Разгорещено близо тричасово обсъждане съпроводи приемането днес от правната комисия на първо четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чиято основна цел е да се гарантира, че са защитени правата на потребителите в заповедното производство. По немалко от предложенията за изменения обаче тепърва ще се спори и решава какво ще бъде прието, тъй като бяха одобрени от комисията в две различни редакции, озаглавени „Вариант 1“ и „Вариант 2“.

Макар и на първо четене, когато се обсъждат само принципните постановки в законопроектите, дебатът беше остър и се наложи председателят на комисията Данаил Кирилов на няколко пъти да отправя предупреждения към изказващите се, че няма да търпи към народните представители да бъдат отправяни заплахи. А обвинения във фалшификации, шуробаджанащина и лобизъм по свой адрес чуха съдии, адвокати и частни съдебни изпълнители.

Промените в ГПК (пълния текст на законопроекта виж тук)които „Лекс“ вече представи, са в отговор на започналата от Европейската комисия наказателна процедура срещу България заради липсата на достатъчна защита на потребителите в заповедното производство. Проектът беше написан от омбудсмана Мая Манолова, като предвижда, че съдът ще отказва да издава заповед за изпълнение, ако искането за нея се основава на неравноправни клаузи. Освен това, ако вземането произтича от договор с потребител, към заявлението по чл. 410 ГПК задължително ще трябва да се приложи самият той и общите условия към него.

А когато банка иска заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, трябва да представя не само извлечение от счетоводните си книги, но и документа, от който произтича вземането ѝ, т.е. договорът за кредит заедно с всичките му приложения, включително и с общите условия.

По тези предложения има пълно единомислие и съгласие между всички заинтересовани страни – на съдиите от върховно до районно ниво, адвокатите, банките и длъжниците.

Основният спор е за чл. 420 ГПК (двата варианта за промени в разпоредбата виж в карето). Предложението на Мая Манолова е да се предвиди, че възражението срещу заповедта по чл. 417 ГПК спира принудителното изпълнение, освен ако е издадена в полза на държавата или община, както и в случаите по чл. 417, т. 8 (т.е. в полза на служители, чийто работодател е получил предписание от инспекцията по труда да им плати забавени заплати – бел. ред)“.

Специалната работна група в Министерството на правосъдието, която месеци наред работи по промени в ГПК, обаче настоява за друга редакция на чл. 420. Предложението на министерството стъпва на досегашната разпоредба и запазва общото правило, че възражението срещу заповедта по чл. 417 не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора. Като според МП трябва да се направи промяна в полза на длъжниците и да се предвиди, че размерът на обезпечението трябва да „не е по-голям от една трета от размера на задължението“.

Освен това от министерството предлагат в чл. 420, ал. 2 да се предвиди, че „когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства или частната жалба по чл. 419 се основава на съществуването на неравноправна клауза в договор сключен с потребител, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение“.

Разминаването между двата варианта е, че Мая Манолова настоява всяко възражение срещу заповед по чл. 417 ГПК да спира принудителното изпълнение. Като от специална привилегия ще се ползват държавата и общините и то за частните си вземания, защото само за тях, а не и за публичните, се издават заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

А от министерството предоставят тази възможност – възражението да спира изпълнението, единствено за потребителските задължения, а не за целия граждански оборот.

Днес Мая Манолова заяви, че категорично възразява срещу предложението на МП. „Ще се случи поредната имитация на промени срещу свръхпривилегиите на банките и монополистите. Но няма да успеем да излъжем Европейската комисия. Тя иска принудителното изпълнение да може да бъде спирано докато се извършва съдебна преценка за вземането. Нося на бой, участвала съм в приемането на законопроекти, в които са ми били противопоставяни много тежки икономически интереси“, заяви тя. И направи обръщение към депутатите от комисията: „Не съм съгласна правната комисия да си измие ръцете с мен. Ако не се даде възможност възражението да спира принудителното изпълнение, ще има санкции от ЕК, защото за пореден път и ножът и хлябът ще останат в банките и България ще влезе в наказателна процедура. Това ще бъде на съвестта на правната комисия“.

Това накара председателя Данаил Кирилов да реагира: „Разбирам, че защитавате една кауза, но се опасявам, че народните представители ще се чувстват притиснати и заплашени“.

Даниела Белчина от Съвета към законодателството в МП представи позицията на министерството. И заяви, че то категорично възразява срещу идеите на Манолова възражението срещу заповед по чл. 417 ГПК да спира изпълнението. „Това би изменило логиката на заповедното производство. Ще го направи непривлекателно за кредиторите, които ще предпочетат исковия процес, а така длъжниците ще бъдат товарени с повече разноски“, каза тя.

Срещу предложената от Манолова промяна в чл. 420 ГПК се изказаха и от Асоциацията на банките, която принципно подкрепя всички промени свързани със защитата на потребителите от неравноправни клаузи в договорите. „Но предлаганите промени не се отнасят само за потребителите, а за всички длъжници – граждани и търговци“, подчерта главният секретар на организацията Ирина Марцева. И призова за внимателен подход, който да не обезсмисли бързото заповедно производство и да тласне кредиторите към бавния и скъп исков процес.

Че още след промените в ГПК от 2017 г. вече е настъпил отлив от заповедното производство, съобщи председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов.

„И още по-голям ще има“, прогнозира адвокат Валя Гигова, която е член на работната група по промените в ГПК в правосъдното министерство. И заяви: „Не очаквах точно омбудсманът да предложи противоконституционни разпоредби“. Адвокат Гигова обясни, че създаването на привилегия за държавата и общините (виж в карето чл. 420, ал. 1 от варианта на Мая Манолова), че възражението срещу заповед за изпълнение на техните частни вземания няма да спира изпълнението, а това ще се случва за всички останали участници в гражданския оборот, противоречи на основния закон. Тя припомни, че Конституционният съд вече се произнасял по този въпрос – в решение №3/2008 г., когато отмени освобождаването на държавата от такси по делата за нейни частни вземания, защото прие, че това представлява неоправдана привилегия за държавната собственост и е несъвместимо с принципа на правовата държава.

Съдия Албена Ботева от Софийския градски съд заяви, че подкрепя по-детайлната редакция на чл. 420 ГПК, предложена от Мая Манолова, но не и по отношение на ал. 1, в която е предвидено, че всяко възражение спира принудителното изпълнение.

В дискусията участваха представители на граждански организации и длъжници, които отправяха предупреждения към правната комисия, че ако не приеме предложението на омбудсмана, ще пишат до дупка на Европейската комисия. „Не ме плашете с ЕК!“, реагира Кирилов и призова да се спазва добрият тон.

Адвокат Веска Волева, която заедно с Манолова и адвокат Десислава Филипова, е автор на проекта на омбудсмана обаче заяви, че няма да е политически коректна. „Тук се е събрало безподобно лоби, което да защитава интересите на банките. Ще продължаваме да пишем до ЕК. Никъде няма такива лихви като в България“, каза тя. И заяви, че Брюксел иска от нас именно това, което предлагат с Манолова – всяко възражение да спира изпълнението.

„Колкото повече възражения, толкова повече адвокатски хонорари, нали? Но тук сме се събрали да мислим държавнически, а не за лични интерес“, репликира я адвокат Валя Гигова.

На финала правната комисия прие проекта за промени в ГПК с два различни варианти на няколко от разпоредбите. А по предложение на Христиан Митев ще бъде сформирана работна група, която да ги изчисти преди разглеждането им на второ четене, което Данаил Кирилов увери, че няма да се забави.