***

Правилата на чл. 446 ГПК

Налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжник – физическо лице е един от основните способи за принудително изпълнение по висящи изпълнителни производства пред частен или публичен съдебен изпълнител.

То създава някои специфични практически затруднения за работодателите – трети задължени лица по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК. Те се проявяват главно в начина на изчисляване и разграничаване на секвестируемата от несеквестируемата част на трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата. Преодоляването им е постигнато с Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, прието на 26 юни 2015 г. и някои от последните промени от 2017 г. в нормите на Гражданския процесуалния кодекс – измененият чл. 446[1] и новият чл. 446а[2] от ГПК, засягащ несеквестируем доход, получен по сметка в банка.

Задължителната съдебна практика, установена в приетата т.3 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, е единна, че съгласно чл. 446 от ГПК абсолютно несеквестируемо е трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и пенсията до размера на една минимална работна заплата (МРЗ). Тя като размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България към датата на изпълнение на наложената обезпечителна мярка – запор, като от 1 януари 2018 г. е 510 лв.

Следва да се уточни, че под трудово възнаграждение очевидно трябва да се разбира както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения – всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение (чл. 512, ал. 1 ГПК). Чл. 446, ал. 1 ГПК определя и несеквестируема част от „каквото и да е друго възнаграждение за труд“. Това може да са други възнаграждения, които се дължат срещу положен труд – например по договор за изработка, авторски възнаграждения и т.н.

За пенсия (за осигурителен стаж и възраст) принудителното изпълнение може да се насочи и върху частта от нея, надвишаваща МРЗ за страната, като се включват и добавките към нея с изключение на тази за чужда помощ. Пенсията за инвалидност например е несеквестируема в цялост. Върху останалите парични обезщетения и помощите, изплащани по Кодекса за социално осигуряване (КСО), не може да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен в предвидените в чл. 114а, ал. 1 КСО случаи.

Практически проблем създава определянето на секвестируемата част от дохода. Тя зависи от няколко фактора: размера на брутното възнаграждение на длъжника като начална стойност – основа за изчисляване, възрастта на длъжника (родени преди или след 1960 г.) и броя на децата, които той издържа. Правилата се съдържат в последните изменения на чл. 446 ГПК и в новия чл. 446а от ГПК. При ал. 2 на чл. 446 от ГПК се спазват разпоредбите на актуалния към дата на удръжката Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Може да се дадат няколко примера със следните изчисления:

Пример 1

Длъжник-работник, на възраст 45 години, с две деца, с брутно трудово възнаграждение за ноември месец 2017 г. в размер на 1000 лв. Наложен е законосъобразно запор върху възнаграждението от частен съдебен изпълнител в началото на ноември. Следващото изплащане на работната заплата за декември от работодателя – трето задължено лице, следва да е по правилата на чл. 446, чл. 446а от ГПК. В масовия случай, длъжникът -работник е трудещ се на пълен осемчасов работен ден, при втора категория труд. Сумата от 1000 лева (брутното възнаграждение) е основата. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, към дата на осчетоводяване на работната заплата, следва да се вземат предвид: действащите разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., размерът на осигурителните вноски за работещи при втора категория труд, наличието на издържани деца и възрастта на лицето.

За 45 годишен работник, втора категория труд, с две деца, при МРЗ 460 лв. за 2017 г., размерът на съответните процентни удръжки от осигурителния доход са в размер както следва:

  • удръжка 3.2 % за Здравно осигуряване (Фонд ЗО),
  • удръжка 2.2 % за допълнително задължително пенсионно осигуряване (Фонд „ДЗПО“ в Универсален Пенсионен Фонд),
  • удръжка 7.94 % за държавно обществено осигуряване (Фонд ДОО);

или общо 13.34 % удръжки за осигуровки от заплата 1000 лв. = 866,60 лв.

Сумата от 866.60 лв. е данъчна основа и за облагане с данък общ доход (Данък ДДФЛ), като същият е с размер 10%. Следователно, остатъчна сума за получаване при липса на наложен запор или други удръжки следва да е 779.94 лв. Тази сума за посочения пример попада в разпоредбата на ал. 1 от чл. 446 от ГПК (между една и две работни заплати.)

Важно е да се има предвид, че основата за изчисляване на размера на осигуровките е сумата посочена и изчислена като осигурителен доход (брутно възнаграждение от 1000 лв.). След приспадането на техния размер от осигурителния доход остатъкът служи за данъчна основа (сума без осигуровки дължими на държавата) за изчисляване на последната удръжка от 10% – данък ДДФЛ. Общият размер от 23.34 % удръжки следва да се приспада в посочения ред, а не в цялост (в противен случай би се получила незаконосъобразно изчислената сума от 766.60 лв.)

След налагането на запора, от възнаграждението от 779.94 лв. следва третото задължено лице да определи съответната част за удръжка съгласно чл. 446 от ГПК – в случая попада в разпоредбата на т. 1 на ал. 1 от този член, длъжникът е с две деца.

¼ част от нетното възнаграждение е 194.98 лв., то се изважда от нетната сума и се получава 584.95 лв. Тази сума е над МРЗ (460 лв. към избрания в примера момент), следователно на лицето ще му се направи удръжка по запор към съдебния изпълнител в размер на 194.98 лв., представляваща пълния размер на изчислената част. На длъжника следва да се преведе сумата от 584.95 лв.

В посочения пример, ако длъжникът нямаше деца, които да издържа, следва да се изчисли 1/3 от нетното възнаграждение, равна на 259.98 лв. Извадена от нетното възнаграждение се получава сумата от 519.96 лв. Тя отново е над МРЗ (460 лв.), следователно на лицето ще му се направи удръжка по запор към съдебния изпълнител в размер на 259.98 лв., представляваща пълния размер на изчислената част. На длъжника следва да се преведе сумата от 519.96 лв.

Пример 2

Ще разгледаме гореописаните изчисления на осигуровки и данък общ доход, но със брутно възнаграждение от 650 лв. След приспадане на осигуровки и след това данък общ доход се получава нетната сума от 506.96 лв. При две деца и ¼ по 1л. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК – 126.74 лв. Тук обаче след изваждане на изчислената част от нетното възнаграждение се получава сума по-малка от МРЗ (460 лв.) Както беше посочено, размерът на МРЗ е абсолютно несеквестируем и гарантиран на длъжника-работник. В този случай работодателят следва да НЕ удържи целия размер на изчислената по разпоредбите на закона ¼ част от нетното възнаграждение. Той следва да изчисли и преведе на съдебния изпълнител разликата между нетното възнаграждение и минималната работна заплата, във всеки случай когато след приспадане на определената по закон част от нетното възнаграждение, остатъкът е под МРЗ или 506.96 лв. – 460 лв. = 46.96 лв. удръжка за съдебния изпълнител по наложения запор.

Пример 3

При брутно възнаграждение под или 590 лв., след приспадане на осигуровки и след това данък общ доход, се получава нетната сума по малка от МРЗ. Така възнаграждението на длъжника става изцяло несеквестируемо.

Описаните изчисления, могат да се обобщят и изразят математически със следните формули, улесняващи пресмятането:

N – Z > M => удръжката следва да е = Z

N – Z < => удръжката следва да е = N – M

N =/< M => не следва да има удръжка

N – нетно възнаграждение;

M – минимална работна заплата;

Z  – получената сума, определена след разделянето на  нетното възнаграждение със законоустановена част по чл. 446 от ГПК

Новият чл. 446а ГПК

С новия чл. 446а от ГПК се внася и яснота относно превода на работна заплата по банкова сметка при или липса на наложен запор. Към изрично описаните хипотези на разпоредбата, следва да се дадат няколко уточнения:

  • В горепосочените примери, сумата останала на разположение на длъжника след изчисленията на удръжките и дължима му от работодателя, би се превела от него по банков път, но в мнозинството от случаите съдебният изпълнител е наложил запор и върху наличните банкови сметки на длъжника в съответната банка. Така банката получава сума, която е с основание за превода примерно „работна заплата“. За нея, при липса на други пояснения, възниква задължението да отдели на разположение на длъжника, сума в размер на абсолютно несеквестируемата минимална работна заплата от 510 лв. (или 460 лв. в използваните примери) и да задържи остатъка и уведоми съдебния изпълнител за неговия размер. Той следва да укаже каква част да се преведе. В посочения пример, съдебният изпълнител следва да уведоми банката, че веднъж вече от работната заплата на длъжника е направена удръжка и втора такава по смисъла на чл. 446 от ГПК не се дължи. Сумата преведена от работодателя на длъжника след направената удръжка по запор върху трудово възнаграждение следва да се остави изцяло на разпореждане на длъжника.
  • Законът (чл. 446а, ал. 1 от ГПК) предвижда срок от един месец, в който длъжникът следва да се разпореди чрез банковата си сметка с тази сума. В противен случай, сумата става изцяло секвестируема, счита се за спестяване и подлежи на удръжка в цялост по наложения запор върху банковите сметки. Законът презюмира, че длъжникът, въпреки предоставените му несеквестируеми средства нужни за неговото преживяване и отглеждане на деца, не ги е използвал, нямал е нужда от тях и ги е спестил. Спестяванията може да бъдат секвестирани. Това се отнася за трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и пенсията, получени по банкова сметка с наложен запор. Тук законодателят прави разлика между основанията на вземанията по договора за откриване на банкова сметка и характера на сумите по нея и характера на вземанията директно от третите задължени лица по наложени запори труд и пенсия.
  • Съгласно ал. 2 от чл. 446а от ГПК запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1, изцяло. Те не се изчисляват за удържане по чл. 446 от ГПК. Същите обаче след изтичане на един месец от получаването им стават секвестируеми и за тях важи ситуацията с характера им на спестявания.

Нужно е да се посочи, че по така променените и изписани изрични разпоредби в ГПК и свързаните нормативни актове, възникват и казуси, за които липсва изрична разпоредба и следва да бъдат предмет на тълкувание от съдилищата.

[1] чл. 446, ал. 1 от ГПК (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
  1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
  2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
  3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
[2] Чл. 446а. (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.
(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.