01/30/2020

Промени в ГПК: „Прости“ дела да се решават в закрито заседание, ако всички са съгласни

Съдии предлагат дела по очевидно неоснователни искове да се прекратяват и да се въведе задължителна рекламация пред доставчиците на комунални услуги

 

Възможност да не се провеждат открити заседания по „прости“ дела, да се прекратяват дела по очевидно неоснователни искове и да се приемат експертизи без да се изслушва вещото лице. Това са част от серия изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които утре ще обсъди Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и ако ги одобри, ще бъдат предложени на всички партии в парламента, на Министерството на правосъдието и на омбудсмана. Те са разработени от съдии и част от тях бяха обсъдени от магистратската общност. Предложението да бъдат обсъдени е на комисията по натовареността към колегията, която ги е оценила като целесъобразни (Пълният текст на предложенията с мотивите).

Опция за „спестяване“ на открито заседание

С промените се въвежда възможност при „прости“, както ги определят авторите на идеята, дела, съдът да не е задължен да проведе открито заседание, за да излезе с решение.

Предложението е да се създаде нова ал. 6 в чл. 235 ГПК, в която да се запише, че „при липса на правна и фактическа сложност на делото съдът може да предложи на страните да разгледа и реши делото без да бъде проведено открито съдебно заседание“. С това предложение съдът ще дава възможност на страните да изразят становище по същество, като могат и да представят всичките си писмени доказателства в двуседмичен срок.

Това обаче ще става само ако страните са съгласни, ако една от тях заяви, че иска да се проведе открито заседание, съдът ще е задължен да го насрочи. „Ако становищата са положителни или липсват, съдът уведомява страните, че ще се произнася в закрито заседание с решение и им дава подходящ срок за писмени бележки“, предвиждат измененията. В тях изрично е уредено, че решенията, постановени по този ред, ще подлежат на връчване и обжалване по общия ред. Освен това е регламентирана и възможността да се назначи експертиза, като заключението просто ще се връчва на страните.

Идеята отчасти стъпва на съществуващата вече възможност делата по търговски спорове в някои случаи да не се разглеждат в открито заседание (чл. 376 ГПК). Авторите ѝ посочват, че по по-прости дела, когато няма нужда от събиране на гласни доказателствени средства, няма нужда и от открито заседание и сега много често по тях никой не се явява, а се губи време за заседание, протокол и призоваване на страните. „Същевременно принципът на публичността не се осигурява, тъй като обичайно в залата няма никой, дори самите страни много често не изпращат представители и не се явяват, а се губят ресурси на съда и време на съдията“, обясняват те. И подчертават, че практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) категорично допуска да не се провежда открито заседание, при условие че съдът го прецени за уместно, а страните са съгласни. „По този начин се примиряват диспозитивното начало и принципът за публичност и непосредственост, което е констнтуционносъобразно и целесъобразно и се постига процесуална икономия и бързина на процеса“, заявяват съдиите.

Възможност съдът да не пише доклад

Освен това те предлагат в чл. 145 ГПК да се регламентира, че съдът може да не изготвя доклад по делото в случаите, при които са налице условията за решаване на делото в закрито заседание, както и при липса на правна и фактическа сложност. По простите дела обаче „задължително ще посочва правната квалификация и дава указания за кои факти страните не се сочат доказателства“.

И обясняват, защо се прави това: „Когато страните са изчерпили доказателства за релевантни факти да се прави доклад с всички реквизити в чл. 146 ГПК означава да се преповтори на страните това, което знаят и са направили. Губи се време, няма ефект, тъй като има дела, по които е напълно излишно да се обяснява на страните нещо, което те вече са направили. Правната квалификация е най-важната за предвидимостта на процеса, тя предопределя и разпределението на доказателствената тежест, като тя отново се разпределя от съда, но до това се стига по негативен път като се сочи за кои от фактите, релевантни за правната квалификация не се сочат доказателства“.

Съдиите предлагат и изменение по отношение на неприсъствените решения (в чл. 239, ал. 3). Идеята е да се регламентира, че ако ищецът с исковата молба е поискал съдът да постанови неприсъствено решение и не е подаден отговор от ответника, съдът ще може да изпрати ново предупреждение до ответника, че ако не вземе становище в едномесечен срок, ще постанови решение в закрито заседание. Като задължително в предупреждението отново ще се разяснява какви ще са последиците за него от това.

Към това се добавя и възможността експертизите да се приемат без изслушване на вещото лице. За целта трябва да се промени чл. 200 ГПК, за да се предвиди, че съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение още в акта за назначаване. А след уреждането на общото правило, че то излага заключението си устно, да се регламентира, че ако страните и съдът нямат въпроси към него, експертизата може да се приеме в негово отсъствие. Авторите на предложението изтъкват, че в чл. 282, ал. 3 НПК също е предвидена хипотеза за приемане на заключение на вещо лице в негово отсъствие.

Обявяване на решението в зала

Възможността за решаване на делото без да се провежда открито заседание не е единствената промяна в чл. 235 ГПК, която предлагат съдиите. Те настояват да се регламентира и опция при признание на иска и в хипотезата на неприсъствено решение, както и по по-прости дела, съдът да може да обяви решението си в зала. Идеята да се създадат нови ал. 7 и ал. 8 в разпоредбата, които да гласят:

ал. 7. Във всички случаи на чл. 237 и чл. 239 ГПК, както и по дела с ниска правна и фактическа сложност съдът може да обяви решението си на страните в залата, като същото се включва в съдебния протокол, с което се счита спазена разпоредбата на 235, ал. 4 ГПК.

ал. 8. В случаите по ал. 7 срокът за обжалване на решението тече от връчването на протокола на страните.

Като аргумент за промяната се изтъква, че тя ще ускори решаването на делата, а и „ще приведе закона в съответствие с практиката на съдилищата и законодателно ще я утвърди и насърчи“.

Прекратяване на делото при очевидна неоснователност на иска

Съдиите предлагат и една непозната досега възможност – при очевидна неоснователност на иска, делото да се прекратява, като това да може да се случи на всеки етап от делото. Идеята е тя да се регламентира с нови ал. 3 и ал. 4 на чл. 130 ГПК, в която да се запише: „При очевидна неоснователност на предявения иск, която следва пряко от изложението на самите твърденията и доказателствата по делото, съдът може да прекрати делото само на това основание на всеки етап от делото с определениеПротив определението за прекратяване на делото може да се подаде частна жалба“.

В предложенията няма разяснение по отношение на съдържанието на понятието „очевидна неоснователност на иска“.

Всъщност идеята е за цялостна промяна на чл. 130 ГПК, като освен прекратяването на очевидно неоснователни искове, да се уреди, че недопустими и подлежащи на прекратяване са и исковете, с които се цели очевидна злоупотреба с права или в които са използвани обидни думи и изрази, насочени пряко към съда или страните.

Ето какво настояват съдиите да се регламентира в чл. 130 ГПК:

ал. 1 Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той оставя без разглеждане исковата молба и прекратява производството.

ал. 2 Искът е недопустим, когато чрез подаването му се цели очевидна злоупотреба с права или при подаването му са използвани обидни думи и изрази, насочени пряко към съда или страните, като по този начин се цели да се засегне в значителна степен тяхното лично достойнство, като въпреки указанията на съда до ищеца да преустанови използването на тези изразни средства, той продължи с използването им.

Промяната по отношение на обидния език отдавна се дискутира в магистратската общност. Както „Лекс“ писа, депутати от БСП вече внесоха свое предложение в тази насока. Предложението на съдиите обаче обхваща и злоупотребата с права и практиката за предявяване на множество на практика еднакви искове.

„Предложените изменения целят да ограничат случаите, при които един и същ субект предявява множество еднотипни искове, често свързани с един и същ случай, но срещу различни лица или е незначителни изменения в изложените факти, което е пречка за прекратяването на тези производства поради съвпадение на страните и предмета на делото (чл. 126 ГПК). Тъй като към настоящия момент нашето процесуално право не предвижда възможност за съда да влияе върху това колко пъти ще бъде сезиран от един и същи ищец, се оставя възможност за недобросъвестно упражняване на правото на иск, при което един или няколко ищци са в състояние да блокират или сериозно да затруднят работата на определен първоинстанционен съд, включително на съответния въззивен съд. Поради това е необходимо да се предостави на съда възможност да преценява подобно процесуално поведение на ищеца или жалбоподателя, като прекратява разглеждането на делото“, пишат те в мотивите си.

По отношение на недопустимо грубия и обиден език при сезирането на съда съдиите заявяват, че то противоречи на самата идея за търсене на защита от този орган. „Като цяло става въпрос за случаи, при които ищецът всъщност не търси реална защита и съдействие за упражняването на свои права, а действията му по сезиране на съда основно са насочени към причиняване на затруднения в работата на съда, както и на насрещната страна“, се посочва в мотивите им. Те напомнят, че съдът в Страсбург също не допуска подобни жалби и приема, че има злоупотреба с право, когато жалбата се основава на неверни факти и цели да подведе съда, когато в нея се използва особено неприятен, обиждащ, заплашителен или провокативен език или явно е подадена, за да дразни съда, или е лишена от реална цел.

Авторите на предложението специално подчертават, че то не влиза в противоречие със задължението на държавата да осигури ефективни правни средства за защита (чл. 13 КЗПЧОС, чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, чл. 56 от Конституцията). „Всеки един от посочените източници на правото, уреждащи основни начала на българската правна система, позволява ограничаване на предоставените права, включително урежда задължение за тълкуването на разпоредбите на съответния източник по начин, че упражняването на предоставените права да не представлява злоупотреба с право. Поради това и в рамките на тези основни начала злоупотребата е което и да е от предоставените права е забранена“, посочват те. И напомнят и че в момента ГПК също въвежда забрана за злоупотреба с процесуални права. „Въпреки това, обаче липсва ефективно средство за контрол върху тази забрана от страна на съда, което налага и горната законодателна промяна. Само за СГС и СРС случаите, които могат да се определят като очевидна злоупотреба с правото на иск, са довели до няколкостотин висящи дела, чието приключване е силно затруднено, включително поради поведението на ищците по тези дела“, обясняват съдиите.

Задължително възражение пред доставчика за погасени по давност задължения за ток, парно и вода

Преди да заведе дело в съда, в което да доказва, че не дължи суми за ток, парно и вода, които са му начислени, потребителят задължително да подава възражение пред фирмата доставчик. Този нов извънсъдебен способ за решаване на споровете с топлофикации, ЕРП и ВиК дружества да се регламентира в Закона за енергетиката и в Закона за водите, предлагат авторите на промените. Разпоредбите и в двата закона са формулирани по идентичен начин. Ето какво предлагат съдиите да се запише в нов чл. 200а от ЗЕ:

ал. 1 Потребителят на енергийни услуги има право да иска от доставчика на енергийни услуги отписване на начислени суми за вземания за електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

ал. 2 Възражението следва да бъде отправено с писмено заявление пред доставчика на енергийни услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.

ал. 3 Потребителят на енергийни услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимост на сумите пред съд само ако доставчикът на енергийни услуги не се произнесе по подаденото заявление в срок по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.

ал. 4 За допустимост на искове и заявления за издаване на заповед за изпълнение срещу потребители следва да се представят доказателства, че търговецът е положил достатъчно добросъвестни усилия да връчи покана за изпълнение на длъжника, в която покана следва да е посочено точно колко е дължимата сума, как е формирана сумата, за кой период и на какво основание се претендира. В поканата следва се съдържа предложение за решаване на делото чрез медиация или друг алтернативен способ за решаване на спорове, както и предупреждение, че в случай неизпълнение потребителят може да понесе разноски в по-висок размер.

В мотивите се изтъква, че целта на тази нова извънсъдебна процедура за доброволно уреждане на спорове е всеки потребител да може да подаде заявление до съответното дружество – доставчик на енергийна или ВиК услуга, за предявяване на претенции за надвзети суми за консумирано потребление, както и в хипотезите на изтекли срокове на погасителна давност за определени задължения.

Тя ще е от полза за гражданите, които няма да тръгват задължително да предявяват отрицателни установителни искове в съда и да се товарят с разноски. Ще е от полза и за доставчиците на комунални услуги, тъй като те няма да плащат разноски по делата, които губят, а съдът ще бъде разтоварен от спорове, които страните на практика са в състояние да разрешат сами.

По отношение на задължителния характер на това извънсъдебно производство в мотивите се казва следното: „По този начин се постига симетричност като се поставя изискване, както пред търговеца, така и пред потребителя с оглед изискването за равнопоставеност – основно начало в гражданския процес. В този смисъл търговецът преди да предяви иск следва да положи достатъчно усилия да издири и предупреди потребителя за последиците от неговото неизпълнение, както и да му даде последен срок и възможност да решат спора по доброволен път или чрез плащане, или чрез разсрочване. Всички способи за редовно връчване предвидени ГПК са възможни и достатъчни, но практиката, каквато е масово се прилага в момента от доставчиците на комунално битови услуги, да се пусне фактура в кутия или да се изсипват всички фактури за абонатите от даден вход или пред врата на входа е явно недостатъчно и неадекватно, като усилие“.

 

 

Източник: lex.bg

Вашият коментар