сб. апр. 20th, 2019

Политиците внушиха на длъжниците, че гражданският фалит е опрощаване на дългове и това е една голяма лъжа

Трябва да се търси баланс, защото фалитът на физическите лица не е универсалното лекарство, което спасява хората от дългове

България е една от малкото страни, в която въпросът за гражданския фалит не е уреден нито в общ, нито в специален закон и гласовете в посока приемане или не са крайно противоположни. Преди около една година омбудсманът и народни представители, както и други организации, възобновиха дебата, а темата съществува отдавна. Проект на Закон е предлаган и в 43-тото НС и в 44-тото НС, някои от идеите съм споделял, други категорично съм считал за крайни (например струва ми се неподходящо, че законодателят винаги застъпва немския модел, даже го надскача – в един от проектите срокът за добросъвестно поведение на длъжника е 10 г., което към днешна дата считам за прекомерно). Но дори и твърде рестриктивен или непрецизен, един такъв проект на закон трябва да се дебатира, за да се стигне до решение, да се предложат алтернативни.

С риск това да не се хареса на читателите обаче ще кажа, че в България под граждански фалит сякаш се разбира освобождаване от дългове, опрощаване на дългове. По изнасяни в публичното пространство данни около 80% от българските граждани искат закон за личния фалит, но е по-важно колко от тях осъзнават какво означава това като процедура. Затова дали гражданите са информирани правилно по темата или имат нереални очаквания, отговорността е на политиците разбира се. Истината е, че в Европа гражданският фалит не е събитие, равно като последствия на опрощаване на дълговете. По-скоро това е една сложна система за защита на интересите на длъжника, но и на кредитора, която не е уеднаквена и има най-различни форми на законодателно уреждане.

Към момента не е ясно на какъв етап е идеята и дали има подготвен и изчистен от противоречия и неясноти законов текст и кой подход ще се приеме в крайния вариант – защита на кредитора или на длъжника, по-строг или по-либерален. Но темата е важна и институциите заслужават подкрепа. Защото въпреки това което казах, че личен фалит не означава автоматично и безболезнено освобождаване от дълг, тази процедура (там където съществува), като замисъл, е съществена част от цялостната система за внасяне на баланс в отношенията кредитор – длъжник, в защитата на законните им права и интереси.

Каква е същността на процедурата по личен фалит и какви са разновидностите й в Европа и по света тогава?

Темата е много дълга, но ще започна от там, че има съществена разлика при личния фалит в САЩ и в Европа, например. В САЩ подходът по-скоро е насочен към длъжниците, може да се каже, че процедурите там не са толкова строги, усложнени и продължителни и определено защитават в по-голяма степен интереса на длъжника пред този на кредитора. Всъщност в САЩ наблюдаваме най-либералното законодателство за личен фалит.

В Европа нормите, които регулират несъстоятелността на гражданите, дали в общи или в специални закони, всъщност дават предимство на кредиторите. Тук е най-строгото и консервативно законодателство. В някои държави има възможност за възстановяване на по-голяма част от вземанията чрез прилагане на по-строги изисквания към длъжниците и по-дълъг период на добро поведение (има държави, в които срокът, преди лицето да бъде освободено от дълг, е 12 години, например, т.е. не се случва веднага). През този срок на добро поведение пред длъжника се поставят редица ограничения – не може да заема постове и длъжности, не може да е търговец, трябва да направи опит да плати дълга и прочие.

На практика се получава, че в САЩ кредиторите отписват голяма част от вземанията си, а в Европа е точно обратното, кредиторите събират по-голяма част от дължимото им. Изследвал съм гражданския фалит в повечето от страните в Европа, в Русия и САЩ и никъде по света, особено на нашия континент, гражданският фалит не е опрощаване на дългове, напротив. Но тук ще дам общи примери от немския (защото е един от най-старите в Европа) и руския модел (който е сравнително нов в световната практика по личен фалит).

Накратко, в Германия процедурата по несъстоятелност за физически лица е регламентирана със специални разпоредби в Закона за несъстоятелността. Най-важната особеност е, че тук говорим за възможност за освобождаване от остатъка на задължението, а не на целия дълг, след провеждане на една дълга и сложна като фактически състав процедура по осребряване имуществото на длъжника и след редица ограничения за него, т.е. нямаме деклариране на невъзможност за плащане и опрощаване на целия дълг. Етапите са няколко: необходимост от извънсъдебни преговори за уреждане на задълженията с погасителен план и едва ако те са неуспешни следват процедурите по несъстоятелност на физическо лице. Тогава длъжникът може да депозира в съда погасителен план за съдебно уреждане на задълженията. Ако и в това производство не се постигне успех по погасяване на дълговете, то тогава се пристъпва към открито производство по несъстоятелност (назначава се синдик, проверява се наличната маса и др.). Последният етап е периодът на примерно поведение на длъжника и освобождаване от остатъка на задълженията (най-често това е период от 6 г., през който на длъжника са поставяни редица ограничения и условия, а също и задължения, като да работи, например). След изтичането на този период, ако длъжникът е имал добро поведение – плащал е на синдика, имал е работа, предоставял е отчет за всички постъпления, предостави половината от потенциалното си наследство на довереник и др., то той се освобождава от остатъка от дълга след преценка от съда. Важна особеност е, че има една категория задължения, от която длъжникът не може да се освободи и това са: задължения за издръжки, данъчни задължения и претенции за обезщетение за вреди въз основа на непозволено деяние. В производството тук може да се каже, че се дава превес на интереса на кредитора. Процедурата за удовлетворяване на кредитора е опростена, по искане на синдика, съдът разпорежда продан на част или цялото имущество на длъжника (жилището на длъжника е секвестируемо и влиза в масата на несъстоятелността). Разноските в производството са за длъжника.

В Русия личният фалит е регламентиран през 2015 година и затова представлява интерес като една сравнително нова процедура. При приемането е направен  опит за баланс, макар и в този модел да има много ограничения към длъжника.  Възможно  е отписване на целия дълг или на част от него.  Производството започва по молба на длъжника, кредитори, данъчна служба или други държавни органи. Води се пред арбитражен съд, който назначава арбитър, който е своеобразен мениджър на имуществото на длъжника. Процедурата е сравнително кратка и протича в рамките на една година. Като възможност и задължение за арбитъра е предвидено той да има право да се опита да преструктурира дълга, да се споразумее с кредиторите и т.н. Несеквестируемо е единственото жилище на длъжника и недвижимият имот под него. Парични средства за покриване на жизнения минимум от разходи за длъжника и издържаните от него лица също са несеквестируеми. Арбитражният администратор може да оспори сделки с имуществото на длъжника за три години назад и по този начин се пресичат злоупотребите с освобождаване от имущество с цел ощетяване на кредиторите. Характерно е също, че длъжник, възползвал се от процедурата за личен фалит, не може да заема управленски длъжности в продължение на три години.  Докато продължава делото няма право да напуска страната, а пет години след съдебното решение той трябва задължително да информира кредиторите за обявения фалит. Ако след обявен фалит длъжник отново вземе кредит, може да започне нова процедура едва след пет години.

Възниква въпросът универсално решение ли е гражданският фалит и няма ли опасност за друг ефект, например разпродаване на цялото имущество на длъжника?

Ако законът се пише с цел защита правата на кредиторите, то тогава е възможно да се стигне и до крайност, а именно истинско разоряване на длъжника, не просто обявяване на фалит. Ако законът пък се пише в защита правата само на длъжника, то тогава ще има ощетяване на интересите на кредиторите, а за малка страна като България, икономисти и финансисти трябва да кажат какви ще са последствията.

Трябва да се търси баланс, защото фалитът на физическите лица не е универсалното лекарство, което спасява хората от дългове. Но зад сложните процедури по гражданския фалит, всъщност се крие ред – законов ред, по който да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично) и по който да се удовлетворят кредиторите. Когато има такъв ред и той се спазва, ефектът ще се прояви в няколко посоки. На първо място ще се ограничи  и предотврати произвола с права на длъжниците, ще се преустановят измамите и физическият и психически тормоз, ще се установи една предвидимост. На следващо място ще има и превенция – кредиторът ще знае кое лице е с лоша кредитна история и няма да може да има отношения с него. Длъжникът ще се дисциплинира – ще е наясно, че когато има дълг, трябва да го върне при ясни и прозрачни условия, същевременно с това ще изпитва и ограничения от процедурата по несъстоятелност.

Именно заради особеностите във фалита и казаното по-горе е важно какъв закон ще се приеме у нас и дали дебатът се  повдига добросъвестно или само с цел политически дивиденти. Политиците сякаш внушиха на длъжниците, че гражданският фалит е автоматично опрощаване на дългове и това е една голяма лъжа.

Марин Киров е практикуващ юрист и експерт по законодателство. Консултирал е измененията на Конституцията от 2015 г. в глава “Съдебна власт” и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. Като експерт разработва промени, посветени на електронните публични търгове, защита на длъжника, вкл. при свръхзадълженост и регулация на колекторската дейност.

 

Източник: legalworld.bg

Вашият коментар