пн. мар. 25th, 2019

Погасителна давност по ДОПК

Един от способите за погасяване на публичните вземания е по давност (чл.168, т.3 ДОПК). С изтичането на определен в закон давностен срок се погасява правото да се предяви иск и да се събере по принудителен ред дължимото. Това е правната последица, в случай че държавните или общински органи не са използвали активно възможностите си да удовлетворят своята претенция и са бездействали в продължение на нормативно определен период. В същото време се запазва възможността задължението да бъде доброволно изпълнено от длъжника, като в тази хипотеза то не подлежи на възстановяване, макар и отписано по давност (чл.174 ДОПК), т.е самият дълг продължава да съществува, макар и да не може да се иска изпълнението му. Запазва се и възможността за прихващане, в случаите когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност (чл.128, ал.1 и чл.170, ал.3 ДОПК).

Правилата за погасителната давност са приложими за всички публични вземания по чл.162 ДОПК, като те могат да бъдат държавни, общински, на бюджета на Европейския съюз и на държави членки на Европейския съюз.

Общото правило е, че с изтичането на 5-годишен давностен срок се погасяват публичните задължения, като срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде платено задължението (чл.171, ал.1 ДОПК). Този срок обаче може да бъде спиран или прекъсван съгласно чл.172 ДОПК (например при започнало производство по установяване на публични взмеания, при обжалване, при дадено разрешение за отсрочване и разсрочване, при налагане на обезпечителни мерки, при предприемане на действия по принудително изпълнение и други). От датата на прекъсването започва да тече нова давност.

Независимо от спирането и прекъсването се прилага така наречената абсолютна давност – публичните задължения се погасяват с изтичането на 10 години от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде платено задължението (чл.171, ал.2 ДОПК). Изключения от това специално правило са случаите на отсрочване и разсрочване, както и случаите на спиране на изпълнението по искане на длъжника.

Специални правила за погасителна давност и за приложимо законодателство в тази връзка са въведени по повод процедурите за взаимна помощ с държавите членки на Европейския съюз при събиране на публични вземания (чл.269т и чл.269у ДОПК).

Общ принцип в правото е, че погасителната давност не се прилага служебно (чл.120 ЗЗД), а длъжникът трябва да се позове на нея. Но с измененията на ДОПК, в сила от 01.01.2016г., изрично се въведе служебно отписване на публичните задължения с изтичането на десет годишния давностен срок по чл.171, ал.2 ДОПК (чл.173, ал.2 ДОПК).

Докато общата 5-годишна давност следва да се приложи по инициатива на длъжника и той трябва да направи изрично волеизявление (например искане за погасяване на задължения при изтичане на срока или възражение за изтекла давност в хода на производство по изпълнение), то служебното отписване на публичните вземания след изтичане на абсолютната 10-годишна давност е задължение на съответните компетентни органи.

Основни разпоредби от ДОПК, използвани в текста:

Чл. 171.(1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Чл. 173.(1)Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в
случаите, предвидени със закон.
(2)Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.

Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения,
изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

 

Източник: accountingnews.bg

Вашият коментар