нд. май 19th, 2019

Проблеми на обявяването на предсрочна изискуемост

(Очаквайте скоро трите годишника „Предизвикай: Съдебната практика!“ – „Гражданско процесуално право: 2018“, „Гражданско право: 2018“, „Облигационно и търговско право: 2018“, представящи съдебните актове на Върховния касационен съд, постановени през 2018 г. в рамките на касационни производства, обжалването по които е допуснато с оглед решаването на правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Повече информация за поредицата „Предизвикай: Съдебната практика!“ може да бъде намерена тук.

Към онлайн рубриката „Предизвикай: Съдебната практика!“, представяща актуалните съдебни актове на Върховния касационен съд – последвай този линк)

Решение № 198/18.01.2019 г.

по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.

докладчик: Кристияна Генковска

Тълкувани разпоредби:

[чл. 47, ал. 6 ГПК] (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

[чл. 60, ал. 2 ЗКИ] Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

[от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото]

280-1-3 Въпрос:

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК?

Мотиви:

1. С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:

1) обективния факт на неплащането

2) и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,

! ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

2. В Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о., е посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК,

може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,

и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, като моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.

В Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., също е прието, че исковата молба по чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.

3. В тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 387/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т. о., е застъпено становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове) – уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба.

В тази хипотеза съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление.

4. Следователно релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление,

! като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска.

5. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1–5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.

Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

6. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС:

– Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о.,

– Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о., и др.,

се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана; и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД във вр. с чл. 47, ал. 1–5 ГПК – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

7. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.

280-1-3 Отговор:

В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.

Свързани съдебни актове:

т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК

[предсрочна изискуемост по договор за банков кредит]

18. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Решение № 139/05.11.2014 г. т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.

[предсрочната изискуемост по договор за банков кредит]

А. По поставения правен въпрос, допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,настоящият състав приема, че:

! вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банкатакредитор по реда на чл. 418 въввр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. ЗКИ, не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба.

В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания(неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.

За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

Отговорът е изведен по следните съображения.

Б. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,

вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В. Предвид приетото тълкувателно решение е даден отговор на поставения в настоящото производство правен въпрос.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,

! ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В този смисъл възможните хипотези от субективна страна с оглед на момента, в който кредиторът е упражнил правото си, са:

1волеизявлението на кредитора е получено от длъжника преди подаване на заявлението;

2волеизявлението на кредитора се съдържа в заявлението;

3волеизявлението е направено в исковата молба по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК; или

4волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението, включително в хода на исковото производство.

В.1. По първата хипотеза отговорът се извежда от диспозитива на тълкувателното решение – заповедта за изпълнение е издадена за изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.

В.2. Втората хипотеза е разгледана в мотивите на тълкувателното решение.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма характер на уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.

Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост.

От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържа в заповедта, а от друга, това е обстоятелство от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно чл.418, ал. 3 ГПК преди издаване на заповедта.

Последващото уведомяване не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, след като уведомлението на длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й.

В.3. По третата и четвъртата хипотеза са изложени съображения в мотивите на тълкувателното решение, които следва да се възприемат в следния смисъл:

Ако се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба.

Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.

Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, съгласно т. 11.б от тълкувателното решение обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.

В.3.1. Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 ГПК и на принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването на заповедта не е било изискуемо.

В този смисъл с решението по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК не би могла да се стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане.

В.3.2. Доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни

за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочнаизискуемост на кредита, то

вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски.

Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК.

В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката, а

за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита – да се отхвърли.

Решението за отхвърляне на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респективно за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост,

не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред.

Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.

[възможностите за уведомяване на предсрочната изискуемост при потребителски кредити]

А. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси:

1) От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна (анюитетна) вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна (анюитетна) вноска на нейния падеж или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?

2) Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор, и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?

3) По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?

В отговор на поставените правни въпроси настоящият касационен състав посочва следното.

Б. По първия въпрос е формирана постоянна практика на ВКС в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.по тълкд. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.

Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като банката – кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В. Настоящият съдебен състав счита, че даденото разрешение в т. 18 на посоченото Тълкувателно решение

намира приложение и за договорите за потребителски кредит,

тъй като разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ намира приложение за всички видове договори за кредит.

В настоящия случай предсрочната изискуемост на кредита е уговорена в чл. 8 от договора – при настъпване на определени обстоятелства (нарушение на определени задължения от страна на кредитополучателя, включително при допуснато просрочие на погасителна, анюитетна вноска по кредита за всеки един от договорените падежи по чл. 4, ал. 2)кредитът, ведно с лихвите, неустойките и разноските в пълен размер, става по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем.

Г. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,

ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.

Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.

Д. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,

и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.

Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.

Това уведомяване

не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,

нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,

а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Е. Вторият и третият правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. ВС, ОСГК, и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ІІ т. о., и Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.,

за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД,

предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.

Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор(цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера).

Ж. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор(цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания (цедента) съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

З. Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник.

Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не може да бъде игнорирано.

Следователно

с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.

Определение № 387/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т. о.

[допустимо ли е съединяване на осъдителен иск с установителния по чл. 422, ал. 1 ГПК]

А. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявлениепоради противоречие на обжалваното определение с разрешението, дадено в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, т. о., според което за събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

Б. Обжалваният акт е постановен в несъответствие с посочената задължителна практика на ВКС, поради което следва да бъде отменен като неправилен.

Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с предмет едни и същи вземания.

Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението,

като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове) – уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба.

В. В тази хипотеза съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство (предсрочна изискуемост), за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента – преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о.

[за начините на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост]

А. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос „По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?“.

В отговор на поставения правен въпрос настоящият касационен състав посочва следното.

Б. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като

! кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.

В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.

Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Г. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.

В т. 3 на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСТК, е прието, че в случай че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът на заповед е освободен от протест.

Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила.

Д. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения.

Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.

Е. При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37–58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Ж. В случай че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията.

Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила).

В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата.

Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя.

З. В случай че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора.

При тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на съобщение не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.

При уговорка в договора кредиторът да може да извърши уведомлението с препоръчана пощенска пратка следва връчването да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила, приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор.

И. Предвид последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора.

Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.

В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното настъпване.

К. Краен извод на ВКС на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи.

Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о.

[за начините на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост]

Вж. ГПП-2017-135-Р-03.05.2017-СС (с. 590).

 

Източник: challengingthelaw.com

Вашият коментар