пн. май 20th, 2019

Предложения за изменение на конкретни текстове от ГПК

Сдружение “Солидарност” и ГД “Покана за Доброволно Изпълнение” ,  съвместно с адвокати и партньори от др. сдружения подготвихме и внесохме в Министерство на правосъдието и при Омбудсмана Мая Манолова предложения за изменение на ГПК 

 

I. Предложения за изменение на конкретни текстове от ГПК

 

Чл.1  или  чл.104, т.4  да се промени:

 

Чл.1. Този кодекс урежда производството по граждански и търговски дела.

                                        или

      Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

  1. (доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) исковете по граждански (вкл. търговски) дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

 

       Мотиви : Според сегашния текст на чл.104, т.4 гражданските дела са различни от търговските. Това важи и за чл.280, ал.2. Разпоредбата на чл.1 указва, че кодексът се отнася само граждански дела. Глава 32 на ГПК урежда търговски спорове.  Очевидна е колизията и трябва ясно да се посочи взаимовръзката между гражданските и търговските дела. По отношение на прага от 25 000 лв. не би било лошо да се редактира чл.365, за да няма спор и да не се налагат тълкувания коя от разпоредбите на чл.104, т.4 и чл.365, т.1 е с предимство. Не би било лошо в допълнителни разпоредби да се даде дефиниция за граждански и за търговски дела.

 

Чл.12 да отпадне или да се промени:

 

Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, спазвайки точния смисъл на законите.

 

Мотиви : В стотици хилядите съдебни дела на топлофикациите срещу  гражданите, а може би и в редица други съдебни дела, съдът действа единствено и само по вътрешно убеждение, в тотално противоречие със законите. Чл.5 от ГПК, който кореспондира на чл.3 от Закона за съдебната власт, е достатъчен да укаже как трябва съдът следва да решава съдебните спорове.

 

В чл.22, ал.1 се променя т.6:

 

  1. което в съдебно заседание проявява очевидна некомпетентност и/или явно подкрепя една от страните по съдебния спор, нарушавайки равнопоставеността и процесуални права на друга страна по спора.

 

Мотиви : В стотиците хиляди дела на топлофикациите срещу гражданите вещите лица и съдиите неприкрито подкрепят търговското дружество, затваряйки си очите за липсата на доказателства и нарушенията на законите. Немаловажно е, че в съдебните заседания част от съдиите и по-голяма част от вещите лица демонстрират непознаване на законите и особено Правото на Европейския съюз (ПЕС). Или отказват да ги прилагат.

Може да се дебатира дали да остане хипотезата за „други обстоятелства”, доколкото такъв текст не е обективиран и изцяло зависи от тълкуването на съда, което пък сигурно ще доведе до противоречива практика. За поправка е и нормата на ал.2 по отношение на самоотвода по ал.1, т.6. Комично е да се наблюдава напр. как в градския съд скрити зад една тетрадка, съдиите уж обсъждат искането за отвод, направено от страна по делото по ал.1, т.6. И тъй като съдиите няма как да се самообявят в пристрастие и/или в некомпетентност, то определението винаги е едно и също – няма основания. Мотиви не се обявяват. Редно е поисканият отвод по т.6 да може да се обжалва, тъй като пристрастността на съдийския състав прегражда нормалния и справедлив ход на делото. Възможно е да се разглежда  от друга институция, друг състав, председател на съд и др., но трябва да се вземат мерки страна по делото да не може да спекулира с отводите. Примерно да се ограничи броят им в съдебно заседание или по-скоро да се предвиди друг режим за разглеждането на отвода – след заседанието от друг орган по подадена жалба в седемдневен срок.

 

Чл.32, т.2  да се промени по един от двата начина:

 

А)     2. родителите, децата, съпругът  или друго лице, посочено от страната по  делото. Другото лице се упълномощава с нотариално заверено пълномощно или лично в открито съдебно заседание.

или                     

Б)    2. лице, посочено от страната по  делото, което се упълномощава с нотариално заверено пълномощно или лично в открито съдебно заседание; 

                                                              или

В)   2. родителите, децата, съпругът. При над 5 000 еднотипни дела в определен съд представител може да е друго лице, посочено от страната по  делото. Другото лице се упълномощава с нотариално заверено пълномощно и лично в открито съдебно заседание.

 

 

Мотиви: Основни моменти в съдебния процес са законността, състезателното начало, равенството и установяване на истината. В крайна сметка водещо би следвало да бъде установяването на истината, което е предпоставка за справедливо решение на съда.  Искането за промяна на т.2 от чл.32 се базира на практиката от стотици хилядите съдебни дела на топлофикациите срещу  гражданите :

  • огромния брой граждани нямат финансови средства за наемане на добри специализирани по този вид дела адвокати;
  • добрите адвокати могат да покрият само малък процент от огромния брой дела. Отделен е въпросът за ефективността на съда, допускащ искови молби без приложени договори за продажба на топлоенергия;
  • срещу гражданите стои монополист с огромни финансови възможности и с политически чадър;
  • на съдиите се внушава да правят всичко възможно делата да се печелят от ищеца (известните в публичното пространство „опорни точки”). Изключения са случаите, ако има такива, когато съдът в съответствие с чл.7, ал.1 от ГПК „съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна”;
  • вещите лица по правило консумират състава на чл.291, ал.1 от Наказателния кодекс, като представят на съда очевадно неверни експертизи в услуга на ищеца. За съжаление съдът кредитира такива експертизи;
  • без каквато и да е необходимост е създадена солидна по размер и неиздържана правно, математически, физически и логически нормативна база, част от която е дерогирана от нормативни документи от по-висок ранг. Естествено ответниците и семействата им в над 99.99 процента нямат необходимите познания, за да се състезават с монополиста и обслужващите го вещи лица;
  • поради подкрепата, която съдът оказва (понякога явно) на ищеца защитата се принуждава да прилага разпоредби от редица нормативни актове, включително и от Правото на Европейския съюз. Налага се да се цитират решения на Европейския съд в Люксембург. Изискват се познания по топлотехника, физика, математика, облигационно право, счетоводство и др. Всичко това затруднява адвокатите, които не са тясно специализирани в делата срещу Топлофикация. Резултатът е оскъпяване на защитата и/или намаляване на нейната ефективност;
  • от друга страна има хора, които не са адвокати, не са и роднини на ответника, но разполагат с необходимите познания да помогнат на съда да установи истината. И тъй като установяването на истината е водещо при взимането на решението на съда, той би имал интерес от участието на визираните лица в съдебния процес.

Предвид изложените аргументи едва ли ще представлява проблем ответникът вместо свой роднина да посочи друго лице, което да го защитава срещу ищеца. Подобен на предложението е текстът на чл.29, ал.5. Със сигурност поправката ще е в интерес на обявяване на справедливо решение от страна на съда.

За предпочитане е в т.2 на чл.32 да се приеме по-радикален вариант, разрешаващ на страна по делото да упълномощи различни лица в отделните части на съдебния процес.

В допълнителна разпоредба е желателно да се дефинира „еднотипни дела”. Идеята е да се усили защитата на физическите лица от едри играчи в обществения живот.

 

Изменение в чл. 42, ал.2

 

Предлагаме следната редакция:

 

(2) По искане на страната, с изключение на  производствата, уредени в глава тридесет и седма, съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен или държавен съдебен изпълнител. Разноските на съдебния изпълнител са за сметка на страната.

 

Мотиви за предложение 1:

Сегашният текст създава ограничение в дейностите на съдебните изпълнители, като дава изключително право само на частните съдебни изпълнител да извършват дейност по връчване.

Доколкото сегашната редакция на текста представлява забрана тази дейност да се извършва от държавен съдебен изпълнител, може да се приеме, че с текста се предоставя държавна помощ само на определени субекти, извършващи дейност по изпълнение на съдебни актове. С цел избягване на евентуални неблагоприятни последици от така предоставената държавна помощ, предлагаме изменението.

 

Ограничаване, приложението на връчването на книжа от съдебен изпълнител, е основано на факта, че при сега действащата редакция, частните съдебни изпълнители са връчители на документи от заповедни производства, от които впоследствие образуват изпълнителни дела при себе си. Въз основа на така образуваните дела, частните съдебни изпълнители начисляват за себе си прости и пропорционални такси. Досегашната практика показа, че в основната част от делата, частните съдебни изпълнители не уведомяват заповедния съд за връчването от тях на заповед за изпълнение – в продължение на години. При невръчени и неотчетени документи от заповедно производство, частните съдебни изпълнители са начислили и събрали за себе си приходи, под формата на прости и пропорционални такси.

 

Изменение на чл. 73

 

Алинея 4 на чл. 73 се отменя.

 

Изменение в чл. 73а от ГПК

 

Създава се нова алинея 4 със следното съдържание:

 (4)   Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.

 

Мотиви за предложенията по т.2 и 3 :

Досегашното място на ал.4 в чл. 73 от ГПК, създава възможност за тълкуване на нейната приложимост само по изпълнителните дела, водени от държавен съдебен изпълнител.

Доколкото правилата на ГПК са относими и приложими в изпълнителни производства, без значение дали са образувани при държавен или при частен съдебен изпълнител, както и в съдебни производства по контрол на тяхната законосъобразност, съгласно разпоредбите на Закон за нормативните актове и на Указа за неговото прилагане, едни и същи правоотношения следва да се уреждат с разпоредбите на един и същ акт.

 

Вариант 2:

(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.

 

Изменение в чл.78, ал.5

 

(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може служебно да присъди по справедливост и по-нисък размер на разноските.

 

 

Изменение в чл. 79

 

създава се нова ал. 4

 (4) При плащане на дълга, извършено в срока за доброволно изпълнение, от длъжника се събира само проста такса по чл. 73, ал. 2, изречение първо в определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 размер.

 

В чл.150, ал.3 се добавя изречението:

 

Когато звукозаписът е направен от съда, той се предоставя на страните при направено (писмено или в съдебно заседание) искане от тяхна страна в едноседмичен срок.

 

Мотиви : При публичните дела страните също могат да имат възможност да направят звукозапис, който да помогне за изясняване на случилото се в съдебното заседание. Ще се прекъсне възможността както да се издават манипулативни протоколи от пристрасни съдебни състави, така и за изправяне на неволни грешки. Смисълът на аудиозаписа е евентуалното му използване от заинтересуваните страни.

 

В чл.150 се добавя нова алинея 5:

 

(5) Съдът осигурява на страните по делото незабавен достъп до кориците по делото. Страна по делото чрез устно искане има право в деня на искането да получи копия на поне 30 документа по делото.

или

(5) Когато за получаване на копие на протокола хартиен носител страна по делото трябва да подаде молба, срокът по чл.151, ал.1 тече от получаване на съобщението за удовлетворяване на молбата.

 

Мотиви: При заведените от „Топлофикация София ЕАД” стотици хиляди дела се случва ответникът с месеци да няма достъп до кориците на делото. Това е свързано както с голям разход на време и нерви, така и с ограничаване на възможностите за защита. Създадения напоследък ред за получаване на копия на хартиен носител от делото след пускане на молба и нейното удовлетворяване от съда в неупоменат срок прегражда възможността за процесуални действия на страна по делото. Може да се случи съдия да отсъства за определен период (отпуск по болест или друг отпуск, командировка и т.н.). През това време сроковете текат.

Ако не се приеме по-общия първи вариант, то задължително трябва да се приеме втория вариант. Защото протоколът ти е предоставен на разположение, но ако това не включва незабавно да можеш да го копираш, на практика се отнема възможността по чл.151, ал.1. Свидетели сме на умишлени действия на съдии за преграждане на споменатата процесуална възможност.

На първия вариант може да се намери и друго място в ГПК, напр. в раздел „Достъп до делото”.

 

В чл.151, ал.1 текстът в началото се редактира:

 

„В едноседмичен срок” се променя „В двуседмичен срок”.

 

Мотиви : Понякога предоставеният протокол толково силно се различава от случилото се в съдебното заседание, че едноседмичният срок е недостатъчен за изготвяне на искането за допълване и поправяне на протокола. Софийски районен съд препятства копирането на протокола от страна по делото, изисква предварително подаване на молба до съда, чака се резолюция от съдебния състав и т.н.  Когато все пак копие от протокола бъде получено, тъй като това не може да бъде отказано, съдът спекулира с едноседмичния срок и преклудира искането. Макар че забавянето се е случило по вина на съда.

Съществен мотив е получаване на звукозаписа от съдебното заседание в едноседмичен срок. При своевременно направено искане, например в края на заседанието, страната по делото ще получи звукозаписа до една седмица и ще има една седмица време да изготви искането за допълване и поправка на протокола, ползвайки автентичния звукозапис на съда.

 

Чл.151, ал.3 се променя по следния начин:

 

(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направен звукозапис от някоя от страните по съдебния спор и/или на водени в съдебното заседание бележки по съдържанието му.

Мотиви : Протоколът да съответства максимално на обективната истина от съдебното заседание.

 

Чл.280, ал.2 се променя по следния начин:

 

преди думите „с изключение на решенията” отпада запетайката, а се вмъква текст „с изключение на искове за нищожност и недопустимост на решенията и ”.

Мотиви : Работейки по опорни точки по делата на „Топлофикация София” ЕАД, съдиите масово пишат небивалици в своите решения. Липсата на всякакъв контрол им е отворила вратата за тотално погазване на материалния закон. Перманентно се правят десетки процесуални нарушения, някои от които с решаващо значение за изхода на спора.  На практика съдиите действат като частни лица и произвеждат нищожни решения в нарушения на материалния и процесуалния Закон. Като минимум решенията са недопустими, понеже съдът не установява дали ответникът е страна по договор за продажба на ТЕ. Още повече, че ищецът публично твърди, че не продава на физически лица, а на Етажната собственост.

 

Изменение в чл. 410, ал.2

 

Предлагаме следната редакция:

 

(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. Към заявлението се прилага доказателство за получаване от посочения като длъжник, че е получил искането на заявителя, преди подаване на заявлението.В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.

 

Мотиви:

Предложеното от нас второ изречение на посочената разпоредба е основано на резултатите от прилагане на разпоредбата с настоящето и съдържание. Заповедния съд не проверява съдържанието на заявлението, като основано на каквито и да е доказателства, нито за истинността на изложеното в него.  Въззивната инстанция по контрол на тези производства, също не извършва проверка за това.

Тези факти са обсъдени и съобразени и в Тълкувателното решение на Върховен касационен съд по заповедните дела.

 

За да се запази „ценността” на заповедното производство като бързо такова и за неспорни вземания, предлагаме нашата редакция на тази разпоредба.

 

Вариант 2:

 

Чл. 410. (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

(1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

  1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
  2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. Към заявлението се прилага доказателство за получаване от посочения като длъжник, че е получил искането на заявителя, преди подаване на заявлението. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.

 

Вариант 3:

 

В чл.410, ал.1, т.2  думите „длъжникът” и „длъжника” се заменят съответно с  ”евентуланият длъжник” и „евентуалния длъжник”.

 

Към чл.410 се създава нова ал.3:

 

(3) когато искането в заявлението изисква договорна обвързаност между страните, заявителят прилага копие от договора, основание за предполагаемото вземане;

 

Мотиви: Изисква го ефективността на съда. Съгласно Европейския регламент 805/2004 за безспорни вземания съдът трябва да има минимални доказателства, че не става въпрос за злоупотреба от страна на заявителя, както например се случва в заявленията на топлофикациите. Сам по себе си досегашният текст на чл.410 създава изключителна неравнопоставеност между страните по спора – заявителя и евентуалния длъжник. Известни са доста случаи, когато евентуалният длъжник разбира, че е осъден едва когато получи покана от ЧСИ, а понякога и по-късно.

 

В чл.410 ал.2 се променя:

 

(2) разпореждането, предхождащо заповедта за изпълнение, може да се обжалва от страните с частна жалба в 14 дневен срок.

 

Мотиви: При разглеждането на заявлението в разпоредително заседание съдията трябва да извърши определени действия (напр. отстраняване на неравноправни клаузи от договори, проверка дали е платена ДТ), описани в ТР 4/2013 г на ОСТГК на ВКС, в Решение 618/2010 на СЕС  и др. Какво е установил съдията трябва да е описано в разпореждането от разп. заседание по чл.411 ГПК.

 

Изменение в чл. 411

 

Чл. 411.(Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 50 от 2015 г.; доп., бр. 86 от 2017 г.)

(1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 50 от 2015 г.; доп., бр. 86 от 2017 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

Нова (2) Съдът в тридневен срок в закрито съдебно заседание извършва служебна проверка на редовността на представеното заявление и приложените към него писмени доказателства, като проверява за наличието на:

–       активна процесуална легитимация на заявителя, евентуално за надлежна представителна власт на пълномощника.

–       основания за нищожност в представените писмени доказателства, в т.ч. за противоречие с добрите нрави.

–       доказателства за безспорност на претендираното вземане.

–       спазване на местната подсъдност.

–       постоянен адрес или седалище на длъжникът на територията на Република България;

–       местопребиваване или място на дейност на длъжника на територията на Република България.

Нова (3) За констатациите си от извършената служебна проверка на редовността на представеното заявление и приложените към него писмени доказателства, съдът излага в мотивирано писмено разпореждане. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

Нова (4) При констатиране на технически грешки, пропуски и процесуални пороци в подаденото заявление и приложените към него документи или неплатена такса, съдът указва на заявителя да отстрани пороците в тридневен срок от получаване на съобщението.

Нова (5) Съдът отхвърля искането на заявителя с мотивирано писмено разпореждане когато:

  1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;
  2. искането и приложените към него писмени доказателства са в противоречие със закона или с добрите нрави, или не е налице безспорно вземане;
  3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
  4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Нова (5) Ако заявлението и приложените към него писмени доказателства отговарят на предходните изискванията и за длъжника не са констатирани несъответствия с изискванията на ал. 5, т. 3 и 4, съдът издава мотивирано писмено разпореждане за уважаване на искането и издаване на заповед за изпълнение на заявителя. Заедно с разпореждането съдът издава и заповед за изпълнение, преписи от които връчва на заявителя.

 

Изменение в чл. 412

 

Чл. 412. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение съдържа:

  1. означението “заповед за изпълнение”;
  2. дата и място на постановяване;
  3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
  4. трите имена и адресите на страните;
  5. делото, по което се издава заповедта;
  6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;
  7. (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;
  8. (предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
  9. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; предишна т. 8, изм., бр. 86 от 2017 г.) указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 8;
  10. (предишна т. 9, изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;
  11. (предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
  12. (предишна т. 11, изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подпис на съдията.

НОВА 13. Заповедите за изпълнение се издават с изходящ номер и печат на съда.

 

Изменение в чл. 413

ал.3 /нова/ Разпореждането, с което се уважава изцяло или отчасти заявлението може да се обжалва от длъжника с частна жалба като препис се връчва на заявителя.

Когато съдът уважи частната жалба срещу разпореждането, обезсилва заповедта частично или изцяло, както и изпълнителният лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

Мотиви: Равенство на страните в процеса и еквивалентност. Не може да се предоставя правото на жалба само на заявителя като се лишава от това право длъжника.

Вариант 2:

Чл. 413. (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)

НОВА (1) Разпореждането, с което се уважава изцяло или отчасти заявлението може да се обжалва от длъжника с частна жалба като препис се връчва на заявителя.  Когато съдът уважи частната жалба срещу разпореждането, обезсилва заповедта частично или изцяло, както и изпълнителният лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Изменение в чл. 414. (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

НОВА (1) Съдът изпраща на длъжника съобщение с приложени към него изготвени от съда и заверени от съда преписи на заявлението с приложените към него документи, последващи молби на заявителя с приложените към тях документи и заварени преписи от издадените от съда разпореждания, и заповед за изпълнение.

Нова (2) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл. 414а.

(3) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

Изменение в Чл. 414а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

(1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

(2) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

(3) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

(4) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

(6) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.

Изменение в чл. 415

 

Чл. 415. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.)

(1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:

  1. когато възражението е подадено в срок;
  2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
  3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.

(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

 

Изменение в чл. 416

 

Предлагаме следната редакция:

 

Заповедта за изпълнение влиза в сила:

а)когато възражение не е подадено в двуседмичен срок от получаване от длъжника на заповедта за изпълнение или от надлежното удостоверяване на връчването;

б) когато възражението е подадено и е оттеглено;

в) след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

 

Мотиви:

Предложената от нас редакция на тази разпоредба, също е основано на практиката по прилагане на досегашната редакция от заповедния съд и от въззивната инстанция.

Заповедния съд не извършва проверка за удостоверяване получаването на заповедта за изпълнение от вписания в нея длъжник или от негов пълномощник/ член от семейство или друго оправомощено по ГПК лице.

С оглед на последиците от фингирано връчване на заповед за изпълнение, а именно изпълнително производство с продажба на вещи, единствено жилище и фалити на фирми, предлагаме при връчването на този документ, да бъде ограничено прилагането на чл. 42 и сл. от ГПК.

Предложението ни за обособяване на отделните хипотези, представляващи процесуални предпоставки за издаване на изпълнителен лист, е с оглед на по-голяма яснота.

 

Вариант 2:

 

Чл. 416. Заповедта за изпълнение влиза в сила:

а)когато възражение не е подадено в двуседмичен срок от получаване от длъжника на заповедта за изпълнение или от при надлежното удостоверено на връчване;

б) когато подаденото възражението е оттеглено преди постановяване по него на съдебен акт по същество;

в) след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

НОВА (2) Съдът след проверка за редовността на производството, с съдът писмено разпорежда на заявителя да се издадат в оригинал заповед за изпълнение, издадения въз основа на нея изпълнителен лист и заверен препис от разпореждането за издаването им, като отбелязва това върху заповедта.

 

 

Изменение в чл. 417, т.2

 

Предлагаме следната редакция:

  1. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините;

 

Мотиви:

Предложената от нас редакция на тази разпоредба, също е основано на практиката по прилагане на досегашната редакция от съдилищата в заповедните и в последващите ги искови производства.

За разлика от другите два субекта, вписани в досегашната редакция на тази разпоредба, банките са търговски дружества, които в дейността си се ръководят основно от търговската печалба.

Друг разлика между този вид търговци и общините и Държавата е, че между банките и техни клиенти/физически или юридически лица/ се сключват договори, клаузите на които може да бъдат нищожни или унищожаеми по смисъла на Закон за задълженията и договорите и / или по Закон за защита на потребителите.

В заповедното производство, целящо създаване на съдебно основание за бързо установяване на безспорно вземане, е практически невъзможно Съда да изследва и установява наличието на действителност на договорна клауза.

В част от заповедните производства, тази невъзможност влиза и в пряко противоречие със задължението на националния съд, тълкувано от Съд на Европейския съюз като служебно задължение за проверка за неравноправност на клауза от потребителски договор.

Практиката от исковите производства на банките показа, че в основната си част, техните извлечения от предходните заповедни производства са по счетоводни записи, извършвани въз основа на неравноправни клаузи и / или на неправилно приложени императивни разпоредби от ЗЗД.

 

Привилегироването на този вид търговци спрямо търговците с друг предмет на дейност, намираме за държавна помощ.

 

Вариант 2:

 

Чл. 417. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

  1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
  2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
  3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
  4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението-относно предаването на заложени вещи;
  5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
  6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
  7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
  8. (нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
  9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) акт за начет;
  10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

НОВА Ал. 2. Описаните в ал. 1 документи се представят на съда в оригинал или в нотариално заверени преписи.

Нова (3) Съдът в тридневен срок в закрито съдебно заседание извършва служебна проверка на редовността на представеното заявление и приложените към него писмени доказателства, като проверява:

–       За наличие на активна процесуална легитимация на заявителя, евентуално за надлежна представителна власт на пълномощника.

–       За наличие на основания за нищожност в представените писмени доказателства, в т.ч. за противоречие с добрите нрави.

–       За наличие на доказателства за безспорност на претендираното вземане.

–       За спазване на местната подсъдност.

–       За наличие на постоянен адрес или седалище на длъжникът на територията на Република България;

–       За обичайно местопребиваване или място на дейност на длъжника на територията на Република България.

Нова (4) За констатациите си от извършената служебна проверка на редовността на представеното заявление и приложените към него писмени доказателства, съдът излага в мотивирано писмено разпореждане. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

 

 

Изменение в чл. 418, ал. 4, изр. 2 и 3 /нови/

Разпореждането, с което се уважава заявлението изцяло или частично молбата за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва от длъжника в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която препис се връчва на заявителя. При уважаване на жалбата се обезсилва издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист и заявлението се връща като нередовно.

Мотиви: Заявлението може да страда от пороци или да има неравноправни клаузи или нищожни такива в договорите, които не са взети под внимание от заповедния съд и заявлението да подлежи на връщане като противоречащо на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Поради това при уважаване на частната жалба заявлението се връща.

 

Изменение в чл. 418, ал.5

 

Предлагаме следната редакция:

 

(5) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение в оригинал с отбелязването за издаден изпълнителен лист, с бланка за възражение по чл. 414 и препис от документа по чл. 417 и разпореждането, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение се връчва от съда.

 

Мотиви:

Мотивите за това наше предложение са тези, които сме изложили в предложението ни за изменение на чл. 42, ал.2

 

ал.6 /нова/ Препис от  разпореждането, с което се допуска незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение се връчва от съдебния изпълнител. Съобщението, ведно с поканата за доброволно изпълнение се връщат незабавно на съда след тяхното съставяне.

 

Мотиви: Поканата за доброволно изпълнение е вид съобщение по чл. 55 от ГПК, Наредба № 7, чл. 3, т.1 и с нея се удостоверява пред заповедния съд връчването от съдебен изпълнител на заповедта за изпълнение и разпорежданията на съда, които се връчват от съда със съобщение, издадени от заповедния съд и се връщат на съда веднага след тяхното съставяне от съдебния изпълнител за удостоверяване едновременното им връчване.

 

ал. 7 /нова/ Заповедта за изпълнение и преписи от разпорежданията могат да бъдат връчени от частен съдебен изпълнител само след издаване на разпореждане по чл. 42, ал. 2 от заповедния съд за връчител на съобщенията на съда. Препис от същото разпореждане се връчва на длъжника и може да се обжалва в 7-дневен срок.

 

Мотиви: Длъжникът не разполага с правото да иска отвод на частния съдебен изпълнител и случайното разпределение на делото му, поради което трябва да има право да обжалва разпореждането и да поиска изпълнителното му дело да бъде образувано при държавен съдебен изпълнител поради по-ниските разноски и различната отговорност пред закона за допуснати вреди.

Вариант 2:

Чл. 418. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; доп., бр. 50 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.)

(1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери и дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

 НОВА (5) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.)

При издаване на разпореждане за уважаване на искането, съдът изпраща на длъжника съобщение с приложени към него изготвени от съда и заверени от него преписи на заявлението с приложените към него документи, последващи молби на заявителя с приложените към тях документи и заварени преписи от издадените от съда разпореждания, заповед за изпълнение и с бланка за възражение по чл. 414 с указание за нейното значение и за попълването й.

НОВА (6) Връчването на посочените документи на длъжника може да се възложени на съдебен изпълнител по реда на чл. 42, ал. 2, с изрично разпореждане на съда по молба на заявителя.

НОВА (7) Разписката за връчените на длъжника документи се връща веднага и се прилага по делото, като до връщането й производството по делото се спира.

Нова (8) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в двуседмичен срок от връчването, който не може да бъде продължаван.

 

Изменение в чл. 419, ал.1

/нова редакция/ Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение като отделен съдебен акт може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от неговото връчване. Препис от жалбата се връчва на заявителя.

Мотиви: Длъжникът трябва да има на разположение възможността да обжалва разпореждането в двуседмичен срок и да избере кое от разпорежданията да обжалва като се съобразява с правния си интерес. Той може да обжалва само някои от издадените четири такива.

 

Изменение в чл. 419, ал.2

 

Предлагаме следната редакция:

 

(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение.

 

Мотиви:

Освен изложеното в мотивите по предните ни предложение, относно досегашната практика посочваме, че предлагаме новата редакция за привеждане на текста с изискването на заповедното производство – да приключи със съдебен акт за безспорно между страните вземане.

Поради това, не е оправдано разпоредбата на чл. 419, ал.2 да ограничава страната в нейните възражение срещу този съдебен акт – разпореждане за издаване на заповед за изпълнение.

Само за пълнота посочваме, че заповедното производство е само едно от производствата, за които ГПК е приел, че следва да е в съответствие с основните положение и правила, регламентирани в част Първа, глави Първа и Втора от него.

 

Изменение в чл.419, ал.3

 

Предлагаме следната редакция:

 

(3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Когато е направено искане за спиране, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре изпълнението при условията на чл. 420.

 

Мотиви:

Разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е съдебен акт, който не се създава сила на пресъдено нещо по предмета на производството.

Сегашната редакция на чл.419, ал.3 приравнява този съдебен акт с решенията, с които със сила на пресъдено нещо се решава правен спор.

Доколкото разпореждането се издава в съдебно производство, в което не се решава със сила на пресъдено нещо правен спор, е неоснователно правните последици от този акт, да се приравняват на въззивно решение, чрез препратката към чл. 282, ал.2 от ГПК.

Само за пълнота посочваме, че резултат от прилагането на текста в сегашната му редакция е продажба на имущество от съдебен изпълнител, въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение, преди последното да е връчено на длъжника или преди въззивния съд да се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждането.

Сегашният текста на чл. 419,ал.3 е приложим и в производства между търговец и потребител, в които националният съд е длъжен служебно да проверява договорните клаузи между тях за неравноправност. При частна жалба, с аргументирано твърдение за неравноправност на клауза от процесното договорно правоотношение, сегашната редакция забранява на националния съд да спре изпълнението на разпореждането.

 

Вариант 2:

Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва от длъжника с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.

НОВА (3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението изцяло или отчасти според направеното с жалбата оспорване.

 

Изменение в чл. 420, ал. 2

/нова редакция/ Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, съдът постановил незабавното изпълнение го спира.

Мотиви: По всяко време на изпълнителния процес длъжникът може да се позовава на неравноправни клаузи и нищожни такива в договорите и документите и да иска от съда спиране на изпълнението.

Вариант 2:

 ОТПАДА Спиране на изпълнението

Чл. 420. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.; изм., бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.)

(1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1.

(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

Частично спиране на изпълнението

ОТПАДА Чл. 421. (1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено.

(2) Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

Чл. 422. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

(1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

ОТПАДА (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.

(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.

(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.

 

Изменение в чл.423, ал.2

 

Предлагаме следната редакция:

 

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При подаване на възражение пред въззивния съд се спира изпълнението на заповедта при условията на чл. 420.

 

Мотиви:

Мотивите за това наше предложение са тези, които сме изложили в предложението ни за изменение на чл. 419, ал. 3

В допълнение посочваме, че разпоредбата е приложима само при доказване осъществяването на една от хипотезите за лишаване от възможност за оспорване в срок, изчерпателно регламентирани в чл. 423, ал.1 от ГПК.

 

Вариант 2:

Чл. 423. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

(1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В едномесечен шестмесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

  1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
  2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
  3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
  4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

НОВА 5. Длъжникът е открил писмени доказателства, с които не е разполагал до момента или такива са се появили в същия срок.

 

Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.

(3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.

Чл. 424. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

(1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

 

Изменение в чл.425, ал.2

 

Предлагаме следната редакция:

 

(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът издава разпореждане, с което дава 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите. Разпореждането за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в срок, в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

Мотиви:

Предложението ни е с оглед създаване на ясни и императивни процесуални норми, регламентиращи тази част от заповедното производство.

Съществуващата редакция на чл. 425, както и на останалите разпоредби, регламентиращи заповедното производство, не съдържат текст, който да регламентира срока за отстраняване на нередовности в книжата на заявителя, на правните последици от неизпълнение на съдебно разпореждане за отстраняване на тези нередовности и на срокове за тях.

 

Вариант 2:

Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение, съобщения до длъжника и другите книжа във връзка със заповедното производство. Ползването на образците е задължително, като е недопустима тяхното изменение.

(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

 

 

Изменения в чл. 428

 

Предлагаме досегашните текстове на алинеи 1 и 2 да се обединят, а останалите алинеи се преномерират.

Предлагаме следното съдържание за новата ал.1

 

 (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок.  Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори, възбрани и дата на описа на недвижими имоти или движими вещи. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага препис от подлежащия на изпълнение акт.

 

Мотиви

Предложението ни е основано на мотивите, които правим предложенията по предходните текстове.

Съобразяваме, че текстовете на чл. 428 са приложими за изпълнителни производства, без значение дали се образуват в резултат на приключило исково или заповедно производство.

Съобразили сме и разликите между исковото и заповедното производства, както на ползването със сила на пресъдено нещо на окончателните актове в тези производства.

 

Изменение в чл. 429, ал.3

 

Предлагаме алинея 3 да отпадне

 

Мотиви

Текста предвижда обвързаност на трето лице със съдебен акт, постановен в производство, в което това лице не е участвало.

Текста е в пряко противоречие с основни начала на гражданското съдопроизводство, регламентирани в членове 7, 8 и 9 от ГПК и на членове 56 и 57 от Конституция на Република България.

Текста регламентира отказ от правосъдие, което нарушава и международноправни норми, които за момента не коментираме.

 

Вариант 2:

(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има няма сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга. Когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ той следва да се снабди с надлежно изпълнително основание.

 

Изменение в чл. 432

 

Чл. 432. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.; изм., бр. 42 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл. 432 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се спира:

  1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
  2. по искане на взискателя;
  3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
  4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
  5. (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм., бр. 42 от 2018 г.) в случаите по чл. 624б;
  6. (нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) в случаите по чл. 627б, ал. 2;

 

Вариант 2:

 

Чл. 432. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.; изм., бр. 42 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл. 432 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се спира:

  1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
  2. по искане на взискателя;
  3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;

 

 

 

Чл. 433, ал. 4 да се премахне.

 

Вариант 2:

чл. 433, ал. 1

  1. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
  2. (доп. – ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

 

 

…………

(2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

 

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

 

………. няма срок за т.5 и 6

…… ДА СЕ съобрази, че неплащане на авансови вноски до момента НЕ Е изв да е било прилагано като основание за прекратяване на изпълнителното производство. …… практиката е взискателят да не плаща, а да се „начислява за плащане от изп – без да е своевр уведом/ както е практика, за това да не се търси никаква отговорност/имуществена, дисциплинарна на СИ

 

…………. няма срок, в ал. 3 – в който СИ е длъжен да издаде постановление за прекратяване

…………. защо ал. 2 приравнява вземане по изп дело, което е резултат от съд контролл или поне съдебен акт – в заповедното производство, с вземане за разноски по изпълнително ?????

 

 

 

Изменение в чл. 434, ал. 2

 

 (2) (Предишен текст на чл. 434 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. Екземпляр от протокола  се връчва на страните, които в тридневен срок от връчването могат да оспорят съдържанието на протокола.

 

Изменение в чл. 435

 

(Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Взискателят може да обжалва:

  1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
  2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва:

  1. постановлението за глоба;
  2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
  3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
  4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
  5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
  6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
  7. разноските по изпълнението.
  8. Налагането на обезпечение, надвишаващо размера на вземането

(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди получаване на покана за доброволно изпълнение от длъжника предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

 

Вариант 2:

Изменение в чл. 435, ал. 2

 

Длъжникът може да обжалва постановлението за образуване на изпълнителното дело при наличие на неравноправни клаузи и нищожни актове по заповедното производство, като съсдът спира изпълнението.

 

Мотиви: При опорочаване на актовете на съда по заповедното производство, поради това, че не са взети под внимание неравноправни или нищожни клаузи в договорите или документите по чл. 417 от ГПК, то длъжникът трябва да разполага с правото да спира спиране на изпълнителното дело до отстраняване на нередовностите с влязъл в сила съдебен акт.

 

В чл. 435, ал.2, т.7 се изменя, както следва: (т.7) разноските по изпълнението във всеки момент до приключване или прекратяване на делото.

 

Изменение в чл. 436

 

Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на връчване на протокола по чл.434, ал.2. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител съдът изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.

(3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.

 

 

Изменение в чл. 437, ал. 4 /нова/ изр. 2 нова редакция

 

Решението подлежи на обжалване пред въззивен състав.

 

Мотиви:Не може да има едностепенна защита само пред окръжен съд. Европейското право не допуска едностепенна защита в съдебните производства. Това е и изискване на Конституцията, още повече, че ВКС в свое тълкувателно решение постановява, че в изпълнителния процес иск за отмяна на съдебно решение е недопустим.Частният съдебен изпълнител не е съдия, за да се произнася след него въззивен състав. По тази причина жялба срещу частен съдебен изпълнител трябва да бъде разглеждана от едночленен състав на съда и то при открито съдебно заседание.

 

Вариант 2:

(4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд.

 

 

 

Изменение в чл. 438

 

нова редакция. Когато е подадена жалба с основания за неравноправни клаузи или нищожни актове в заповедното производство, съдът постановява спиране на изпълнението.

 

Мотиви: Изискване на правото на Европейския съюз е, че по всяко време на изпълнителния процес длъжникът има правото да иска от съда спиране, когато е опорочено заповедното производство до степен на нищожност, то длъжникът има право да поиска от въззивна инстанция спиране на изпълнението до отстраняване на нередовностите с влязъл в сила съдебен акт. Заявителят разполага и с възможността да събере вземането си и с осъдителен иск.

 

Изменение в чл. 439, ал. 2 /отпада/

 

(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

 

 

Изменение в чл. 443

 

Създава се алинея първа със следния текст: (1) Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху други вещи или вземания или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение.

Създава се алинея втора със следния текст: (2) Съдебният изпълнител се произнася по искането в 7-дневен срок от постъпването му. Ако предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, съдебният изпълнител насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

Създава се алинея трета със следния текст: (3) Отказът на съдебния изпълнител да приеме предложения, съответно предложените от длъжника способи за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 436

Досегашният текст на чл.443 става ал.1. В чл.443 се създава нова алинея 2 със следното съдържание: (2) Отказът на съдебния изпълнител да приеме предложения, съответно предложените от длъжника способи за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 436.

 

 

Изменение в чл. 455

 

Съществени въпроси, регламентирани с тази разпоредба, но неуредени / неясно уредени са:


– текста не посочва изрично, че това е специалната сметка на СИ, с което позволява свободно разпореждане със средства по нея от СИ / конкретен пример за това е ЧСИ Асен Тонев – Шумен, който е със заличени права и подсъдим/

– текста не посочва дата, от която СИ е длъжен да начислява лихва върху сума от разпределението, респ по силата на текст от тази разпоредба се начислява законна лихва от деня, следващ влизане в сила на разпределението – в полза на взискателя или в полза на длъжника, ако има сума за него.

– едно от измененията в този текст е свързано с изменение в текстовете за образуване на изп дело и на ПДИ – да има задължение за взискател и длъжник по изпълнението, да посочат своя банкова сметка пред СИ – аналог е разпоредбата за осъдителен иск. Разбира се СИ има достъп до БНБ регистър за всички банкови сметки на всички лица, поради което при добро желание може сам да издири и преведе сума от изп дело. Мисля обаче, че законов текст не трябва да разчита на “добрата воля”.

 

Изменение в чл. 468, ал. 6

 

(6) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване пред съответния Окръжен съд.

 

 

 

  1. Препоръки и насоки за изменение на ГПК и ЗЧСИ

 

  1. Премахване на частта от чл. 417, т. 2 ГПК относно правомощията на банките, приравнени с тези на държавата и общините (текста “и банките”).

 

  1. Изискването за служебна проверка за неравноправни клаузи в източника на задължението (в хипотезата на длъжник с качеството “потребител”) да бъде изрично заложено в процесуалния закон. Към момента това изискване бива извличано от практиката на Съда на ЕС и на ВКС, но масово не се прилага от районните съдилища, компетентни да разглеждат заповедните производства.

 

  1. Да бъдат ограничени субективните предели на изпълнителния лист (чл. 429, ал. 3 ГПК) спрямо третото задължено лице в хипотезата, в която това лице има качеството “потребител” и спрямо него не е извършена служебната проверка за неравноправни клаузи в източника на задължението.

 

  1. В заявленията за издаване на заповед за изпълнение да се добавят задължително и документите, ангажиращи отговорността на третите задължени лица – напр. договорни ипотеки в обезпечение на главното задължение. По този начин заповедните състави ще са наясно със съществуването на тези трети за заповедното производство лица и евентуално за тяхното качество на потребители.

 

  1. Редакция на изискването на чл. 436, ал. 1 ГПК жалбите срещу действията на ЧСИ да се подават чрез самите ЧСИ или въвеждане на конкретни и строги санкции спрямо ЧСИ, които бавят извън указаните в ГПК срокове администрирането на тези жалби до окръжните съдилища (през което време продължават безпрепятствено със следващите изпълнителни действия).

 

  1. Редакция на разпоредбата на чл. 437, ал. 1 ГПК жалбите срещу действията на ЧСИ да се разглеждат в закрити заседания (освен в хипотезата на разпит на свидетели, при която заседанията са открити). В този контекст следва да се работи и спрямо процесуалната невъзможност решенията от тези заседания (които са окончателни) да бъдат разглеждани по реда за отмяна на влезли в сила актове на съда (гл. 24 ГПК), доколкото този ред не се прилага за актове с процесуалноправен характер.

 

  1. Възприемане на съответна законова уредба на условията за спиране на изпълнителните действия в хипотезата на започнало разследване във връзка със заповедното производство или във връзка с източника на задължението, напр. при наказателно дело пред национален съд или при открито разследване пред Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

 

 

Проекто предложения  за промени в ГПК и ЗЧСИ  по отношение на изпълнителния процес.

 

  1. В насока за премахване на двойните стандарти между ДCИ и ЧСИ и с  цел осигуряване максимална информираност  на страните  и на реален достъп до правосъдие

1.1 Събираните таксите по Тарифата за ЗЧСИ да бъде  съобразени и уеднаквени с тарифата за  държавните такси, събирани от съдилищата.  /Предид това, че прекомерните такси на ЧСИ възпрепястват възможността на обжалване на техните действия. Пример:  Само за пощенски разходи изискват между 25 и 60 лв. Когато страните са повече, сумата нараства лавинообразно. На практика за обжалването на едно изпълнително действие, заинтересованата страна следва да заплати  в рамките  на 120 лв. обикновено/.

1.2  С цел  да не бъде  утежнявано положението  на страната, която брани правата си, при обжалване на изпълнителните дейстивия на ЧСИ,  таксата бъде фиксирана  и да не надхвърля  25 лв. Или специално да бъде указано в тарифата за държавните такси, че обжалването  е  15 лв. за заинтересованата страна в това производство и 15 лв. за тарифата  по ЗЧСИ.

/ Практиката в момента е освен 25 лв  като държавна такса , ЧСИ да изискват между 65 лв и  120, когато се обжалват  техни  изпълнителни действия./ Прекомерността на високите такси е пречка за достъп до правосъдие.

1.3   Изрично в ГПК да бъде посочено, че  чл. 83 /1/  ГПК се прилага в изпълнителния процес.  И длъжникът  може да бъде  освободен от заплащане на такси при обжалване  действията на ЧСИ.  / към този момент на ЧСИ е да не се съобразяват с тази разпоредба, с твърдение, че не се отнася за тях/

1.4 Изрична промяна в Тарифата  по ЗЧСИ, че ЧСИ е ЗАДЪЛЖЕН да предостави копие от изпълнителното дело в срок от 7 дни при депозиране на молбата си на посочената цена  от 10 лв. в т. 8  Тарифата.

Да бъде посочено, че при отказ, ЧСИ ще бъде глобявано в размер на 1000 лв. / Все пак тези глоби  ще отиват в бюджета./

На практика  няма законов лост, с който да бъдат накарани да  бъдат издадат копие от делото за цената от 10 лв. ЧСИ масово отказват да правят копие от  изпълнителните дела за посочената цена от 10 лв.

1.5  Цената на ксеропопие на отделен незеверен документ да бъде не повече от 10 ст.  /в насока промяна на тарифите на ЗЧСИ/.

1.6 Да се позволява на заинтересовата страна да снима документи от делото си със собствено  фотографиращо устройство.

/Все пак вървим към електронен обмен в провосъдието и следва да признаваме напредъка на технологиите и  да услесняваме достъпа до информация, която лично касае заинтересованата страна и да не натоварваме страните с излишни разходи, ако те могат да си осигурят технически средства за информация  /

1.5 Да не се прилага ДДС върху таксите, така както това е установено за държавните такси.

1.7 Налагане на по-високи глоби на ЧСИ при  конкретните нарушения при администриране на делата и жалбите.

1.8 При настъпили обстоятелства за прекратяване на делото, СЪДЕБНИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛ ДА БЪДЕ ОБВЪРЗАН с конкретен срок. Както за  страните той  е 7-дневен, реципрочно следва  ЧСИ да има същия. При пропускане да стори това в срок, съдебният изпълнител да носи администравна отговорност  –   глоба. След този срок,  длъжникът да има право директно сезира съда /респективно Инспектората/. Предвид това, че някои ЧСИ тенденциозно задържат  прекратяването на  делата  както и придвижването  на жалбите/.

1.9   Да бъде посочено изрично в закона, че отказите да  се спре, прекрати или да приключи принудителното  изпълнение да бъде в нарочен писмен акт, който да бъде съобщван на страната  /Към настоящият момент практиката ЧСИ да не се произнасят писмено по искането за спирането, прекратяването на изпълнителното дело и оставане на делата да отлежават за неопределен период от време, като по пози начин се увреждат интересите на лицето, което  няма причини вече да бъде длъжник./

  1. Делата на ЧСИ да бъдат номерирани и прошнуровани.
  2. С цел внасяне на повече прозрачност и яснота  в изпълнителното дело. Актуализиране  на вземането  след приключване на определено разпределение. Колко и за какво точно се дължи. Да бъде вписана нарочна разпоредба, с която съдебния изпълнител следва да посочи  с нарочен  документ  подробно по пера оставащите дължими суми и да уведоми длъжника.

 

 

С  цел реалната възможност за защита  срещу  неправилно изпълнение

ДА СЕ РАЗШИРИ ОБХВАТА НА  ОБЖАЛВАНИТЕ  ДЕЙСТВИЯ  НА СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ.

Изрично да се посочи, че освен изброените, в чл. 435   /2/  ГПК  и всички други незаконосъбразни действия на съдебния изпълнител, с които се възпрепяства правата  на длъжника за законосъобразен процес  , а те могът да бъдат много,  като например:

Правото за реална и надлежна информираност.

  • отказът на ЧСИ да връчи на заинтересованото лице съобщения и книжа, поради това, че е отстъствало и му е било залепено уведомление.   Практиката на ЧСИ да считат, че лицето е било  надлежно уведомено  чрез залепване, но пропускат след това да назначат особен представител на лицето, за да бъде представлява  и да се грижат за неговите инетереси. На практика по този начин ЧСИ преграждат правото  на длъжника  да  предприема процесуални действия по своята  защита .
  • отказът на ЧСИ да престави копие от делото при  предвидената такса от 10 лв. / това е в противоречие с ЕП, според което  следва да бъдат осигурени максимални нива на информираност на страните/
  • отказът на ЧСИ да освоби социално уязвими лица от освобождаване на  таксите на  ЧСИ, при което се оказва, че те са лишени от достъп до правосъдие по този начин

и още много други.

 

Чл 435 / 3/  ГПК.  Разширяване на основанията за обжалване на Постановление за възлагане,  които се ограничават до сега само до наддаването на публичната продан  или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена.  Предвид това, обаче че тази публична продан е предшествана от изпълнителни действия, за които  длъжникът обикновено не  е бил надлежно  уведомен и  не е преставляван   и не е присъствал на публичната продан,  не е бил информиран за продажбата, не е имал достъп до  делото, не  е  разполага с информация за начинът, по който е преминала, а  след това се  установяват  нарушения, се оказва че не може да се позове на тях.  А очевидно изпълнителният процес е бил опорочен и достигането до публичната продан е  станала при поредица от увреждащи действия  за него. И тъй като публичната продан всъщност е следствие  и  крайният резултат от изпълнителни действия, минаващи през различни фази, в които е било редно длъжникът също да участва и  да бъде  итформиран  – критериите за обжалване на постановлението  за възлагане  следва да  бъдат разширени.

 

 

Допълнителни промени

 

А. Желателно е в чл.3 да се конкретизира отговорността за представяне на неистини пред съда, като минимум възпираща глоба, която може да е различна за физически, за юридически и за други лица. Аналогично може да се допълни текст за недобросъвестно използване на процесуални права.

Б. В чл.5 странно изглежда последното изречение. Какво ще е законовото  основание в решението на съда при липса на какъвто и да било закон?  Може ли да се осъди страна по делото, която не е нарушила закона? Не се ли нарушава правилото, че е разрешено всичко, което не е забранено от Закона? Осъждането без закон не е ли елемент от англо-саксонското прецедентно право? А и моралът и обичаят се тълкуват твърде субективно от различни лица.

В. Разумният срок по чл.13 трябва да се конкретизира, може и в ДР. В противен случай текстът е неприложим. Не бива срокът да зависи от субективни тълкувания на ВКС, които в различни периоди от време могат да се различни. Не е без значение, че съдиите от ВКС понякога са подложени на натиск. Гражданите, за които е написан ГПК, трябва да са наясно какво е „разумен срок” от самия закон.

Д. Не е лошо да се поправи колизията между императивния чл.66, ал.1 „Молбата се  разглежда в открито заседание”  и условния чл.66, ал.3 „Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, …”. Молбата се разглежда задължително в открито заседание или съдът преценява по незнайни критерии ?

Е. Понякога ще е необходимо звукозаписът да се запази по-дълго (чл.151, ал.5), тъй като ще има подадени сигнали срещу съдебните състави до прокуратурата, до ВСС и до други български и европейски  институции. Може да се предвиди звукозаписът да се пази до една година ако в двуседмичен срок след влизане на Решението в сила страна по делото декларира, че ще подава сигнали и ще завежда съдебни дела, за които звукозаписът ще се явява ключово доказателство. Срокът би трябвало да може да се удължава при мотивирано искане ако това е необходимо за работата на други органи.

 

По начало в ГПК е изпусната глава за административно-наказателни разпоредби. Когато определени съдии нарушават процесуалния и материалния закон (чл.5 ГПК), трябва да носят някаква отговорност. Независимо дали нарушенията са плод на незнание или на пристрасност, това не бива да остава без последствия и за сметка на поне една от страните по делото. Не са редки случаите, когато страни по делото се вкарват в ненужни финансови и времеви разходи именно поради незнание на закона, работа по опорни точки и/или неприкрити пристрастия към някоя от страните.

 

 

Вашият коментар