).

Please note that where enforcement in respect of the immovable or movable property takes place before the judgment of the court in the declaratory proceedings declaring unfair the contractual term on which enforcement is based and annulling the enforcement proceedings, that judgment would enable that consumer to obtain only subsequent protection of a purely compensatory nature, which would be incomplete and insufficient and would not constitute either an adequate or effective means of preventing the continued use of that term, contrary to Article 7(1) of Directive 93/13.

Please note that pursuant to the Bulgarian law very few actions and inactions of private or state bailiffs can be challenged before the courts which gives rise to many hinderings of the debtors’ rights  and even to frauds on the part of  the enforcement officers. Pursuant to article 435/2/ of the  Code of Civil Procedure a debtor against whom en enforcement is sought can question before the courts the fine imposed on him, the purchase on a judicial auction of  a  property which cannot be sequestrated, the purchase of movable or immovable property where the debtor is not notified of the enforcement proceedings and the amount of the expenses incurred. Thus under Bulgarian law an obligor cannot bring an action against the actions or the lack of actions of a bailiff infriging their rights and in particular cannot contest the appraisal of the purchased property on the judicial auction which is made by the bailiff. As a result, many consumers and especially those who have entered into morgage loan agreements with banks lose at a very low price their property inclusive of their family homes. As the Bulgarian State has not adopted an enactment on the insolvency of naturale people, the debtors remain following the purchase of their property indebted to the banks and other sellers and suppliers and they cannot restore their normal lives.

Furthermore, please bear in mind that for obligations undertaken as consumers of services or goods which are equal to low amount, the debtors have to cover in the framework of the procedure under article 417 of the  Code of Civil Procedure expenses for state tax, attorneys’ fees and bailiffs’ fees which are about three – four times larger than the principal due. The tariffs for attorneys and bailiffs’ fees contain fixed amount of the fees payable to the attorneys and the enforcement officers which are very often higher than the debt. Consequently, the consumers’ rights are violated as very often they are in default of payments because of the pecuniary difficulties they experience and this additional financial burden worsens their situation.

We would like to stress that if the Bulgarian legislation would allow the parties to a litigation to stand triаl wherein facts are found and assessed by  courts, the outcome of a case could be different in comparison to the debt stated in an order for immidiate execution. The defendant could prove that he or she is not obliged for the amount claimed by the claimant or that is not indebted at all. Please note that where a consumer is sued within the procedure under article 417 of the   Code of Civil Procedure, the consumer is notified of the issuance of the order for immidiate execution by the bailiff who according to the Bulgarian legislation has already imposed on the debtor measures for securing the debt wherefor an order for immidiate payment is issued. Hence, it is impossible or exessively difficult for a consumer to exercise their rights of the defence where their accounts and salaries are frozen, their movable and immovable  property is attached by the bailiff and where the enforcement official initiates enforcement proceedings in order to purchase the property of the alleged debtor and in addition, where  very high expenses are imposed on that debtor as a result of the non inter parties procedure governed by article 417 of the  Code of Civil Procedure.

We would particularly like to emphasize that the lack of legal possibility to contest the actions or the inactions of the bailiffs is made by the lack of real control over the enforcement officers. According to the Bulgarian law the control over the private bailiffs is execised by the Chamber of the private bailiffs and the Inpectorate of the Ministry of Justice. This control is not effective owing to the fact that from one hand the private bailiffs are to control themselves and from the other hand the Inspectorate does not clamp down on its controlling activities. As a result, many private bailiffs encroach on the debtors’ rights or even defraud the debtors.

To conclude, due to the procedure governed by article 417 and seq.of the  Code of Civil Procedure, the lack of remedies against the bailiffs and of control over them, the consumers are deprived of the protection of  Directive 93/13.

We would especially like to point out that for the reasons stated above the aforesaid legislation infriges not only the consumers’ rights but also violates the fundamental human rights of any person againt whom an enforcement is sought under article 417 and seq.of the  Code of Civil Procedure and whithout legal guarantees for legitimate enforcement proceedings. Article 417 and seq.of the  Code of Civil Procedure and the legislation governing the enforcement proceedings affect the lives, prospects for the future and livelihoods of the debtors who sometimes lose everything even their lives.

We request the grant of assistance on the part of the Europen Commission in the hope that the Commission would undertake the appropriate actions for the protection of our fundamental human rights .

You could find the petition which would remain open  for further signatures  on the site ‘Elektronen refenendum’

Desislava Filipova – expert in European Union law with the civil movement ‘D.N.E.S’

 

***

 

JalbaDnesDoEK

 

***

 

Изтегли в PDF!!!

Вашият коментар