ср. юли 17th, 2019

ПРОЕКТ за ПЕТИЦИЯ относно неспазване от страна на Р България на директивите и задължителните регламенти на ЕС

ДО КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИТЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

От Димитър Панайотов

председател на управителния съвет

Сдружение „Солидарност“

Сдружение на потърпевшите от

частни съдебни изпълнители

и съдебната система.

С адрес за кореспонденция:

гр. София, ул. „Пиротска“ №5, ет. 3, оф. 7,

тел. за връзка: 0876671109, 0888811264

mail: sdsolidarnost@gmail.com

 

 

 

ПРОЕКТ за П Е Т И Ц И Я

относно неспазване от страна на РБългария на директивите

и задължителните регламенти на ЕС

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПЕТИЦИИ,

Обръщам се към Вас, тъй като българското законодателство пряко не съответства и дори противоречи на Правото на Евопейския Съюз. С настоящата петиция поставям въпроса главно за Заповедното производство и Изпълнителния процес, уредени в Гражданския процесуален кодекс.      Многократно са сезирани компетентните органи в държавата, за действия по нормотворчество и изменение на противоречащите с ПЕС правни норми, но такива не последваха. Това е и причината като последна инстанция да се обърнем към Вас, тъй като така действащ закона нарушава законните ми права предоставени ми като гражданин на Република България и на ЕС.

Предоставям Ви възможност да се запознаете със сега действащата уредба на част пета от ГПК, също така Ви прилагам предложения за изменение на същата и мотиви към твърденията си, за да можете спрямо Вашата компетенстност да съобразите несъответствието на българския закон с ПЕС и противоречията му сам по себе си.

При подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , заповедният съд не проверява съдържанието на заявлението, като основано на каквито и да е доказателства, нито за истинността на изложеното в него. Въззивната инстанция по контрол на тези производства, също не извършва проверка за това.

Тези факти са обсъдени и съобразени и в Тълкувателното решение на Върховен касационен съд по заповедните дела. Върховния касационен съд се е произнесъл с тълкователно решение, с което не допуска искане за отмяна на влязло в сила решение на Окръжните съдилища, с което практически длъжниците получават едностепенна защита в съда, което противоречи на ХОПЕС и ПЕС.

Съгласно Европейския регламент 805/2004 за безспорни вземания съдът трябва да има минимални доказателства, че не става въпрос за злоупотреба от страна на заявителя, както например се случва в заявленията на топлофикациите по делата им в страната. Сам по себе си досегашният текст на чл.410 създава изключителна неравнопоставеност между страните по спора – заявителя и евентуалния длъжник. Известни са доста случаи, когато евентуалният длъжник разбира, че е осъден едва когато получи покана от ЧСИ, а понякога и по-късно. При разглеждането на заявлението в разпоредително заседание съдията трябва да извърши определени действия (напр. отстраняване на неравноправни клаузи от договори, проверка дали е платена ДТ), описани в ТР 4/2013 г на ОСТГК на ВКС, в Решение 618/2010 на СЕС  и др. Какво е установил съдията трябва да е описано в разпореждането от разп.заседание по чл.411 ГПК.  Заявлението може да страда от пороци или да има неравноправни клаузи или нищожни такива в договорите, които не са взети под внимание от заповедния съд и заявлението да подлежи на връщане като противоречащо на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Поради това при уважаване на частната жалба заявлението се връща.

Също така, противно на установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз /дело C-618/10 Banco Espanol de Credito и дело C-415/11/, българското законодателство не предвижда възможност съдът, пред когото е депозирана молба за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, по силата на който се преминава към незабавно изпълнение, in limine litis или на всеки друг етап от процедурата, дори и да разполага с всички правни и фактически основания, необходими в това отношение, да извърши служебна проверка дали е неравноправна една клауза относно лихва върху забавено плащане и размера на тази лихва за забава, инкорпорирана в договор, сключен между банка или друг продавач или доставчик и потребител, включително в случаите, когато потребителят не е депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Друг недостатък на ГПК в чл. 412 отностно съдържанието на заповедта за изпълнение издадена след уваженото заявление  е липсата на изискване заповедите за изпълнение да се издават с изходящ номер и печат на съда.

В следващият член  413 ал. 2, уреждащ възможността за обжалване нарушава принципа за равенство на страните в процеса. Това е така, тъй като в така предписаната норма законът предоставя правото на жалба само на заявителя при отхвърляне изцяло или отчасти заявлението, като по този начин се лишава от това си право длъжникът.

В чл. 417, т.2 ГПК казва, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на т.2 : документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. За разлика от другите два субекта, вписани в досегашната редакция на тази разпоредба, банките са търговски дружества, които в дейността си се ръководят основно от търговската печалба.

Друга разлика между този вид търговци и общините и Държавата е, че между банките и техни клиенти/физически или юридически лица/ се сключват договори, клаузите на които може да бъдат нищожни или унищожаеми по смисъла на Закон за задълженията и договорите и / или по Закон за защита на потребителите.

В заповедното производство, целящо създаване на съдебно основание за бързо установяване на безспорно вземане, е практически невъзможно Съда да изследва и установява наличието на действителност на договорна клауза.

В част от заповедните производства, тази невъзможност влиза и в пряко противоречие със задължението на националния съд, тълкувано от Съд на Европейския съюз като служебно задължение за проверка за неравноправност на клауза от потребителски договор.

Практиката от исковите производства на банките показа, че в основната си част, техните извлечения от предходните заповедни производства са по счетоводни записи, извършвани въз основа на неравноправни клаузи и / или на неправилно приложени императивни разпоредби от ЗЗД. Привилегироването на този вид търговци спрямо търговците с друг предмет на дейност, намираме за държавна помощ. Така създаденият модел на ,,заповедно производство‘‘ отнема правата на потребителите в ЕС- високото равнище на защитата им и ограничава конкуренцията на пазарите в ЕС. Същото съставлява непозволена държавна помощ по чл. 107 от ДФЕС, която следва да бъде премахната по силата на чл.106 от ДФЕС от всяка държава членка.

Обръщам Ви внимание, заповедта по чл. 417 от ГПК противоречи на решението от 15.05.1986г. по делото ,,Jonston’’ 222/84, задължаващо държавите- членки да имат ефективен съдебен контрол и ефективна правна защита спрямо всеки акт предявен пред националния съд до последна инстанция, т.е. актовете са обжалваеми.

Член 418, ал. 5 противоречи пряко на чл. 42, ал. 2 във връзка с чл. 55 от ГПК.

Чл. 42, ал. 2 – Сегашният текст създава ограничение в дейностите на съдебните изпълнители, като дава изключително право само на частните съдебни изпълнител да извършват дейност по връчване.

Доколкото сегашната редакция на текста представлява забрана тази дейност да се извършва от държавен съдебен изпълнител, може да се приеме, че с текста се предоставя държавна помощ само на определени субекти, извършващи дейност по изпълнение на съдебни актове. С цел избягване на евентуални неблагоприятни последици от така предоставената държавна помощ.

Ограничаване, приложението на връчването на книжа от съдебен изпълнител, е основано на факта, че при сега действащата редакция, частните съдебни изпълнители са връчители на документи от заповедни производства, от които впоследствие образуват изпълнителни дела при себе си. Въз основа на така образуваните дела, частните съдебни изпълнители начисляват за себе си прости и пропорционални такси. Досегашната практика показа, че в основната част от делата, частните съдебни изпълнители не уведомяват заповедния съд за връчването от тях на заповед за изпълнение – в продължение на години. При невръчени и неотчетени документи от заповедно производство, частните съдебни изпълнители са начислили и събрали за себе си приходи, под формата на прости и пропорционални такси.

Чл. 418, ал. 5 от своя страна пък казва, че заповедта за изпълнение с отбеляването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Поканата за доброволно изпълнение е вид съобщение по чл. 55 от ГПК, Наредба № 7, чл. 3, т.1 и с нея се удостоверява пред заповедния съд връчването от съдебен изпълнител на заповедта за изпълнение и разпорежданията на съда, които се връчват от съда със съобщение, издадени от заповедния съд и се връщат на съда веднага след тяхното съставяне от съдебния изпълнител за удостоверяване едновременното им връчване.

Друг проблем, който поставям пред Вас е фактът, че  длъжникът не разполага с правото да иска отвод на частния съдебен изпълнител и случайното разпределение на делото му, поради което трябва да има право да обжалва разпореждането и да поиска изпълнителното му дело да бъде образувано при държавен съдебен изпълнител поради по-ниските разноски и различната отговорност пред закона за допуснати вреди.

В следващия 419 член ал. 1 законът ограничава възможността на длъжника за обжалване, като му се предоставя възможност за такова само отностно разпореждането за незабавно изпълнение.  Длъжникът трябва да има на разположение възможността да обжалва разпореждането в двуседмичен срок и да избере кое от разпорежданията да обжалва като се съобразява с правния си интерес. Той може да обжалва само някои от издадените четири такива. Изискването на заповедното производство – да приключи със съдебен акт за безспорно между страните вземане също не е спазено.

Не е оправдано разпоредбата на чл. 419, ал.2 да ограничава страната в нейните възражение срещу този съдебен акт – разпореждане за издаване на заповед за изпълнение.

Само за пълнота посочваме, че заповедното производство е само едно от производствата, за които ГПК е приел, че следва да е в съответствие с основните положение и правила, регламентирани в част Първа, глави Първа и Втора от него.

Друг порок на чл. 419, ал. 3 ГПК – Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.  Разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е съдебен акт, който не се създава сила на пресъдено нещо по предмета на производството. Доколкото разпореждането се издава в съдебно производство, в което не се решава със сила на пресъдено нещо правен спор, е неоснователно правните последици от този акт, да се приравняват на въззивно решение, чрез препратката към чл. 282, ал.2 от ГПК.

Само за пълнота посочваме, че резултат от прилагането на текста в сегашния му вид  е продажба на имущество от съдебен изпълнител, въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение, преди последното да е връчено на длъжника или преди въззивния съд да се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждането.

Сегашният текста на чл. 419,ал.3 е приложим и в производства между търговец и потребител, в които националният съд е длъжен служебно да проверява договорните клаузи между тях за неравноправност. При частна жалба, с аргументирано твърдение за неравноправност на клауза от процесното договорно правоотношение, сегашната редакция забранява на националния съд да спре изпълнението на разпореждането.

В член 420, ал. 2 ГПК казва, че когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре. Не би следвало в посочената хипотеза съдът да разполага с алтернативната възможност изпълнението да бъде спряно. По всяко време на изпълнителния процес длъжникът може да се позовава на неравноправни клаузи и нищожни такива в договорите и документите и да иска от съда спиране на изпълнението.

По подобен начин стоят и нещата в чл. 423, ал. 2. При подаване на възражение пред въззивния съд, същият би следвало да спре изпълнението не при условията на чл. 282, а при условията на чл. 420.  В допълнение посочваме, че разпоредбата е приложима само при доказване осъществяването на една от хипотезите за лишаване от възможност за оспорване в срок, изчерпателно регламентирани в чл. 423, ал.1 от ГПК.

Текста на чл. 429, ал. 3 предвижда обвързаност на трето лице със съдебен акт, постановен в производство, в което това лице не е участвало. Взискателят насочва изпълнението върху вещ без  да се е снабдил с надлежно изпълнително основание.

Текста е в пряко противоречие с основни начала на гражданското съдопроизводство, регламентирани в членове 7, 8 и 9 от ГПК и на членове 56 и 57 от Конституция на Република България.

Текста регламентира отказ от правосъдие, което нарушава и международноправните норми.

Чл. 435, ал. 2 урежда възможността за обжалване  на действията на съдебния изпълнител. Би следвало Длъжникът да  може да обжалва постановлението за образуване на изпълнителното дело при наличие на неравноправни клаузи и нищожни актове по заповедното производство, като съсдът спира изпълнението. При опорочаване на актовете на съда по заповедното производство, поради това, че не са взети под внимание неравноправни или нищожни клаузи в договорите или документите по чл. 417 от ГПК, то длъжникът трябва да разполага с правото да спира спиране на изпълнителното дело до отстраняване на нередовностите с влязъл в сила съдебен акт.

Чл. 436 казва, че жалбата  за обжалване на действията на съдебния изпълнител се подава през съдебния изпълнител до окръжния съд. В следващия чл. 437, ал. 4 – Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

Не може да има едностепенна защита само пред окръжен съд. Европейското право не допуска едностепенна защита в съдебните производства. Това е и изискване на Конституцията, още повече, че ВКС в свое тълкувателно решение постановява, че в изпълнителния процес иск за отмяна на съдебно решение е недопустим.Частният съдебен изпълнител не е съдия, за да се произнася след него въззивен състав. По тази причина жялба срещу частен съдебен изпълнител трябва да бъде разглеждана от едночленен състав на съда и то при открито съдебно заседание.

Чл. 438 урежда спиране на изпълнението при обжалване.  В сегашната уредба подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да постанови спирането. Би следвало, когато е подадена жалба с основания за неравноправни клаузи или нищожни актове в заповедното производство, съдът постановява спиране на изпълнението. Изискване на правото на Европейския съюз е, че по всяко време на изпълнителния процес длъжникът има правото да иска от съда спиране, когато е опорочено заповедното производство до степен на нищожност, то длъжникът има право да поиска от въззивна инстанция спиране на изпълнението до отстраняване на нередовностите с влязъл в сила съдебен акт. Заявителят разполага и с възможността да събере вземането си и с осъдителен иск.

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЕВРОПЕЙСКИ ДЕПУТАТИ,

 

Моля да обърнете внимание отностно факта, че българските съдилища не прилагат правилно Регламент (ЕО) № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципа на ефективност.

Изпълнението на принудителните платежни вземания в България не гарантира правата на потребителите и Европейският съюз следва да започне да разглежда нарушенията на правото на ЕС от страна на българската съдебна система.

Моля за Вашето съдействие Европейската комисия да извърши проверка на изложените факти по несъответствието на Гражданско процесуалния кодекс и прилагането на закона с ПЕС и ХОПЕС и решенията на съда в Люксембург и да предприеме наказателна процедура срещу Република България. Както и създаване на механизъм за компенсиране на вредите на пострадалите, набедени за длъжници, ФЛ граждани на ЕС, както стотиците хиляди малки и средни предприятия, засегнати от незаконно проведените заповедни и изпълнителни производства.

 

 

26.06.2019г.                                                                                    С уважение………………………..

Гр. София                                                                                                   /Димитър Панайотов/

 

ИЗТЕГЛИ в WORD!!!

*****

ИНСТРУКЦИИ за подаване на лична / индивидуална ПЕТИЦИЯ

към Комисията по петиции на ЕП!!!

https://petiport.secure.europarl.europa.eu/petitions/bg/ – това е линкът за подаване на петиции към Комисията по петиции

Прави се регистрация от  бутона „Регистрирай се тук“ в горния десен ъгъл.

Попълват се данните на посочените полета: „Обръщение“, „Собствено име“, „Фамилно име“, „Потребителско име“, „Възрастова група“, „Гражданство“, „Адрес (улица, номер)“, „Град“, „Държава“, „Телефонен номер“, „Пощенски код“ (може и да не се посочи, като се отбелязва полето с „Без пощенски код)“, „Адрес на електронна поща“, „Парола“, „Въведете отново паролата“, „Въпрос за потвърждение“, „Отговор за потвърждение“, най-накрая се въвеждат знаците от картината най-отдолу в полето „Въведете тук знаците, които виждате на картинката“и се избира зеленият бутон „РЕГИСТРИРАНЕ“.

След като са изпълнени стъпките, ще получите потвърждение от Портала на Европейския Парламент в имейла си и трябва да кликнете линка от имейла.

След като се осъществи регистрацията по този начин, се влиза в полето „Отправяне на петиция“, което се намира под логото на Европейския парламент, горе и вляво. Това е „СТЪПКА 1“.

На екрана ще се появи следният надпис: „Моля, прочетете указанията, преди да внесете петиция!“, след описанието има разположен бутон в зелено „СТЪПКА 2“, който трябва да натиснете. След това ще се появят 8 въпроса, на които трябва да се дадат следните отговори (бележка – въпросите може да не са в тази последователност, но отговорите са валидни):

  • Повдигнатият от Вас проблем ясно ли попада в сферата на дейност на Европейския съюз и засегнат ли сте пряко? – „ДА“;
  • Въпросът, който искате да повдигнете, отнася ли се до възможен случай на лошо администриране в някоя от институциите или органите на ЕС (Европейския парламент, Европейската комисия, ЕИБ, EPSO, ЕОБХ и т.н.), който Ви засяга лично? – „НЕ“;
  • Търсите ли информация за Европейския парламент или искате ли да съобщите свое наблюдение относно дейностите на Парламента или на неговите членове? – „НЕ“;
  • Въпросът, който предизвиква безпокойство, отнася ли се до начина, по който законодателството на ЕС се изпълнява или прилага вероятно погрешно във Вашата държава членка? – „ДА“;
  • Желаете ли да представите или да подкрепите европейска гражданска инициатива в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 4 от Договора от Лисабон? – „НЕ“;
  • Гражданин ли сте или лице, пребиваващо в Европейския съюз, и действате ли от свое име или от името на доброволно сдружение, организация на гражданското общество или частно дружество със седалище в държава – членка на ЕС? – „ДА“;
  • Подавате ли петиция до Европейския парламент, защото не сте съгласни със съдебно решение, постановено от съд или надлежно учреден правораздавателен орган? – „НЕ“;
  • Поводът за загриженост свързан ли е с проблеми от трансгранично естество, причинени от потенциално нарушение от страна на публичен орган на правото на ЕС във връзка с вътрешния пазар на ЕС? – „НЕ“

След като се изчерпат въпросите, трябва да кликнете зеления бутон – „СТЪПКА 3“.

Попълват се задължително полетата „Заглавие“; в полето „Текст“ се поставя съдържанието на петицията Ви; от полето „Тема/и“ се избира сферата, в която попада проблемът, който Ви засяга; от следващото поле се избира „Държава, за която се отнася петицията“; на следващо място се избира „Език на петицията“; може да изберете да запазите анонимност или да дадете съгласието си името Ви да бъде публикувано от Европейския парламент от бутоните под надписа „ОПЦИИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ“; от падащото меню „Желаете ли други хора да могат да подкрепят Вашата петиция?“ може да изберете „Да“ или „Не“; ако представлявате сдружение, отбележете с тикче бутона под въпроса „Представлявате ли сдружение?“; евентуално ако представлявате сдружение и сте го отбелязали, необходимо е да се попълни полето за „Наименование на сдружението“„Моля, изберете документ(и) за зареждане“ – тук може да добавите приложения към петицията Ви, както и самата петиция, подписана от Вас (по избор); на последно място трябва да се отбележи с тикче бутонът под „Запознат(а) съм с декларацията за поверителност на личните данни и изразявам“ и да се натисне зеленият бутон – „СТЪПКА 4“. Появява се диалогов прозорец с изпълнените стъпки. Ако всичко е наред, се избира зеленият бутон „ОТПРАВЯНЕ НА ПЕТИЦИЯ“. След тази стъпка ще получите имейл от Портала в пощата си.

Петицията вече е подадена!

 

Изтегли от тук: ИНСТРУКЦИИ за подаване на лична/индивидуална ПЕТИЦИЯ

 

Вашият коментар